Защо започнахте с бодибилдинга ?

Вероятно вече е имало такава тема, но ми е интересно да прочета мнението на другите. Въпросът ми е какво (или кой) оказа решаващо въздействие в/у вас, за да се запалите по бодибилдинга и да го превърнете в част от живота си ?
Мен ме запали брат ми, много здраво момче, който успя да постигне завидна маса+релеф без химия и суплементи. Първо започнах да блъскам като добавка към тренировките си по бийни изкуства,но прекъснах. След време почнах пак, този път за да кача кила, защото бях супер кльощав. Сега ми е трудно да кажа защо тренирам. Нямам някакви върховни цели, по скоро го правя заради самите тренировки, абе кефи ме с други думи. Мисля, че съм стигнал до някаква фаза на пристрастяване към този спорт и ще го тренирам докато съм жив (а дано :-)
Да ви чуя и вас...

Да имаше такава тема. Аз съм си бил запален по културизма от край време :) още от много малак на 9-10 години баща ми ме водеше на спортни сабития ,а и тогава исках да имам физиката на Арнолд и Силвестар Сталоулн. Та почнах да тренирам в зала още на 12 години и може да се каже ,че се самонавивах да тренирам защото осещах ,а и другите забелезваха голяма промяна във физиката ми. След 2 години и 86 кила лично тегло ,което в училището ми смятаха за извън земно и имах респекта на съоченици от по-горни курсове и учители реших ,да смена залата и да тренирам в по-хубава. Отидох в по-скъпа зала в центара мло паната гим там гоних хармонично развитие защото някои група мускули ми бяха по-развити от други. И там за първи път тренирах с трениор ,а преди съмостоятелно си дигах в страта зала. И пот тренировките на трениорат бях направил доста релеф и бях свалил килограми защото не знаех колко калорий сами нужни за моят генетичен тип и колко калорий израсходвам и тн. Бях станал 74 килограма с 41-2 ръка ,но исках да си възвърна масата защото винаги съм си бил фен на масата и за около 6-8 месеца станах 100 килограма дотогава без стероиди. След като станах 100 килограма и прочетох доста щуроти за стероидите и какви резултати пустигнал този и онзи и видях в залата какво постигат със стероидите реших да зобна :) зех си метан 400 хапа . Излапах метана и ефекта беше над 100 кила около 101-2 но масата беше по-качествена и ръката от 46 стана на 47,3 . След това имах амбици за републиканско по културизам ,но не стана защото не си намерих трениор и тн ,което може би беше добре ,че стана.  И тъка от 15 и нещо години продалжих да зоба около 2 години ,което ми докара проблеми със сърцето и високо кръвно въобще бях на ръба. Вярно постигнах някакви мижави резултати като 48,3 ръка и тн ,но тва не са резултати ,които и без стероиди да не могат да се постигнат. Та сега от към 9 месеца съм спрял стероидите и тренирам на чисто и вазвръщам резултатите от преди и смятам и да ги надскоча. Моят апел е не зобете освен ако не искарвате прехраната си от това и не сте под дори и малак лекарски контрол. Та малко се отклоних ,но за да се разбере началото на историята трябва да се прочете и развръската :) .
по-здрави

преди години съм тренирал за тонус; за нормализиране на тегло; за поне малко по добра фигура; заради приятелите, с които ходех в залата или тичах в парка...

след това - години мързел... застоял живот, junk храна, психически натоварвания - имам иувството, че в тези години кортизолът е бил най-големит фактор за това на какво заприличва тялото ми...

възобнових тренировките с чисто здравословна цел - да си подобря хормоналния баланс, да улесня работата на сърцето, да видя мога ли да се преборя с едни неврологични проблеми, които се появиха тази година, да пооправя атрофиралите си мускули. (приятелите от квартала вече са се преместили другаде - нямам партньор, ходя сам)

дори хора като мен обаче, които в началото са започнали за здраве, по някое време се изкушават да зобят - като видят резултатите на някои познати или просто хора от залата... но... имам и малък проблем с черния дроб (малко завишени ензими) + имам познати, които починаха от черен дроб, имам пиятели с хепатит С... и страхът ме спира. На подобни теми (здраве) страхът се нарича разсъдък, а ‘смелостта’ (и забравянето на това, че има необратими и незаменими неща в организма) се нарича безрасъдство...

ако доживеем 50 години без сериозни заболявания без да сме злоупотребявали - сме си направо късметлии. защо трябва да увеличаваме процфента вероятност нещо да ни се случи по-рано тъпчейки се с неща, които не разбираме, които променят други неща, които не разбираме, чиято “чистота” и автентичност почти няма как да проверим.

животът все пак не е Quake 3… имаме си само 1 frag…

Защото бях много гърчав  :oops:

Винаги съм харесвал спорта като цяло. В началото на 1993-та отидох с един приятел в залата няколко пъти. След това прочетох една- две книжки по въпроса и се запалих.
Кофтито е, че между 95-та и 2002-ра да са ми се събрали 3-4 месеца тренировки. Ама какво да правиш - живот :)

Занимавам се с бойни изкуства от около 5-6 г., но ми се сториха малко лекички (поне на мен, иначе въобще не са :). Исках повече сила, пък и като се съблечеш лятото на плажа обираш погледите задължително ;). Преди две години видях плаката на Дориан в една зала и останалото е история...

интересна тема.аз почнах щото бях мършав.пък и сигурно всеки иска да има здраво и хармонично тяло.Също и за да мога да се съблеча когато съм на плаж :lol:

Е когато хората около тебе са 80-90 кг. яки момчета, а ти си 53 кг. имаш стимул. Дълго време отлагах просто защото не исках да ходя сам на фитнес, но навих едно приятелче и двамата тръгнахме. В самото начало беше много трудно - не знаех нищо за този спорт, но с голяма помощ от приятели които ни направиха първата програма и на чичото на моя приятел /много здрав - човека се занимаваше доста сериозно/ започнахме да се занимаваме сериозно. Вече ми е като хоби и един вид разтоварване.

Аз пък едвам се отървах от моя приятел за да не ме дърпа назад (разговори, смяна на килограми, пак разговори). Седнах си на гъза да почета няколко седмици докати си направя програма и от тогава май не съм спрял ад чета (по малко, но непрекъснато). А как и защо започнах? Ами комплекси, какво друго? :lol:

Тренирам,зашото спорта ме кефи,кефят ме и яките тела,и понеже не мога да се похваля с такова се захванах с един от наи трудните спортове,бодибилдинга.Няма по голям кеф да обираш погледа на яките мадами по плажа,докато си се метнал само по бански.Тръгваш към брега и гледаш как погледите им те следят,е кво по хубаво от това.Да,има и такива,дето казват абе тоя химик я го махни,аз за 2 месеца ште сам 2 пъти по голям от него ако се назобя,ама никои не те пита колко пот си хвърлил в залата,от колко работи се лишаваш,колко кинти даваш за суплементи и така нататък...абе кво да кажа,скъп спорт,а и не само от страна на парите а като цяло.Еми тва е. 8)

Мен спорта ме кефи от малък.От 10 годишен се кефя на яките мъже.Но истинската причина да си призная беше избиване на комплекс.Исках да бъда якичак,защото яките хора ми харесфаха.То това незнам дали е комплекс,че сам искал  да стана як,но аз така го приемам.И все пак добре че това стана,защото според мен този спорт е най-добрия вариан за запълване на времето.Ех,това прозвуча май тъпо(фитнеса да запълва времето,защото той е част от ежедневието ми,а не е само да го запълва,и да ми е безразлично).

Еми аз всъщност, незнам как точно се запалих, може би постепенно, от началото в часовете по физическо бяхме мноо често в залата и почети всички яко си дигаха там.....мен ме бше срам, и си викам да не се излагам с моята малака сила, пък и без тва никога не бех прайл нищо......и с времето започнах, бях леко пълничък и както всички естествено исках “яко тяко” и да съм малко по-силен(тъх, като никога до сега не се бях занимавал с какъвто и да е спорт сериозно) и започнах с домашен фитнес, лицеви, гири, набирания, клек без нищо и др.След време исках да почна яко да си дигам в некоя зала......ама немаше с кой да хода, и веднъж реших да потида макар и сам(защото знам, че ще има няколко познати в залата) и така. Започнах редовно да си ходя макар и сам.....след месец, месец и нещо ме навиха да тренирам трибой.....започнах и сега и да искам немога да се откажа... :D

[quote author=“SkA7er”]От 10 годишен се кефя на яките мъже.

Без да засягам някого лично.. но често срещам подобни самопризнания  :lol:
Като пишете.. “кефя се на мъже”.. по-добре напишете.. кефя се на “билдърите”. Едно е да кажеш.. “много харесвам футболистите на ЦСКА” и друго е да кажеш “абе много харесвам Гонзо..”.
Предлагам, някой да пусне една тема/анкета: “Какава е вашата сексуална ориентация?” и опции “Хетеро”,”Би” и “Хомо”.. тъкмо ще видим дали митът, че има много обратни сред бодибилдърите (заради суетата) е вярна?!
Аз лично съм забелязал в нашата зала 1-2ма обратни.. и е доста неприятно (за мен), когато се навъртат  :twisted:

Ами процента на обратните буилдери е доста голям, не си мислете че като си builder не може да си хомо, а и на мен ми се струва че няма нищо лошо в това, не разбирам защо така са дискриминирани хомотата в БГ, това го няма никъде другаде по света, нека всеки си бъде какъвто иска да бъде, на които не му изнася , значи му липсва нещо
Стан

(дали не засегнах някого??? :shock: )
Значи няма нищо лошо, всеки да си бъде, такъв какъвто иска, като в никакъв случай не го казвам заради някакви “расизки” изтъпления, НО само при едно условие, че “те” не притеснява “нормалните” в залата...
Смятам, че ще е интересно за хората посещаващи залите една таква анкета  :twisted:

Аз 9 клас бях 1.50 и тежах 60 кила .Когато за пръв път се срещнах с новите си съоченици видях 1 много силен -изпробва ги всички на канадска като повечето го биха и доиде моя ред - би ма от раз :oops:
всички ме побъркаха поне 2 месеца от подигравки , и аз реших да предприема нещо та аз даже и 1 лицева не можех да правя , нито можех да се набирам .Тогава с един мои приятел (които пък беше в другата краиност -мнооого слаб) се навихме и почнахме много се риозно и ето резълтати за 1 година :
От 1.50 на 1.70
От 60 на 70 кила
От 27 санта на 36-38(топла)
От голям бирен корем до 4 плочки (големи)  :D
Абе голяма работа стана и не вземам абсолиутно нищо , и моля не го възприемаите като хвалба , просто давам пример за постигане на цели

Много поздрави на целия колектив фитнесманиаци !!!! :wink:

Ок и ти си прав , не е хубаво ако някои ти досажда, ама можеш тактично да му кажеш че няма да стане неговата работа
и те са хора и имат нужди, за тях това е нормално
аза мен аз съм хетеро и сам женен( макар че познавам доста хомота които също са женени)
хах
Говоря ги тия работи , защото ако искаме да вървим напред към света трябва да си освободим главите от такива предразсъдъци като расова полова и тн.дискриминация,
поздрави Стан

Ей.. ама как го направи това нещо в “проблем”... и започна да ми даваш съвети.. как да се “справям” с проблемите  :lol:
Идеята беше, че повечето хора тук не се замислят какво пишат и как формулират изреченията си... :twisted: а след това дават съвети на другите  :wink:

Аз бях роден за това имам чувството на двора имаше щанга 48 кила беше и докато не я вдигнах не си седнах на ..... после ми направиха по лека и започнах да сгъвам за бицепс после ......

Ми незнам . Беше ми кофти , имах известни комплекси , примерно като отида на плаж . Абе спорта е хубаво нещо , добре че почнах ....

Аз почнах преди 12 години защото бях фен на баща ми
които е един от пионерите на културизма в БГ
след това прекъснах за няколко години, и пак се мотивирах от приятеля ми христомир христов с когото сам работил
преди години

Винаги съм се занимавал със спорт- като малък какво футболистче бях
Сигурно съм имал комплекси :roll: , вече никакви :lol:
Пък и така имам по спокоен сън

[quote author=“perlsite”][quote author=“SkA7er”]От 10 годишен се кефя на яките мъже.

Без да засягам някого лично.. но често срещам подобни самопризнания  :lol:
Като пишете.. “кефя се на мъже”.. по-добре напишете.. кефя се на “билдърите”. Едно е да кажеш.. “много харесвам футболистите на ЦСКА” и друго е да кажеш “абе много харесвам Гонзо..”.
Предлагам, някой да пусне една тема/анкета: “Какава е вашата сексуална ориентация?” и опции “Хетеро”,”Би” и “Хомо”.. тъкмо ще видим дали митът, че има много обратни сред бодибилдърите (заради суетата) е вярна?!
Аз лично съм забелязал в нашата зала 1-2ма обратни.. и е доста неприятно (за мен), когато се навъртат  :twisted:

Много прав си пич,аз не съобразих:) Ами сега ще се поправя-Кефя се на билдъри.Не сам педал!

[quote author=“DJ MADMAN”]Аз почнах преди 12 години защото бях фен на баща ми
които е един от пионерите на културизма в БГ
след това прекъснах за няколко години, и пак се мотивирах от приятеля ми христомир христов с когото сам работил
преди години

Разкажи по подробно де Кой е баща ти ? виждаш ли се пак с Христомир чух че бил голям пич

Здравей, ами да започна от баща ми
той е от шумен, борец свободен стил е бил в националния много години, бил е и в левски също, майстор на спорта по комунизма, 7 пъти репубикликански шампион, два пъти европейски, и няколко пъти балкански шампион, казва се йордан димитров-перката( заради големия му гръб)навремето няколко ентусиасти като него са били първите културисти в БГ
Аз съм търновец по принцип, със христомир се познавам от много отдавна, той работеше security в едно диско а аз бях барман, неговата жена е първа приятелка на бив6ото ми гадже, ако не беше ицо нямаше да съм в австрия и да сам женен за жена ми, така че му дължа много
страшен човек и добър приятел е , той постига винаги всичко защото е весел и позитивен човек
тренирали сме заедно също,
Абе дълга и широка
много здраве и чао

Ххахахаха тази тема стана фул с проповеди :) . Не ,че има нещо лошо де. Аз също межо другото от ветераните културисти съм се повлиял и от тях зех хъса и желанието да тренирам. Стари билдери като Биджи ,Здравко Петров , Панчо и Тошко Тодоров и други. Имах и един френд в залата въобще му забравих името защото само в залата се виждахме си помагахме та пича беше на 54 година и с невероятна физика 56 ръка и 240 от лег.
по-здрави