23.10.07
15:41
Хора срам ме е че пиша тези редове, но страха надделя над срама и се реших. Моля Ви ако някой може да даде съвет и да помогне нека пише, достатъчно ми е натоварено и не ми се четат присмехи и обиди. Предварително благодаря на всички за всичко.
Всичко започва така: хипофункция на щитовидната жлеза - следствието недостиг на Т4 - нарушение на обмяната на вществата, келешлък ( алкохол, цигари, мързел ) ... Резултата 18 годишна 120 кг свиня !
2 години постепенно труд ( започнах с л-карнитин на биогейм, лицеви упори, коремни преси, спрях цигарите, спрях алкохола ). Започнах да ходя и на фитнес ( вече 4 месеца )Резултата - 68 кг, слаба ( но имаща я ) мускулна дефиниция, повдигнато самочувствие. Доста мазен в момента ( или поне според мен ), но и това си има причина. Ендоморф съм ( лесно трупам мазнини ). Изотвях си няколко пъти режими ... стараех се да ги спазвам ( и все още се старая ). Храня се през около 2.30 - 3 часа .... Приемам около 2000-2300 ккал дневно.... До тук долу горе добре. Но ето го и повратния момент - НЕ ИСКАМ ВСИЧКО ЗА КОЕТО СЪМ СЕ БОРИЛ И СТРЕМИЛ ДА ОТИДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ, а именно там го пращам... Сещате ли се ? - Идва неделя - 3000-5000 ккал ( може и повече ) сладки, бонбони, шоколади .... плодове .... каквото ви дойде на ум ... Повръщане, повръщане и пак .... Аз зная че сам съм си виновен за всичко това. Молбата ми е, ако някой е минал през това, ако някой има приятел/приятелка минала през това, моля да помогне. Нещата вече не опират само до воля . Моля за съвет ......
И аз имах същия проблем наскоро.Бях в 9ти клас, а тежах 105 кг.Сега съм вече 72-73 и се чувствам страхотно.Знам какво ти е.Минал съм през същото.Преди бях необразован - ядях за целия ден по 2 кисели, придружени с 2-3 ябълки, тичах на стадиона, ходех на фитнес, направо сега се чудя как не съм умрял.После започнах да чета в този форум и придобих нужните знания да продължа правилно.
Сега малко да кажа и за тази “страшна неделя”.Защо се страхуваш от нея ? Защотото тогава не тренираш и си позволяваш да ядеш каквото искаш ли ? И аз тогава не тренирам, но не ям всичко, даже ям и по-малко, което е грешно.Сега се сещам, че бях на НВД през лятото, когато сестра ми имаше рожден ден и ставаще на 18 и аз не отидох на купона, за да не се изкуша да ям торта и всичките храни, сервирани на такъв празник :) Вчера братовчед ми имаше р.д и още не съм докоснал парчето торта.Просто си казвам, че пиците,бонбоните,тортите нищо стойностно няма да ми дадат - от тях не се прави мускул.Замисли се...
Замисли се и за друго - вярно, изброените горе неща ти носят наслада, но тя е временна, а после колко време ще трябва да въртиш на колелото или да тичаш за да изгориш тези “екстра калории” ? Опитай да не ядеш бонбони,сладки и т.н поне един път, когато умираш за тях. След като ти премине желанието и не си ял ще видиш как ще се чувстваш някак по-хубаво.Сестра ми редовно яде сладолед,бонбони, бисквити, но аз нито 1 път не съм посегнал към тях и се чувстам по-силен, надвил този предишен, животински инстинкт към вредните храни.
Но казваш, че вече не е въпрос на воля,а тогава на какво е ? Това, което ти е давало стимул да отслабнеш през тези месеци, трябва да ти е стимул и да запазиш резултата.Аз имам няколко начина:
забелязвам отношението на хората към мен - всеки срещнат ме хвали колко съм бил отслабнал, хвали ме за волята ми.Когато човек ми каже това, аз ставам по-силен, мотивирам се да спазвам режима още по-стриктно.Другият ми начин е : прикачил съм към хладилника чрез магнит снимка от мойте “свински години” и всеки път преди да го отворя си напомням коя ще е най-подходящата храна за мен.Също така ме мотивира и доказването пред другите.Сега си отслабнал, приятелите са го забелязали - покажи им че си СИЛЕН да запазиш този резултат, да вървиш към осъвършенстване.
Прав си - сам пращаш постигнатото дотук по дяволите.Но това са твойте килограми, твоето тяло, ако сам не се контролираш и сам не си помогнеш няма кой.И аз като теб в началото се изкушавах и прекрачвах правилата си на хранене, но с времето се осъвършенствах да не правя тази глупост.
Изписах доста, надявам се че ще ти бъда от полза с моето съчинение и като последно изречение ще ти кажа : “Няма по-трудна борба от тази, със самия себе си и няма по-сладка победа от тази, над самия себе си”