Що е то ''отказ''?

От едно известно време се подвизавам във форума, но не успях да открия тема  посветена на един много важен елемент от тренировките - тренирането до отказ. И така - дайте да видиме кой какво смята по този въпрос. Кой е момента в който да спрем серията? Тогава когато тежестта въобще не тръгва нагоре колкото и чупки, и гримаси да правим или пък просто моментът на отказа настъпва тогава, когато вече не можем да спазваме правилната техника на движението. Макар и да не кореспондира със всеобщата представа за тренировките с тежести аз съм застъпник на вторият вариант, а другото е ‘’зоб’‘. Какво мислите вие?

Хм, имаше тема за тренирането за отказ. :)
Може да ти е полезна - разтърси се.

За мен е вариант 1, което  май не е много правилно. :)

Отказ е повече да не можеш да вдигаш в рамките на серията.
Викат го още до фалит, до блокаж...
Практикува се с партньор.

Отказ е повече да не можеш да вдигаш в рамките на серията.

Да , това е до отказ

Ама отказът може да бъде от 4-типа:
-> Неврологичен, изпускаш от болка “направо изпържване”. Тук имаш енергия, имаш кислород ама нервната система е претоварена. Случва се при свръх бавни изпълнения.
-> Енергетичен, свършил си горивото - няма болка, просто не можеш да вдигнеш. Типичен е за начинаещи, които имат малко мускулен гликоген. Нервната система пак спира повторенията, но без болка.
-> Енергетичен, свършва бързото гориво заради твърде интензивния преразход, почваш да правиш от пирувата -> лактат и заедно с това се изчерпва кислорода, нервната система вика “храс” и блокира съкращението. Тук имаш гликоген, но липсва кислород, пируват, креатин и в крайна сметка АТФ. 
-> комбиниран по малко от всичко, понякога е трудно да се определи какво точно ти е прецакало серията.

Кой искаш да коментираме?

Отказ може да има  още на първото повторение от серията , ако правиш серията с кг. които не са по твоите сили .
Това е често срещано при трениращи дошли в залата да се  правят на мъже  :lol:

Ама отказът може да бъде от 4-типа:
-> Неврологичен, изпускаш от болка “направо изпържване”. Тук имаш енергия, имаш кислород ама нервната система е претоварена. Случва се при свръх бавни изпълнения.
-> Енергетичен, свършил си горивото - няма болка, просто не можеш да вдигнеш. Типичен е за начинаещи, които имат малко мускулен гликоген. Нервната система пак спира повторенията, но без болка.
-> Енергетичен, свършва бързото гориво заради твърде интензивния преразход, почваш да правиш от пирувата -> лактат и заедно с това се изчерпва кислорода, нервната система вика “храс” и блокира съкращението. Тук имаш гликоген, но липсва кислород, пируват, креатин и в крайна сметка АТФ. 
-> комбиниран по малко от всичко, понякога е трудно да се определи какво точно ти е прецакало серията.

Кой искаш да коментираме?

Изчерпателно! Само едно малко уточнение - всичко това се случва на определена тежест и с презумпцията че всяко едно от тези апокалиптични състояния е настъпило след поредица от hard core техники, като ‘’чийтинг’‘, форсирани, частични и тям подобни повторения. С други думи, когато строгата и правилна техника на движението е отишла по дяволите. Въпросът е къде е границата и кой може да си позволи да я мине. Ето пример та да не си говорим на празно. Взимате една щанга и почвате да правите бицепсово от стоеж. При безупречна техника изцеждате 6 п-я - (свършили сте кислорода според т.3) е да ама ако сега започнете да се люлеете, размахвате и правите чупки тип ‘’жик-так’’ все някак ще я докарате и до т.2 - закъсвате за гориво, и при все това пак ще сте в състояние да дръпнете някое и друго полуповторение и смешно помръдване на щангата нагоре. Някъде тук би трябвало да стигнем до т.1 т.е. нервата ви отива на кино. Е да ама ако някой вземе та ви дръпне двата диска 10- ки и вече всичко започва пак? Въпроса е къде да спреш?

Енергетичният отказ е чисто хипотетичен :) В рамките на серията всичко що е отказ е нервно.
При силовите тренировки мускулната клетка може да продължи да работи в състояние на:
- кислороден кредит, т.е. без да има достатъчно кислород
- разграждане на белтъчини, амзнини, въглехидрати от цитоплазмата , а е трудно да оставите цитполазмата чиста водица накрая :) Т.е. резервен вариант винаги има, без да говорим за глюконеогенезата.

Винаги нервният блок предшества. Дали поради нарушения в йонен баланс, дали поради трудност, тежест или мнго травми в гръбначният мозък отива блокиращ сигнал, който ПРЕДШЕСТВА критичното състояние на клетката. Идеята е да предпази организма и обикновенно се задейства рано. Вече при проблеми там въпросът е друг. Но проблемите са редки и нервната система блокира движението обикновенно много преди то да е станало критично за мускулите, костите или каквото и да е.

Вече при системно претоварване и недояждане идва един такъв момент, но той е всеобща слабост, а не точно отказ.

Поздрави!

До отказ е като нямаш никва сила накрая на серията и чувстваш мускула като изпразнен х**

До отказ се стига, когато не можеш да продължиш движението в стриктна форма, последното, почти невъзможно повторение.Важно е да не се използва читинг понеже там инерцията ти върши работата, т.е. безполезно е , а и резките движения водят само до контузии.