Спортна мотивация

Здравейте,

Заминавам се с колоездене и колкото и добре да се опитвам да се подготвя, колкото и да тренирам има дни в които просто го правя с намалено желание.
Когато изляза от офиса обикновено бързам да се прибера, да си сложа екипировката и и да изляза да се размажа от каране, но понякога, вярвам всички сте изпитвали този момент, нещата не се случват.

И така - проблема според мен е вътрешната ми настройка и мотивация. И това е проблем, защото при карания от 300 км колкото и мотивиран да съм след 10-12 часа каране нямам и спомен от нея.

Вие как се справяте с това? Какво ви кара да се мотивирате повече и по-продължително?

Гледах, че в НСА имат часове по спортна психология, която вярвам се доближава до природата на моя проблем, но не намерих никакви сериозни материали.

Поздрави,
Недко.

...но понякога, вярвам всички сте изпитвали този момент, нещата не се случват.

Може ли да кажеш колко често е това понякога? На колко успешни карания имаш такова, което пропада?

...но понякога, вярвам всички сте изпитвали този момент, нещата не се случват.

Може ли да кажеш колко често е това понякога? На колко успешни карания имаш такова, което пропада?

Различно е, но ако месечно правя 20 карания имам поне 3-4 такива случая.

Мотивацията е импулс, не е константна величина. Често се случва при независещи от нас обстоятелства.

Според мен търсиш проблем там, където го няма. Просто не се старай да имаш перфектния тренировъчен план, който в твоя случай вероятно е всеки път каране и каране на макс.

Дори с пропуските имаш значителна физическа активност, а и от предишни разговори не съм останал с впечатлението, че ако можеш, ще скатаеш просто така.

Опитай просто да го направиш, т.е. облечи се и карай, ако ще и километър. Когато чакаш на мотивацията, може би се надяваш да направиш адското каране отново и отново.

Предполагам, че карането не е свързано със съзтезателна подготовка и усилия на всяка цена. Ако е така, някакво каране е по-добре от никакво каране.

Мотивацията е импулс, не е константна величина. Често се случва при независещи от нас обстоятелства.

Според мен търсиш проблем там, където го няма. Просто не се старай да имаш перфектния тренировъчен план, който в твоя случай вероятно е всеки път каране и каране на макс.

Дори с пропуските имаш значителна физическа активност, а и от предишни разговори не съм останал с впечатлението, че ако можеш, ще скатаеш просто така.

Опитай просто да го направиш, т.е. облечи се и карай, ако ще и километър. Когато чакаш на мотивацията, може би се надяваш да направиш адското каране отново и отново.

Предполагам, че карането не е свързано със съзтезателна подготовка и усилия на всяка цена. Ако е така, някакво каране е по-добре от никакво каране.

Благодаря ти.

Карането ми не е със състезателна подготовка, но ходя по бревети (карания с несъстезателен характер, но с максимално допустимо време), а тази година ще има Дунав Ултра, който ще е доста тежък.
За мен карането се е превърнало в ежедневно състезание, гонейки себе си и опитвайки се да подобря най-доброто, което съм постигнал. Рядко се опитвам да подобря чужди постижения.