Трябва ми малко мотивация :(

Здравейте, никой не ме подкрпя, не вярва в мен и т.н. Казват само ,, Нищо няма да излезе от теб’‘, ,, Няма смисъл да ходиш на фитнес’’ и т.н. Когато кажа, че отивам на фитнес, се подхилват.
Може ли малко мотивация :( ?

Не се притеснявай, това положение не е никак нетипично. И аз изкарах първите си 2-3 години тренировки в същата ситуация, но успях да мина през нея, защото имаше един човек, който не спираше да вярва в мен - моя милост. :)

Преди известно време и писах по темата.

Външната мотивация се изпарява бързо. Ако нямаш вътрешна такава, нищо не помага. Правиш го за себе си, защото така искаш и така ти харесва, а не защото те вълнува какво мислят (или не мислят) останалите.

Както ти казаха колегите по-горе, най-добрата мотивация е вътрешната. Не  си ли намериш сам причина да си в залата, много трудно някой ще те задържи там. Помни, че на много от големите шампиони са се подигавали отначало, но въпреки това те не са се отказали, а са продължили.

Здравейте, никой не ме подкрпя, не вярва в мен и т.н. Казват само ,, Нищо няма да излезе от теб’‘, ,, Няма смисъл да ходиш на фитнес’’ и т.н. Когато кажа, че отивам на фитнес, се подхилват.
Може ли малко мотивация :( ?

Виж този....  http://lifehacker.ru/2014/03/07/nikakix-opravdanij-12-podvigov-nika-vujchicha/
Никой не е вярвал в него! Намери го на български и прочети за него ;)

Как така ще ходиш на фитнес, ти шегуваш ли се? (giggle)

Да не ти пука. И в мен никой не вярваше, бях едно дебело лапе с гъз, цицки и тесни раменца. Не ме биваше в никакви спортове, едно време на мачлетата винаги бях вратар, защото не ме биваше нито в бягането, ниво в лъженето с топката.
Даже един път баща ми ми каза- Защо не си атлетичен като съседското момче. Това беше като нож в сърцето, собствените ми родители не ме подкрепяха и ме съжаляваха (уж мотивираха като ме обиждаха).
Преди 5 години започнах да ходя на фитнес и осъзнах, че поне във вдигането на тежко ме бива. Отначалото всички ми се смееха на начинанието, сега след 5 години същите тези “приятели” ме питат как да станат като мене.
Хич да не те интересува другите какво мислят за тебе. Прави си каквото искаш, с много труд и дисциплина ще постигнеш целите си. Прави това което ще правиш за себе си, а не за другите.
Успех!

Да не ти пука. И в мен никой не вярваше, бях едно дебело лапе с гъз, цицки и тесни раменца. Не ме биваше в никакви спортове, едно време на мачлетата винаги бях вратар, защото не ме биваше нито в бягането, ниво в лъженето с топката.
Даже един път баща ми ми каза- Защо не си атлетичен като съседското момче. Това беше като нож в сърцето, собствените ми родители не ме подкрепяха и ме съжаляваха (уж мотивираха като ме обиждаха).
Преди 5 години започнах да ходя на фитнес и осъзнах, че поне във вдигането на тежко ме бива. Отначалото всички ми се смееха на начинанието, сега след 5 години същите тези “приятели” ме питат как да станат като мене.
Хич да не те интересува другите какво мислят за тебе. Прави си каквото искаш, с много труд и дисциплина ще постигнеш целите си. Прави това което ще правиш за себе си, а не за другите.
Успех!

Братле хах, ако искаш ми вярвай но имам подобна на твоята история с моя живот, бях по малък 6-7 клас кльощав и един 12 клас ми викаше че никога няма да стана здрав и да спра да тренирам само губя време, в 12 клас на времето станах 101 кг с ръка 44см хахах и естествено момчето което беше по голямото от мен нямаше какво да каже защото е завижда и започна да говори че употребявам анаболи

На мен като ми потънат гемиите, като резултат не виждам и реша,че няма смисъл да тренирам и ще ми е по-хубаво да зяпам филми с купа чипс под мишница си пускам мотивационни клипове, има страшно  много! Помагат при мен.