Inspired. Improving.

“It smells of a heartbreak, and the struggle to live, and of the crucial failures and loves that produce our courage.”

Shantaram
Gregory David Roberts

Една по-различна Bella.

* Цел: по-добър дух, чрез по-добро тяло.  Подготвям се за една специална 2016 година, от която очаквам много.
* Активност: планински байк, бягане, планинарстване, каяк и кънки на лед при възможност, зимата зала ((dull)), тествах сноуборд.
* Няколко принудителни почивки поради лекарска намеса. По този повод се храня предимно здравословно, от известно време ми спряха и сладкото. Има си и пробойни, разбира се.
* 164 см/52 кг

Работа: офис, натоварено, предимно нервно + странични проекти.

23.11
Тичане в парка
5.7km / 41m / 290kcal / avg 7:15min/1km
4х10 лицеви опори на пейка между обиколките
опит за набирания с подхват .. скръбен
5 минути разтягане

24.11

Тичане в парка. Дъжд.

6.12km / 43 min / 311 kcal / 07:07min-1km
между обиколките
3 х 10 лицеви опори на пейка
3 х 10 кофички на пейка
на сухо вкъщи разтягане

Другите луди, които тичат в този парк явно не излизат на дъжд.

Добре дошла!

Колко интересно въведение! :) Успех с всичко и на добър час в специалната година!

Благодаря, Рони!

25.11

Тичане в парка
6.38km / 45 min / 324 kcal / 07:08min-1km

Покрай тичането
4х10 лицеви опори на пейка
4х10 кофички на пейка
опити за набиране ... слабо
2 х 5 повдигане на колене от вис
ходещи напади - не повече от 50 м

Запазих си ски за фрийрайд, които ще си купя другия месец. Не съм карала от поне 7-8 години...

26.11

Тичане в парка
5.22km / 36 min / 264 kcal / 06:56min-1km

МЦ - Ден 1, отврат.  Щях да припадна на работа, но 1 сладка ме оправи.
Месец 2 на хомеопатия и следя развитието внимателно. От инат излязох да тичам,  време е да видим кой кого ще хване по-силно за шията.

Въпреки това:
* New personal best for 5 km - 34m:22s.

Белката is all in.

27.11

Тичане в парка. Кратки танци в локвите.
5.07km / 38 min / 258 kcal / 07:30min-1km

МЦ ден 2. Втори месец от хомеопатията виждам подобрение. От години в тези дни не съм можела да стигна до работа, а сега успях да избутам 5 км в парка след динамичен работен ден.

Сънувам птици с криле от дъжд. Вдъхновена съм...

28.11

Почивка. Цял ден на снимки, последни кадри от ‘Господари на Съдбата’, coming soon March 2016.
Силен ден, силен екип.

29.11

Очертава се цял ден в офиса, извънредно идване на работа. Първи снежинки снощи, мирише ми на ски и търкалене в снега..

30.11

Отпускарската.
Приятно планинско каране по любимата пътечка. С постоянно заплесване наоколо, много тиха и уютна гора.
Разтъркалях гумите по трева, камънак, малко лед, за 9 км се смениха поне 3 сезона.
Време е за чай и книга, утре план за Черни връх и снежен човек.

Хващам горите тази седмица и си чистя мислите...

”Този ден Мори съобщава, че е намислил едно експериментално упражнение. Трябва да застанем с гръб към състудентите си и да се пуснем да паднем назад, като разчитаме на някой друг да ни хване. Чувстваме се твърде неловко и не можем да се отпуснем повече от няколко сантиметра преди да се спрем. Смеем се притеснено.
Накрая една студентка, слабо, тихичко момиче, което съм забелязал, че почти винаги носи огромни, бели, плетени на рибарска мрежа пуловери, скръства ръце на гърдите, затваря очи и полита назад без да трепне, също като модела в рекламата за чай „Липтън“, който пада право в басейна.
За миг ми се струва, че ще се стовари на пода. В последния момент определеният й партньор я сграбчва за главата и раменете и я издърпва нагоре.
— Уха! — извикват няколко студенти, други ръкопляскат.
Най-сетне Мори се засмива.
— Само ти — обръща се той към момичето — си затвори очите. Това е разликата. Понякога човек не вярва на това, което вижда, а трябва да се довери на усещанията си. Ако искаш хората да ти се доверят, трябва да чувстваш, че и ти можеш да им се довериш — дори и на тъмно. Дори докато падаш.”

Мич Албом
‘Вторници с Мори’

01.12

Епичен фалстарт на разходката. 7:00 вече пътувах към рейс, на чиято табелка пишеше НЕ РАБОТИ. Е, сега... да не изпадаме в подробности. Поне се спуках от смях после..

Почаках да се вдигнат градусите поне на 5 и изчезнах с колелото. Моето най-вярно приятелче тази година, без което редица моменти нямаше да бъдат толкова прекрасни.

Почивка и въздух ми се отразяват добре. Благодарение на една книга и леко побутване с рамо успях да се запозная с част от себе си, за която не знаех. Мисля, че попаднах в правилното за мен светоусещане, от което да черпя емоция. Хм... ами, оказах се не толкова ужасна, за колкото се мислех :)

Upcoming next -> Дни на предизвикателствата 2015, Ден 1

Още един ползотворен ден...

2.12

Go on отпуска..

20 min кардио на велоаргометър вкъщи след сутрешното кафе, няколко часа разходки по задачи и Дни на Предизвикателствата - Ден 2.
Темите са разнообразни и много вдъхновяващи. Намирам отговори и допълване на лични за мен теми.

Чистя чувства. Има нещо малко, което ми липсва, но чрез липсата му усъвършенствам себе си. Щастлива съм...

3.12

Динамика. Задачи и държавни институции, ходене пеш, малко велоаргометър вкъщи, лицеви и ренегадско с дъмбел 5 кг между излизанията.

Дни на предизвикателствата 2015, уви, приключиха. Бяха страхотно вдъхновяващи, професионално подготвени с прекрасна атмосфера. Нямам търпение да падне големия сняг, а след него пролетните склонове за байк и вълни за кайт.

Страхотен ден, страхотни хора!

Споделям нещо от Ден 1, което определено разтърси всички, а именно постижението на Дизела и неговия уникален рекорд за минаване на Ком-Емине.
http://reachyourlimits.com/

Пея си, вървейки към трамвая...

4.11

Бях на дипломиране на приятел във ВУЗФ... Събития от подобно естество винаги леко са ме озадачавали.

След трите вечери, прекарани в компания на много сходни на мен характери и усмихнати хора, тази маса от емоционална смърт, зле прикрита завист и липса на часове по български език, определено ме отблъсква. Радвам се, че моят свят е на достатъчно далечно разстояние, за да няма допирни точки.

Отиде ми деня, но пък получих случаен подарък - карта за Атлетик за 1 месец. Ще изневеря на добрия стар Флайс.. след малко ще правя барбекю на челник (е, на въглени също, де..). Утре - планина! Само два дни, а вече така ми липсва...

5.12

22 км разходка по Витоша. Малко бавна...

Сън - 2 часа. Тежка нощ.. Пътят към себе си не винаги е само оптимизъм или поне за момент не успях да го овладея. Размисли, сълзи и тъмна бира, но се справих с още нещо, с което се боря отдавна. Слънцето днес ми помогна да осмисля и смятам, че взех правилно решение. Помежду това най-сетне преживях една раздяла.. опитвам се от пролетта.

Връщам се по-силна и по-усмихната. На 02.01.16 списъкът в душата ми трябва да е изчистен. Стискайте палци.

Поздрави от Над Мъглата, където беше прекрасно...

6.12

Реализирахме още една сцена от ‘Господари на Съдбата’. Много гот, ентуасиазиран екип.

Снимачен ден и край на отпуската. Снощи ми умря рибката... крива работа. Много трудно преживявам животинки, привързвам се много повече отколкото към хора.

Активност - само тичане напред назад покрай снимките, кафета и малко време за храна.

От Дни на Предизивкателствата отново - кауза, която заслужава да бъде подкрепена:
https://www.youtube.com/watch?v=ahzLvrnUSJE

7.12

Тичане в парка.
5.42km / 37 min / 275 kcal / 06:57min-1km
Лицеви опори на пейка и опити за набирания.

Бавна съм все още, но леко полеко се подобрява.

Първи ден на работа след отпуската - повече от ужасен. Покрили едни документи, очевидно, за да Не се свърши работа и си измили ръцете с мен. Жалко, че не знаят колко грешен ход е.

Whatever, тичането в мъгла е приятно. Все едно тичаш през плътен тунел, който се затваря зад теб... и си сам. Чувствам се добре в самота. И с по-чисти мисли...

08.12

Тичане в парка.
5.53km / 37 min / 279 kcal / 06:43min-1km
4х10 лицеви опори на пейка между тичането
Мъча чистите набирания, но ми е доста високо и трябва да подскачам, за да стигна лоста. “Лоста”. Средновековно желязо над паркови пейки...
5 мин. разтягане

Вечерта ми е музика. Нещо ми лиспва... не знам какво.

09.12

Workday. Трябва да си намеря по-спокойна работа, преди да започна да взимам успокоителни. (dull)

Вечерта: Театър
Активност: ходенето пеша около 5-6 км.

Хванала ме е мигрената.. Апатия на максимум.

10.12

Главата ще ме умори. Активността е около 10-тина км вечерта и греяно малиново вино пред театъра... божествено.

Усещам някакво психическо претоварване, по цяла нощ сънувам какво ли не и сутрин мозъка ми е като прегрял...

2 дни от добре познатото възпаление на дихателни пътища. Много кофти филм, но вече съм му свикнала на номерата.
Важното е:

13.12
Кихайки, кашляйки и тн се занесох от нас до Камен Дел и обратно, горе се поизпекох доволно, пих един чай и 2 глътки ракия и се върнах нов човек. Нито гърло, нито нос, нито лошо настроение. Ако не е планината сигурно няма да мога да дишам... Докосвам най-откровената и чиста част в себе си, когато съм там. И ми е толкова трудно да си тръгна от нея...

PS: Ски сезонът може да бъде открит.

14.12

Много работа, много нещо. Все едно преди празниците световната икономика ще се пропука и всички ще измрЪт.

Сменят ми екипа и съм посърнала. Ще има да обучавам пак 100 години.

Поне от вчерашното катерене усещам леко напрежение в краката, което е все пак нещо приятно в деня. Днес с нищо не смогнах като хората, понеделнишки. Сънувам твърде много, не си доспивам и се будя уморена...

Следващите дни активността ще е работа, едно обучение и пренасяне от временна квартира към уюта на моя си дом. Ще се видим към уикенда, в който копнея за слънце, сняг и вятър...

“Летя за първи път. Бяха ми казвали,
че е нещо прекрасно. Виждам как се
отдалечава и губи аромата си полето,
което познавам. Въздухът е нещо
различно. Неговите ухания не се ми
близки. Някой да, но, предполагам,
че вятърът ги вдига от земята. Те
ме карат да се чувствам по-уютно.
Така разкривам света - сравнявайки
и добавяйки непознатото към
познатото.

Крещя от радост и от болка.
Приближаваме гнездото на орела.
Аз съм една мишка.”

- Разпукване -
Пламен Колев

20.12

Близо 5 месеца живях под наем и вчера си се върнах обратно вкъщи. Няма друго място като у дома, където са и животинките ми. Отпразнувах го днес с разходка до вече любимата дестинация Тодорини Кукли, че водих двама симпатяги да ги видят. Беше съвършен ден, много слънце, много усмивки, без следа от напрежението, което бях събрала.

Готова съм за още промени, all in!

PS: Можеше и да не ме снимат баш като нагъвах сладко :)

Весели празници на всички!

Празнични дни с повече разходки, по-малко роднини, минимален шанс за преяждане :)

3 дни остават до финалното преосмисляне. 27 е любим мой ден от месеца, от вчера съм в личен 30 days challenge до следващия. Цел: да се будя с усмивка сутрин (което за мен е доста трудно, изначално съм по-негативен тип човек), да не оставя главата ми да продължава да си прави номера с чувствата ми, както е свикнала.

Днес сутринта почувствах, че мога да го направя, въпреки един опит да ме ядосат и да избухна. Света ми бавно се завърта в друга посока. Надявам се да е по-добрата за мен и за човека вътре в мен...

28.12

Много офисно, много работно.
10 км ходене пеш за работа, по работа, след работа...

Имам си един спомен, който ми пази топло сърцето и когато ми е трудно, затварям очи и възстановявам усещания. Докато си направя нови такива...

PS: имам лека мускулна треска на бедрата от бедстването нагоре надолу тези дни. Много приятно..

29.12

Work. Отиването и връщането на работа ми е доста протяжно и всеки ден имам около 9-10 км пеш. Та, краката не ги мисля, предвид планините и колелото. Но по добра стара зимна традиция имам 1-2 килца отгоре последните седмици :)
Но, мисля, че бързо ще се справя с тях, идват 4 почивни дни с програма ‘вело-планина’ (дано мине и на ски-планина, виждам, че прехвърчат 1-2 снежинки на час).

Вечерта малко домашно вело, лицеви, планкове, бицепсово сгъване с 5-чка. Без конкретни бройки, просто ми се раздвижваше да си отнеса мислите.

30.12

Workday - start!
Забавна сутрин, явно като реша да се гримирам и потискам центрове в мозъка, забравих си кафето, служебния телефон, тичах нагоре надолу по стълбите. Голям смях ме налегна после по пътя :)

... to be continued

PS: наконтихме животното ми в офиса

31.12.15 -> 03.01.16

4 пълноценни почивни дни, слънце, сняг и усмивки. Изпратих 2015 и 26-тата си година, надявамсе 2016 и 27 да се обединят в една уникална и успешна година. Старата такава, уви, донесе повече трудни моменти, неуспешни опити и каузи, но съм сигурна, че тази ще ми донесе това, което търся.
Посрящнах я на дивана в компанията на любимата ми котка, която беше повече от перфектна. Сутринта я отбелязахме и на Черни връх с прекрасно време и много позитивна компания.
Днес снегът се разписа, ама си беше гот.. замръзна ми това онова, ама нали там му бил чара на -8 с обилен снеговалеж :)

Разсъждавам над човешките взаимоотношения. Доста необхватна тема... Защо я има онази склонност да се оценяваме, след като безвъзвратно сме се изгубили един друг. Провокира ме много неочакван подарък от човек, с когото сме разделени от 3-4 години и не сме общували. Ще имам достатъчно време да обмисля своя личен отговор, в 2016 ще реагирам по-спокойно и ще говоря повече. Viva Комуникация! :)

PS: похвалиха ме на рамо и бицепс, погордях се 2-3 минути..

Да, трябва да сменя работата. Тази година ще е по-добра! Не може човек да се научава да се усмихва отново и още от сутринта да помрачават усмивката му.

4-6.01
Тренировки след работа вкъщи:
25 мин велоергометър
после без почивка до отказ (изначално не обичам да броя повторения)
* клекове
* суингове с редуване на ръцете с любимата ми петичка (все още си нямам повече)
* разтягане
* лицеви опори
* ренегадско гребане с дъмбел (да, петичката е...)
* планк
* още малко разтягане

Ободряващо за главата.. на велото си чета книжка /Дан Милман, ‘Пътуванията на Сократ’/. Интересно, че избирам книгите си съвсем случайно, изцяло на база заглавие и жанр, никога не чета резюме, а се преливат една в друга с много общи моменти и допълващи се концепции. Няма нищо случайно...

Attached: Проектът ‘Belle’: Във всичко има нещо красиво... само трябва да имаш сърце да го намериш.

up to 10.01

Когато се вкарам в режим, за щастие нещата стават доста бързо. Чувствам се тонизирана, доста по-добре. Празничното ядене вече е минало забравено :)

На работа става непреодолимо, надявам се скоро да мога да си подам документите за развод. Окрилява ме тази мисъл...

Вчера - бедстване в Паничище - перфектно време с невероятно усещане. Ако не съм в планината уикенда, най-вероятно ще трябва да мина на успокоителни. Обожавам планината.. моята любов и утеха, моето вдъхновение, моят пламък...

Вярвам, че тази година ще е прекрасна и ще намеря човекът, който затваряйки очи вижда как вятъра гали тревата по склоновете и усмивката му се отразява в езерата.

Крайно време е да си направя блог, мислите ми избухват неконтролируемо...