Има ли значение как се постига калориен дефицит?

Въпросчето го пуснах и във фейсбук групата ни, но в случай че не обичате да ползвате фейсбук и сте верни на форума, ще стартирам дискусията и тук.

Според вас има ли значение как точно е постигнат даден калориен/енергиен дефицит - чрез орязване на храната или чрез повишаване на физическата активност?

Ако да - защо? Ако не - пак защо?

Повечето хора избират по малко и от двете, но при всеки процес на отслабване често се стига до момент, в който трябва да избираш дали да орежеш още храната или да запазиш храната, но да прекараш малко повече в залата.

При вас как стоят нещата?

Този коментар е направен имайки на ум, че които иска да има калоричен дефицит цели сваляне на килограми, било 10, 100 или 200.

По принцип аз режа моя дефицит с повече ( и нарастващо) движение тъй като това ти подобрява кардио системата, която в следствие се използва за множество неща.  Нека не забравяме, че ходене/бягане и т.н. също правят краката по-здрави.

Аз съм 175 килограма и загубих 5 килограма за 1 седмица като покачвам сила и енергия. Успешно се качвам до 6-ти етаж където живея. Краката са ми доста здрави от носенето на тази тежест и по принцип са мускулите които издават последни.

Пробвал съм да орязвам храната но е твърде мъчително. обичам да си хапвам пържолки и туко таме да вкарам по нещо “вредно” но под строг контрол разбира се. 

Това е мое мнение (човек с свръх тегло) и виждам резултати върху себе си след като го използвам.

П.С - Има и доста още причини поради които повече движение е по-добре, като нарастващ протеинов синтез, терморегулация(Afterburn Effect), ускорен метаболизъм в следствие на мускулна маса (краката са най-големите мускули и тяхната поправка след тренировка консумира много енергия), хормонна нормализация, т.н.

Да не говорим са социалните ползи от това, че излизаш сред хора и виждаш, че 95% от хората или не се интересуват, или искат да ти помогнат. Да, има и такива които обиждат, но това е рядкост. Горещо препоръчвам на всеки искащ да свали килограми да си намери партниор/ка защото заедно е неописуемо по- лесно.

Определено има значение.
Според мен по-добре е да се търси баланса на по-високо “енергийно” ниво, отколкото на по-ниско.
Споменатият по-горе протеинов синтез е част от причините. Изграждането на по-голяма активна маса автоматично означава по-голяма консумация на енергия, забавено стареене на клетките и отлагане на саркопенията и др.
Освен това при по-голяма консумация на храна тялото получава повече витамини, макро и микроелементи, ензими и други (не говоря за макронутриентите), което способства за добрия метаболизъм, за възстановяването, за общото здравословно състояние.
Повишената физическа активност способства за здравето на сърдечно-съдовата система, за по-бърз метаболизъм, за увеличена костна плътност (което при жените, но не само, е изключително важно, но не е без значение и за мъжете).

Единственият реален аргумент в полза на драстичния калориен дефицит е, че тялото влиза в “пестелив” режим и по този начин чрез намалено клетъчно делене помага за по-дългото съхраняване на теломерите. Преди години имаше хипотеза, че това увеличава продължителността на живот, която беше подробно изследвана при мишки.
При хора и примати обаче резултатите обаче са противоречиви, защото това, което се печели от “спасената” теломераза, се губи по други причини.

Според вас има ли значение как точно е постигнат даден калориен/енергиен дефицит - чрез орязване на храната или чрез повишаване на физическата активност?
Зависи от началната точка на всеки индивид! Ако това написано по-горе, го приложа към мен и моята активност, то бих казал, че ще ми по-добре да орежа храната, каквото и правя....А не още да засиля активността си))))....И се получава, че съм съгласен с първия вариант))......Ако, обаче, приложим написаното за някой, който никога не е бил физически активен, то това ще е отговор две, или чрез повишаване на физ.активност....А тези, които са по средата, имат противоречиви мнения, защото са просто по-средата на активността си и нито са постоянно активни, нито постоянни в своето хранително орязване)...толкова от мен

Високия прием на протеин води до ускорено стареене на клетките, противно на написаното горе (ако съм разбрала поста правилно).
Ако търсим цел здраве и дълголетие, почти винаги калорийната рестрикция би била от полза (разбира се, отварям скобата, че сама по себе си рестрикцията би имала незначителни ползи, ако храненето не е ок и ако начина на живот не съответства на целите).
Така зададен въпроса, не предполага еднозначен отговор.

Правя ги и двете в комбинация, но повече разчитам на орязване на храната
Кардио сесии от повече от 20 минути при мен водят до неконтролируем апетит. Просто не моа са зАпра.

Високия прием на протеин води до ускорено стареене на клетките, противно на написаното горе (ако съм разбрала поста правилно).
Ако търсим цел здраве и дълголетие, почти винаги калорийната рестрикция би била от полза (разбира се, отварям скобата, че сама по себе си рестрикцията би имала незначителни ползи, ако храненето не е ок и ако начина на живот не съответства на целите).
Така зададен въпроса, не предполага еднозначен отговор.

Малко встрани от темата, но и аз съм се чудил на хора, които пукат минимум по 2-3 гр. / кг телесно тегло протеин на ден. Аз общо взето приемам средно по 1.5 гр., тренирам си силово, възстановявам нормално, че и доста мускули съм качил доста за 3-4 години, откакто почнах да тренирам.

Имало е моменти, когато тялото просто ми крещи “Яж месо”, имало е моменти, когато не ми се и поглежда мръвка, но ексцесии от рода на 5 ядения на ден, всяко от които със солидна порция месо, не мога да си го представя.

Моето мнение е че, кофти диета не може да се изтренира. Иначе разбира се че е най- добре и двете.