Цели, жертви, резултати?

Напоследък се замислям докъде искам в действителност да стигна в мускулното си развитие и отговорът засега е че незнам.  Затова ми е интересно вие докъде искате да стигнете и какво сте готови да жертвате за това? Каква е крайната цел?
ПС Темата се отнася към дамите!

Ето я моята крайна цел.

http://www.ginaaliotti.com/gallery/gina01.jpg

За съжаление едва ли някога ще стане, но човек трябва да се стреми към нещо нали? :lol:

Много интересна тема!
Дали някой изобщо знае, е въпроса, и аз не знам кога ще бъда доволна от себе си :roll: . Истината е, че ние жените все си намираме кусури, или сме дебели, или отпуснати, или пък неоформени...все има нещо, което ни смущава.
Ето сега, след като доста съм поотслабнала, кожата ми започна да усеща гравитацията, и единственото решение, според мен, е да натрупам достатъчно мускулатура, която да я крепи на мястото и. Мускулите са ми необходими и за да ускоря “умрелия” си метаболизъм, който беше дълги години в застой, знаеш защо... Не знам колко е достатъчното, не знам и колко време ще ми отнеме това изграждане.
Какво жертвам ли? Жертвам почти цялото си свободно време за трениране, любимите си храни, които не съм опитвала от месеци, любимото уиски ;-P ,  жертвам и доста средства за уреди, храни и добавки, понякога жертвам и любимия. То времето не ми стига само за почивка, камоли и за други удоволствия...и погледнато реално, всички жертви само и само заради едното проклето отражение в огледалото ми :coolsmile:

fitday, коментара ти ме навежда на още един въпрос, бих ме ли стигнали до употребата на забранени медикаменти, не че не може да се достигне вида на мацката от снимката и без “зоб”, но ако нямаш нужната генетика?

winni, единствения период, в който бях доволна от постигнатото  беше докато не тренирах заради кръста и преглеждайки снимки от активното си спортуване в залата установих, че никак не е зле това,  което виждам и даже се чудех кое не ми е харесвало.
Сега отново не съм достатъчно удолетворена и тренирам още по-всеодайно и амбицирано. Откачена работа :-)

здравейте,искам само да ви кажа като мъж- тази мацка, която показахте,настина е готина,но повече би ми харесала дори и да няма такижва ръце и такъв корем...в смисъл всеки трябва да цели и да се стреми към това,което иска самият той от себе си,но ,ако някоя от вас го прави заради мъжете,защотот те харесвали такива жени, не си струва...за нас мъжете е важно да не сте с наднормено тегло и да не сте отпуснати,това е;)УСПЕХ НА ВСИЧКИ,с повечко усилия ще постигнете вашия идеал:)чао

Аз също не бих могла да дефинирам точна крайна цел. Засега бих била доволна от нещо подобно http://www.michellewolff.com/images/gallery/011.html От това всъщност не съм далеч и познавайки себе си ми е пределно ясно, че ако го постигна няма да ми бъде достатъчно, пак ще изскочи някаква нова цел. Изобщо важно ми е да се движа напред, да имам нещо, към което се стремя. По пътя към него жертвам огромна част от личното си време, което и без това е оскъдно, принудена съм да видя неразбирането на част от обкръжението ми спрямо това, което правя. Но резултатите, които виждам ме карат да бутам още по-напред. Вярно е, че всичко е заради огледалото  както казва winnie, но когато човек харесва себе си, това му дава съвсем друго самочувствие, излъчване и прочее, с една дума смятам, че си струва пустият нарцисизъм  :) И не не бих прибягнала до зоб, предизвикателството да използвам всичко което ми е дала собствената ми генетика е твърде голямо, за да постигам изкуствени резултати. А и не на последно място здравето ми ми означава повече от няколко сантиметра плюс или минус в определена част на тялото.

vergo, от досега включилите  се дами съм почти сигурна, че никоя не е в залата заради мъжките предпочитания.  Въпроса  е фокусиран върху целта, която е твърде непостояно понятие.

Хм, когато започнах да тренирам, го направих с цел да свалям килограми и да намеря по приятно поприще за натурата си, каланетиката ме отегчаваше. После, след всеки килограм продължих да искам още и още, загубвайки представа за естетика и истинския смисъл на силовите тренировки. Сега чрез тежки тренировки с базови упражнения, се опитвам да задържа килограмите и да се чувствам добре психически и физически, но е факт, че нямам образ, за който да мечтая като крайна цел.  Винаги нещо ще ме кара да бъда недоволна, дали външния вид, дали постиженията в тренировката. Честно казано това ужастно ми тежи понякога, да не мога да бъда спокойна и доволна от себе си.
А какво жертвам ли, ами на моменти съм жертвала всичко - приятели, семейство, връзка, свободно време, време за учене, предпочитания, понякога си мисля че мога да жертвам и работата, за да тренирам сутрин. Целия ми свят се върти около това, което е страшно незряло от моя страна и го отчитам като голям недостатък.
целувки

Аз се захванах с фитнеса като утеха заради това, че ми се наложи да приключа с друг спорт, с който се занимавах състезателно.  И оттогава съм пристрастена и колкото повече време минава, толкова повече се зарибявам. От което следва, че са твърде малко нещата, които стоят пред тренировките ми.
А относно въпроса със забранените препарати мисля, че не си заслужава щом не се състезаваш. Макар, че всеки запален фен на фитнеса поне веднъж си го е помислял дори и да не си го признава.

аз се занимавам с фитнес с цел подобряване на постиженията в друг спорт :) някъде бях чула” Аеробният прогрес минава през анаеробния ” Също ,за да съм здрава, да си изразходвам енергията ,защото иначе се побърквам :)
А колкото до това към какъв образ се целя-колкото и да е нескромно най-много си харесвам мойте пропорции хахах затова нямам човек идол  :) Искам да премахна  разни 2-3 см и то не навсякаде и ще съм 99% доволна от “онази” в огледалото:) Останалия 1 процент винаги ще ме преследва ,или по-точно аз ще го преследвам,защото в природата на човека е винаги да иска повече и повече ( или поне в мойта) :)
Също така съм на мнение ,че човек трябва да открие качествата си и да ги развива  “Бъди най-добър в това,в което си добър”
За жертвите- досега не съм жертвала нещо заради спорта-просто се опитвам да се справям и да намирам време за всичко .И всъщност това понякога ми идва в повече - да угодиш на изискванията на света и междувременно да намериш време за собствените си интереси ... Но всичко това ме прави по-силна някак си .
Резултати-о ,те са много.И мога да кажа ,че добрата форма е най-малкото ,което спорта дава . Той калява съзнанието най-вече :)

Поздрави

Пониже моята приятелка иска да върви на фитнес и знам че няма да издържи много (давам и 2-3 месеца)
бих искал да ви попитам за упражненията които правите във фитнеса и виждате най-голям ефект от тях.
62 кг. е и иска да смъкне поне 5,  да оформи и стегне дупето си, да стегне корема и най-вече да отслабне в краката.
Не иска да прави мускули!
По възможност дайте съвети какво трябва и какво не трябва да яде.
И вече ставам малко нахалeн ;)

Ето я моята крайна цел.

http://www.ginaaliotti.com/gallery/gina01.jpg

За съжаление едва ли някога ще стане, но човек трябва да се стреми към нещо нали? :lol:

Ха ,ако станеш такава ме пиши за твой фен. :-) Няма да мога да престана да те сънувам. ;-)

Виждам, че темата е насочена към дамите, но понеже ми се струва доста смислена една такава дискусия,  искам и аз да попитам, защо не помислите за други типове физическа дейност и спорт. Които не само, че може да се окажат по-подходящи за физическата ви форма, но и да ви доставят повече удоволствие? А фитнеса си остава интегриран, така или иначе фитнес означава както целенасочено трениране, така и добро хранене и т.н.

Аз например напоследък виждам академичното гребане като един много натурален спорт и изключително добра перспектива за бъдещето. 2-3 пъти в седмицата да отделям по около 3 часа... Както и мисля живот и здраве за ветроходство ако ми се отвори късмета тякой ден... Има и много други варианти...

И не мислите ли, че фитнеса е само способ и е до определен етап след който прогреса ситава доста насилсвен? Не си представям човек които цял живот да тренира фитнес. За разлика от други спортове като тениса, примерно. А може и да бъде прекалено рискова, като човек има съвсем други професионални задължения.

И най-важнто, трябва да се опитва и с мотивация. :)

tpd, ще ти отговоря веднага. Както и по-горе съм споменала аз започнах да се занимавам с фитнес след като приключих развитието си в друг спорт. Повече от 10 г. съм се занимавала с фигурно пързаляне. Спорт, който е много далече от фитнеса и тежките силови тренировки.Странно, но  ми хареса. Хареса ми факта, че мога да моделирам почти изцяло начина, по който изглеждам.
Друг спорт?! Ами да, няколко години успоредно с фитнеса се занимавах и с тае бо, динамиката и заряда от тази тренировъчна система е невероятен. Но (винаги идва но), започнах да се преуморявам твърде  много и трябваше да се откажа от нещо. Е, това беше тае бо-то.
Да фитнеса е способ, абсолютно си прав! Понякога е много трудно да отидеш за пореден път в залата. Но ако имаш поставена цел отиваш и тренираш, ако тренираш просто “така”... пропускаш...
С удоволствие бих пробвала и други спортове стига ежедневието да ми го позволи за в бъдеще. Засега съм фокусирала вниманието си върху фитнеса и съм си поставила цели за изпълнение в тази насока. :-)

tpd, добър въпрос. В последните седмици на няколко пъти ми се наложи да обянсявам, защо се занимавам именно с фитнес, а не с някакъв друг спорт. Замислих се и отговорът, лично за мен, се крие в достъпността му откъм време и финанси. При почти всички други спортове би трябвало да си координирам тренировките било то със съотборници, било с треньор, а това ми е непосилно. Ежедневието ми е доста натоварено и предпочитам сама да мога да реша кога точно да ида на тренировка, колко време да и отделя и кога да пропусна. Основна причина са и финансите. Досега 2 пъти ми се е налагало да се отказвам от спорт, защото не съм издържала финансово. Кофти е чувството след 4 години тренировки тенис да трябва да спреш, защото трябва да пестиш за нов гриф от закуски. Колкото и е да е парадоксално, фитнесът е един от най-достъпните варианти.
Иначе, като цяло съм за комбинацията фитнес плюс някакъв друг спорт. Имах един период в който ходех 2 пъти седмично на тае бо, 2 пъти на фитнес и веднъж на кондиционална бокс тренировка. Чувствах се чудесно, но в момента едвали бих могла да си го позволя откъм време. Ако човек не цели визия на профи културист има страхотни спортове, които изграждат прекрасен външен вид. Спортна гимнастика и спортна аеробика примерно. Иначе личната ми най-нова зарибявка е Уейкбордът. Дай боже, някой ден ще се науча наистина добре да карам.
Казваш, че не си представяш човек цял живот да тренира фитнес. Всъщност защо не? За мен лично фитнесът е спорт като всеки друг, не виждам причина да не ходиш в зала, когато си на 50. Ако човек е мотивиран и този спорт му доставя удоволствие, не мисля че от даден момент нататък ще стане “насилствен”. А дори и да се стигне до там, винаги може да се прехвърли към нещо друго. Важното е ,в крайна сметка, да има движение и да правим нещо за себе си, нали?  ;-)

По темата мисля че причината за това дамите да ходят на фитнес е същата като при мъжете.Какщвито и да изброим отнасящи се за мъжете - същите могат да важат с пълна сила и при дамите.

Виждам, че темата е насочена към дамите, но понеже ми се струва доста смислена една такава дискусия,  искам и аз да попитам, защо не помислите за други типове физическа дейност и спорт. Които не само, че може да се окажат по-подходящи за физическата ви форма, но и да ви доставят повече удоволствие? А фитнеса си остава интегриран, така или иначе фитнес означава както целенасочено трениране, така и добро хранене и т.н.

Аз например напоследък виждам академичното гребане като един много натурален спорт и изключително добра перспектива за бъдещето. 2-3 пъти в седмицата да отделям по около 3 часа... Както и мисля живот и здраве за ветроходство ако ми се отвори късмета тякой ден... Има и много други варианти...

И не мислите ли, че фитнеса е само способ и е до определен етап след който прогреса ситава доста насилсвен? Не си представям човек които цял живот да тренира фитнес. За разлика от други спортове като тениса, примерно. А може и да бъде прекалено рискова, като човек има съвсем други професионални задължения.

И най-важнто, трябва да се опитва и с мотивация. :)

Tpd, според мен също въпросът е доста добър :)

Защото с фитнеса можеш да се ‘изграждаш’ целенасочено - поне според мен. По-лесно е да дефинираш какво точно искаш да промениш - и да намериш начина да го направиш.
С другите спортове се натоварва мускулатурата малко по.. едностранчиво. За общ тонус - става, да. Примерно аз играя и народни танци - това ми е начина да внасям настроение в по-скучните тренировки.
Но една от целите ми беше да пооформя ръцете и раменете, тъй като горе съм бая клечава. С танците това няма как да стане :) Тренировките обаче ми дадоха нужната мускулатура за това да се харесвам.
Е, има още какво да се желае ама.. продължаваме напред.

Хайде и аз да се включа, че току що си разглеждах едни снимки от миналия уикенд, където бях на т.нар Тийм Билдинг и видях че до другите колежки с дънките стоя вече доста добре. Бедрата са се позагладили и изстанели  ;-P, но определено има за какво да се работи!  Малко фук-фук пълни гащи с лук, казвам това, защото прекалих  вечерите с танците и май нещо прецаках коляното. Така че, близките 2-3 седмици няма да закачам краката на трениронвка. На отговорът защо тренирам - може би се докосвам до идеите на Бухтичката.Ето защо:
- защото се разплух - това е важен мотив, ама има и друга страна на медала
- обожавам спорта - никога няма да простя на майка ми че ме спря от перспективата професионаялно да се занимавам с акробатика и спортна гимнастика, с мотива че ще стана “тъпа спортистка”.
- обожавам танците - там пък примата Красимира Колдамова обясни на дълго и нашироко на майка ми пак, че нямам обърнати крака (което е така, но с много труд и упоритост навремето направих шпагат), че ще напълненя в пубертата (което стана - но, то стана защото не се движех и се тъпчех, а в къщи ме навикваха вместо да ми помогнат.) Кандидатстването в хореографското, за което се готвих просто се отмени.
- фитнесът е идеален вариант. Е, жертвите са ясни - поредното реорганизиране на времето, малко финансии - за по правилно хранене и добавки.
- цели: някои от тях виждам че се доближавам до тях, други са реалност - например засилила съм си доста кашкавалените ръце и се научих благодарение на това да плувам. Тоест - наваксвам пропуснато с годините и си начесвам крастата, отделно че балансирам с тежкия интелектуален труд който хвърлям.
- идеал за фигура - може би това , особено крака и дупето
http://forum.bodybuilding.com/photo/showphoto.php?photo=849733&ppuser=90794      
- като изключим бюста де  :cheese:

- жертви: ами времето за изследователската работа се скъсява, но пък това е време ЗА МЕН само!

Допълнено: Ани Лозанова също е добър пример за подражание - иска ми се да посоча нещо българско, както и Юлияна Пискова. :-))))

Още една редакция: и още нещо - ще ми се да дам пример и на моя тиквеник в къщи, който влезе  4-5 пъти в салона, аз подскачах от радост, но нещата нещо замряха...  А той впрочем - вече забелязва резултат при мен.

Вярно е, че често трябва да се правят избори и да се за зарязва това онова. Аз лично избирам това което има по-добра перспектива.
Незнам дали съм прав но ми се струва, че повечето хора взимат решения въз основа на нищо. Човек трябва да има база за сравнение за да може да прецени.  Колко от вас са опитвали наскоро за 1-2 месеца нещо по-различно?

Да не говорим, че често има предрасъдъци, които са още по-вредни. Ето пример с гребането, повечето хора си мислят, че гребане=гръб, което е доста далече от истината.  http://johnkemeny.com/blog/wp-content/uploads/2006/02/catch_legs_body_arms_finish_recovery.gif
Единственото нещо което не хипертрофира са гърдите и предно рамо, но за това си има лег преса. И непремено искам да спомена, че до сега съм правил всякакви упражнения за крака и често ми се е струвало, че се товарят кофти колената. Е, с гребането таъв проблем не съм усетил изобщо.

Или пък други предрасъдъци относно как изглеждат някои представители на даден спорт. Ето за сравнение олимпииската медалистка по плуване и една двойка от отбора на Гърция по гребане. Тези спортистки по-некрасиви ли са от горните фитнес модели, като за разлика от тях имат перфектно тренирано тяло във всяко отношение. Докато ако човек, който е тренирал предимно фитнес, ако седне да плува или гребе... най-много да се одави и в двата варианта /казвам го от опит :) /
Ето какво излиза в гуугъл:
http://cache.gawker.com/images/2006/07/fhmamandabeard.jpg
http://www.vietnamnet.vn/dataimages/original/images702918_5Amanda-Beard.jpg
http://www.kopilasia.gr/uploads/gallery/2xwl.jpg

Поздрави

Ето ги и моите цели нагледно -
http://img113.imageshack.us/img113/5927/yoez4.png
http://img.photobucket.com/albums/v515/bloodylamer/bastardly-photos/0505/album61/anna-beatriz-barros-si200701.jpg
:P

Ето ги и моите цели нагледно -
http://img113.imageshack.us/img113/5927/yoez4.png
http://img.photobucket.com/albums/v515/bloodylamer/bastardly-photos/0505/album61/anna-beatriz-barros-si200701.jpg
:P

Да ти кажа, въпросната дама не е много тренирана. Даже я намирам кльощавка. За мен това не е спортен модел тяло. Момичето просто има щастливата случайност да отлага красиво мазнини (визирам задника й).  Мога да ти покажа доста мускулести дупета със същия размер, които не изглеждат така защото подкожните мазнини са натрупват на други места. Ако костната ти структура (обиколки, дължина и обща пропорция) прилична на нейната, няма да е трудно да постигнеш подкожните й мазнини и %-та мускулна маса. Вече как ще ти седят е въпрос на ген.

Ами честно казано аз лично предпочитам такъв вид женско тяло, защото все пак жената си е жената и трябва да запази женствеността си. :P На слабото тяло едно стягане му е достатъчно, но всеки с мнението си все пак.. ;)

Каква ми е целта ? Много добър въпрос .когато влязах за 1 път в залата имах съвсем различна цел като да поотслабна кило -две за6тото бях спряла да тренирам (занимавах се 5 години със спортна йога -както виждате ни6то об6то).После започна да ми харесва да виждам резултата мускулите, постиженията и както се противях на добавките сега у нас е като аптека. Та харесва ми начина по който ме кара да се чувствам фитнеса, това че разполагам със времето и  не  за вися от никой кога да си направя тренировката, това че се състезавам със себе си и че правя не6та, които сама не съм вярвала, че мога.Какво жертвам - всичко -вечно закъснявам за работа, не обръ6там достатъчно внимание на приятеля ми, харча ужасно много пари и мъкна сума ти кутийки храна всеки ден. Но истината е че това просто ме прави 6татслива.

Човек така е устроен, че винаги да се стреми към по-добро. Дори и да постигнеш винаги мечтаното, то ти ще продължиш да се стремиш към по-добро и така до края на света :) А и винаги целите ти се изменят. И както каза Winnie в началото на темата когато тя е свалила и следващата цел е да качи ММ за да опъне кожата и да изглежда още по стегната и така все се луташ, а истината е, че пълно щастие няма и винаги ще искаш повече.

Моята цел е : моето тяло, но с няколко сантиметра по-слабо на места.Старая се да постигна тази цел, но да си призная много трудно ми беше да се откажа от пържените картофки, пицата и всякакви тестени вкусотийки.Но нали крайната цел оправдава средствата и гледам да то спазвам.Но уви по някой път водя неистова борба с желанието си да опитам това, да си хапна от онова.Засега овладявам положението, но честно да си призная по накой път си хапвам нещо от “забранените” храни.Сладко не ям, не обичам още от малка  и не ми е проблем.Но тестените работи........нямам спиране.Ще се присъединя към почти всички мнения, които казват, че колкото и добре да изглеждаме винаги ще има нещо, което ще искаме да подобрим и ще се стремим към нещо по-добро.

Когато реших ,че е време да “се взема в ръце” и да не се оставя на течението и с времето да заприличам на “лелка”, както вече изглеждат мои връстнички-реших,че най-напред трябва да се освободя от част от кг. си, които натрупах през последните зимни месеци. Реших,че трябва да започна да се грижа за тялото си,ако искам да се чувствам добре и да имам самочувствие на жена,която дори и на 42 може да изглежда много добре! Признавам си-женска суета! Малко бях притеснена от момичетата в залата(повечето на уч.възраст),но пък и бях твърдо решена да стегна тялото. Късничко ми е да имам амбиции за трупане на мускули, пък и никога не съм харесвала такива жени. Знам точно как искам да изглеждам-погледнете моя аватар-това не е моята снимка разбира се :-)  Бих искала да изглеждам горе-долу така-доколкото е възможно. Жертвите за мен са във финансов план и за съжаление незная колко време ще мога да си позволявам поддържането на специалния хранителен режим. Но докато мога-ще тренирам и ще водя здравословен живот.

Извинете, че се намесвам,

Повече от 10 г. съм се занимавала с фигурно пързаляне. Спорт, който е много далече от фитнеса и тежките силови тренировки.

В t-nation има една статия от една инструкторка. Тааа една от клиентките й е 16 год. момиче, което се занимава с фигурно пързаляне, а в същото време ходи и на силови съзтезания. Затапва момчетата в залата, правщи на яки, дигайки на тяга много повече от тях.
Явно двата спорта могат да се комбинират доста успешно :)

Разликата, която направих между фитнеса и фигурното пързаляне се отнасяше за емоционалното въздействие.
А относно девойката, да не звуча мнително, но с подходящите медикаменти почти всичко може да стане... Все пак е интересна комбинацията, хем фигуристка, хем силова атлетка.
И една последна вметка, силовата подготовка и издържливоста са много важни във фигурното пързаляне. Тройни скокове не се въртят така лесно...:)

Извинете, че се намесвам,

Повече от 10 г. съм се занимавала с фигурно пързаляне. Спорт, който е много далече от фитнеса и тежките силови тренировки.

В t-nation има една статия от една инструкторка. Тааа една от клиентките й е 16 год. момиче, което се занимава с фигурно пързаляне, а в същото време ходи и на силови съзтезания. Затапва момчетата в залата, правщи на яки, дигайки на тяга много повече от тях.

Защо не? много хора нямат “топки” за мъртвата тяга и ги е бъз да я правят, много хубаво че момичето ги засрамва - дано си вземат поука.

Аз се занимавам с fitness сериозно около година.Много пъти ми се е идвало да се откажа поради слабите резултати.Но вапреки това съм упорита и не се отказвам от целите си.Ефекта идва с много воля,амбиция,желание.Вие какво ще кажете?

Ми какво да кажем - всички знаем, че е нужно много повече от воля и желание... %-P
Добре дошла в отбора!  :)

Аз тренирам от  близо 3г., но целите ми сега са много по-различни от началото - в началото мотивацията ми баше да сваля, после започнах да качвам маса и да оформям, но останах с впечетлението, че да чистиш е доста по-лесно от това да масираш(тук вече, ако не си пресметнал добре нещата, ако не си наясно в какво састояние е тялото ти точно, крайния резултат може да е кофти и ли половинчат :) ) Затова преди да си изграждаме цели е хубаво да сме наясно до къде действително можем да стигнем.... ;)