02.01.15
00:40
Здравейте. На 20 години съм ,имам проблем от 3 ,4 месеца.. В начолото изпитвах само тревожност ,после почнах да губя представа за реалност , изтръпване на от лявата страна на врата като продалжава по ръката ,замайване на главата ,тежест в гърдите ,ужасен страх че секи момент или след време до като сам млада ще ми стане нещо и ще умра дали в катастрофа или ще се разболея от смъртоносттна болест и ще умра ,след известно време тези оплаквания изчезнаха почти но мислите осанаха постоянно си мисля че ще ми стане нещо и ще умра и така живея в този страх... Постоянно в мислите ми е как като стана на над 40 , 50 години как ще получа инфаркт или нещо подобно което да застръши живота ми защото съм вече по-предразположена да ми се случи и да умра на ... Също много ме е страх от смъртта паника ме хваща като се сетя че все някога ще умра .Казаха ми че е страхова невроза ,ако може да ми кажете дали наистина е такова ,защото мн рядко имам първоначалните симптоми които ви казах и как се лекува защото ми е минавало за няколко дена и после пак се връща .. и се отчайвам се секи път ще се завръща ,не искам да ходя на лекар защото не искам да пия лекарства ... Дали ще се оправя някога или като направя над 40 години ще живея в страх да не умра всеки момент ?
02.01.15
01:02
#1
Ходи на психолог, няма нищо страшно, ще си поговорите и ще се чувстваш по - добре :). Аз съм същия, от време на време се напрягам и какви ли не мисли минават през главата ми. Аз мисля да отида на психолог. Пия успокоителни и ми минава, но не може постоянно. Консултирай се е лекар, не търси помощ тука :)
02.01.15
08:32
#2
Посрещни проблема и го анализирай, важно е. Очи в очи с него, не се страхувай от това. Всеки човек може да умре и никой не знае кога това ще стане. Просто приеми факта, че може да умреш ( имаше точно такъв филм, за след самолетна катастрофа главните герои изпитваха същото чувство, като твоето и как се справиха). Японците си учат децата от малки за смъртта. След цунамито, ме порази факта, че никой не плачеше за своите починали близки, факт. Чети филосовски книги за живота. Повярвай, проблема не е, че ще умрем, а как ще умрем. Всеки сам си решава това. Искам преди да умра да имам време да направя всичко за децата си. Любовта ми помага да се справя със всичко, тя ме движи през трудности и лоши мисли и въпреки всичко! Като приемеш факта, че може да умреш по всяко време, ще ти стане много по-добре. Съсредоточи се над това, че преди да умреш си направила за някого нещо. Дала си нещо, помогнала си на някого. Виж, отвори сърцето си за добро, съсредоточи се не върху себе си, а върху други неща. Трябва да осъзнаеш и пребориш себе си, своя страх. Ние сами, като организъм, може да се справим с това. Излизай с приятели, говорете за това, обсъждайте, търси отговори....Пиши!
Мнението беше редактирано от Carbohydrate на 02.01.15 08:32.
02.01.15
12:54
#3
Благодаря за отговорите .Можеби ме е страх от неизвестното в по - големи количества ,надявам се че мисълта за смъртта ще свикна с нея ,но проблем са вече смъртоностните болести след 40 години като включим и инфаркт ,като стана над 40 си мисля че ще живещя в страх да не се случи... или ще загиба в катастрофа или нещо такова ..
02.01.15
13:08
#4
Примирение трябва. Човешкият живот е толкова ничтожен в сравнение с вечността и съществуването на нашата планета, че даже незабележим. Света го е имало преди нас и той ще остане и след като умрем. Всеки си има съдба и път, който трябва да извърви. Хубаво е, че се замисляш над тези неща. Живей така, както го усещаш. Предай смисъл на живота си! Когато махнеш една костенурка от пътя, за да не я сгазят колите, вече живота ти е имал смисъл ;) Открий хубавите страни на живота. ВЯРВАЙ! Вярата ще те направи по-силна...
Според мен трябва просто да осъзнаеш някои неща. Основото е именно това, което каза и Carbohydrate - “че няма значение колко ще е жизнения ти път, а как ще го извървиш”. Споделено щастие и човек до теб с който да споделиш несгоди, ласки, спечелени и загубени битки, красиви моменти, пейзажи и смях лично са нещото, което ме удовлетворява, но и в същото време ми е достатъчно да си кажа, не беше зле, ако утре ме сгази камион примерно. Разговора с психолог според мен ще е ползотворен, но аз лично не бих пробвал заради човешкия фактор. Хора, които не познавам, може да нe вникнат дълбоко в проблема или да потърсят решение зомбирайки ме с една камара психотропни и антидепресивни препарати, които да ми е*ат майката на хормони, психика и живот. Избора на по-малкото зло в случая просто не е решение. Карл Саган беше казал ,че ние сме звезден прах , което пък е едно от най-поетичните и красиви неща за живота. Това трябва да ти напомни ,че ти си просто една искра, точка в безвремието и живота е една разходка...не я пропилявай в чревоугодничество и страх от края...не я пропилявай в забавяне на неизбежното. Никой не иска от теб да си храбра и да пребориш грешно олицетворяваната смърт, никой не ти и напомня, че живота е тиктакаща бомба, но запомни, че смелостта не се крие в това да победиш чудовище, а да се изправиш срещу него и да бъдете приятели. Embrace it!
*пс. Стой настрана от медикаменти с 20-40 странични ефекта,религиозни фанатици и хора пропагандиращи after life bullshits!
Мнението беше редактирано от Strelok91 на 02.01.15 14:29.
02.01.15
14:47
#6
Аз и не смятам да галтам хапчета ,просто трябва да осазная някой неща ,а за болестите трябва да разбера че ние самите си ги причиняване и ако е наицтина така ще съм спокойна
Мнението беше редактирано от Стела Домусчиева на 02.01.15 14:49.
казано от Стела домусчиева Домусчиева на 02.01.15, 14:47:
,а за болестите трябва да разбера че ние самите си ги причиняване и ако е наицтина така ще съм спокойна
Не е това начина да си спокойна. Пробвай пак.
Препоръчвам ти да гледаш ‘‘Fight Club’‘. Изтегли си го с хубаво качество от замунда и ще се радвам, ако ми кажеш какво мислиш. Трябва да познаваш, а не да се боиш от това, че някой ден ще спреш да съществуваш.
А и ...извинявай, ама със сигурност познаваш възрастни хора. Сама ще видиш, че повечето от тях се шегуват за смъртта, готови са за нея, наживяли са се, изморени са от разходката, повечето ги държи мисълта да видят някой внук или да помогнат за последно на децата си. Горко на нещастниците, които живят само и само да оцелеят още една година затворени, като че ли в една агония.
Мнението беше редактирано от Strelok91 на 02.01.15 15:28.
02.01.15
15:33
#8
добре ще го гледам и ще пиша ,мерси :)
02.01.15
16:03
#9
А вярвате ли в прераждане или живот след смъртта ??
02.01.15
16:22
#10
Стела, повечето от хората в това скромно общество са реалисти, повечето (а вероятно почти всички) имат амбиции да постигнат нещо за себе си в някаква посока. Това не е много близо до мислите за прераждане и живот след смъртта. Няма как да елиминираме напълно вероятността да ни се случи нещо неприятно, но абсолютно реално е да живеем така, че да намалим тази вероятност до неизбежния минимум. Направи нещо хубаво за себе си. Живей смислено, а не с мислите за края... той ще дойде така или иначе, въпросът е какво сме направили до тогава и какво ще остане зад нас.
Имам и огромна молба да пишеш по-грамотно.
Тук сме свикнали да уважаваме българския език и го възприемаме като част от уважението между нас самите.
02.01.15
16:47
#11
казано от Стела домусчиева Домусчиева на 02.01.15, 16:03:
А вярвате ли в прераждане или живот след смъртта ??
Така или иначе, всички ще умрем - това е хубавото, защото СМЪРТТА СИ СТРУВА ДА СЕ ЖИВЕЕ. Можеш да се скриеш в миша дупка и да чакаш тя да дойде, а можеш да излезеш и да правиш всичко, което ти се прави и да се радваш на всеки миг. Бъди смела! Гордей се със себе си. Най-голяма победа в живота е да пребориш себе си и собственните си страхове. Живей без страх, създавай приятели, прави добро, радвай близките хора, така и те ще се радват. Възпитавай във себе си положителни качества, създавай характер, бори се.
Мнението беше редактирано от Carbohydrate на 02.01.15 16:48.
Здравей,
Твоят проблем очевидно е за специалист. Недей да чакаш повече и да отлагаш.
Купи си силни витамини Б. Например тези или Милгама. Това, разбира се, не отменя посещението при лекар.
03.01.15
15:21
#13
Не искам да пия антидепресанти ,защото разбира се специалистите за съжаление само това знаят да правят ,да дават химия от която ще съм добре само докато я пия ,а като ги спра може и да съм по зле ,чела съм много форуми навсякъде след години гълтане на хапчета накрая ги спират защото ефект е само до като ги пият ,а пък никой не иска да е щастлив през целия си живот заради хапчетата ,това е моето мнение ,рядко се намира лекър който ще се занимава по друг начин пък и нямам финансова възможност .. иначе благодаря за вниманието ,оценявам го :)
Мнението беше редактирано от Стела Домусчиева на 03.01.15 15:23.
03.01.15
15:22
#14
А за витамините ще те послушам. :) Благодаря
05.01.15
12:30
#15
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО отиди на психиатър, защото ти сама няма да се справиш ! Страховете , които си описала, трябва да се преборят с помощта на специалист, който вероятно ще ти изпише някакви хапчета за успокоение.Но това не трябва да те плаши. И никой не е казал,че ще пиеш лекарства цял живот. Взимат се, докато се оправиш . После ги спираш и продължаваш напред :)
05.01.15
15:31
#16
Просто навсякъде казват ,че имат много странични ефекта и се престрастяваш към тях затова не бих посмяла
05.01.15
20:50
#17
Зависи какви лекарства ще ти изпишат. Имам чувството, че при теб проблема не е кой знае колко голям, затова и лекарствата ще са “леки” т.е и да има странични ефекти, те ще са минимални. А и по-важно е да започнеш да се възстановяваш психически, отколкото да продължиш да се влошаваш , защото не вземеш ли мерки, проблемът ти ще се задълбочи още повече. Затова отиди на психиатър , докато е време !
05.01.15
22:30
#18
Смятам да се консултирам с хомеопат ... !
Ако вярваш, че хомеопатията ще ти помогне - може и да ти помогне.
За мен е еквивалентна на плацебо. Това което правят е да разтворят 1 част активно вещество в толкова много части неактивно (алкохол, дестилирана вода, лактоза...), че на практика в лекарството е твърде вероятно да няма нито една молекула от активното вещество. Смятат, че колкото повече разтваряш лекарството, то е толкова по-ефективно, парадоксално а?
12C разтвор, е равнозначно на щипка сол в Атлантическия океан. :D
За сравнение Осцилококцинума, който се продава на българския пазар е 200C разтвор - тоест е 100^188 по-разтворен от 12C… смях. Реално хрупаш захароза и лактоза и плацебо ефекта те лекува от грип. :D
Не знам откъде черпиш информация за евентуалните антидепресанти и т.н., но не е зле да се консултираш със специалист или да направиш по-обширно проучване.
14.01.15
22:12
#20
казано от Strelok91 на 02.01.15, 14:28:
*пс. Стой настрана от медикаменти с 20-40 странични ефекта,религиозни фанатици и хора пропагандиращи after life bullshits!
Mедикаментите не трябва да се отричат.Бях малко над 20 (много еуфорична възраст),изключително емоционален и чувствителен,склонен към злоупотреби (всякакви),пълна липса на самоконтрол,възторжен оптимист и най лошото - идеалист...
20 е много опасна възраст,или поне за повечето .
На 20 си хванах болест,отключена от емоционален шок,която и до ден днешен си нося.
Сега съм на 50,аскет и меланхолик.Постигнал съм някои от важните неща в живота- имам двама големи сина,съпруга,обезпечен съм..
Всичкото това ,в едно с мене,нямаше да го има ,ако не бяха две кутийки хапчета. Не говоря за антибиотици или такива за настинка .
Хапчетата върнаха нормалното ежедневие и извадиха от кошмара и други мой приятели спортисти.
Не бива да се отричат напълно.Понякога ,някой от тях ви обръщат живота в положителен аспект.
Един от най добрите ми приятели,страдаше от страхова невроза.Той почина за съжаление...не успя да се пребори с демоните в себе си и те го погубиха.
А имаше генетика и здраве ,каквито Господ на малцина дава.Умря обаче ..а всички искаха да са като него.Каква ирония.
Съветът ми към момичето - гледай да си намериш читав другар.Много е важно ! Дано имаш късмет.
Постарай се,да се ангажираш с нещо - работи,спестявай,мотивирай се да събираш пари за някакви цели.Матриални придобивки,екскурзии.
Намери си познати, с които имате общи интереси например (не задължително),или определени качества на характерите ви съвпадат.
Изгради си ограничена среда за общуване.И не забравяй,че е противопоказно и обратното - в много случай общуването с неточните хора обременява и носи дискомфорт.
Но без него не може.Човек е стадно животно и му е нужна социална адаптация.
Още от сега ти казвам - приятели няма да имаш.Единствените ти верни съюзници на тоя свят са ти родителите.В последствие може и спътникът в живота,но не винаги.
Приятелството е взаимно зачитане на интереси.
Най честото им предназначение е да задоволяват духовния ни глад от общуване.
Започнат ли нещата да се материализират - тогава приятелството започва да се дематериализира.
Не бъди идеалистка.Бъди прагматичка.Философите побеждават бъдещите и минали беди,но пред настоящите са безсилни.
Не се разкривай.
Щото после може да те бият по главата с компромати !
Поставяй си умерени цели.
И знай,че ти ще умреш неудоблетворена.
Ти никога няма да постигнеш напълно целите си.
До края на дните си,ако не те хване Алцхаймер,ще се навиваш да правиш това или онова...но винаги ще останат много незавършени неща.
Житейска истина няма.
Теорема на живота не съществува,или ако има - то никой не я знае.
Съветите,носещи успех на едни са пагубни за други.
Начинанията носещи богатсво на едни,правят други длъжници....
Гледай да си честна,макар и да е трудно.
Щото рано или късно ще те разкрият,и ще пиеш горчива чаша.
Моли се сутрин като станеш,чети тоя форум - как да се храниш,как да спортуваш .За да имаш здраво тяло..и съответно и духа в него.
Прави квото трябва - пък да става квото ще.
Щото истината е ,че ние предполагаме,но само Господ разполага.
И не знаем какво ни е писано.
пп.Стрелок - дължината на живота винаги е недостатъчна,определящо е не само качеството,но и като при всичко останало - количеството.
Нека да го има повече.
15.01.15
11:08
#21
Благодаря ти ,ами аз си имам приятел ,това ми помага ,но не достатъчно за да преодолея проблема. Исках да попитам тези твои приятели дали са се оправили и до този момент да ли са добре ,и общо зето да не се притеснявам от хапчетата ,така ли ?
15.01.15
11:19
#22
Просто ме е старха да няма лоши странични ефекта ,защото секи човек е различен и хапчетата са различни ,а и другото което е приятеля не ми дава да пия хапчета и ще си имам много сериозен проблем с него
16.01.15
15:49
#23
казано от Стела Домусчиева на 15.01.15, 11:08:
Благодаря ти ,ами аз си имам приятел ,това ми помага ,но не достатъчно за да преодолея проблема. Исках да попитам тези твои приятели дали са се оправили и до този момент да ли са добре ,и общо зето да не се притеснявам от хапчетата ,така ли ?
Приятелят ми със страховата невроза умря.
Това обаче не означава автоматично,че и тебе ще те сполети същата участ.
Смъртта му се дължеше на злоупотреби,инспирирани обаче от това коварно състояние.
20.01.15
10:42
#24
Ще опитам със силата на мисълта ,не мога да живея цял живот в страх ,и трябва да повярвам че живота ми зависи изцяло от мене ,и че като съм положителна само хубави неща ще стават а ако ме е страх и негативно настроена аз ще превличам само лоши неща ..... трудно е много е труно да промениш мисленето но се надявам ,че ще се справя даже няма да има надявам се ,а аз ще се сравя :)
Мнението беше редактирано от Стела Домусчиева на 20.01.15 10:44.
21.01.15
09:39
#25
Няма никаква закономерност .Това ,което ни се случва в ежедневието ,добро или лошо ,не се обуславя от факта дали сме оптимисти или песимисти.
Осмисляй нещата,повече помага човек да е търпелив,уравновесен и сдържан.
23.01.15
12:09
#26
Напротив ,но всеки си има мнение :)
Гледай филма The Secret 1 в Youtube го има с превод. :)
Модерация: В този форум ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се пише на български език!
Мнението беше редактирано от Кольо Пияндето на 23.01.15 12:40.
23.01.15
13:44
#27
казано от Стела Домусчиева на 20.01.15, 10:42:
Ще опитам със силата на мисълта ,не мога да живея цял живот в страх ,и трябва да повярвам че живота ми зависи изцяло от мене ,и че като съм положителна само хубави неща ще стават а ако ме е страх и негативно настроена аз ще превличам само лоши неща ..... трудно е много е труно да промениш мисленето но се надявам ,че ще се справя даже няма да има надявам се ,а аз ще се сравя :)
Правилно. Това много зависи лично от теб, дали искаш да излезеш от това състояние. Мотивация. Естественно, че за “напреднали”, не е излишна и помощ “отвън”. Гони лошите мисли с това : -Те са провокатори и искат да ми навредят!
Помага. Когато ” имаш нужда”, вземи си дълбоко въздух и си кажи “всичко е наред”, “спокойно”... Трябва да се научиш да управляваш себе си. Но също така, ако чувстваш, че “издишаш”, вземи помощни средства.
Мнението беше редактирано от Carbohydrate на 23.01.15 13:45.
23.01.15
19:22
#28
казано от Vanko на 06.01.15, 00:27:
Не знам откъде черпиш информация за евентуалните антидепресанти и т.н., но не е зле да се консултираш със специалист или да направиш по-обширно проучване.
Ми ето например
Efectin ER caps. prolong
“Съществуват съобщения за доза-зависими покачвания на кръвното налягане при някои пациенти, лекувани с venlafaxine.
Препоръчва се проследяване на кръвното налягане при пациенти, приемащи venlafaxine.
Може да се наблюдава ускоряване на сърдечната честота, особено при по-високи дози. Трябва да се упражнява контрол при пациенти, чийто съпътстващи заболявания могат да бъдат повлияни при ускоряване на сърдечната честота.
Може да бъде наблюдавана мидриаза във връзка с приложението на venlafaxine. Препоръчва се внимателно наблюдение на пациентите с повишено вътре-очно налягане или тези с риск за остра тесноъгълна глаукома.
Възможно е да се появи мания/хипомания при малка част пациенти с нарушения в настроението, които са лекувани с антидепресанти, включително venlafaxine. В периода на предмаркетингови наблюдения е установено активиране на мания или хипомания при 0,2% от пациентите със социално тревожно разстройство, които са лекувани с Efectin ER. Прилагането на Efectin ER, както и на другите антидепресанти, трябва да се извършва внимателно при пациенти с анамнестични данни за мания.
При всички пациенти с депресия трябва да се има предвид съществуващият риск от суицидиум и лечението трябва да бъде започнато с най-ниската доза на лекарствения продукт, за да се намали опасността от предозиране (виж “Нежелани лекарствени реакции”). Efectin ER трябва да се предписва в най-малката дозировка на капсулите, която осигурява добро повлияване на пациентите, с оглед намаляване опасността от евентуално предозиране.
По време на лечението с venlafaxine могат да се появят конвулсии. Прилагането на venlafaxine, както и на всички антидепресанти, трябва да се извършва внимателно при пациенти с анамнестични данни за конвулсии. Лечението с Efectin ER трябва да се преустанови при поява на припадъци.
По време на предмаркетинговите клинични проучвания е наблюдавана поява на обрив при 2% от пациентите, лекувани с venlafaxine. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да информират лекаря си, ако при тях се появи обрив, уртикария или друга алергична проява.
При проведените клинични проучвания не са установени зависимост от лекарствения продукт, развитие на толерантност или необходимост от повишаване на дозата при пациенти, приемащи venlafaxine. Въпреки това, лекарите трябва да преценяват внимателно случаите, при които ще се прилага лекарствения продукт, както и да следят активно състоянието на пациентите, като наблюдават за появата на признаци на неправилна употреба или злоупотреба с Efectin ER при пациенти с анамнестични данни за злоупотреба с лекарствени продукти, например развитие на привикване, необходимост от увеличаване на дозата или зависимост от лекарството.
При пациенти с умерено до тежко изразена бъбречна недостатъчност или чернодробна цироза, клирънсите на venlafaxine и активните метаболити намаляват, като по този начин се удължава тяхното време на полуелиминиране. По тази причина може да се наложи използване на по-ниска доза. Прилагането на Efectin ER, както и на всички антидепресанти, трябва да се извършва внимателно при такива болни.
При лечението с venlafaxine могат да се наблюдават случаи на хипонатриемия и/или Синдром на нарушена секреция на антидиуретичния хормон (SIADH), обикновено при дехидратирани пациенти, включително възрастни и пациенти, приемащи диуретици. Рискът от поява на кръвоизливи по кожата и лигаваците може да се увеличи при пациенти, приемащи venlafaxine. Този препарат, както и другите инхибитори на обратното залавяне на серотонина, трябва да се прилага предпазливо при пациенти, предразположени към кръвоизливи от този характер.
Безопасността и ефикасността на терапията с venlafaxine, прилагана в комбинация със средства за отслабване, включително фентермин, не са установени. Не се препоръчва едновременното прилагане на venlafaxine hydrochloride и продукти за отслабване, venlafaxine hydrochloride, прилаган самостоятелни или в комбинация с други продукти не е показан за отслабване.
Отбелязано е клинично значимо повишение на серумния холестерол при пациенти, лекувани най-малко 3 месеца с venlafaxine в плацебо-контролирани изпитвания (при 5,3 % от пациенти, лекувани с venlafaxine спрямо 0 % при пациентите на плацебо). При продължително лечение с продукта трябва да се измерват нивата на серумния холестерол.”
P.S. Избрах Efectin съвсем произволно.
01.10.17
01:04
#29
Юсуф, никой философ още не е доказал смисъла на живеенето като цяло, така че не се коси, живота сам по себе си няма смисъл, ако не го осмислиш.
Така че ако за теб живота е страх то той е безсмислен.
Все пак е положително, че на 20 се притеснявяш от страховете, които могат да те налегнат на 40. 🙂
Остави ги за тогава. Консултирай се със специалист, ако съветите тук не ти дадат опора за самостоятелно справяне/превъзмогване на страховете или по-скоро паник атаките.
Всеки си има своите страхове и живее с тях. Просто не трябва да сме техен пленник и жертва, а да ги ползваме по предназначение...да ни дават сила, когато ни е нужна, и за самосъхранение.
Горното едва ли е много съдържателен и положителен съвет, но ако не друго, приеми че е пореден жест в твоя подкрепа.
Успех!
01.10.17
10:59
#31
А, шести ключително съдържаателно те прати на лекар, където ако беше попрочел щеше да знае, че си бил сто пъти вече.
По-Важно е да определим като безпредметно нечие изказване, отколкото да се запознае с темата преди да го направи.Здраве да е.
Шести, в тази ситуация може да се повлиае само с дълбок философаки прочит на проблема(ако вообще е възможно да се повлиае от разтояние без eye contact).
Bart изглежда е станало недоразумение.
Определих своя пост, като потенциално несъдържателен.
Не виждам причина да се засягаш, ти или писалите по-горе, които сте се постарали да дадете съвети и подкрепа.
А, препоръката за специалист е в сила, независимо дали при 3-ти, 5-ти или 101-ви.
Освен това, точно тази тема ми се струва крайно неподходяща за полемики с такъв тон.
01.10.17
12:33
#33
Прав си и е редно да се извиня за недоразбирателството подхранено от мен също.
Реших, че написаното от теб се отнася за написаното от мен.
03.10.17
01:59
#34
Адски е шокиращо да преразгледаш тема, в която си взел участие и да видиш, че си отговорил на Карбо в мнение от преди две години, а отговаряш на човек чието мнение вече не съществува и то в тема създадена от друг.
П.п.добре че и шестия е писал нещо, защото щях да се усъмня в здравия си разум.
Мнението беше редактирано от Bart Simpson на 03.10.17 02:09.
03.10.17
08:22
#35
Моя е заслугата за това неразбирателство. Съжалявам.
Забърсах мнението на Юсуф заради настойчивото му нежелание да пише грамотно и разбираемо. В това време май сте писали вие и съответно мненията ви са малко “увиснали” хронологично и фактологически. Така или иначе се съмнявам, че по този начин ще помогнем на този човек.
Мнението беше редактирано от Кольо Пияндето на 03.10.17 08:25.