Какво направих в началото - преди да вляза в залата?

Здравейте!
Скоро не съм пускал тема и реших да припомня за себе си.
Темата е по-скоро за това, как сме решили да посетим залата, какво ни е накарало, какво сме предприели? Един направо влиза в залата. Друг поглежда плахо и започва да  търси информация. Трети търси приятел, който да му е морална подкрепа.
Хайде да не изброявам всички възможни варианти.
Нека всеки, който желае, да сподели какв е направил в началото!
АМИ... СТАРТ!

:)

Какво направих в началото - преди да вляза в залата?
Четях в бб-тийм, свалих едно солидно число килограми и влязох в залата повече от прилично запознат с основите.

Респект бб-тийм !

Нямах никаква представа какво да правя, намерих една книга с картинки как се изпълняват упражненията, гледах от нея, защото тренирах вкъщи и нямаше кой да ми покаже, опитвах се да усещам най-подходящата позиция на тялото си, да чувствам натоварването. В книгата пишеше, че ако искам да стана як, трябва много да клякам, така че клековете са ми задължителна част от тренировката и досега. Не знаех как да се храня, тъпчех са поразия, тренирах буквално до пълно изтощение и надувах Rage against the machine до дупка, когато вдигах :) . От първия ден имах поставена цел, която исках да постигна, а когато я постигнах, вече се бях влюбил в спорта и през ум не ми мина да спра с тренировките.

О-о, аз доста преди да почна фитнес исках да тренирам. Проблемът беше малката възраст и ниският ръст.
Просто изчаках да порасна(и на години, и на височина) и тръгнах заедно с един приятел, който имаше малко опит с фитнеса от преди мен. В началото той ми показваше упражненията. Но имам доста познати във фитнеса, който посещавам и повечето от упражненията съм ги научил от тях. Някои от тях са в този спорт от 3-4 години и така да се каже, въпреки че скромната ни зала няма инструктор, аз имах нещо подобно. И така под техният надзор в началото около 1-2 месеца...
После започнах да се оправям що-годе с упражненията, разбрах замисъла на много неща. И се натъкнах на бб-тийм!
Започнах сериозно да чета за нещата, които ме интересуваха и колкото повече разбирах, толкова повече четях! Ставаше ми все по-интересно! Винаги, когато имах свободно време посещавах изданието, взех си малко литература и ето ме сега. Спомням си за първоначалните ми впечатления от фитнеса и се смея.

Интересна тема, да отбележа.
Ами, преди да започна с фитнеса бях най-обикновенно момче от София, Люлин. Излизах с приятели, играех футбол, седях на компютъра и играех разни игрици (не, че сега не ги играя, разликата е там, че преди циклех, сега просто “играя”), хранех се по най-неправилният възможен начин, etc. До колкото си спомням започнах да ходя, защото мои приятели ходеха, с тази разлика, че те отдавна спряха (общо взето все има нещо, я мързел, я “цигарите, братле :(”, я нещо друго), докато на мен железата ми топлеха душицата. Харесваше ми да вдигам тежко, харесваше ми да се гледам в огледалото с облеклото за фитнес, изпълнявайки някое упражнение, дори бих казал, че се вълнувах преди всяко влизане в залата (впрочем, това е и до ден днешен). И така днеска, утре, айде месечна карта, айде втора и стана работата. И чак половин година след това започнах да чета във форума на бб-тийм, а преди да започна да чета повече просто взимах програми от тук. Първата ми месечна карта си я бях извадил месец Март от миналата 08-ма година и в следващите 6-7-8 месеца нямах никаква представа, че храненето, почиването и правилното трениране са основните фактори за постигане на хубаво тяло. Аз самият впрочем не знаех какво исках. Имах основа за доста ММ, но и имах доста да чиста. Няколко месеца преди нова година започнах да чета доста, а в началото на 09-та започнах да практикувам НВД. Доста жалки опити всъщност. Едва в началото на Февруари месец започнах сериозно НВД и началото на нов “дневник”. И след цялата тая отегчителна история ето ме сега, правейки опит за отслабване с минимална загуба на ММ, което ще рече НВД + кардио + силови трен. :) Следващият...

edit:
Само да отбележа, че едва като започнах НВД-то започнах да ставам малко по-амбициозен и по-малко мързелив (обратното на човека, който бях до края на 08-ма година). Преди смятах културистите за грозни, за изруди, не исках да ставам такъв, дори да можех да го постигна с едно щтракане на пръстите, но сега нещата не стоят така. Вече имам културистични цели. Единственият проблем е, че не знам дали ще се наложа на режима на един културист след време. Мисля, че това се дължи на четенето в animalpak.com

Най-първото нещо беше в 6 клас. Аз и още няколко приятели си направихме импровизирана “зала” в задния двор на село. Екипировката беше скромна но прилична. :) Лост за набиране направен от водопроводна тръба и монтиран между две дървета, два чифта гирички, както и леко ръждива пружина за разтягане и 20 килограма щангичка останали от времето на баща ми. Допълнително бяхме напълнили и еднолитрови бутилки от лимонада с пясък, които играеха роля на дъмбели. Това беше преди повече от 20 години. После дойде модата на първите фитнес зали(кварталните) с по една лежанка, скрипец, велоергометър и сет дъмбели. Естествено почнах и аз да посещавам такава зала в родната Стара Загора. Купих си и книгите на Еню Рангелов и на Джананов. После отнякъде се появиха броеве на ФЛЕКС на немски и на гръцки май и само зяпахме картинките :) И така през времето.  Най-свидна си ми остава обаче онази първата “заличка”, която направихме с толкова ентусиазъм и желание...
Та така... Аз май съм от тези ,които направо влизат в залата...

Като по-малък, 11-12 годишен, винаги се възхищавах (че даже и плашех) като видех голямо момче по улицата. И тайно се надявах и аз да стана такъв. Самата мисъл, че някога мога да бъда толкова огромен ме мотивираше и продължава да ме мотивира :)
След това на 14 влязох за първи път в зала, както повечето, правех всичко хаотично и без никаква цел. След това попрочетох няколко материала, запалих се и.. та до тук :D

Зарибявката дойде от разговори с хора трениращи и постигнали някакви резултати, целта ми съответно изчистване на мазното и оформяне на тялото.Отначало тръгнах сам - после с още двама ,те доста бързо се предадоха но аз продължих да си ходя.След първите няколко месеца започна и промяната на тялото и от там дойде желанието за развитие.Ако бях тренирал 5-6 месеца и нямах напредък, най - вероятно щях да се откажа.На упражненията ме научи момчето в залата ,казваше ми кое как да правя в последствие сам реших да  науча и други за да разнообразявам.От хранене и режими никаква представа си нямах но тренирах доста и размерите се увеличаваха а мазното намаляваше, за първите 6-7 месеца си спомням че тренировките ми траеха по 2 часа и нагоре.Та към днешна дата ми е интересно да си тренирам и не ми трябват насърчения да стигна до залата.

Ми...зарибиха ме приятели. Първите дни ми беше доста кофти в залата честно да си кажа - ръчичката ми беше 29-30см., не знаех кое как се прави и т.н., а в залата, в която ходя ходят само животни. Самият факт, че няма никакви жени там е доста показателен. Много хардкор зала е...таааа четях си бб-теам, даже регистрация не си бях направил отначало, ами само четях кое как се прави и така лека по лека взе да ми става кеф да ходя. Но наистина първите дни ми беше отврат - само непознати мутри, големи, гледат лошо и определено се двоумях дали да продължа да ходя. Ако обаче се задържи човек над месец, значи ще се закачи.

Един слънчев летен ден беше, група приятели отидохме в една зала и си спомням, че “мерилото” как да се разпределим (понеже бяхме към 10 човека) беше “кой колко вдига от лежанка”. Половината се затиснаха с 30, другите с 40. :)

А какво предприех, за да продължа ... стана така, че създадох BB-Team.

Радвам се че много ви харесва темата!

Бях в 10-ти клас като отидох на фитнес,за 1ви път.От тогаво до сега са минали около 6 години,като имам леки прексъвания.Теглото ми е варирало от 70 до 102 кг за през годините,предимно в посока на горе.До преди година може да се каже че не знаех какво и как да ям,и как да спазвам режим.Доста несериозно според мен.Първите 4 години се тъпчех с всякакви боклуци всеки ден, а след фитнес набивах хлям с майонеза и салам,защото мислех че от яйцата в майонезата и от месото в салама ще стана голям....Да, станах  голям-ама в дупето и краката.От године не кусвам хляб вече.Мотивирах се да тренирам,защото гледах батковците в дискотеките как им се прави път, и респекта който внасят с напомпаните си ръце-затова и аз почнах да се мъча в залата.Отначало най-редовно си се затисках с 60кг и като нямаше никой в залата кой да ми помогне беше просто като за  - “Смях в залата”....Сега вече на мене ми правят път в дикотеката :)

А най-готино ми е когато ме видят хора, с които не съм се виждал по няколко месеца и реагират по следният начин - ” Оооо назобан, ко си напраил пак бе”!

Писал съм и преди мисля.Първо в главата ми се роди идеята да тренирам тялото си,вместо да седя по цял ден пред компютъра и да пия Кока-Кола и да ям кроасани.Един познат тренираше волейбол,та се включих в тренировките главно заради физическата подготовка,и волейбола си ми харесваше,де. :)Скоро започнах да тренирам и вкъщи,навън по лостове,започнах да чета литература по въпроса в интернет и така след 3-4 месеца влязох в зала.Явно тези тренировки не са били безполезни,защото правех сериите на лежанка  с 50кг и кляках преспокойно със 70-80 кг. (тогава не броях лоста и си мислех,че тренирам с 40 кг лег и 60кг клек... :D )

Но пък бях доста по-лекичък,набиранията ми вървяха...

Беше преди 7-8години. Бях доста слаб (54кг - 55кг) и реших да започна да ходя на фитнес. Изчетох много интернет сайтове бг и англиийски и се почна. Навих един авер и отидохме в близката зала. Още първия път ми се случи нещо интересно. Отначало правех кръгови тренировки и дойде ред на бутане от лег. Само че лоста беше доста натоварен и затова почнах да махам дискове, да ама само от едната страна  :lol: ... мисля се досещате какво се получи. Е той моя авер се отказа след първия месец, но аз нали съм си опорит не се давам и така до днес. Инъче яденето ми беше доста хаотично, само след тренировка 120гр гейнер и по 5гр. креатин преди и след тренировка другото както дойде.

Требе да се направи и тема от сорта на “Надухте ли се като пуяци след като позаякнахте” :D

Мотивът ми беше, че 2-ма съученици бяха започнали да тренират и изглеждаха доста добре. Единият в последствие рзбрах, че праска и инжекции.

Мотивът ми беше, че 2-ма съученици бяха започнали да тренират и изглеждаха доста добре. Единият в последствие рзбрах, че праска и инжекции.

Хаха...И впоследствие предполагам че тоя с инжекцийте пръв се е отказал да тренира..Докато ти все още продължаваш.Така ли е ? Щото и аз отначало леко завиждах на добичета...които в последствие се оказаха не много натурални...

А какво предприех, за да продължа ... стана така, че създадох BB-Team.

За което аз лично ти благодаря!
Надявам се с моите теми и коментари поне малко да допринасям и аз за усъвършенстването на сайта и форума!
Макар това да е една бледа част от всеобщия труд и постижение за да я има цялата тази информация и професионализъм.
Успех!

Гледам, че почти всички отговорили дотук пишат за начало на увлечението по фитнеса в края на гимназията някъде. :) Е, аз пък започнах няколко месеца преди да навърша 30. Бях се докарал до 120 кила, че и отгоре, лоена буца. Пиех много, ядях огромни количества храна, почти без оглед на това каква е, предишната година бях отказал цигарите. Започнаха проблеми с кръвното, с триглицериди и холестерол... Отначало се опитвах да тренирам в къщи и да се подложа на жесток отрицателен калориен баланс, ама нещо не се получи, както можете да предположите. :) Жена ми ме завлече на сила в залата, а после ме подхвана един колега, бивш боксьор, който си търсеше партньор за тренировки. Не бях много подходящ, защото в началото се налагаше постоянно да качваме и сваляме дискове, но с времето го настигнах и го задминах даже. :) Свалих 30 килограма със зверска диета, много кардио и силови тренировки, после пак омазах нещата с яденето и качих обратно 20 от тях... После пък пробвах друг тип диета и свалих 12 кг. и така до ден днешен. :) Едно е постоянно - увлечението ми по фитнеса. Общо взето вместо да се карам с колегите или със семейството, аз изливам натрупания стрес в залата на щангите. :) Удоволствие, разтоварване, здраве. Е, може би ако тичах в парка или се разхождах в планината, щеше да е по-здравословно, но за мен фитнесът е начинът, който съм открил.

П. П. Велине, темата наистина е интересна. :)

Страхотна тема и мойте адмираций за нея !!
Преди бая години ми предложиха да ходя на фитнес заедно с приятелите.В началото се дърпах, но се реших и отидох.Показаха ми упражненията и от там насетне почнах да се интересувам и да чета.

Аз ходих на аеробика, малка бях - на 16 години, ако не ме лъже паметта. В съблекалнята ме срещна треньорката по фитнес и рече:
“Какво се занимавате само с глупости? Идвайте отсреща в дамския фитнес!” И така :)

Мотивът ми беше, че 2-ма съученици бяха започнали да тренират и изглеждаха доста добре. Единият в последствие рзбрах, че праска и инжекции.

Хаха...И впоследствие предполагам че тоя с инжекцийте пръв се е отказал да тренира..Докато ти все още продължаваш.Така ли е ? Щото и аз отначало леко завиждах на добичета...които в последствие се оказаха не много натурални...

Принципно ме амбицира не толкова външния му вид - зверски нацепен, но едва 52 килограа, а по-скоро силата му - 4 повторения на 90 кила и 1 на 100кг, без обаче да знам, че зоби. Говорим за 15-16 годишен младеж. Момчето след това спря иглите, изпика всичко, уж продължаваше да тренира, но и помен няма от предишната му форма. Скоро гледах негови сними, съмнява ме даже дали тренира. Истината е, че се запалих с първото си посещение де.

Требе да се направи и тема от сорта на “Надухте ли се като пуяци след като позаякнахте” :D

Хахах.. и това ще е интересна тема. :P
Аз лично се запалих преди година и половина - никога не съм имал спортна фигура, все съм бил отгоре с килограмите... в един момент реших, че трябва да се промени това и с един авер си взехме карти, обаче изкарах 3-4 месеца в залата, доиде лято, започнах работа.. после почивка на морето и така мина лятото... тренирах си на лостове и вкъщи, но не беше същото.После пак в залата, пак прекъсвания.. и до сега - вече съм решил, че няма спиране! В началото нямах представа много от хранене, започнах да чета тук, образовах се, вече знам какво трябва да ям и какво не... само остава да приложа тия знания, че не съм много стриктен с храненето. Въпреки, че съм далеч от желаната форма съм надъхан да тренирам - в каквото и настроение да вляза в залата излизам ухилен.. и така. ;)

Рожденна дата : 14.04.1991
Първи ден в залата : 03.09.2008
Първия ми ден в залата беше много вълнуващ. Бях на ясно с много неща, благодарение на bb-team.org ;)
Първото упражнение което правих беше лежанка и представете си колко бях изненадан след като осъзнах, че не мога да изравня дясната и лявата си ръка :)
185см. 96кг. от 110 (свалени предходното лято, отново благодарение на bb-team и в частност emzo и темата му за НВД :) )
Сега след повече от половин година в залата се чувствам страхотно!
186см. 105кг.
Първия месец тежестите с които работих бяха ниски с оглед на моето телосложение. Говоря за 60 кг. лежанка, бицепсово сгъване с крив лост 20кг. френско 20кг, гребане с дъмбел 17кг... Сега, силата е с мен :)
От 5 дни съм на НВД, надявам се до края на лятото да постигна желаната от мен форма :P

20 дена по новогодишните празници не станах от софрата и в последствие реших, че това няма никога да приключи и ако искам да задържа що-годе свестен външен вид трябва да си коригирам ежедневния режим и физическата активност :)

Надухах са и влязох в залата.

Надухах са и влязох в залата.

Брау уа, батка :lol:

Надухах са и влязох в залата.

Ха ха ха ха!
Шегаджия! :)
Много точен и бърз подход!

Събирах злоба по плажа от добре изглеждащите “младежи” и като се върнах у назе яко блъскане започна :)

Събирах злоба по плажа от добре изглеждащите “младежи” и като се върнах у назе яко блъскане започна :)

Другия път като ме видиш се обади ;)

ПП. Спирам офф-а, обещавам :D

Събирах злоба по плажа от добре изглеждащите “младежи” и като се върнах у назе яко блъскане започна :)

Има още работа

Една събота преди 2.5 год цигарите ми свършиха и вместо да вляза в магазина да си купя - влязох в кварталния фитнес.
От тогава не съм спирал :)

Една събота преди 2.5 год цигарите ми свършиха и вместо да вляза в магазина да си купя - влязох в кварталния фитнес.
От тогава не съм спирал :)

Това е доста добър избор. Много нестандартен отговор и подход!
Поздравления.

Една събота преди 2.5 год цигарите ми свършиха и вместо да вляза в магазина да си купя - влязох в кварталния фитнес.
От тогава не съм спирал :)

Това е доста добър избор. Много нестандартен отговор и подход!
Поздравления.

Благодаря! Чудя се откъде толкова воля у мене при положение, че стажа ми на пушач е над 20 год. и не съм правил нито един опит за отказване.
Надявам се да продължа с тренировките поне толкова колкото с цигарите :)

Започнах да чета в моя случай колко ще ми навреди фитнеса и се отказах .
Ахм - отказах се да чета вече за това !!! ;)

Спрях да пуша и започнах да ям като свиня,докато се усета коремът ми стана 3 пъти по голям,всички забелязваха разликата и това беше един вид мотивация и започнах да тренирам :)

Е аз още не съм влязъл в залата, но ми дадохте добри идеи, за евентуалния начин по който може да го направя.

Общо взето при мен не изискваше дълга мотивация за първи път влязох във фитнес зала на 13-14 години,но не усещах тялото ми готово за по-сериозен товар,изчаках да направя 16-17 междувременно ходих на плуване 5 месеца,но не бях доволен от начина по който тялото ми (не) се развива и бързо влязох в залата и да чукна на дърво от момента в който влязох само нагоре без контузии без проблеми :),а на едрите батковци никога не съм завиждал общо взето,защото знаех,че набутам ли се в залата скоро ще ги настигна и живот и здраве задмина :)

...а на едрите батковци никога не съм завиждал общо взето,защото знаех,че набутам ли се в залата скоро ще ги настигна и живот и здраве задмина :)

Обаче много хора мислят така, и никога не влизат в зала :P