Тренировъчен партньор !?

Днес, докато четох сайта на Белчо Христов, попаднах на статия, където описва последната си контузия. В тази тема обаче не смятам да коментирам контузиите, а нещо съвсем друго.
В самия край на материала е написал ” Никога не тренирайте с разсеян фитнес любител или пък сами! “, което ме накара да се замисля за това какви позитиви, но и какви негативи носи наличието на тренировъчен партньор.

По стечение на обстоятелствата, с много редки изключения, тренирам сам. Причинините за това са няколко - най-вече  нямам близки приятели, които тренират сериозно, тези пък, които тренират живеят в друг град, или ходят на работа и посещаваме залата в различно време. Както и да е - в крайна сметка ситуацията е такава, че ми се налага да моля непознати да ме пазят на по-тежките серии или примерно да ми подават тежки дъмбели, за да не се мъча да ги взимам сам. От една страна стои неудобството, че ангажираш чужд човек да ти съдейства, а от друга страна не можеш да бъдеш сигурен дали ще може да ти окаже адекватна помощ, ако се наложи. В това отношение, наличието на приятел-тренировъчен партньор определено би било плюс - имаш му доверие, че няма да се претрепеш и не се притесняваш да поискаш от него каквото и да било.

Всяка монета обаче си има две страни. Не можем да не се замислим и за негативите. Нашият тренировъчен партньор е също човек като нас - със своите потребности, желания, дневен режим, планове и т.н. Няколко пъти ми се е случвало да променям часа на тренировката, за да се съобразя с плановете на друг човек. Тази промяна естествено води и до промяна на хранителния режим и изобщо на цялата програма за деня. Достигнал съм до заключението, че е доста трудно да се избере час за тренировката, който да е удобен и на двамата. (случая, където ходят повече от двама човека заедно изобщо не го разисквам - това е анархия).
Друго неудобство възниква тогава, когато тренировъчния партньор е със значително по-малък опит от теб, незнае как да изпълнява правилно упражненията и непрекъснато се нуждае от наблюдение. В този случай тренировъчният партньор се превръща по-скоро в бреме, отколкото в улеснение (предполагам всеки от нас е участвал в този сценарий). А ако тренировката протича в час пик, когато залата е пълна, няма да е трудно да си представим как докато  помагаме на нашия приятел да се набира, някой непознат отишъл и разтоварил всичките тежести от лоста, с който правим тяга.

В крайна сметка достигнах до извода, че добрият тренировъчен партньор трябва да отговаря на следните изисквания:
1. Да има опит близък до твоя
2. Да живее наблизо (за да не се налага единия да пропътува половината град, за да стигне до залата)
3. Да има сходен дневен режим, така че избраното време за тренировка да е удобно и на двамата.
4. Последно по ред, но може би първо по важност - да е също толкова запален по този спорт, за да не се чуват извинения от сорта на “Днес нямам настроение да тренирам - отивай сам”

Излиза, че е доста трудно да се намери човек, който да отговаря на тези изисквания. Най-добрият вариант, поне за мен е тренировъчният ти партньор да бъде брат ти или човек, с когото живееш по един покрив.

Интересно ми е да прочета вашите мнения по въпроса и колко от вас тренират сами и колко - с партньор.

Хммм, радвам се, че давам повод за тема! :)

Лично аз ще изложа моето виждане в мой материал, така че ще бъда кратък засега!

Единственото на което ще държа от тук нататък е партньорът ми да знае МНОГО! И да има богат опит. Инцидента, който се получи е в резултат на незнание на наетия от мен инструктор в една зала.  Той ще държа да бъде дисциплинарно уволнен!

Стигна се дотук, защото се “доверих” на самопровазгласил се инструктор в “елитна зала”. Ако това момче не го уволнят, в моя сайт, тук и в Господари на Ефира ще направя най-голямата антиреклама на този “професор” и залата в която е работил. За съжаление той няма лиценз и не е оторизиран да бъде инструктор. Което означава, че не мога да го съдя!

Той е НИКОЙ пред Държавата и Мен!

Значението на тренировъчния партньор е огромно! Повярвайте ми. Задължително е, когато вие тренирате, той само да пази и да носи тежестите ви, нищо друго. Той не трябва да тренира с вас, за да не е уморен физически и концентрацията да е на ниво!

От опит: доверявайте се на свой приятел, на собствените ви възможности и на ЛИЦЕНЗИРАНИ инструктори и треньори! Силата на техния ценз е гарант за вашето ЗДРАВЕ!

Ще следя темата активно! Благодаря на Владимир за идеята! :)

Аз имам перфектния тренировачен партньор - брат ми. Дневния режим е на 100% еднакъв, тренираме винаги заедно, винаги знаем колко точно да си помагаме на форсираните упражнения и си имаме доверие. Като тренираме се редуваме 2 мата и така се получава най-доброто време за почивка между сериите. Също така тренираме с едни и същи кг-ми и не е нужно да сменяме тежестите постоянно. А ето как отговаря на твоите критерии :) :
1.Имаме еднакъв опит.
2.Живеем заедно.
3.Дневния режим е абсолютен еднакъв.
4.Също е толкова запален и за трите години и половина от които тренираме са се случили точно 2 тренировки в които сме тренирали сами и то поради наложителни причини, а не защото единия не иска,  а и ако единия не е в настроение, другия го надъхва.

Малко ще се отклоня от темата, но ми е интересно! Вие бяхте състезатели Близнаци, нали така! Не намирате ли поне 1% разлика в метаболизма си, в тренировките си, в мускулите си! Можеш и на ЛС да ми пишеш ;) Как са Ви кръвните групи на вас двамата?

Аз затова тренирам сам, нямам нужда от помощта на партньор. А и на себе си вярвам най - много :)

Значи предполага се че метаболизма е един и същ, но брат ми ( уж по-големия) винаги е бил с 5 см по-висок и с 5 кг по-тежък още от преди да тренираме. Може и да има някаква разлика, но тя е минимална именно защото сме близнаци, а и да има - тя не се проявява поради причината че режимите и тренировките са на 100% еднакви. За мускулните групи- тренираме с еднакви тежести но се усеща че на някои упражнения единия прави 2-3 повторения повече, но това са на 2-3 упражнения само. В мускулните групи също преди имахме разлика - аз бях по-добър в гърдите, а той в краката, но с времето в момента почти няма разлика (даже няма). Единствената разлика е примерно разлика в структурата на даден мускул, но при еднакъв ген такъв мисля че е само късата глава на трицепса - неговата е по издължена и извита, а моята седи по топчеста. За кръвните групи си нямам никаква представа какви са. Ако видиш снимките от подписа ще помислиш че са на един и същ човек :), а всъщност има и на двама ни там разбъркани.

Ха,не мисля,че значението на партниора е толкова голямо,колкото го описвате,аз лично никога съм нямал проблем с тренировъчен партниор.И аз през по голямата част от стажа си съм тренирал сам,но никакъв проблем не е да викнеш някой да те пази за 1 серия.А ако нямаш доверие на който и да е се обръщаш към някой здравеняк и толкоз :) Понякога е неприятно да те пази пълен начинаещ,понеже са малко уплашени и като им кажеш “дай” ти вдигат щангата до тавана :Д и форсираното повторение си отива,а с него и цялата серия.А когато се съгласиш да тренираш твой начинаещ приятел вече работата става свсем друга!-ти му ставаш трениор-не партниор-а повярвайте да наставляваш пълен начинаещ в спорта и да тренираш паралелно е просто невъзможно-почивките растат,нервите още повече и става едно голямо нищо-аз съм имал такъв опит и препоръчвам на другите да не си губят времето с подобни тренйорски изпълнения :lol: В момента случаят ми е друг и тренирам (с) мой приятел в залата,но този път просто,когато ходех у тях(имаше щанга) му показвах правилното изпълнение на упражненията и така за 3-4 седмици усвои техниката на най-важните упражнения и сега просто си тренираме 2-мата и така.(А той се развива много добре независимо от алкохола и неспазването на стриктен режим :P )
Естествено има изключения които както виждате могат да са доста опасни-и аз видях материяла на Белчо и честно казано съм изумен от нелепата ситуация в която е попаднал  :lol: и за която,според мен и той има немалка вина.Така че-преценяйте си възможностите,партниорите и когато щангата ви затисне-викайте :lol:  ;-P

Да,и на мен ми е много интересно как тренирате с еднакви тежести и то точно еднакви...не може единия да не дига с 5 кг повече примерно.Иначе за партниора и аз съм съгласен с казаното до сега.Тренирам с приятел,но само събота,просто сме различни смени през седмицата,обучил съм го как да ми помага и се справя добре.Само с него се чувствам сигурен.Когато помоля от залата някой  да ме пази винаги имам едно наум.Доста случеи следя щангата и самата серия и самия него.Когато избирам някой,гледам да е с повече опит разбира се,но и това не е гаранция,последния път помолих един младеж и на последното,когато трябваше да помага грабна щангата от ряз,да я закача на стойките...Повече щеше ме кунтузи...
Като цяло тия непознати партниори са си таралеж в гащите.

Когато има стабилен човек зад мен съм спокоен и мога да мисля на 100 % единствено и само за изпълнението на серията.В психологически план наличието на такъв човек е голямо.

Аз лично не съм видял филм на професионален културист който е без тренировачен партньор. На Джей и Маркус са им жени, но поне имат, а и те са доста напреднали. Някои даже имат по 2-ма партньора.

Добре, че не съм професионален културист, че от къде щях да си търся двама партньори :) На мен наистина не ми трябва, сам тренирам по - концентрирано и спокойно, другите хора само ме разсейват. Ако може и да съм сам в залата, както беше днеска, е просто перфектно!

Никога не ми е бил нужен партньор. Максове на лег не правя, а това е единственото упражнение което може да ме притесни, но там никога не слагам тежест с която не мога да направя това което искам, че да трябва и някой по - специален да ми помага. А това да ми подават дъмбелите... винаги ми е правело много лошо впечатление. Като не можеш да си отлепиш дъмбелите от земята къде си тръгнал да правиш повторения с тях? Като добиеш силата да си ги вдигаш тогава ще правиш с тях. Разбирам да ти подадат лоста за френско ама дъмбелите...

Имаше един период 2-3 месеца в които ходехме 2-3 души . Сега съм сам :) . Определено като се засечем с познати в залата става малко по дълга тренировката заради приказки но няма начин . Само на 2 упражнения ми трябва някои да ме пази - лег и клек . Най обичам да тренирам с 2 до 5 души в залата по малко ми е скука повече е тъпкано . Най важното е на смяна да е пича дето пуска рок и метал че иначе не се тренира на Maрая Кери .

За мен , тренировъчния партньор е не само човека който подава и пази!
1) човек, който следи правилната техника
2) човек, който дайва съвет кои упражнения да следват и как
3) човек, който да те мотивира да не изпуснеш тренировка

Затова казвам, че той трябва да знае повече от мен! За да му се доверя! Ако имам времева възможност, винаги, без изключение ще тренирам с тренировъчен партньор и то треньор, а не инструктор! Разликита е огромна!

Лично аз предпочитам да тренирам без тренировъчен партньор.
Много рядко се налага да ме пази някой на лег. През последната година не ми се е случвало.
Понеже тренирам повече от 15 години много добре знам докъде са ми възможностите и не се налага да ми помага някой.
Мотивацията си я имам, а да ми говори някой по време на тренировка е разсейващо и дразнещо. За съжаление, понеже си тренирам в моята зала това почти никога не става. Най-хубавите ми тренировки в това отношение са когато съм на почивка и тренирам в зала в друг град и непознавам никого.
По-горе се изказа едно мнение, с което твърдо не съм съгласен:

От опит: доверявайте се на свой приятел, на собствените ви възможности и на ЛИЦЕНЗИРАНИ инструктори и треньори! Силата на техния ценз е гарант за вашето ЗДРАВЕ!

Силата на лиценза въобще не е гаранция за каквото и да е.
Наример, когато карах курса за инструктори заедно с мен се записа и изкара курса и моят съдружник, който тежи в основен период 52кг. Така си се харесва. Много е релефен и има най-добрия корем, който съм виждал на живо. И какво от това?
Той неможе и няма как да пази някой с повече от 150 клек или лег. А такива в залата имам всеки ден.
Второ, на същия курс един от тези, които научиха “всичко” и с успех взеха лиценз беше момче, което НЕ БЕШЕ ТРЕНИРАЛО ПРЕДИ КУРСА (обаче имаше “бионаболно акне” щото не трябвало да се излага) - и аз лично съм убеден, че неможе да пази, показва или да дава съвети на някой с повече от 2 години стаж в залата.
Лиценза е един документ, който не доказва нищо друго освен, че си научил някои основни неща, които почти всеки трениращ повече от 3-4 години ги знае.

Силата на лиценза си е от 100% значение за мен!
“Зад” него стои съответния успех, изкаран на изпита! ;) Има взели изпити с тройки има и такива с шестици. Когато навремето стажант по медицина оперира леля ми, той направо се изгаври със здравето и и си “подписа” върху корема й своята “тройка” по хирургия. Ефектът бе летален!
Но когато знам, че отличник борави със скалпела - тогава съм спокоен. Такъв пък бе примера с баща ми!

Същото е и във фитнес средите! Но освен дипломи и лицензи, си трябват и солидни знания, които да са защитавани пред изпитваща комисия. Защо? Защото до ден днешен имам познат, който си набива в главата, че знае, че може! Но една изцепка го лиши от доверието ми към него за цял живот: “Почервеняваш по време на тренировка, защото кръвта нахлувала в самата мускулна клетка и това придавал цвета й”! Нямам думи. Ако този попадне на изпит, доцент или асистент дори ще му натресе такава двойка, че ще го откаже от професията и занаята. И това е целта донякъде на професорите в комисиите. Да преценят кой заслужава успех, документ за взет изпит.

Така че, твоят “52” партньор” нека бъде уверен в себе си и ти му вярвай. И аз бих му се доверил. И именно защото знам, че той някой ден е ходил да вдига квалификацията си. Но когато нямаш квалификация, а имаш само желание, работите остават в сферата на аматьорството и имено това аз лично пострадох!

Това момче е назначено на работно място под статут “Инструктор”. А е пълен нещастник (извинявам се за грубия израз, но той ли ще възвърне здравето  ми, той ли ще обезпечи разходите ми до този момент, той ли ще се яви на фотосесия вместо мен? За парите който му давам, за да ме тренира, забележете, да ме тренира, не да ми прави компания, той зад тази сума е отговорен за здравето ми. Независимо, че политиката на залата е решила да плащам 5 лв за инструктор, като чисти парички в джобчето му ще дрънкат 2 кинта!) Това момче се изграври със здравето ми! Разсеяността му, породена от сочния бюст на солариумна девойка, ми доведе отоците по коляното и Vastus Medialis!!!!
Когато този разгонен младеж отиде на изпит - там има секция в графата безопасност по време на тренировки. Има си установени “ЗЛАТНИ ПРАВИЛА” при пазенето!!!! Златни! И едно от тях гласи - никога не се разсейвайте, гледайте клиента в очите му, следете дишането му, следете тонуса му и винагио заставайте в позиция за помощ. Има техники за пазене, които се овладяват на практичен изпит пред комисия!!! Тези техники не се четат в списанията! Не се научават и в залата! Учат се на курсовете, на които се поставят оценки за добре свършена работа!

Извод: След този мой инцидент, ще си търся правата до дупка! Това момче, ще бъде обект на внимание в моят блог в голям материал! Този блог ще бъде рекламиран с цел да се разбере колко знае и може и именно как пострадох аз - повтарям, погледа му се заби в циците на мадамата, а мен ме забиха 180 кг и неговата простотия! Момчето ще бъде съдено от мен, залата също!

Това момче ще го откажа от спорта и ще се постарая никога да не дръзне да “пази” трениращи!

Извод: Винаги питайте всеки партньор какви документи има за фитнес, оторизиран ли е, какъв опит има и колко доволни са хоррата , който е тренирал . Него на пазара го ПРОДАВА успеха, а не това, че е единствен в залата! Винаги имайте едно наум!

От опит: доверявайте се на свой приятел, на собствените ви възможности и на ЛИЦЕНЗИРАНИ инструктори и треньори! Силата на техния ценз е гарант за вашето ЗДРАВЕ!

;)

Не се заяждам с колегата от поста над моя, но категорично заставам зад моите думи. И това е моето мнение!

Пазесете се в залите и треирайте разумно! :) Бъдете здрави и без травми!

Чудесно - дискусията се е получила дори по-добре отколкто се надявах ;) Радвам се, че темата е предизвикала такъв интерес и най-вече на това, че се срещат различни гледни точки.

Конкретно по това, което сте написали:

@ Питона Цялата история покрай твоята контузия е доста неприятна.  Подкрепям напълно идеята ти да съдиш “инструктора” и най-вече залата, защото в крайна сметка заради нечия некадърност и простотия не само си претърпял физическа травма, а и доста време, усилия и пари са отишли на вятъра.  След като въпросната “елитна зала” може да взима тлъсти суми от клиентите си, ще трябва и да ти плати обезщетение. Нека да си понесат отговорността за това, че наемат некадърници, за да не им плащат добре и следователно да взимат повече пари.  Впрочем, любопитно ми е коя е въпросната “елитна зала” - ако искаш, напиши ми едно лично съобщение, да не правим антиреклама във форума.
Няма как да не се съглася, че да бъдеш тренировъчен партноьр и най-вече инструктор или пък треньор си е най-вече отговорност към човека, който разчита на теб.  В миналото, като ученик, когато бях значително по-слаб, ми се е случвало няколко пъти хора да ме карат да ги пазя на лег, когато на лоста са наредени над 150кг. Какво правех ли - отказвах им. Отказвах им, защото просто не бях сигурен, дали ще мога наистина да им помогна, ако се наложи, или просто ще полетя надолу към гърдите на човека,  заедно с лоста. Впрочем - и днес бих постъпил по същия начин, ако се съмнявам, че ще мога да помогна ако се наложи.

@ Jorku Това за дъмбелите, предполагам че си го написал за мен.  Всъщност, единственото упражнение, на което карам някого да ми подава дъмбелите, е избутването на дъмбели от обратен полулег... и то не защото “не мога да ги отлепя от земята”, а защото просто не виждам смисъл да се мъча и да се кривя и в крайна сметка да се изморя още преди първото повторение. Незнам с колко килограма правиш въпросното упражнение. Аз го правя с 31кг дъмбели и като тежест са ми отлични. В интерес на истината, взимал съм ги и сам - в единия случай се катериш по римското столче с 60кг в ръце, след което се мъчиш да си закрепиш единия крак , докато балансираш като акробат на другия, а във втория случай първо лягаш и след това се кълчиш първо на едната страна, после на другата, докато вземеш и двата дъмбела. В този втория случай, може и да си повредиш кръста.  Аз поне не виждам смисъл в това. Не смятам и че е срамно да помолиш любезно някого за съдействие, ако това ще ти спести доста неудобства.
Подаването на дъмбелите не е признак за слабост, безсилие и т.н. - виждал съм достатъчно огромни момчета и мъже по залите, които искат съдействие за това нещо и никога не са изглеждали по-слаби в моите очи.

Аз не казвам, че е признак за слабост, а за показност.

Тук вече намесваме различни неща като възпитание, разбирания и т.н. така че не мисля да продължаваме с този въпрос а да си върви интересната тема по вода? :)  Аз лично рядко искам услуги от хората та камо ли да ми дават дъмбелите.

Друго се разбра от предишното ти мнение, но както и да е :) Да не разводняваме темата.

Според мен партнъор на човек любител, който не се интересува от силовите си постижения изобщо не му е нужен. Както знаем хипертрофията идва при приблизително 80 процента от макса на човека. Относително е, но все пак хипертрофия не би следвало да се търси и при под 5 повторения. Още повече любител, който като види, че нещо се запъва да спре.

Иначе и аз един път съм се затискал и този който ме пазеше блееше на страни... Добре, че беше наклонен лег на положителен ъгъл с хоризонталата и не беше важно. Веселяка преценил, че тежестта няма да ми се опре и се заблял. И тъй като, естествно, не знаеше, че ми е първа трен. след кофти грип и стана тъпнята. Но както казах, беше си на лежанка и просто си плъзнах щанхата по тялото и я разкарах. Нямаше опасност за здравето.

Между другото Белчо, не разбрах за какво затискане точно става дума. Не можеше ли просто да тласнеш щангата напред или назад /клекове казваш, че си правил.../ И какво е това патешко ходене, имаш в предвид с тежестта ли?

Офтопик:

tpd - нямаше как да тласна 180 кг назад, доста си тежаха. Бях и на 60 грама въглехидрати него ден :) Трябваше да си наведа още тялото, щангата падна на куките на стойката за клек и тежестта вече бе оставена на место. Но неестетическата ми поза :) и силното натоварване в крака доведе травмата, защото близо 30 секунди бях с тежест в мъртва точка и хипернатоварване на връзките ми. Опазил Господ, вървя в момента! Но ще отида на ядрено -магнитен резонанс за да се проверя!

И наистина, за да не се разводнява темата, спирам дотук :) Жив, полуздрав съм - това е най-важното :)

По темата: Аз съм ЗА тренировъчния партньор и за Нова Година си пожелавам такъв :) ;)