Хранителни разстройства и самопомощ - онлайн ресурси

Здравейте.

Пускам обещаната тема със помагалата за самопомощ при хранителни разстройства, отклонения в хранителните навици и негативните  емоции производни на тези ситуации, с основен фокус върху Binge Eating Disorder (BED - Хиперфагия) и булимия.
Материалите са подходящи за хора по една или друга причина нямат достъп и възможност да се консултират със специалист относно поведенията, които ги притесняват.

Те често включват - обсебващи и натрапчиви мисли за храна, импулсивно и неконтролируемо преяждане, натрапчиви и обземащи чувства на вина/срам/самосъжаление свързани с хранене и преяждане, мисли и опити (успешни и неуспешни) за “поправяне” на стореното - посредством повръщане, кардио, лаксативи и диуретици, ниско самочувствие и лош боди имидж, понякога патологично ( body dysmorphia). Материалите предлагат техники за намаляването и предотвратяването на разстроеното поведение, помиряването с последиците и стъпки за по-пълноценна борба с епизодите. Достатъчно е да се сблъсквате с проблемите и да искате да ги разрешите - просто защото нямате/не се диагностицирани с ХР, не значи, че няма да имате полза от материалите. Материалите не са (не целят) да са научни, а лесно усвояеми.

Смятам да я  започна с няколко по-важни материала и да обогатявам постепенно. На места ще споделям личен опит и виждане.
Материалите не са мои и на повечето е изрично указан техния произход.  Ако има нужда от превод, моля коментирайте и ще превеждам. Ако имате ресурси за добавяне, те са добре дошли в дискусията, особено свързани с анорексия и орторексия, защото моите архиви са бедни по темата.

За начало линквам (обновената) информационната брошура на Ирландската Асоциация по ХР  - обща информация за всеки,  който се сблъсква със системни или епизодични преяждания. Добро начално четиво. Първото място, на което срещнах хранителен дневник, който включва категоризация на храната като “същински глад” или “псевдоглад”, място на хранене, и разсъждения и емоции относно приетата храна. (В последствие ще добавя по-изпипана версия)
Ще прикача в снимките нещата които смятам за най- важни от брошурата.

(моля някой да каже дали линковете работят)

Линкът към брошурата работи при мен.
Темата е интересна и пълна с неразбиране, дори от много специалисти. Фокусирайки се изцяло върху психологическия апект на нещата, повечето хора пренебрегват факта, че голяма част от хранителните разстройства са породени от някакъв недоимък в организма. Бях попадала на доста интересни материали по темата,но понеже не ме засяга лично, не съм си направила труда да ги запазя, затова ще ми е трудно да съм по-конкретна.

страхотна идея ще следя ;]

Днес качвам два материала под формата на празни таблици - могат да се принтират или попълват на компютър, в зависимост от предпочитанията.

Първият е обикновен хранителен дневник , в малко по-детайлна версия от този в първата брошура  - има колонка за това къде се е състояло храненето, с кого и по какъв повод (ако е приложимо), дали оценяваме храненето като същински глад или псевдоглад, ако е било нещо непредвидено дали е повръщане, лаксативи или кардио и последна (може би най-важна за мен) колонка, в която се вписат бележки, чувства и усещания по време и относно конкретното хранене. Аз използвам тази колонка като се старая да вписвам наблюденията си по възможно най-клиничния и дисоцииран начин, за да мога след време да гледам през тях обективно. 

Вторият е така нареченият ‘cravings diary’ , чиято функция е да съдържа всяко желание и подтик към емоционално и неконтролируемо хранане. В него не се пише за реалния глад, който човек изпитва непосредствено около времето за хранене, а по-скоро когато човек усети компулсивно желание за хранене - да речем, на мен ми се случва да изпитвам натрапчиво желание за сладко докато съм в магазина,  просто защото е там и мога да си го купя. Такъв тип желания са понякога (при мен включително) съпроводени с физически усещания - учестено дишане, ускорен пулс, паника, сковаване, слюноотделяне и необичайни усещания в стомаха. Крейвинг дневникът е оптимално предназначен да се използва по време или непосредствено след епизод, с цел да се продотврати или намали щетата. Различните хора имат различни впечатления от ефективността на крейвинг дневник - някой казват, че самото вписване ги разсейва достатъчно, за да премине епизодът. Не бих казала, че това е валидно за мен, но в моя случай рационализирането и аналитичния разбор на емоцииите, психическите и физическите симптоми, ми помага да разгранича реалните си желания от тези силни, обсебващи усещания.  (Скоро ще пусна линк към цяла книга на темата.)

...голяма част от хранителните разстройства са породени от някакъв недоимък в организма...

Това е ключово за разбиране на темата! Всъщност физиологическият недостиг отключва психическите симптоми, а не обратното. Повечето съвременни терапии се опитват да третира психологическата симптоматика, като се надяват, че останалото ще изчезне от само себе си, което по очевидни причини няма как да стане.
Казано най-просто, оправи храненето (дори насила), другото ще си дойде по местата.

...голяма част от хранителните разстройства са породени от някакъв недоимък в организма...

Това е ключово за разбиране на темата! Всъщност физиологическият недостиг отключва психическите симптоми, а не обратното. Повечето съвременни терапии се опитват да третира психологическата симптоматика, като се надяват, че останалото ще изчезне от само себе си, което по очевидни причини няма как да стане.
Казано най-просто, оправи храненето (дори насила), другото ще си дойде по местата.

Всъщност не смятам, че има универсален приложим модел да се проследи разжитието на ХР от зародиш. Напълно съм съгласна, че допринасящи фактори от физилогичен и хормонален аспект съществуват (напр. има изследвания със значителни доказателства за взаимовръзката между ниските нива на лептин и анорексия нервоза), но по-голямата (и по-надеждната) част от медицинското общества са съгласни, че ХР са психически заболявания с физически проявени симптоми и последствия вместо обратното. Конвенционалната терапия всъщност е статистически сравнително ефективен метод, който признава необходимостта от многостранно лечение и обиковено е съпътствана от медицински грижи и хранителни насоки.  Съвременни теории има много - включително една, която ми е най-близка до разбиранията, на която ще отделя цял пост и тя е, че желанията за преяждане са (много опростено) неврологичен “джънк” от амигдалата, затвърден от навика да им угаждаме, което на свой ред е причината конвенционалната терапия и фокусът и върху емоционално обоснованото хранене да не работи при всички.  Хранителен недостиг, емоционално заредено, невро-отпадък или от всичко по много, аз не твърдя да знам :)

http://www.bulimiahelp.org/posts/bulimia-tips-for-recovery/
🙂

Смятам ,че ще бъде от голяма полза и ето този линк. http://www.cci.health.wa.gov.au/resources/infopax.cfm?Info_ID=48

http://www.cci.health.wa.gov.au/resources/infopax.cfm?Info_ID=49

И все пак всичко опира до желание за самопомощ.Аз лично смятам,че първо трябва да се работи в посока психологически аспект.Поради простата причина,че за да си допуснал, в повечето случеи умишлено,хранителен недоимък в такива мащаби е психологически проблем.

И все пак всичко опира до желание за самопомощ.Аз лично смятам,че първо трябва да се работи в посока психологически аспект.Поради простата причина,че за да си допуснал, в повечето случеи умишлено,хранителен недоимък в такива мащаби е психологически проблем.

Може би има връзка с желанието за моментална промяна ,поради себеомраза + ниско самочувствие ,малкото информация ,с която болният разполага за границите на нормалното и здравословното ,изобщо съвкупността от психика и физиология. При всеки потърпевш причините за възникване са индивидуални. Както знаем зависимостите са стремеж да се избяга от реалността ,но това води до много по -големи и задълбочени проблеми.
Понякога недоимъците в организмът и рестрикцията в хранителния режим ,обаче се случват несъзнателно и може би вследствие на получен хормонален дисбаланс ,в по -слаб и емоционален момент избиват и проблемите с храненето. Но определено е силно обвързано с психиката.

Категорично съм съгласен с теб,но все пак здраво мислещ индивид получава удоволетворение от промяна постигната,посредством, да реечем-нова прическа.....