Нормално ли е да се чувстваме зле, защото сме хапнали сладко?

Здравейте,

Интересно ми е какво смятате за цялото това анатемосване на сладко, тесто и прочие. Нормално ли е да се чувстваме като боклуци, само защото сме си позволили парче шоколад два пъти седмично? Или една баничка? Как се справяте с околните? Какво си мислете, когато ви гледат като извънземно, защото си измервате количеството храна, което изяждате? Когато си носите по три, четири кутии храна на работа? Колегите ви хапват и пийват на заведение, а вие сте си приготвили от вкъщи. Когато на събиране не доближавате чипса или колата? Когато на гости домакинът трябва да купи диетична напитка специално заради вас, тъй като не бихте близнали нещо друго? Или когато трябва да откажете сладка почерпка по случай щастливо събитие? Или ако се съберете на игра на карти да не искате да си цепите пицата с останалите, тъй като не ядете пица в 22:00? Трябва ли човек, който е решил да си следи храненето, да си търси нова социална среда, за да не се чувства като черната овца? Трябва ли да избягва подобни събирания, за да не се изкушава?Трябва ли да се чувстваме зле, че не сме си взели дозата сън, за да отидем на социално събиране? Завиждате ли на хората, които не се притесняват от телосложението си и си хапват всякакви вкусотии без притеснение? Често ми се струва, че изглеждат по-щастливи от мен. Не си налагат ограничения и хич не им дреме за външен вид. Чувстват се здрави и щастливи, защото никога не са били от другата страна на оградата и не ги интересува. Аз лично започнах да обръщам огромно внимание на външния вид след като започнах да тренирам активно. Преди това също можех да направя разлика между едър и слаб мъж, но никога не съм се задълбочавал толкова детайлно в тялото на този и онзи и никога не ми е било топ приоритет да изглеждам добре. Сега го правя постоянно, щом видя някой по тениска. Първата ми работа е да огледам как изглежда... Къде е златната среда? Как се справяте с всички тези ситуации? Кое ви дава сила да продължавате? Външният вид? Здравословният начин на живот? Ако е външният вид, то това не е ли прекалено повърхностно? Ако е здравословното хранене, то не е ли достатъчно да се ограничават Е-тата? Къде е баланса? Колкото повече тренирам, толкова повече се филмирам. Колкото повече се филмирам, толкова по-странен съм за околните. Как се справяте вие? По какъв начин разсъждавате, че да се чувствате добре в тези ситуации? Интересно ми е какво е мнението ви и как се надъхвате да продължавате да правите това, което правите?

Не е нормално да се чувстваш като боклук, ако си си позволил да ядеш боклук 1-2 пъти седмично.
С околните се опитваш да се справяш до едно време, след което вече не ти пука. В крайна сметка ти си избрал да се храниш така, правиш го за себе си и се предполага, че не вредиш на никой. Повече по темата съм писала тук.

Домакинът не е длъжен да купува нещо различно, но ако го направи, то е от уважение към теб и избора ти. Ако не искаш да го затрудняваш, имаш опцията да предупредиш да не правят нещо специално. На масата никой няма да те насилва и да ти слага в устата храни/напитки против волята ти. Можеш да се нахраниш вкъщи, да отидеш на сбирката и да се насладиш на компанията на познатите ти. Ако има нещо на масата, което искаш да ядеш - ядеш. Ако има храна, към която не искаш да посягаш, то тя не би трябвало да те дразни и привлича, ако наистина си убеден, че не я искаш. Как ще те примамва нещо, което не искаш?

Нова социална среда си търсят културистите, когато наближи състезанието им. Впрочем, те гледат да избягат от социалната среда тогава. За един любител не виждам нуждата от това. Ако вече с времето средата не те подкрепя в избора ти, а ти съзнаваш, че този избор те прави щастлив - то тогава може да се породят и конфликти. При мен хората се научиха и разбраха, че това не е мимолетно усещане. Моят начин на хранене не пречи на общите ни сбирки и тяхната храна не дразни рецепторите ми.

Социални събирания има и извън времето за нощния сън. Няма закон това да се случва всеки път нощно време. Нищо фатално няма да се случи при единични случаи, стига да искаш да отидеш. Ако предпочиташ да спиш - спиш.

За да завиждаш на хората, които имат нездравословен начин на живот означава, че ти не си съвсем сигурен в своя избор. Ако вътрешно си убеден, че нещо е добро за теб и се чувстваш ОК, не виждам защо ще се налага да завиждаш на другите за техния избор.
Не пропускай още нещо: много хора си придават вид на щастливи, а вътрешно не са.

Външният вид е нещо преходно, а в моите очи той не бива да е с цената на здравето. Един добре изглеждащ човек трябва да бъде и здрав вътрешно. А здравето не върви ръка за ръка с непрекъснат джънк, нощни запои и т.н.

Когато наистина осъзнаеш какво искаш да правиш и какъв начин на живот ти харесва; когато си претеглиш нещата на кантар и си подредиш приоритетите, тогава много от излишните размисли отпадат.
Ти просто правиш това, което осмисля собствения ти живот. Започваш да не правиш това, което по-скоро те натоварва и ти пречи.

Една приятелка ми каза, че храната е здравословна ако ти доставя удоволствие да я ядеш. Лично аз не мисля така. Когато се старая да ям добре, след време вече не ми прави впечатление вредната храна и даже като я ям ми е гадно. Въпрос на навици!

Аз бях шиши(105 кила на 1,7м) когато почнах с тежестите и броенето на калории и в началото бях много стриктен. Отказвах бонбони за рожденни дни, всякакви почерпки и т.н. като пълно аутистче. Сега това ми се струва простотийка и не го мисля като изям един бонбон. 80 калории са - остават предостатъчно. Все пак внимавам непрекъснато какво и колко ям освен на деня за чийт. Тогава не броя а само ям от сутрин до вечер(pizza) Осъзнавам, че до известна степен имам някакво изкривяване относно храната, но явно от това имам нужда за да не бъда дебел. Като дебел не бях щастлив и имах куп проблеми така че сега съм си добре.

Явно всички тръгнали по този път си задават тези въпроси в началото. И аз си ги задавам. Ето например миналата седмица си мислех “И сега какво, до края на живота си ли няма да хапнеш шоколад... Никога повече?” Нищо че съм на 25г и днес за първи път ядох фъстъчено масло, вчера за първи път опитах фурма. Но никога не ми е хрумвало да се запитам защо цял живот не съм яла фурми? Може би, ако гостите, които идваха вкъщи ми носеха фурми, вместо шоколадови яйца- сега щях да обичам фурми, а не шоколад. Ето това е част от моята мотивация- да науча децата си (някой ден), при тях да бъде другояче. Защото да разпознаваш кое е ценно и истинско е умение полезно не само за храната.
Масово приятелите ми на по 30г, когато човек трябва да е в разцвета на силите и живота си, са със шкембета и са увиснали целите. И само разправят: “Аз едно време какъв бях...”- кога? Като беше на 16? Тогава всички бяхме, защото младостта толерира вредните навици. Но минеш ли 25 започва да си личи как си се отнасял към себе си.  Това какво и как мислиш също косвено зависи от храната. В крайна сметка организма е една фабрика, която произвежда продукт, чието качество зависи от качеството на суровината от която се произвежда.
Не знам ... въпрос на самоуважение е според мен. Това е моята мотивация- любов към себе си. (Нищо че още не съм стигнала до там).

П.П. поняокга ми се струва, че съм сама в тези си разсъждения! Радвам се, когато намирам такива публикации (значи не съм изперкала)

Колкото интересна е темата толкова е и тъжна. Ами направете си така режимът, че хем да ядете каквото ви е кеф хем да изглеждате както искате. Просто има някои храни, които няма как да се консумират и да не пречат на “здравословния” начин на живот. Дозата прави отровата, това е. Мъдрият български народ го е казал - “Не може х*я докрая и душата в рая!”.