Граница между здравословно и маниакално?

Преди всичко друго ще кажа, че темата ми не цели нито да обиди някой, нито да засегне, нито да сочи с пръст. Идеята ми е донякъде всеки един от нас да се вгледа в поведението си, в това на околните. И ако има някакви положителни резултати от нея - чудесно.

Кое е правилното изречение според вас:
“Живея заради ББ”
или
“ББ е част от моя живот”.

Идеята ми е следната: смятате ли, че сте прекрачили границата, след която всяко едно здравословно занимание се превръща в крайност?
Къде точно е крайността в ББ?
Къде е крайността в храненето?
Считате ли себе си за маниак?
Има ли понятие ‘златна среда’ в бодибилдинга - и ако да - то къде е тя?

Не съм прекрачил границата. Отделям време и за доста други неща макар и понякога да нямам много време в действителност.
ББ е част от моя живот. И то не малка. Но все пак само част.
Маниак съм. И донякъде съм горд с това.
Златна среда... смея да твърдя, че съм в нея - постигам добри резултати в залата без да пренебрегвам работа, учене, приятелката ми и т.н..

За мен “златната среда” е нито да си някакво животно като културистите но и да не си като анорекси/к/чка. До където спорта ти доставя удоволсвие .  Според мен ако започнеш да зобиш или да пренебегваш приятели близки работа(освен ако не ти е част от работата)  вече е малко прекрачена границата.

Да,маниак съм :) И в очите на другите изглежда,че съм луд :) и то най-вече в храненето.Ядене на обикновенните храни в необикновенна обстановка за това :) На улицата,в университета,в дискотеката.Когато излизам за по-дълго винаги се запасявам с протеинова вафла или пък търся близък хранителен магазин...но това е ежедневието на един билдър,винаги с чантата с храната.
Когато не си фанатик и маниак,нямаш максимални резултати.За съжеление това беше докато бях ученик и се занимавах само с това.Сега вече почнаха лекции,приятелки,гаджета...съня ми отиде на кино...спя когато сваря и то повечето случей през деня :) Но въпреки всичко се оправям и поддържам прилична форма :)
Както казва Питона в неговия блог,ще режим от съня :)
А сега ако започна и работа не ми се мисли какво ще ми е ежедневието :)

“ББ е част от моя живот”
за границата ..... не знам къде е границата между здравословно занимание и крайност. личното ми мнение е, че ББ не е спорт за здраве (поне не е идеалния за тази цел).
крайностите в ББ - гледайте на олимпията
внимавам какво, кога и колко ям, но не изпадам в крайности
не съм маниак на тема ББ, но ми е кофти когато ми се наложи да пропусна тренировка
има златна среда, но къде точно е - всеки сам си определя

За съжаление нямам време да бъда маниак, ако разполагах с време 100 на 100 щях да бъда такъв. Опитвам се да организирам такак дните си, че да не изпускам тренировка, но това не е маниащина. Маниак = пределно мотивиран, даващ всичко от себе си и жертващ всичко в името на целта, хранещ се почасово и по кантарче трениращ, който никога не прави компромиси с подбора на храната, тренировката и възстановяването. Според мен златната среда е човек да щипне по малко от всичко изброено и да се чувства удовлетворен :)

В последната година и половина съм разкарал точно 2 приятелки, защото са се опитвали да ми взимат от времето за тренировки (събота и неделя не се тренирало? :lol: ) Маниак ли съм?  :ahhh:
Не, сериозно погледнато, прекрачването на някои граници от вманиачаване може да е с кофти последици. Престараване в залата може да доведе до тежки травми, а поствянето на “онова тяло” като фикс идея - до злоупотреба с някои определени вещества. Ако не се стига до такива неща си е ОК, дори да си леко вманиачен според околните.

Грахче, аз не мога да те разбера.
Защо след оная странна дискусия за булимията навсякъде се опитваш да натякнеш, че фитнеса е болна мания, за щяло и нещяло...?
Добре, а ти защо въобще се занимаваш с него?

Първо, има голяма разлика  между възприятията на мъжете и жените за фитнеса.
Момчета, вие смятате ли че това да се харчат по няколкостотин лева на месец(плюс - минус някой лев) за помади, лакове, козметици и маслени пастели, наречени червила и всичкото това да се изсипва върху кожата, която уж за да е красива се изтощава и унищожава, та смятате ли, че това е болна мания ?

После, с малко добро желание от твоя страна във всеки спорт със състезателна или развиваща индивида цел можеш да откриеш “болна мания”. Така де. Всеки, който тренира да се състезава, гони рекорд или ново постижение е болен манияк.
Предлагам да се забрани спорта.

В крайна сметка посредствени хора има много. Страшно много.
Има и подпосредствени.
Но аз искам да те питам: как може човек да стане наистина много добър в нещо, ако не го приема лично, ако то не му е кауза?

Извинявай, Грахче, ама щях да приема добре поста ти, който много правилно си започнала с извинение, ако той не беше 15 - тият път, когато чувам да намекваш че всички занимаващи се с бодибилдинг са с болна психика. Даже и на мен беше лепнала понятието “маниак” без дори да знаеш за какво става въпрос.

Ако има конкретен проблем, кажи. Ако имаш приятел, който не ти обръща внимание заради фитнеса, ако се дразниш на приятелките ти че се борят за твърде големи резултати... Кажи, ще се опитаме да помогнем със съвет или идея. Ама пак за пореден път да ни “доказваш” че сме с болна психика(при условие че сме сбирщина от хора с напълно различни цели) - мисля, че няма смисъл.
Ти кажи какъв е (пак) смисълът на тази дискусия?

Грахче, аз не мога да те разбера.
Защо след оная странна дискусия за булимията навсякъде се опитваш да натякнеш, че фитнеса е болна мания, за щяло и нещяло...?

Изобщо не те разбирам, честно.
Първо: темата няма НИЩО общо с онази дискусия. Ама наистина нищо. А още по-малко с теб. Въпреки че няма лошо човек да е егоцентрик ;)
И да - ще ти обясня защо реших да я започна, пък не виждам нищо лошо да я продължим, стига ти да престанеш да търсиш това, което не е било като идея или замисъл.

Идеята на самата тема е по общите ми впечатления. По това как се приема човек, който примерно не се храни правилно. Започват се крайни коментари, с които се обвинява как си губи времето, как нищо не прави, как.. И тъй нататък.
Без да се приема изобщо идеята, че самата тренировка може да е достатъчно удовлетворение.

По общите ми впечатления от изказванията на хората - за това как възприемат ежедневието си, за това как тренират, как живеят.
Интересно ми беше да разбера: кое е водещото.
От темата за киселите краставици.
От темата за гладолечението.
От темата за секса и бодибилдинга.
Та идеята тръгна от много много други теми. :)

И да - ако говорим за крайности, вече нещата опират в нещо неприятно. Което пак няма нищо общо с онази прословута дискусия, която явно още те тормози, по незнайни за мен причини.

И още нещо: би ми било интересно да прочета и твоето мнение по конкретната тема. Ще съм ти благодарна ако не търсиш под вола - теле.

ПП. Ако не намираш смисъл във въпросната дискусия - кофти за теб. :) Всъщност от нея човек може да си извади много полезни за себе си изводи.

На ти си куклите, дай си ми парцалките. :lol:
И аз като Дзвер се чувствам лично засегнат от темата. Откъде накъде, някой ще намеква, че шкафовете пълни с добавки, сънуването на тренировката на Арни, гледането на Мр. Олимпия всеки вторник и четвъртък, както и храненето ми на всеки 124 минути, може да заема голяма част от живота ми?!?!

Не е възможно, някой да е излишно вманиачен по фитнеса и преЗдравословното хранене. Адски нетактично е, жена да задава въпроса “колко сте вманиачени”!
Никой няма право да го повдига този въпрос, защото накърнява чувствата и нарушава душевния ми баланс!
И понеже, жена е пуснала темата, то жените са по-глупави и са вманиачени на тема външен вид, дават извънредно много пари за парцали и грим, мързеливи са, шофират лошо и пият странни напитки с лед и смешна украса. Също така, не мога да не отбележа, че дъмбелите които ползват са в отвратителни цветове!

И понеже, жените не тренират достатъчно, то те са сексуално незадоволени!!!

Ето ви едно текстче за вманиачаването по здравословното хранене:
http://gotvarstvo.georgievi.net/a/ortorexia

Като гледам, съм хлътнал дълбоко лично аз. :-)

Да не говорим за фитнеса - изпитвам сериозни угризения на съвестта, когато пропусна тренировка дори по уважителни причини. :-)

Но за мен удоволствието от тренировките, усещането за сила и здраве, добрият външен вид са основни, не знам дали съм вманиачен или не, но откакто тренирам, качеството ми на живот се е повишило, а не се е понижило, така че си струва.

На ти си куклите, дай си ми парцалките. :lol:
И аз като Дзвер се чувствам лично засегнат от темата. Откъде накъде, някой ще намеква, че шкафовете пълни с добавки, сънуването на тренировката на Арни, гледането на Мр. Олимпия всеки вторник и четвъртък, както и храненето ми на всеки 124 минути, може да заема голяма част от живота ми?!?!

Не е възможно, някой да е излишно вманиачен по фитнеса и преЗдравословното хранене. Адски нетактично е, жена да задава въпроса “колко сте вманиачени”!
Никой няма право да го повдига този въпрос, защото накърнява чувствата и нарушава душевния ми баланс!
И понеже, жена е пуснала темата, то жените са по-глупави и са вманиачени на тема външен вид, дават извънредно много пари за парцали и грим, мързеливи са, шофират лошо и пият странни напитки с лед и смешна украса. Също така, не мога да не отбележа, че дъмбелите които ползват са в отвратителни цветове!

И понеже, жените не тренират достатъчно, то те са сексуално незадоволени!!!

Добавка - 95 % от менюто на средностатистшичеиското жена со въглехидрати. Дори на кльощавите.

Също така, не мога да не отбележа, че дъмбелите които ползват са в отвратителни цветове!

Сталкер, абсолютно си прав за гиричките  :lol:
Розовки, синички - пълна дискриминация на жените усещам аз.

То темата няма нищо общо с онази дискусия и с мен(а пък себе си къде съм споменал?) ама констатацията ти има яко общо с онези констатации.
И аз като цяло говоря не за онази дискусия, а за онези твои констатации, които даже малко отиваха обидни.
Мисля, че ясно ти отговорих на целият въпрос.
За да си добър, трябва да си вглъбен в целите си.
А дали си вманиачен не е въпрос на това как ТИ гледаш на някой си, Грахче, а как ТОЙ гледа на себе си.
Разликата е проста и ясна.
Ако човекът влага всичко от себе си в дадената цел, бори се за нея, но при нужда може лесно да я отхвърли и да я замени с по - приоритетна, той естествено не е вманиачен. По скоро е целеустремен. Което е повече от добро.
Само че на теб ти изглежда вманиачен по някакви тривиални симптоми...

Нали разбираш? Лесно е като видиш някой който е по - добър от теб в нещо, да го осъдиш. “Тоя е як кат бик и точно толкова умен”. “Тоя е назобан до козирката” “Тоя е болен маниак”.
Отстрани погледнато пък точно това може и завист да излезе.

Сталкера го остави, човекът е във вихъра си в спорове и дебати, но тук не говорим за това.
Говорим, че аз където съм те видял напоследък да пишеш за фитнес, все пишеш за маниащина. Не е случайно, не е нарочно от моя страна, яко биеш на очи, няма да го кажа за другите опонентки в оная тема, даже с теб не е ставало там чак толкова спор колкото изскочиха тези ти предубеждения.

Какво се опитваш да докажеш?
И каква аджеба е твоята философия за фитнеса като спорт, а не като занимание в свободното време?
Нали разбираш? Ти тренираш с розови дъмбели без съществени цели, само да се чувстваш добре.
Друг тренира за да се състезава в този или друг спорт... Каква философия да му препоръчаме? Не се взимай много насериозно?

...

Мисля, че и на теб ти е ясно, че между това да си целеустремен и да полагаш усилия - и това да заспиваш и да се будиш, да живееш с мисълта за калории, сметки, килограми - има доста голяма разлика. И точно за тази граница говоря. Но къде точно ме видя да обвинявам някой, че е маниак? Или да поставям диагнози? Просто задавам въпрос.Като той е поставен само и единствено за самоанализ, за СОБСТВЕНАТА преценка на нещата. За това дали човекът сам се възприема като такъв. Причините да задам самия въпрос са си лично мои - и ги споделих само, защото отново направи прибързано заключение. Не че имаше положителен ефект - освен да продължиш с неправилните заключения.

И знаеш ли кое е по-странното? Че така лично приемаш нещата. Което навежда човек на определени размисли. Но аз поне ще избегна личностните анализи на други хора.
А за Сталкера - кофти за теб ако не си разбрал шегата ;)

И продължавам да считам, че дискусията е полезна. Е, ако беше изчистена от личните нападки и твоите заключения по повод на моята личност. Но.. няма съвършени неща :)
Затова отново бих те помолила: нека да говорим за самата тема. Без нападания, без обвинения, без сочене на пръст.

Добре, явно не ме или не искаш да ме разбереш какво те питам, да опитаме по твоят начин.

Мисля, че и на теб ти е ясно, че между това да си целеустремен и да полагаш усилия - и това да заспиваш и да се будиш, да живееш с мисълта за калории, сметки, килограми - има доста голяма разлика. И точно за тази граница говоря.

Какъв е смисълът от този спорт и от тази наука ако не можеш да седнеш и да си сметнеш нещата, правилно да ги прецениш и да ги превърнеш в режим?
Кое осъждаме? Математиката? Физиологията? Диетологията? Ами естествено е че ако имаш КОНКРЕТНА цел ще изработиш КОНКРЕТЕН режим и ще го следваш. Аз за разлика от теб Грахче не знам какво става в главата им на тея, които следват режим, но мисля, че упоритостта им е достойна за уважение.
А ако смятането и режимът са маниащина, предлагам фитнесът да се забрани със закон.

Следва аз да задам въпроса: Наистина ли тоя спорт ТРЯБВА ДА СЕ ТРЕНИРА САМО С ЕДНА ЦЕЛ? Която да е еднаква с твоята, Грахче?
Ти я викаш “здравословна”. Кое му е здравословното? Нямаш режим и правиш каквото ти дойде. Кой е индикаторът, че е здравословно? Че не си болна. Или че си слабичка... ??????
Дали “режимът” ти е причината?
Има доста по - здрави от теб, които сигурно ще наречеш “манияци”. Или “нездравословни”...

Ако наистина идеята е да се намери проблем в трениращите фитнес, Грахче, пак ще те насоча. Проблемът не е във фитнеса. Проблемът би бил в определени комплекси, психични проблеми, които карат човек, който се чувства например неуспял в нищо друго да се себедоказва във фитнеса или в друг спорт. Да, има такива хора.

Само че проблемът им не е от фитнеса.
А търсенето на този проблем във всички трениращи с 15 различни видове цели, мотивации, начини и причини... Говори за проблем лично в нас, не във всички останали.
Извинявай, ако само на мен тази тема малко ми прилича на “Хей, отворете си очите за собственото си поведение”. Защото мисля, че много ясно го изказваш.

ПП. И прави разлика между виртуалното и реалното общуване. Това, че някой писал във форума на някой си “ако ядеш така нищо не правиш” не значи, че той го прави и е идеален пример. Значи, че просто си пише така или вижда начин така да повлияе на човека срещу себе си. Това да намериш грешки в чужия режим не е равно на безукорен режим при теб. Това в края на краищата е Интернет, не е Биг Брадър 4, всеки може да казва каквото си иска.

Ай, този път съм без-спорен. :lol:

“ББ е част от моя живот”.
Да.
Къде точно е крайността в ББ? - в забранените вещества и самоконтузиите.
Къде е крайността в храненето? - в електронната везна и появата и в сънищата ни. :lol:

Има ли понятие ‘златна среда’ в бодибилдинга - и ако да - то къде е тя?
Това са глупости. Оправдание за мързел, недостатъчна мотивация и посредственост. :lol:
И не става въпрос за културистични амбиции, а за цялостно спортно ниво. Дори и на любителско ниво.
В крайна сметка, състезаваш се с най-силния - със себе си.
Считате ли себе си за маниак?
Идеята ми е следната: смятате ли, че сте прекрачили границата, след която всяко едно здравословно занимание се превръща в крайност?
Не смятам, че ББ е здравословно занимание, никога не съм го смятал за такова. Лично за мен си.
Маниак?
Да, сигурно немалка част от познатите ми, намират увлечението ми по щангите за ...странно. Така или иначе, не обсъждам ББ въпроси с тях, освен при директно запитване.
Това, че бих предпочел да повдигам малко щанги и да релаксирам, вместо да освиткам литър концентрат, определено би им било трудно за възприемане и разбиране.

Аз съм маниячка, Грахче! Ти си знаеш, де  ;-)
Защо съм такава? Ами защото съм манияк във всяко друго отношение, затова се вманиячавам и тук. Не мога да правя нещата едно към гьотере - куца ми, ако не вложа всичко от себе си в конкретната цел, така да се каже. Целите също се различават, естествено - един път се борим за едно, другия път - за друго. Но, винаги докрай. Не мога, обаче да огрея навсякъде. Последно време съм се вманиячила в други работи и фитнеса го ритнах за малко в ъгъла. Щото не мога да правя нещата наполовина, не мога днес да потренирам, а утре ако имам време - пак, пък в петък евентуално ще поклякам. Не става така. Едно нещо или трябва да му се настоява, или изобщо да не се прави.

Не само във фитнеса, а във всяка една област на живота, ако искаш максимални, или поне оптимални резултати трябва да си манияк. Ако не си, си оставаш посредствен и рядко постигаш това, което искаш. Границите на манията си ги поставяме ние, няма определен момент от който нататък да кажеш “тоя е манияк и болен мозък” :) Зависи какви са ни целите и приоритетите за момента.
П.П. Докато съм писал, гледам че Winnie е казала почти същото като мен в поста си :)

Аз съм маниячка, Грахче! Ти си знаеш, де  ;-)
Защо съм такава? Ами защото съм манияк във всяко друго отношение, затова се вманиячавам и тук. Не мога да правя нещата едно към гьотере - куца ми, ако не вложа всичко от себе си в конкретната цел, така да се каже. Целите също се различават, естествено - един път се борим за едно, другия път - за друго. Но, винаги докрай. Не мога, обаче да огрея навсякъде. Последно време съм се вманиячила в други работи и фитнеса го ритнах за малко в ъгъла. Щото не мога да правя нещата наполовина, не мога днес да потренирам, а утре ако имам време - пак, пък в петък евентуално ще поклякам. Не става така. Едно нещо или трябва да му се настоява, или изобщо да не се прави.

Знаеш ли - има и вярно, и невярно в думите ти, макар че и Петко е прав с това, че границите сами си ги поставяме.

В интерес на истината аз поне започнах точно толкова несериозно (сега пак съм далеч от някакви спортни постижения, но мога да кажа, че има някакво развитие). Та ‘старта’ ми с фитнес-заниманията беше точно “когато имам време и желание”. Правех упражнения със свободни тежести и малко гимнастика. Понякога не довършвах сериите просто защото ме домързяваше. И резултат отново имаше - въпреки моята полусериозност по въпроса. Е, признавам си, че баш резултатът ме мотивира да стана по-сериозна с тези занимания, но.. ;)
Си мисля, че по някакъв начин се абсолютизира мотивацията за нещата.
- Че задължително трябва да се храни човек по часовник;
- Че задължително не трябва да се пропуска тренировка;
- Че задължително не трябва да се пие алкохол;
- Че задължително трябва да се избягват junk foods.
- Че задължително ..
Мисълта ми е, че в основата си сякаш се отрича различното и крачките в страни. Човек се замисля и чувства виновен само заради единия бонбон, заради единия сандвич или единия кроасан..

А знае ли се - може някой да се храни 1 път на ден (вечер), а през деня да яде само сладко и шоколад - и пак да успее само с движението да създаде исканото тяло. В интерес на истината познавам една девойка, която се храни горе долу по подобен начин. Малко й се чудя как точно оцелява, но.. Факт - изглежда перфектно.

И тъй нататък. Това са малко разсъждения по въпроса просто. Иначе абсолютно честно си признавам, че според мен подобен тип крайност е по-полезно от разни други ако цитирам и подписа ти, Уини. :)

А знае ли се - може някой да се храни 1 път на ден (вечер), а през деня да яде само сладко и шоколад - и пак да успее само с движението да създаде исканото тяло.

Много добре го каза. Исканото тяло.
Сега се замисли какво точно означава това, защото различните хора искат различни неща.
В противен случай трябва да сложим категории и въпроси от типа “над колко см. обиколка бицепсът става маниашки”.

Си мисля, че по някакъв начин се абсолютизира мотивацията за нещата.
- Че задължително трябва да се храни човек по часовник;
- Че задължително не трябва да се пропуска тренировка;
- Че задължително не трябва да се пие алкохол;
- Че задължително трябва да се избягват junk foods.
- Че задължително ..
Мисълта ми е, че в основата си сякаш се отрича различното и крачките в страни. Човек се замисля и чувства виновен само заради единия бонбон, заради единия сандвич или единия кроасан..

Едно, че това няма общо с мотивацията, а си е някакъв режим.
Две, разсъждението ти е много... странно.
Може ли да обясниш пак.

Значи, според теб, имаме създаден някакъв идеален режим.
Този, който го спазва, той е МАНИАК.
А този, който уж го спазва, ама кръшка с бонбонче, количка, ракийца, ами той какъв е.
Изглежда, според теб той е СВЕСТЕН. Или НОРМАЛЕН.
Абе казвам ти аз че имаме големи разлики в ценностната система, ама не ми вярваш.

Според мен, Грахче, при теб нещата стоят малко така:
1. Имаш си някаква концпеция за сериозно трениращите.
2. Тя е непоклатима, като си казала, че са черни, значи са черни. Щом си ги обявила за крайни, крайни ще са.
3. Вземаш от дискусиите само това, което ти отърва на теорията.

Аз мисля, че ти даже не си пазела такъв режим.
Просто си видяла някъде някакви сметки и набързо си ги осъдила. “Ето го на, черно на бяло доказателството на моята теория”.
Естествено че всичко е сметнато и написано.
И естествено, че има малки отклонения.
Като е писано 180 грама баничка и ко прайм? Вземаме от магазина баничка, търчиме на кантарчето, мериме, тя излиза 200 грама, режем 20 и фърляме. Или тя излиза 160, купуваме втора, от нея режем 20 грама, ядем и фърляме останалото.
Същото и с консервите риба тон, маслините без костилки... И т.н.
Малките отклонения ги има във всеки режим.

Някоя си отслабвала на сладко и шоколад.
Възможно, зависи колко. Аз пък мога да я направя да напълнява на сладко и шоколад, само да слуша  :cheese:

Си мисля, че по някакъв начин се абсолютизира мотивацията за нещата.
- Че задължително трябва да се храни човек по часовник;
- Че задължително не трябва да се пропуска тренировка;
- Че задължително не трябва да се пие алкохол;
- Че задължително трябва да се избягват junk foods.
- Че задължително ..

Всяко нещо си има цена и трябва да си готов да я платиш, ако искаш да го постигнеш. Например за да се явиш на състезание и да спечелиш, тия неща наистина са задължителни.

Човек се замисля и чувства виновен само заради единия бонбон, заради единия сандвич или единия кроасан..

Ако някой се чувства виновен, то проблема е в него. Аз нямам никакви угризения, когато ям такива неща :)

А знае ли се - може някой да се храни 1 път на ден (вечер), а през деня да яде само сладко и шоколад - и пак да успее само с движението да създаде исканото тяло. В интерес на истината познавам една девойка, която се храни горе долу по подобен начин. Малко й се чудя как точно оцелява, но.. Факт - изглежда перфектно.

Между “изглежда добре в момента” и “здрава е”, има голяма разлика. Както и “изглежда добре” и “ще изглежда добре след 10 години на такъв режим” :)  Пък и това, че изглежда перфектно в твоите очи не значи, че реално е така :)

Между “изглежда добре в момента” и “здрава е”, има голяма разлика. Както и “изглежда добре” и “ще изглежда добре след 10 години на такъв режим” :)  Пък и това, че изглежда перфектно в твоите очи не значи, че реално е така :)

E, нали знаеш, че хора, които са примерно привърженици на вегетарианството, на гладолечението, твърдо анти месоядството - не биха се съгласили и с мен, и с теб, и с нея.. :)
Даже една скорошна дискусия разбуни духовете по въпроса.

Иначе да - прав си.

И какво като си маниак?Аз не се обиждам от това,щото знам,че това,което правя е правилно и здравословно примерно :) Плюс това обичам да правя всичко както трябва,какъв е смисъла да тренираш и да ядеш джънк фудс,да не се храниш като хората и да пиеш през вечер?Защо изобщо ще се мъчиш в залата,каква ти е файдата?
Да,доста ме питат,кво ще ми стане,ако изям примерно един бонбон или торта..Отговора е да,няма да умра,но защо да я ям като може и без нея,като с нищо няма да ми помогне на външния вид...

Много, много интересна тема!
“Живея за ББ!”.
- ТОва беше до преди 3-4 месеца, толкова много неща съм зарязвал за тренировките и не постигнах, това коет исках и се надявах..Тогава си дадох сметка, че чак такава вманияченост е загуба на време.Да се стремиш да си винаги изряден от към тренировки и хранене обаче е нещо, което те кара да търсиш перфектното положение във всяка една част от живота ти или иначе казано да влагаш 100% усилие в нещо, което със сигурност ще доведе до успех!
Къде точно е крайността в ББ?
- Стероидите..и глувите контузии, който човек може да си докара за да докаже пред себе си “колко е як”
Къде е крайността в храненето?
- Вадиш везната и на всяко хранене да ядеш точен грамаж( +- 1гр :lol: )!Всичко останали неща като.. да ядеш под част.. да ядеш едно и също.. да ядеш определено количество храна се нарича ВОЛЯ!
Има ли понятие ‘златна среда’ в бодибилдинга - и ако да - то къде е тя?
- Zлатна среда има, но границата й с мързел и мания е много тънка..надявам се някога да се приближа поне малко към нея..Къде е тя ли?Ами .. като се приближа към нея ще споделя :lol:
Считате ли себе си за маниак?
- За добро или за лошо - да !Маниак съм не само в залата, а във всяко нещо което правя.Амбицията и желанието за себедоказване надделява винаги...Бодибилдингът е спорт, който дава много .. но и взима много.Именно златната среда е границата, в която нещата се оравновесяват.

Според мен нещата са индивидуални. Грахчето може да прави тяло с “несериозни” тренировки и “домързяване”, обаче за други с по-различна генетична даденост са необходими по-сериозни усилия. Приятелката може да си папа шоколадчета по цял ден и да изглежда добре, защото майка й такава я е създала. Но друг ще стане на плондер с такова хранене. Всеки трябва да може сам да прецени какви са необходимите усилия и отиването отвъд тях вече наистина е вманиачаване. Всеки си преценя какви цели има, дали гони спортни успехи, хубаво здраво тяло и самочувствие, или иска просто да е голям като бизон и всички да се пазят от него като върви по улицата. Щото и това последното колкото и дебилско да е си има преимущества, свежда до минимум стресовия елемент във всяка една сфера от живота ти. Доста по-безмислено вманиачаване ми се струва да висиш по 3 часа пред огледалото гримирайки се примерно. Защото това си е най-обикновена суета. За мен размерът на усилията и лишенията няма значение, а това дали те те натоварват и ти пречат вместо да ти помагат да живееш. А крайности и простотия има навсякъде, не само във фитнеса.

ББ е част от моя живот, но не толкова голяма, колкото ми се иска, поради различни причини - финансови, липса на достатъчно време и т.н.

Колкото хора толкова и мнения ще има тук... :)
Всеки си има разни идеи за живота, приоритети и т.н. Само времето е критерии за истинските неща. Аз предибях маняк на тема бойни изкуства. Сега като се замисля, малко се бях олял, да не кажа осрал :) . После станах леко маняк на тема бодибилдинг. А сега просто гледам да си съчетавам нещата така, че да съм във форма и да се чувствам добре. :)

Според мен е важно от всяко едно от тия неща да се усвоява по нещо. Примерно от бодибилдинга, желанието и това да виждаш смисъл да спортуваш и да се храниш правилно. От бойните спортове, да пазиш самообладание и да даваш всичко от себе си точно когато нещата станай най-трудни. А кой каквото ще да разправя, фитнеса за мен ще си остане най-добре разработената и ефективна система за спортуване за аматъори.

Ако трябва да говоря с примери, в много от фитнес залите които съм посещавам в България, по-голямата част от хората, госпожица, или госпожа Грахче би сметнала за маняци. Но това не значи нещо лошо. НА ръст 1.75-80 да си 85-95 кила без много мазно си е супер постижение.  Направо евала на такива хора за упоритостта и здравото бачкане.

май първо трябва да направим разликата между фитнес и бодибилдинг. поне за мен има такава и то не малка. като се има това предвид, не може да се занимаваш с ББ и да не си малко поне маниак. даже с “малко” не става - трябва да си готов да жертваш нещо за да постигнеш това, което искаш, а в очите на околните това си е чисто вманиачаване.

по-голямата част от хората, госпожица, или госпожа Грахче би сметнала за маняци.

Правиш същата грешка като Дзвер да мислиш, че аз се опитвам да определям хората. :)

Ако не си поне малко маняк, в нещо с което си се захванал, то не се получава максимално добре!  :)
Има доста хора, който решават да спортуват и да се хранят правилно, но за тях 1-2 пъти в седмицата фитнес е идеално(защо да се вманячват?) и решават, че като хапнат тук там някое месо или извара се хранят добре. Да, не са маняци, но не живеят и здравословно! Човек сам трябва да прецени границата и колко точно иска от това, което прави...Дано ме разбрахте ;)

по-голямата част от хората, госпожица, или госпожа Грахче би сметнала за маняци.

Правиш същата грешка като Дзвер да мислиш, че аз се опитвам да определям хората. :)

Хм.
Учудва ме поведението ти, Грахче...
Ок, ще постъпя малко нечестно.
Ето малко твои лични цитати, дано с иги познаеш, при нужда ще изровя още от други теми, нека събеседниците решат имат ли, нямат ли връзка и греша ли че вече почвам да ти се дразня.

МОЛЯ, СРАВНЕТЕ ГИ ДАЖЕ САМО СЪС ЗАГЛАВИЕТО НА ТЕМАТА. АКО КАЖЕТЕ, ЧЕ НЯМА ВРЪЗКА, САМ ЩЕ СЕ ИЗТРИЯ ОТ ФОРУМА.

Манията за здравословен начин на живот също си има име. И то също е класифицирано като заболяване.

Дали ще е свързано с отслабване, дали ще е свързано с трупане на мускули, дали ще е свързано с правилно хранене - едно и също е. Все е някакво маниакално болестно състояние.

И между другото - просто не можеш да знаеш дали някой от билдърите е болен от .. булимия примерно(Въобще никой никъде не е говорил за билдъри, темата е храителни разстройства, Грахчето сама пак ги нацвъка - бележка на ДЗВЕР). Както ти казах - може много хора в обкръжението ти да имат хранително разстройство и ти просто да не знаеш. Защото това си е скрито заболяване.

Всъщност хиперфагията знаеш ли какво е?

escapelina, ако беше права(става дума за споменатият от Ескапелина факт, че булимията е заболяване, свързано с проблем в самооценката - бел на ДЗВЕР) - целият форум на bb-team щеше да е за диагностициране като ниско самооценяващи се мъже, заради прекаленото им старание да си променят визията(Колеги, откривате ли връзката, щото аз не! - ДЗВЕР).

И какво викаш сега, Грахче... ДЗВЕРА пак грешен, помислил си че ти класифицираш, а то не било така.

Май малко не ни приемаш за равни... В неравностойно положение сме.
Както и да е, да не превръщаме темата в разправия между мен и теб. Всъщност, отчитам като грешка това, че имайки предисторията й, не я заключих още в началото.

Поздрави!

Грахче, замисли се - всеки е маняк за нещо, едни са вманиячени да купуват дрехи,гримове, други коли, да ходят по дискотеки например, трети да тренират.....няма да ти повярвам, ако ми кажеш, че и ти нямаш някоя мания.....
Ако един е готов да даде 100 лв. за протейн, друг ще предпочете да ги исхарчи за дънки или помади например! Не можеш просто така да съдиш хората за решението им как да живеят......

Мисля че темата беше съвсем безобидна и не целеше да засегне никого,а то се превърна във Форумът срещи Грахче...

Мисля че темата беше съвсем безобидна и не целеше да засегне никого,а то се превърна във Форумът срещи Грахче...

Да я набием, да я набием! :D
По темичката: мисля, че в аматиорския спорт както се пееше в една песничка ‘не е важно да си добър, а е важно да си маняк...’ Тва ми е мнението :)

Аз не виждам смисъл да нападате Грахчето, като в моите очи също няма разлика между булимичното/анорексично поведение и това на аматьорите, които така и няма да видят състезание. Или греша? И наистина границата е тънка, въпросът е дали”всичко или нищо” е максимата! И какво значи здравословен живот? Дали да мериш храна и да се състезаваш с железа и килограми е много по-различно от това да мериш храна и да се състезаваш с кантара и метъра...
Дзвер, защо го приемаш като лична обида? Да не би есенната депресия да се отрази зле в къщи. Защото на мен ми се отразява зле на психиката есента. Не те нападам, спокойно  :)

Спрете се с тая лична обида, аз се питам каква пък е целта човек да посещава място, където е на въпреки с философията на 99% от посетителите и при повод да го показва публично за щяло и нещяло.

Мисля пак да “злоупотребя” с правата си.
Нищо, че Грахчето е дама.
Пък и ако сте толкоз мераклии, имате почти същата тема в общите, така че ... Все едната трябва да пътува, на мен лично не ми прави добро впечатление, и не е лично.