За една ветеринарна клиника в Пловдив ...

От много време се чудя от къде да започна, как да го напиша, да го напиша ли изобщо… И в крайна сметка реших, че не мога да го оставя просто ей така.

Публикувам тук, заради Google.

Преди няколко месеца, ако не се лъжа, на 17-ти септември, мъжът ми докара от Сливен едно блъснато куче, което нарекохме Буба. Късмет имаше и тя, имахме и ние - тя е жива и се радва на обич и грижа, ние пък от своя страна дадохме доста и научихме доста. <3

Само че Буба не попадна веднага там, където трябваше. Заведохме я в клиника “Провет” в ж.к. Тракия, срещу блок 83 - като единствена клиника с такъв голям, прекрасен и надежден стационар… (снимките от единия колаж са от там, а от другия - от там, където трябваше много по-рано да попадне.. познайте кое къде е 💡).

*** Половин час преди края на работното време ни посрещна д-р К. К., който през цялото време се държа неуважително, сопнато и за мой най-голям шок - беше го гнус от кучето. Дори не пожела да го докосне (и не преувеличавам грам), а след като нареди на мъжа ми да го премести и сложи еди къде си, се сопна: “ТАКА НЕ СЕ МЕСТИ СЧУПЕН ГРЪБНАК!”

Докато докторът се държеше по описания начин (през цялото време), ние стояхме доволно притеснени, аз почти трепереща и разплакана, защото трябваше да вземем решение - да вложим няколко хиляди лева, които нямаме, тъй като всичките ни средства са разпределени до стотинка, или да евтаназираме злощастния хайван, който ни гледаше с тъжни, влажни очи от пода и трепереше от болка. Дори нямаше да я обезболят, ако не бяхме казали и платили на секундата - попита ме дали да бие болкоуспокояващи и ми каза колко струват. Господинът ме питаше и какви терапии да й прави. Аз ли да знам? Ако не ни бяха стигнали парите (защото прегледът с рентгена беше към 80лв), вероятно нямаше и да я обезболи.

Накрая същият този д-р К. започна грубичко да ни дава зор да си ходим, “че работното време приключи преди 5 минути вече”. Нищо че сме по спешност, в шок и с почти разглобено куче.

*** Първата вечер в стационара на “Провет” Буба прекара на плочките, без постелка под себе си.

Цяла нощ неспане, рев, рев и сутринта - не можем да спасим кучето, а трябваше преди обяд да кажем на лекарите какво сме решили, защото ако ще я лекуваме, трябва да се оперира МНОГО СПЕШНО.
За наш и неин късмет, след като съобщихме, че ще я евтаназираме, се намери една добра душа, която пък ни свърза с друга добра душа (благодаря и на двете <3) и намерихме частична помощ за операцията & бъдещото лечение. След като имахме протегната ръка, въпросът с евтаназията вече изобщо не стоеше на дневен ред и се разбрахме, че ще подготвят кучето за операция.

*** Когато се обадих да попитам как е минала операцията, ми казаха, че лекарят решил да я отложи за след още повече от 24 часа. А уж първите 24 бяха най-критични. Но клиниката е пълна с лъскави пациенти и те са с приоритет, въпреки че тарифите за нас не са по-ниски, въпреки че кучето трябваше да се оперира по спешност.

За щастие, ортопедът, въпреки отлагането, си е свършил добре работата, според няколкото колеги, които видяха рентгеновите снимки след това. А и според възстановяването на животното.
И това е всичко добро, което мога да кажа.

И СЕ ЗАПОЧНА. Изброявам под формата на списък, за улеснение.

*** В епикризата на кучето не пише да е правена терапия с Нивалин - явно жизненоважна терапия, която няколко месеца по-късно дава страхотни резултати. Терапия, която всеки лекар, с когото съм говорила, за да съм сигурна в това, което казвам и в това, в което ги посочвам като некомпетентни и некоректни, казва, че е от първостепенна важност.

*** Буба беше анемична доста време и не можеше да се възстанови. Накрая се оказа, че е в напреднала бременност, която 20 дни по-рано д-р К. К. не забеляза при приема, въпреки че коремът на животното беше подут а млечните жлези - уголемени. Мъжът ми специално насочи вниманието му натам и след ехографски преглед заключението беше, че бебета няма.

Кастрираха я, махнаха малките и я метнаха обратно в стационара, без специални грижи, без внимание от нито един лекар.

*** Лекуващите лекари се сменяха на всяка разпечатка, която взимах за плащане и когато един от тях, си пролича, че нито е стъпвал в стационара, нито знае дали кучето е там, камо ли пък в какво състояние е.

*** По-късно се оказа, че инвалидчето с двете тежки операции не е ничия грижа, всъщност, освен на помощния персонал. Няма лекуващ лекар, дори по документи, никой не я поглежда. Никой не я раздвижва. Никой нищо не я прави и всички се молят опикания помияр да си хване вече пътя. Последното го знам от мои познати, които са чули коментари, докато са чакали с котето си за преглед.

*** Помолих да я чипират и ваксинират, и да направят паспорт, за да е готова за пътуване извън България. 10 дни по-късно се обадих да попитам готова ли е и не беше. Лекарят, който ми вдигна, каза, че “ей сега” ще сложи чипа и ще бие ваксината. Ами ако трябваше да замине на конкретна дата?

*** Условията в стационара са също като отношението към пациентите и стопаните.

*** Попаднах и на случай (който не беше еднократен), в който кучето-инвалид беше изкарано от стаичката си и наблъскано в малка транспортна кутия, на тъмно и без възможност да се движи, цялото омазано в изпражнения и урина, в почти фиксирана поза, за да може куче в перфектно здраве, явно на някой заможен клиент, да се шири на воля и в удобство, а беше оставено за дреболия като ваксина и хотел, нещо от сорта. Още няколко пъти я навираха по кутии, въпреки състоянието й. Но в касичката трябва да се чува звън на монети и от това по-важно няма, според собственика и според екипа от лекари, който работи на процент, ако не се лъжа.

*** ШОК - бяха забравили да махнат шевовете след кастрацията. Не, не бяха резорбируеми конци, а такива, които бяха започнали да се срастват с месото и да влизат все по-навътре. Видяхме тоя ужас, когато я изкарахме веднъж на двора и я пльоснахме на една страна, за да галим коремче. Разрязана, кастрирана, зашита, таксувана (цените им са доста високи за услугата, която предоставят) и захвърлена обратно в урината.

*** Когато взехме инвалидната количка, не бяхме ходили до клиниката около седмица и това, което заварихме, вече преля чашата. Буба беше с рани, непочиствана, с възпаления около дупето. Изплашена и тъжна, и със сигурност с поредния риск за живота си, този път заради инфекция. Така ни я и дадоха след няколко дни - в същия вид.

*** Лекар не я беше поглеждал от кастрацията (цял месец, ако не и повече).

*** Буба имаше проблеми с изхождането и трябваше да й се помага мануално. И това не правеха редовно.

*** Сами разбрахме, че чувствителността в задните й крака се връща, тъй като никой не следеше дали има подобрение. До такава степен не я следяха, че направо я отписаха, а чувствителността й нарекоха нищо повече от някакви си рефлекси. Ортопедът с неохота се съгласи да я погледне, когато го потърсих по телефона, за да му кажа, че има чувствителност и искам да види какво става. Дори не знам погледна ли я в крайна сметка. Колегите от другата клиника отдавна доказаха, че кучето има чувствителност и шанс. Защото полагат усилия и грижи за това.

*** Надписани сметки - много. Особено за храна. Според мен. Казаха ми, че кучето не иска да яде нищо друго, освен техните консерви - 6лв на консерва, често по 10лв на ден (моите кучета ядат месо със зеленчуци и висок клас гранула, и никога не съм плащала 10лв на ден, за да ги храня, а и двете са едри и лакоми животни... и са две, ако не ви направи впечатление), после имаше някакви консерви от 8лв, всичко писано на хвърчащи листове в един халваджийски тефтер на рецепцията. Така и не видях свестен опис на тая храна, която за престоя й там струваше повече от операцията на гръбнака с все пластините и труда, а сигурно можем да добавим и другата операция.

*** Веднага след преместването Буба започна настървено да дъвче всякакви храни, включително и гранули “за простолюдието”, според стандартите на “Провет”, на цена от 5-6лв за килограм, а и за по-малко. Никак не е капризна. Ама никак. Тъпче се с апетит и набухва. 😄

Продължавам тук, защото в един пост не се побира.

*** Последният ден, в който си общувах с тези неприятни хора, беше денят, в който я взехме от там. Лекар не се появи да я изпише, нещо да каже... Нито един. Лекуващ лекар, както стана ясно, нямало. За съжаление ми стана ясно чак след като я взехме. Жената от стационара ми даде една торбичка - един-два диска, капките й за очи и едно мазило за възпаленията, с което беше започнала да я маже. Мислих, че всичко необходимо е вътре, взех си торбичката и животинката, и закарахме Буба в новата клиника.

*** Тъй като не ми бяха дали епикриза, нито хематологичните изследвания, а бяха необходими, за да се знае как да се продължи лечението, съвсем любезно, както винаги, с приветлив тон, се свързах с “Провет” и помолих рецепционистката В. да ме свърже с някой лекар, когото да помоля да ми изпрати информацията. Троснатият отговор “А ти защо не се сети да си ги поискаш на място?!” малко ме разклати, но си казах: “Айде, тя си е такава, малко кисела, ама е окей момичето.” Отговорих й, че съм си мислила, че по подразбиране е трябвало да ги получа, предвид, че не просто си взимам кучето, а го изпращам в друга клиника. Стана мъничък скандал, защото здраво се натърти как те не били длъжни (и да не са длъжни, срещу над 4к могат пък да пуснат един прост имейл за 10 секунди, по мое мнение), как кучето нямало лекуващ лекар, аз пък й казах, че е крайно време поне едно нещо да свършат без да им се моля и да им давам зор. И после само мога да предполагам каква помия се е изляла отгоре ми, защото хич не обичат да ги критикуват.  🙂
В крайна сметка мейл получих. Надявам се да не са се осакатили необратимо от трите клика на компУтЕра. 🙂

💡Само че, драги, ако много хора ви критикуват за едни и същи неща, както и се случва, за съжаление основно по форумите, които не се четат толкова много, може да си направите изводите и да се опитате да промените нещо. Като най-напред заложите на това да сте ХОРА. Другото само ще дойде. Ама не би.

*** Въпреки че ми казаха, че са овладяли анемията на Буба и вече не е проблем, кучето беше анемично при пристигането си в новата клиника.

<3 В момента животинката е в изключително добро състояние - весела, контактна, ближе, играе, радва се, лае, храни се, много бързо качи килограми, след като ми я върнаха от “Провет” цялата в ребра и без сили, провежданите терапии дават страхотен резултат и отписаното куче вече слиза по стълбички, опитва да надига задницата, намества си краката и се избутва нагоре, за да се изправи и да пристъпи. ОПИТВА СЕ ДА ХОДИ. И шансовете й това да се случи наистина са добри. Живее на широко, има свобода, разхождат я по няколко пъти на ден, почистват я редовно, забавляват се с нея, ОБИЧАТ Я, обличат я, ГРИЖАТ СЕ за нея. И не само за нея.

*** С голямо разочарование споделям всичко изписано за “Провет”, защото очаквах съвсем друго. Знаех, че да спасим живота на Бубка ще струва над 4000лв (до момента са доста над 5, спрях да смятам) и бях подготвена, че голяма част от тях ще трябва да покрием лично. Знаех, че ще ми се наложи да търся финансова помощ от други хора, чрез фейсбук постове, примерно. Не е приятно, даже никак, но си струваше. Очаквах, че ще отнеме време да се възстанови. Очаквах, че ще отнеме време да намерим дом. Очаквах всичко да е точно толкова трудно, колкото е, че и още повече. Но никога не съм си мислила, че е възможно да съществуват такива меркантилни бездушници. И жестоки. Няма по-добра дума от тази, всъщност - БЕЗДУШНИЦИ.
Лекари, за които животът няма стойност. Лекари, които прекарват животите като на конвейер. Лекари, на които дори лицемерието не им стига, за да замаже бездушието - ей така, поне за пред света. И се сърдят, много се сърдят, когато искаш нещо, което би трябвало да ти се полага, а най-много се сърдят, ако получат критика.

*** И ние имаме грях - дължим им още 550лв. Ще си ги платим, разбира се, но на малки вноски и през няколко месеца, защото приоритет е Буба да проходи и да има семейство. Ще си ги платим, не защото толкова струва услугата в стационара, която са ни предоставили (тя не струва и 5 стотинки), а за да не се превърнем в крадци, защото някой друг е решил, че няма да бъде Човек.
И, разбира се, за да не спрем пътя на някой друг хайван със спешна нужда от помощ, чиито стопанин/спасител няма възможност да плати веднага.

*** Има и още много такива като мен, но те са хората, които трябва да разкажат за наблюденията и опита си.
И искрено се надявам да го споделят някой ден, вместо да си седят на устите и да коментират само в тесен кръг, защото подобно нещо просто не трябва да съществува. Денонощна, със стационар или пет - повече животно на “Провет” не бих поверила и не бих си спестила коментара, само защото може да ми се наложи да се обърна към тях някога.

Сигурно и самата аз пропускам да кажа много, но толкова време отлагах да пиша, защото чаках да се отърва от афекта (за да мога да съм максимално обективна, вместо да пръскам яд и разочарование на посоки), че много случки и диалози ми се губят. Може и да е за добро, че не помня - разочарованието от нещо, в което съм вярвала, винаги е било най-голямата тежест за мен.
И все пак, благодарна съм, че научих няколко изключително важни за живота ми напред неща. Бау. 🐾

в коя клиника сте я закарали после и какво се случва там?

Невероятно....че няма още бити. “лекари”.
Поискай фактура за всички плащания ,които си направила...нека им се стъжни малко.
Като харчите такива пари...постни няква банкова сметка за тези ,които нямат сураттефтер.

И аз обичам животните и в частност кучетата, но гледката на разхождащи се бездомни кучета с размер на магарета, особено в градските паркове между децата, ми идва твърде много. Една снимка от детския кът в морската градина от вчера.

И аз обичам животните и в частност кучетата, но гледката на разхождащи се бездомни кучета с размер на магарета, особено в градските паркове между децата, ми идва твърде много. Една снимка от детския кът в морската градина от вчера.

Това пък за къв чипик го изтърси в тази тема...

Това пък за къв чипик го изтърси в тази тема...

От много време се чудя от къде да започна, как да го напиша, да го напиша ли изобщо… И в крайна сметка реших, че не мога да го оставя просто ей така.

И аз така.

Т. Тодорова,какво ‘’викаш’’ : Децата в нужда,чакащи някоя сложна живото-решаваща операция и техните вече сринати психически и физически родители,да вървят.......да се оправят?!

Важно е да се дадат 5000 лв. за помяра,дето даже не е и породист !

Боже,колко мъка има по тоя свят...Боже....

Боже,колко мъка има по тоя свят...Боже....

Колко мъка има наистина..

Добре, че е тя и всички такива като нея, които не делят живинките, а се отдават със сърце и душа на тези, които са в нужда.

Темата не е, за да се похвали на кого и колко помага, а за да отправи предупреждение към тези, които по един ли друг начин ще си имат вземане-даване с въпросната клиника. Не я насирай, ако обичаш, вкарвайки я в ненужна интрига и драма.

Наистина....нещата са МНОГО по-зле отколкото изглеждат!

Ти на някого помогнал ли си?
Най ме кефят някви мними нравоучители.

Наблюденията ми са, че в чужбина няма улични кучета, а ако искаш да разходиш домашния си любимец, има оградени места в парковете, които са само и единствено за тази цел, но на запад хората са по-прости от нас, предполагам. Преди време, майка ми беше нападната и съборена от глутница улични кучета и ако не е бил случаен минувач да ги разгони, можеше да я разкъсат. Нещата трябва да се променят и който иска куче, нека си го гледа вкъщи, а не пред блока.

Наблюденията ми са, че в чужбина няма улични кучета, а ако искаш да разходиш домашния си любимец, има оградени места в парковете, които са само и единствено за тази цел.

В Утрехт и Маарсен си ги разхождаха по алеите без каишка и намордници....и лайната не се събират,на обяд през дадени алеи не можеш да минеш....ама на сутринта е чисто.

Аз само да кажа че положението е същото и в хуманитарните спешни заведения, където се лекуват хора. Тогава да видите какъв зор е, особено по спешност. На какви неща съм бил свидетел. Сигурно има по добре ама....

Ти на някого помогнал ли си?
Най ме кефят някви мними нравоучители.

Ако,въпроса ти е към мен - ДА,помагал съм за ХОРА,много пъти !  С пари (където работя,редовно събираме пари за лечение на колеги,техни близки и за нуждаещи се деца,по сметка) и с даряване на кръв.Отделно,където видя кутийка за дарения,винаги пускам пари. С друго не съм помагал - не съм лекар 🙂

И си в голяма грешка,щом ме смяташ за мним нравоучител.

в коя клиника сте я закарали после и какво се случва там?

Преместихме я в една клиника до Стара Загора, в с. Хрищени. Невероятни лекари и хора. Жалко, че са ни толкова далече, иначе не бих стъпила другаде.
После вече я засилихме към Германия - има си чудна стопанка и ходи на рехабилитация през ден. <3

Невероятно....че няма още бити. “лекари”.
Поискай фактура за всички плащания ,които си направила...нека им се стъжни малко.
Като харчите такива пари...постни няква банкова сметка за тези ,които нямат сураттефтер.

Нищо не може да им се стъжни - съдят ги за сто неща и никой не може да ги осъди засега.
Скоро пак се осраха като казаха, че на онова коте, дето тежеше 200г, му е счупена лопатката и поискаха 500лв за операция и 300лв за стационар. Трябвало да се оперира. Дори не знам как слагаш упойка на 200г бебе. Но май и да умре на масата, си плащаш операцията.
Дискът, който дадоха от рентгена обаче, не можа да се отвори в нито един друг лекарски кабинет. Котето ходи съвсем нормално вече, скача напред-назад и си е съвсем във форма.

И аз обичам животните и в частност кучетата, но гледката на разхождащи се бездомни кучета с размер на магарета, особено в градските паркове между децата, ми идва твърде много. Една снимка от детския кът в морската градина от вчера.

Не, че има нещо общо с темата за некоректната клиника, но не мога да подмина коментара ти, защото ми звучи като да е в отговор на някаква моя позиция, че да има улични кучета, е много окей. Такова нещо никога не съм казвала, няма и да кажа - мястото на домашните животни е вкъщи, проблемът със свръхпопулацията е много сериозен, но жалкото е, че като се озоват на улицата, всеки търси отговорност от тях (с камъни и дърви), а на слабоумните им въдители и попечители няма няма кой да им набие канчетата.

Т. Тодорова,какво ‘’викаш’’ : Децата в нужда,чакащи някоя сложна живото-решаваща операция и техните вече сринати психически и физически родители,да вървят.......да се оправят?!

Важно е да се дадат 5000 лв. за помяра,дето даже не е и породист !

Боже,колко мъка има по тоя свят...Боже....

Не знам как разбра какво точно “викам”, но не ти отива на претенциите за благородство (гледам там в по-долните постове) да ми държиш сметка каква кауза съм решила да подкрепям. Помагам и на хора, съвсем не рядко, но животните никога няма да загърбя, щото поне съм сигурна, че няма да злоупотребят като си обърнат парите за операцията на детето в ракия, примерно. Ще се учудиш колко честичко се случва.
За отношението ти към животинката пък нямам думи съвсем. Задръж си го, моля.
Един ей такъв благороден, дето много обичка дечица и иска да ги защити от злите улични кучета, миналия ден беше сложил купчини пържена цаца със сода каустик до детската градина.

Наблюденията ми са, че в чужбина няма улични кучета, а ако искаш да разходиш домашния си любимец, има оградени места в парковете, които са само и единствено за тази цел, но на запад хората са по-прости от нас, предполагам. Преди време, майка ми беше нападната и съборена от глутница улични кучета и ако не е бил случаен минувач да ги разгони, можеше да я разкъсат. Нещата трябва да се променят и който иска куче, нека си го гледа вкъщи, а не пред блока.

Ами, да, така е. Аз горчив опит с улични нямам, но по скромната статистика, която мога да си спретна на база наблюдения - най-често хапят и нападат домашните. “Породистите”, дето господинът по-горе ги смята за нещо, дето по си струва. Домашно развъдени мастии с претенции за породи, междуродствени опрашвания, купуване на “порода” за 100-300лв от продавалник и плювалник.ком, тъпи стопани, които си избират куче по това как изглежда, нулева култура на отглеждане и нонстоп някой врещи, че са го нахапали, после някой друг, че са му наритали песа. Ти му говориш за развъдници, за гени, за регламенти - то ти вика: мба, развъдници, то туй същуту, ма за 200лв ко значение има? (фейспалм)
Бая неща има да се променят, но на Ганя трудно се обяснява и ще отнеме поколения, освен ако не се наложат най-накрая някакви зловещи санкции.

Ти на някого помогнал ли си?
Най ме кефят някви мними нравоучители.

Ако,въпроса ти е към мен - ДА,помагал съм за ХОРА,много пъти !  С пари (където работя,редовно събираме пари за лечение на колеги,техни близки и за нуждаещи се деца,по сметка) и с даряване на кръв.Отделно,където видя кутийка за дарения,винаги пускам пари. С друго не съм помагал - не съм лекар 🙂

И си в голяма грешка,щом ме смяташ за мним нравоучител.

Винаги съм се чудила как може да пускаш по кутийки и фунийки за хора (което да, не е няк’ во чудо голямо, съвсем нормално е хората да си помагат по един или друг начин - къде от съчувствие, къде от нуждите на егото..), а в същото време да не проявяваш милост и уважение към живота на някой друг хайван, който също се разхожда размазан и без вина виновен по тоя свят. С такова мислене, накрая ще останат да бродят само човеци по голите камънаци... за съвсем кратко, де.

Хайде стига толкова, защото темата е със съвсем друга насоченост и не е направена, за да задоволи обичайната нужда от скандали и чесане на клавиатури в края на седмицата.

Все си мислех, че кучетата са създадени от хората, но вече разбирам, че първо е било кучИто, а след това Адам и Ева.

Сигурно глутница домашни кучета е нападнала майка ми.

Ако си човек, първо ще помогнеш на човек, а не на куче.

Те тия уличните да не са на дъжд накапани - все някой ги е размножил и пуснал. Казах кои по-често хапят, а не, че ония въртят опашка и заобикалят всеки път.
Като си тръгнал на бургия, няма как да разбереш к’во ти говоря.

Големи съдници, големи капацитети тука, със самочувствието, че могат да поставят условия за това кое определя останалите като хора. Въх. Нещата много ескалират.

Ако си Човек, ще помогнеш на който има нужда, на когото можеш и който ти попадне пръв.

Преместете си дискусията в някоя Фейсбук група и си плюйте на воля. Тъкмо и на по-подходяща аудитория ще случите - там пълно с благородници, дето по цял ден дискутират най-мудьерната тема (и най-малоумната): “Деца срещу ко4ета”.

Не съм толкова прост, че да си правя регистрация във Фейсбук.
Айде със здраве и с пожелания да не срещаш подобни глутници.

Разбирам, че не е приятно каквото и да е да посегне на майка ти, но упорито отказваш да разбереш какво говоря. Днес ми се случва за втори път и направо се плаша как някой като ти застане на Ф насреща и е предубеден и афектиран, не можеш да пробиеш по никакъв начин. А дори сме на едно мнение за повечето неща. 😄

Женицата в пощата по същия начин:
- Добър ден, бихте ли ми дали 3 баркода, защото искам да си приготвя пратките предварително?
- Не мога да ви дам баркодове, защото трябва да донесете пакетите отворени, за да видим какво има в тях.
- Добре, няма да ги затварям, просто ми трябват номерата предварително.
- Не става, трябва да ги донесете отворени.
- Ама те не се затварят с баркода - ще ги донеса отворени, със залепен на лицето на плика баркод.
- Не мога да ви дам баркод, защото пликовете трябва да са отворени, когато ги донесете тук.
...... 😄 😄 😄

Та и с глутниците така малко стана.

Със здраве и без инциденти. (beer)