Една много интересна статия

http://www.t-nation.com/readArticle.do?id=1616759

Някой от вас чел ли е тази статия ? Според вас има ли право Чад и дали наистина приетите за ефективни принципи и методики до сега не са това за което се смятат ?

превод :)

Наистина интересна статия. Има и логика в тезата, но ако беше така защо, както самият той казва, никой до сега не се е сетил? Не го отричам. При по-голяма скорост да изпълнение усещам много по-силно напомпване, но естествено работната тежест е по-малка. Трябва да се експериментира това като методика, може при някои хора да даде чудни резултати :)

Аз само немога да разбера дали като изпълнявам примерно разтваряне за средно рамо с дъмбели и използвам лека засилка за да вдигна дъмбела дали активирам пак големите мускулни влакна или не ? И не разбрах защо трябва да спираме когато налаи скороста какво става като намали активират се отново по слабите влакна ли ?

Аз използвам принципа който съм научил от Кристиан Тибаудеу, вдигаш тежеста с възможно най - голяма скорост т.е ако тежеста ти  е тежка правиш всичко възможно да я вдигнеш бързо това усилие кара мускула да използва всички мускулни влакна още от начало естествено при големи тежести не може тежеста да се движи бързо но е важно самото усилие то активизира големия брой мускулни влакна, после когато сваляш тежеста това трябва да става бавно и контролирано да се бориш за всеки сантиметър  и накрая когато тежеста стигне долу се задържа за 1-2 или три секунди зависи от темпото което използваш за да се предотврати използването на еластичните сили.

Аз използвам принципа който съм научил от Кристиан Тибаудеу, вдигаш тежеста с възможно най - голяма скорост т.е ако тежеста ти  е тежка правиш всичко възможно да я вдигнеш бързо това усилие кара мускула да използва всички мускулни влакна още от начало естествено при големи тежести не може тежеста да се движи бързо но е важно самото усилие то активизира големия брой мускулни влакна, после когато сваляш тежеста това трябва да става бавно и контролирано да се бориш за всеки сантиметър  и накрая когато тежеста стигне долу се задържа за 1-2 или три секунди зависи от темпото което използваш за да се предотврати използването на еластичните сили.

Аз използвам напълно същия метод и след всяка серия си усещам мускула напомпан и пулсиращ, което за мен е доказателство,че метода действа.

А относно статията, не я прочетох цялата :) , но разбрах за какво става на въпрос- Използването на по- малки тежести и изпълняването на бързи серий без отказ за по-добър ефект. Еми загряващата ми 1ва серия е такава, но не мисля че при такава методика може да настъпи голям растеж на мускула. Дам, за по-бързо възтановяване на нервната система да, но не и за оптимален мускулен растеж. Все пак това е лично мнение...

Че той Чад никъде не е казвал за малки тежести. На едно място казва “If the load is big enough it can’t be fast” (цитата е по памет): тоест, вдигате си с над 80%от 1RM но внимавате за скороста на изпълнение, когато стане осезаемо по-бавно (все пак първите две -три повторения винаги са най-бързи) прекъсвате серията. Дали това забавяне ще стане на 4-тото или на 7-мото повторение зависи от натоварването. Тежеста определя повторенията. В програмите на Чад често се среща серии по 3 повторения на 85% от 1RM.
Обаче метода е приложим предимно за по-напреднали. Хора, които могат да изпълняват движението бързо и правилно, без да включват инерция, или чиитинг. Целта: препазване от отказ и бързо възстановяване. Чад споделя идеита на Цацулин за тежко трениране далеч от отказ и без загряващи цели на комплексни движения- Тоест статията е писана повече за трениране на движения, отколкото на мускули - разбирай тренира се тяга, военна преса, набиране, а не гръб, рамо или гърди. Не се действа изолирано. Естествено това си е моето разбиране.

Даже в момента тез двамата и А. Косгроув скоро щели да правят голям семинар в САЩ, ако някой жувущ в Калифорния има интерес и може да отдели $495 сигурно ще му е интересно.

Мдааа, а много интересна дискусия се води във форума на т-нейшън за тази статия там спорят дали наистина при последните 2-3 повторения до отказ се активират бавните и по малки и слаби влакна което прави оказа безполезен или не е точно така.Много ме заинтересува мнението на един пич той казва следното :
“If the last few reps of a high intensity set really do recruit extra muscle fibers, then why aren’t the last few reps the easiest?”

Because they have already fatigued a lot of fibers, they are recruiting NEW fibers that were waiting it out. Fibers that are less developed / laying in wait.

Or put it this way: you never, under any circumstance, recruit EVERY fiber. There are always some in reserve.

The set gets harder because most of your best and well developed fast twitch fibers are exhausted and you are still using the slow twitchers and starting to recruit some of the crappier fast twitch fibers - which will in turn be exhausted and be the target of growth when you recover, laying down protein and thickening up. Or getting a better blood supply etc..

Вие на кое мнениет сте ?

Ми аз по принцип имам шашави идеи та ето какво ми доиде на акъла : Ако се тренира както казва пича докато не усетиш осезаемо забавяне ще се натоварват само най слабите моторни единици и съответно само те ще се развиват (според мен така става) и от там вече те ще станат големи и силни като другите моторни единици и така ще се наложи да се използват всички защото са еднакви(сходни по скоро) .

пп:има сериозна опасност да не сте разбрали за какво говоря  :P щото тфа само ми прехвръкна през “тиквата”  :-P

Мдааа, а много интересна дискусия се води във форума на т-нейшън за тази статия там спорят дали наистина при последните 2-3 повторения до отказ се активират бавните и по малки и слаби влакна което прави оказа безполезен или не е точно така.Много ме заинтересува мнението на един пич той казва следното :
“If the last few reps of a high intensity set really do recruit extra muscle fibers, then why aren’t the last few reps the easiest?”

Because they have already fatigued a lot of fibers, they are recruiting NEW fibers that were waiting it out. Fibers that are less developed / laying in wait.

Or put it this way: you never, under any circumstance, recruit EVERY fiber. There are always some in reserve.

The set gets harder because most of your best and well developed fast twitch fibers are exhausted and you are still using the slow twitchers and starting to recruit some of the crappier fast twitch fibers - which will in turn be exhausted and be the target of growth when you recover, laying down protein and thickening up. Or getting a better blood supply etc..

Вие на кое мнениет сте ?

Аз съм на мнението да се тренира до отказ, защото този начин действа при това действа добре не знам на какъв точно принцип почива за това са учените да кажат защо нещо действа и по какъв начин, но действа.

http://www.t-nation.com/readArticle.do?id=1650066&cr;=
Да усложним нещата със следващата статия на бат` Чад по въпроса. Пича е завършил неврология и поназнайва това-онова. Иначе статиите са доста заплетене за вдяване на детайлите и следване на логическата връзка. Тезата му има логика. Противната също. Според мен  си заслужава да се опита при застой, или да се редуват двата начина за по-голям стрес.

Досега само 2 ли са излезнали или има и други от тези статии?А иначе наистина има логика в тезата му само че той не казва никъде да ли я е тествал  а един вид ни има за опитни зайчета ...

Досега само 2 ли са излезнали или има и други от тези статии?А иначе наистина има логика в тезата му само че той не казва никъде да ли я е тествал  а един вид ни има за опитни зайчета ...

Е нали знаеш, че всеки реагира различно на натоварването. Май ще ни трябва една двойка близнаци и да се мятат. Досега ми трябват към 65-70 двойки да пробвам различни работи. Ако има кандидати да заповядат - може да е опасно и смъртоносно, но науката иска жертви :) .

Иначе бат` Чад на няколко пъти ми е взимал акъла. Доколкото знам това са досега статиите по въпроса.
Друго интересно, което е твърдял е, че млечната киселина се използва за гориво от мускулите  :bug:

The conversion to lactic acid is my focus here. If you’ve heard of lactic acid, it was probably in the context of something that isn’t true. Trainers and bodybuilders used to believe that lactic acid created post-workout muscle soreness, which we’ve known for some time isn’t true. And, until recently, most fitness professionals (myself included) believed that lactic acid also causes fatigue, and thus a decrease in force production and performance. Recent scientific findings have debunked this myth. One of the leading researchers in this area is Dr. George A. Brooks from the University of California, Berkeley. He found, in rat muscles, that lactate was actually a preferential source of fuel for muscle contractions. It creates a quick source of energy in working muscles. This is quite a reversal in the conventional wisdom. Not only is lactate not the bogeyman, it’s now the good guy.

от тук: http://www.t-nation.com/readTopic.do?id=1083869
Съответно опита ми да видя научното изследване, на което се базира това твърдение удари на камък. Стигнах до страницата на Др. Бъркли http://ib.berkeley.edu/people/faculty/profiles/more/gbrooks.php , където това е споменато, но няма линк към същинското изследване. А ми се стори глупаво да му пиша мейл, при положение, че не съм от тези среди.
http://www.extrahandsforals.org/xhtc/archives/000507.html - каквото намерих.

направо от време на време излиза по някоя такава “бомба” и ме кара да се чудя три дена.
Ама универсална истина няма де.
Според мен на въпроса “КОе е правилно” (в контекста на бързо и не до отказ и бавно до отказ) отговоря е “Един господ знае”. Все още не ми е известна апаратура, която да наблюдава в детайл мускулните влакна и да може да даде отговор на въпроса.

Значи аз си обеснявам отказа по следния начин значи нали попринцип ако правиш 8 повторения в една сееия и накрая само малко се затрудняваш на организма не му е нужно да образува нова тъкан за да оцелее и за да се подсигури за следващия път.А като стигаме до отказ ние изпитваме болка и въпреки това продължаваме това значи че повреждаме много повече дадената мускулна тъкан и за това за да се подсигури организма за следващи травми синтезира повече мускулни влакна той се опитва да предотврати новото стигане до такава болка в случай че използваме отново същото натоварване има логика нали ?

А като стигаме до отказ ние изпитваме болка и въпреки това продължаваме това значи че повреждаме много повече дадената мускулна тъкан и за това за..

Това е по-скоро...друго тълкуване на отказа. Така, както го обясняваш, говорим за форсирани повторения - с помощ, не знам дали уцелих точния термин.
Намерих и малко друга теория по въпроса. Според правилото на Хеб, колкото повече неуспешни опити правиш с една тежест, толкова повече силата ти ще се регулира надолу (?!), докато успешни опити с имаш с една тежест, толова по-лесно я вдигаш в следващите опити. Успехът поражда успех, неуспехът неуспех.
Иначе, повредите са по-големи при вдигане до отказ, но затова и възстановяването е по-трудно. Някъде бях чел, че руснаците са експериментирали и са установили, че с отказ, времето за възстановяване ставало почти двойно.

Това съм го преписал дословно..

Склонен съм да вярвам в това. Може и да си въобразявам де.

Колкото за бързината на повторенията:
Класическото обяснение е, че при бързо вдигане на щангата, вдигането наистина е по-успешно, но е с по-малко мускулно напрежение. Малко мускулно напрежение = по-слаби резултати.
Дали при бързо вдигане се активират тия или ония по-слаби фибри или не, нещо..са ми съмнителни.
Има и още нещо:
С бързо изпълнение, рискуваш контузия.
Продължава да преписвам..
Освен вашата сигурност, бавното изпълнение ще ви помогне да вдигнете повече. Размахването на тежестта е възможно само при малки тежести. Балистичния чийтинг, може и да ви помогне при 30кила щанга, но не и при майката на всички тежести. Силовите трибойци вдигат щангите много бавно. Нервната ни система е така измислена от природата, че ако много рязко вдигнем напрежението ще последва бърза мускулна релаксация. Увеличавайте бавно напрежението и не се опитвайте да изхвърляте щангата. Изследванията показват, че второкласните силови трибойци, изстрелват щангата от гърдите си на лежанката и ‘умират на половината от пътя към успешния опит.Нервната система се паникьосва, ако се опитаме да вдигнем рязко, яка тежест. Когато тежестта почти спре да се движи, нервната система на бързо вдигащи хора интерпретира опит като неуспешен и релаксира мускулите, докато нервната система на бавно и стегнато вдигащи пичове, не се отказва толкова лесно.

Това звучи по-скоро като за трибойци, но може да е интересно, а и е на много проЗ език.:)
Автор: Христо Христов

Има различни начини да се предизвикат микротравми в мускулите. Отказа не гарантира непременно повече такива. 
Не знам какво толкова обсъждате тука, нищо революционно не пише в тези статии, всичко е известно от десетилетия.
Че бързото движение активира повече моторни единици и мускулни влакна е повече от ясно. Влакната се активират последователно - от бавните (червените), към бързите (белите). При малка  тежест се активират само червените, при нарастване на тежестта се включват на помощ и белите, защото те са мощните. Червените не могат да развият голяма сила, те отговарят за продължителните усилия (издръжливост). Ако обаче ускорим леката тежест максимално, ще се включат пак белите, защото те са тези, които развиват максимална мощност. Като цяло при бързо изпълнение се активират максимално количество моторни единици, а и вдиганите тежести са по - големи.
Аз се стрема позитивната фаза на движението да е експлозивна. Никога не следя темпото на изпълнение. В началото повторенията са ми бързи, в края на серията скоростта намалява. Ако тежестта е голяма, се движи бавно, това е ясно, но аз не забавям допълнително движението.
Форсирани повторения не правя. До отказ стигам евентуално в последната серия на упражнението, и то не винаги и не на всички упражнения. На тяга например отказ никога не правя, на клек също. Ако стигна до отказ още в първата серия, останалите няма да мога да ги направя със същата или по - голяма тежест, ще трябва да намаля тежестта, или да почивам по 5-10 минути между сериите. Тоест, ако се тренира до отказ, обема на тренировката трябва да е малък, няма начин иначе.
Колкото до горния пример с трибойците, ще дам друг пример - щангистите. Да сте виждали някой щангист да вдига тежестите бавно? А спринтьорите или боксьорите? При тях всичко е експлозивно движение.
Вижте и много културисти тренират така - Рон Колман, Кевин Леврон, Джей Кътлър и други - позитивната фаза на движението при тях е бърза (експлозивна).
Това не значи, че бавното и концентрирано изпълнение с по - леки тежести няма приложение, напротив.
Ето интересни статии от друг автор, в които става въпрос за максималното стимулиране на мускулния растеж:
http://www.t-nation.com/readArticle.do?id=1641547&cr;=
http://www.t-nation.com/readArticle.do?id=1633676&cr;=