Бодибилдинг живот

Мечтата ми винаги е била да бъда професионален бодибилдър, но се замислям дали този спорт има бъдеще в България. Възможно ли е да се издържаш само от физиката си, или трябва да работиш отделно другаде. Как стават нещата тук - в България, намираш си спонсор, подписваш със списания или фирми или какво, като цяло как живееш такъв живот тук, как можеш да се издържаш? Струва ли си да опиташ в друга страна?

И друг въпрос относно приема на хормони, как стават нещата в БГ - легални ли са за прием и покупка, лекар ли ти ги прилага и под някакво наблюдение ли си или си изцяло на своя глава?

Я дай да видим снимки, че ми стана интересно :)

Надали има някой сериозно занимаващ се с този спорт да не се е замислял за това,но преди време си говорих с Добри Делев и той ми каза така:
“Пари,ако очакваш да ти носи този спорт,по-добре се откажи!” предполагам знаеш той как успява да постигне това тяло и най-вече с какви лишения и дори сега,когато определено задминава доста други бодибилдъри не може да се похвали с кой знае какви финанси,а дори напротив...средствата за следващото състезание са под въпрос до последния момент... Всичко зависи до колко си запален,но човека има опит и фейсбук та моя съвет е поразпитай го,той доста от неговия път ще ти сподели.НЕ за друго,ами за да се предпазиш от евентуално разочарование  :) УСПЕХ!

Аз лично съм си приказвал с Христомир Христов като пазаря в магазина му за добавки. Просто уникален тип, толкова добродушен и пекан. Чудя му се как се издържа от това магазинче за добавки, имайки предвид, че при културизма без бая кинти не може. Като го гледам си живее съвсем скромно.
Чест му прави, че всеки път те насочва супер много и ти казва от кое имаш нужда и от кое не. А не като други да ти казва- вземи това и това... само и само да му направиш оборота. Хубавото е, че и не продава стероиди на разни юноши и подобни.
Бая време пък съм тренирал в залата на Атанас Георгиев /също виден културист живеещ в Търново/. В неговата зала картите са най- евтините в града, знае как да прави промоции и тн. Като цяло знае и как да пести за да си поддържа режима. Последно като бях, не плащаше на чистачка, а той сам чистеше залата си, а жена му събираше разпиляните тежести /а би трябвало да е обратното :D /.
Тук говорим за хора, които стават и лягат с професията/ призванието си.
Иначе само моят съгражданин Йовко Тихов съм го виждал по ларж, не знам кой го спонсорира. Само разни BMW- та кара :D .

Като човек, от града с най-голям процент приемащи стероидни субстанции и посегнали към състезателният бодибилдинг на глава от населението, скромното ми мнение е, че културизмът се е изродил в някаква имитация на спорт...

Въобще не заставам зад вечните им оправдания колко много труд и лишения имали, как не било всичко от хапа и пр. Истината е, че има много тренировки зад всичко това, но изобщо не можеш да кажеш, че това са спортисти в истинския смисъл на думата. Това са най-обикновени трениращи, които за период от 2 години са имали точно 40 дни стриктна диета и средна продължителност на тренировката  ако не броим кардиото 1 час. Да не говорим, че тук във форума има абсолютни любители, дето правят доста по-здрави и интензивни тренировки от тях. Въпросните “билдъри” ходят гордо с шкембаците по нощните заведения и моловете, навсякъде се развозват с колите и ако не работят в някой фитнес цял ден седнали на барчето, работата им е най-често да висят на едно място да охраняват нещо или някой.

Адската простотия ви казвам- тренира си пича там от 1-2 години по-сериозно и решава, че ще става културист и ще печели от това и се почват едни изкилифенчени тренировки, едни тъпи диети, едни солариуми, едни снимания, едно чудо.... Това ли е културизъм? Изобщо е жалко да се наречеш спортист, при положение, че повечето от явяващите се на състезания до преди 5 години не са спортували нищо повече от футбол на поляната зад блока. А историята помни мнозина, които решават, че след 40тия см на ръката принадлежат към малцината дарени с “ген” и се почват едни флакони, едни ампули и т.н. докато не се стигне до хай-лайфа и задължителното трето място на състезанието (защото са общо 3ма в категорията най-често). Недоволството от незаслуженото му място прераства в допълнителни цикли и допълнителни системи и още по-безумно тъпи решения в тренировъчен план, че се почва една лишена от смисъл борба за вени по корема, тенекиен златен медал и една торба с фалшиви добавки.

Ще прощавате за цялото това излияние, но с голямо пресилване може да се каже, че сериозни хора се захващат с това чудо “бг културизъм”. Нито спонсорите ги взимат насериозно, нито роднините им. Единствените които искрено ги подкрепят са другите малоумници с подобни апетити. Въобще не ти трябва да припарваш до тази област- нито някой ще ти поеме отговорността за фалшивите хапчета, които ще пиеш, нито ще имаш уважение сред другите спортисти или любителите, предвид тази гореспомената общоизвестна истина.

В България нещата са трудни.
Малко състезатели имат спонсори, а ако имат - те поемат малка част от добавките.
Средствата за една сериозна подготовка с амбиции за призови места и излизане на международна сцена, са много.
Състезателите работят и паралелно с това се готвят. Което усложнява нещата доста.
Ако излизаш на състезание, трябва да знаеш, че ще вложиш голяма финансова част, която едва ли ще бъде възвърната.
Също така, за да си конкурентно способен в професионалния спорт, е неизбежна частта със забранените медикаменти.
Което трябва да е изключително добре информиран и осъзнат избор, защото има негативи в здравословен аспект.

Ако се класираш добре на родна сцена и излезеш на Балканско, Европейско, Световно първенство, където завоюваш успехи - тогава имаш шанс по някакъв начин да балансираш разходите и поне да не си на минус. Евентуално с фотосесии и реклами на добавки на фирми. Или намиране на родни спонсори, покриващи билетни разходи.

Много състезатели участват на 1, 2 състезания, за да си “начешат крастата” и от хъс и любов към спорта, обаче виждат, че не си заслужава това, което влагаш (финанси и здраве) и се отказват. Започват треньорска дейност.

Други пък имат успехи, успяват, искат да стигнат висотите. Но знаеш, че там вече цената на здравето е свръх голяма.

Моето мнение е: любителски. Храни се добре, тренирай адекватно, намирай начини за добро възстановяване (сън, суплементация с ДОБАВКИ, а не стероиди), постигай оптималната форма по този начин и се радвай на добро здраве.
Бодибилдингът в тази си форма е прекрасен спорт. Прецизен. Интересно е по какъв начин можеш да изваеш тялото си, да му влияеш с методики и хранене. То е ясно, че няма да имаш състезателната форма, но тя така или иначе веднага след състезанието изчезва.

В крайна сметка, ако пък толкова искаш да се състезаваш, не смятам, че ще ти навреди да опиташ веднъж, да си направиш равносметката и да прецениш. Просто нека това да бъде умно и да се разчита повече на храна, тренировки и добавки, от колкото на забранени субстанции. Стероидите в този форум не се обсъждат и не е редно. Само ще кажа, че познавам хора, чиято седмична химия се равнява по количество на месечната на други състезатели. И първите дори не се класират в челни места.

Ако искаш да се занимаваш професионално с културизъм и си малък, най-доброто е да идеш да си направиш една биопсия, за да ти кажат какъв е процента на “белите’ и “червените” ти мускулни влакна, след това да идеш да го покажеш на някой, който разбира от културизъм(тия, които ще ти направят биопсията ще те и пратят при правилния човек), след това да те види като скелетна структура, тип тяло, форма и дължина на мускулите и да ти каже струва ли си да почваш да се занимаваш с цел състезания, след това ти остава да емигрираш в някоя по-бяла държава, където поне правилното хранене няма да ти е проблем, а химията може да си я купуваш и от родината, че е по-евтина и с малко късмет може да набараш истинска.
Ако пък някъде по пътя се окажеш неподходящ за състезателен културизъм, то винаги можеш да се прехвърлиш в редиците на милионите хора, трениращи за здраве и благоденствие и така да направиш наистина най-доброто за себе си. Не всеки може да бъде Рони, но всеки може да развие физиката си и да достигне до най-добрата форма, която Господ и родителите му са отредили като възможна.
Бодибилдингът в състезателната му форма днес е нещо гротескно, егоистично, никому ненужно и никому не нравещо се занимание, в което атлетите печелят или губят въз основа на това кой коя фирма представлява и дали се вписва в концепцията на шепа хора за рекламно лице на препаратите и добавките им.
Бодибилдингът (както и всеки друг спорт) като хоби е красив спорт във всяко едно отношение - дисциплина, “сила, хармония, симетрия”, до момента в който не се превърне в мания. А ще знаеш кога се е превърнал в мания, когато стремежът ти към правилно хранене и тренировка престане да се възприема от хората като пример за подражание.

Като човек, от града с най-голям процент приемащи стероидни субстанции и посегнали към състезателният бодибилдинг на глава от населението, скромното ми мнение е, че културизмът се е изродил в някаква имитация на спорт...

Евала! Тук какъв ли град се пада, столицата... С машинки (електронни).
У Калифорния най-добре се блъска. Изобщо със сублетен, субтропичен климат. Дори ми се струва невъзможно някой извън такава локация да се конкурира. То те са най-мускулестите изобщо, по едно на десет милиона примерно. Де-сет за късмет, но тук шансът се анулира де.
Съответно - ако някак си не ти върви, то не се и захващай! Освен ако от Калифорния не се състезаваш тук през лятото - та да се нивелира.
Имитация не ми се струва - кефи ме понякога да съзерцавам. Кого другиго?

Модерация: Мнение без връзка с темата!