Цялостна промяна в начина на живот. Как точно ?

Здравейте! Казвам се Владимир Л. и макар да не съм активно спортуващ, следя с интерес сайта ви. Реших да се обърна към вас (администраторите и потребителите на сайта) с молба за съвет, тъй-като съм убеден, че немалко от вас са се сблъсквали с проблем подобен на моят, макар и може би не толкова сериозен.
Става дума за синът ми - Ники. Той беше роден през 1987г., годината когато остатъчната радиация от Чернобил достигна България, в резултат на което много деца заченати тази година, включително и сина ми, се родиха с физически или психически дефекти. Синът ми се роди с нормално тегло и добро общо физическо и психическо състояние, но с малформация на едното краче, заради което по рождение му се налага да носи протеза.
През детските му години, този негов проблем не му тежеше особено, но нещата се промениха когато навлезе в тийнейджърските си години. Знаете, че това са годините когато момченцата най-много искат да се доказват и да се правят на мъже, а той, по очевидни причини, не можеше. За съжаление аз тогава не осъзнах проблема, мислейки си, че не е особено важно, че синът ми не участва в часовете по физическо възпитание или че е малко по-нисичък и слабичък от съучениците си. Сгреших. Синът ми започна да се затваря в себе си, да става асоциален, да прекарва много време вкъщи, обикновено пред компютъра или телевизора. Това ме обезпокои, но тъй-като продължаваше да има добри оценки (синът ми учеше в елитно училище, така, че явно е полагал старание за да има добри оценки), нямаше “нормалните” за годините си вредни навици (пиене, пушене и т.н.) и аз просто предположих, че е от годините и ще мине.
Преди два месеца обаче, Ники дойде една вечер при мен и ми разкри, че нещата всъщност са много по-зле отколкото си мислех, каза ми, че съжалява за всичко и ме помоли да му помогна. Оказа се, че беше спрял да ходи на лекции (в момента учи последна година), практически беше спрял да излиза навън, не можеше да спи, ядеше много по-малко от нормалното, не извършваше практически никаква физическа активност. В общи линии е прекарвал 90% от времето през което е буден пред компютъра или телевизора. Такъв е бил най-общо живота му в последните година и половина-две. Конкретният повод да изпадне в това състояние (по неговите думи, но аз му вярвам специално за това) е било когато преди две години замина за едно лято в САЩ на бригада. Заради протезата си, той не е бил способен да работи толкова колкото останалите деца около него, много от които даже не са знаели езика, но въпреки това са успели да спечелят повече от него. Истината е, че аз и майка му го пратихме там най-вече за да види свят, а не толкова за да прави пари и макар, че му го повтаряхме неведнъж, той явно не го е възприел по този начин. Иначе живота му преди онова лято, беше общо-взето нормален. Ходеше си на лекции, пишеше статии в две списания, излизаше с приятели отвреме-навреме...
След като ми разказа всичко, аз се заех да му помогна и за тези два месеца постигнахме някакъв напредък. Започна да се храни нормално и намали драстично времето си пред компютъра. Лошото обаче - И ТОВА Е СЪЩИНСКИЯТ ПРОБЛЕМ ЗА КОЙТО ЗАПОЧНАХ ЦЯЛАТА ТАЗИ ТЕМА - е, че многото време прекарано в пасивен живот го е съсипало физически. Постоянно му се спи, постоянно е уморен, липсва му фокус и концентрация, липсва му енергия, липсва му “живец” (най-вероятно защото подсъзнателно все още изпитва нужда да прекарва много време пред компютъра, както наркоманите които спрат да вземат наркотици). Водих го на доктори - ДжиПи, диетолог, ендокринолог - според тях той няма някакви заболявания, просто лоша физическа форма, съчетана с бърз метаболизъм, който затруднява подобряването й. Опитахме се да намерим спорт, с който да влезе във форма, но просто не се получава. Заради протезата си не може да играе футбол или да се разхожда продължително навън или нещо подобно. Купих му една боксова круша и лежанка, но макар и с малки тежести и не особено интензивно натоварване, резултата е контрапродуктивен - подобрява си силата и издържливостта с малко, но пък започва да губи тегло...
Наистина съм в безизходица и затова се обръщам към вас за съвет. Познавате ли някой който е бил в изключително слаба физическа форма, но е успял да се подобри ? Как ?

ПС: Няколко допълнителни неща:
- не мога да си позволя да давам по няколкостотин лева на месец за хранителни добавки или медикаменти. Просто в момента не съществува като опция. Мога да го направя за един-два месеца, но не за повече.
- Ники е на 21 години, 176 см., малко над 60 кг.
- моля ви да се въздържате от нападки към мен или сина ми. Знам, че съм се провалил като родител заради неспособността да видя навременно нуждата на детето ми от помощ, няма нужда да ми го напомняте.

Благодаря Ви предварително и ще съм Ви много признателен за всеки съвет който можете да дадете!

Здравей,

И аз имам деца и знам много добре как се чустваш.
Това е номера на много добра психоложка.
0888 733 349 - Анелия Янева
Лично за съм изключително доволен от работата и. Помогнала ми е много.

еми като цяло според мен е добре да прави по-чести и леки тренировки същетани с добро ядене трябва да се подобри примерно понеделник да си играе на крушата и да прави малко лицеви  вторник малко лежанка като цяло общи упражнения да не набляга на програма тип сплит ,а да си прави от всичко по малко ,когато иска.

Благодаря за бързият отговор, но нямам нужда от психолог. Синът ми сам дойде при мен да ме помоли за помощ и действително дава всичко от себе си, но просто лошият му начин на живот прави невъзможен всеки опит за подобрение. Именно затова пиша в този сайт - трябват ми конкретни съвети за по-добра диета, подходящ спорт или физическа дейност. Проблема при Ники е чисто физическо-здравословен, а не психологически.
Благодаря за отговора въпреки всичко!

едит:
DOBRUJANECA - благодаря за отговора. Точно това правим и в момента, но както съм написал и в първият си пост резултата е обратен - започва да заяква (да може да спортува по-продължително и по-интензивно от преди), но започва и да губи малко тегло. Като тук не говорим за натоварвания които дори да се приближават до тези в стандартните тренировъчни програми. Предполагам, че ако купуваме хранителни добавки с които да компенсираме бързият му метаболизъм, ще може да направи прогрес, но за момента не можем да си го позволим. Единствено, преди два месеца (когато ми каза за проблемите си) му купих една максимално голяма разфасовка whey протеин на optimum nutrition, която вече е на привършване (пие я по 3 пъти на ден, когато спортува, по 1-2 когато не спортува). Предполагам, че ако добавя към протеина глутамин и креатин ефекта ще е по-добър, но просто за момента не мога да си го позволя.

Тези, които не са тренирали се водят начинаещи. Както в много други спортове, при фитнеса (и частност боди-билдинга) начинаещите започват с програми за начинаещи.
Не е хубаво да се давам за пример, но съм започнал на 172см и 59кг, като не съм имал възможност за никакви диети и хранителни добавки, а съм се хранил с каквото има у нас. Други момчета също са били доста кльощави, но съм им помогнал да натрупат месце по себе си, а оттам и здраве, и самочувствие.
Мисля, че идеалният вариант е да спортувате заедно ‘Синът ми сам дойде при мен да ме помоли за помощ и действително дава всичко от себе си...”. Намери хубава зала и започвайте. Единият вариант е да си платите на треньор/инструктор, другият е повечеко четене в интернет и специализираната литература, а и ние тук ще помагаме. За храненето по същия начин - или диетолог/инструктор, или четене.
Успех!

Здрасти Vladyman,
и аз имам син,сега е много малък,но щом е дошъл да сподели с теб значи има нужда най вече от подкрепа и мотивация.А с добър партньор в залата и двете вървят ,особено за начинаещите.Нека сина ти ходи в зала,атмосферата е различна там,в началото може да ходиш с него ,а после след месец  ще се опознае с другите момчета там и  ще намери и нови приятели.Важно е социалното общуване,а в залата никой не се подиграва,а напротив по-скоро се помага.Поне така е в залата в която ходя аз,сигурен съм че е така в повечето.За финансите разбирам,но преди всичко храната е най-важна,добавките са на заден план,може и без тях.

Хранителните добавки не са нужни. Само да яде по-повечко и по-често. ;)
п.п И качествена храна.

Добре е, както и ти каза, да оправи храненето си и да започне равно балансирано режим например. Това не означава да се ограничава от нещо, а дори напротив. Да се храни по честичко, да кажем 4-5 пъти на ден да избягва бързите въглехидрати(не въобще да не яде, но просто по малко) като сладки и тестени изделия, газирани напитки, защото именно те могат да го направят сънлив. Да гледа да не спи много време. Може и едни дъмбели разголбяеми да купите( ако не може/не иска да ходи в зала) и да започне да тренира цялото тяло с лоста и дъмбелите 2-3 пъти в седмицата като в началото да гледа да не се натоварва много, а просто да заучи правилно движенията и да свикне с натоварването. Да излиза повече навън(разходки, събирания с приятели ...), да гледа на тренировката като разтоварване и приятно занимание, а не задължение, да гледа да е повече в движение, а не да се застоява.

П.П. Гледам, че горе са изказани мнения и за залата, които подкрепям. Там атмосферата е друга и ако има възможност е добре да тренира там и да не се притеснява, защото всеки е започнал като начинаещ.

еми ето ти сам казваш ,че има резултат ,но сваля и то най-вероятно е мазнини  щом става по-силен и издръжлив в същото време да хапва повече мазнини и въглехидрати от тях се кача иначе и 10 пъти да пие от протеина на оптимум ефект няма да има като цяло ако той яде малко и само повечко протеин е ясно ,че ще сваля.

Здравейте!
Бихте ли дали малко повече информация за малформацията, за протезата и до колко те ограничават движението на сина ви.
Изпитва ли болка при определени движения? Кои са те?

Вие казвате, че проблемът е чисто физически, но вероятно има нанесени и доста психически травми. Промяната винаги тръгва отвътре - щом той е направил тази стъпка, значи има желание да се бори и да се чувства пълноценен. Мисля, че е редно първо да го ‘освободите’ от болезнените му спомени и да ОСЪЗНАЕ/ ПОВЯРВА, че той няма никаква вина; че обществото ни е с ограничено мислене и не толерира различията и че може да бъде пълноценен, макар и различен.

Към вас - поздравления за това, че го насърчавате и търсите информация. Трудно може да се каже, че сте се провалили като родител - вие сте отглеждали сина си така, както тогава сте намирали за най-добре. Ако сте можели да предположите какви ще са нуждите му сега, вероятно сте щели да работите в тази насока. Чувството на вина в случая е излишно и едва ли ще е продуктивно - фокусирайте вниманието си не върху това какво не сте направили преди, а какво можете да направите сега.

В конкретния случай мисля, че е по-уместно да се консултирате с персонален треньор, който да изготви програма, подходяща за сина ви, а и да наблюдава изпълнението на упражненията. Едва ли някой тук ще се наеме да препоръча нещо, без дори да е видял сина Ви...

Ами те колегите (билдери) доста точно и ясно написаха как стои въпроса. За добавки в началото не му трябват, в последствие ако се запали, може да му осигуриш основните неща които не са много скъпи имам предвид витмини и минерали.
Ако решиш да се обърнеш към иснтруктор може да ти се препоръчат няколко добри които наблягат освен на физическото и на душевното в спорта, защото Лимка е права, че промяната започва отвътре навън. Човек решава да промени нещо и чак тогава действа, а не обратно.
Щом сина ви е решил, време е да започне да действа, осигурете му що годе нормално качествена храна нека спортува и ще видиш как след първите резултати които в началото ще са осезаеми за кратко време, сам ще се запали.
Както виждате тук във форума много хора биха ви помогнали било то чрез консултация на някакъв приличен хранителен режим или съставянето на подходяща тренировъчна програма съобразена с индивидуалните особенности.
И нещо много важно, гледайте да не пропусне да изживее младостта си, студентски купони, девойки излизания с приятели, дискотеки екскурзии и всичко характерно за младежите на неговата възраст.

Здравейте колега.
Промених заглавието на темата. Мисля че е излишно да е 10 реда и с главни букви, пък и противоречи на правилата.
Ако много държите на популярността на темата. мога, по Ваша молба за няколко дни да я направя важна, но си мисля че така или иначе от това няма голям смисъл. Тя пак е интересна.

—————————————-

Толкова по техническата част.
По Вашият въпрос държа да Ви кажа: тук психологически съвет, компетентен и почиващ надиагноза, не можете да получите.
Даваме Ви собствено мнение и нека то да не се отчита като сигурен съвет или гаранция. Прилагайте на собствена отговорност, нашите мнения са просто консултативни, насочващи.

Моето мнение е че момчето изпада в една нормална депресия на възрастта, в която особено много почва да забелязва разликите си с другите, това че другите имат момичета, той не, това че вече навлиза в живота, а няма накъде... Нещо такова се случва в главата му според мен.

Проблемът: това са страхове и отчаяние. Страх да е различен. Страх да направи това коеот и другите .Страх какво предстои. Самосъжаление и други подобни. То йсе страхува, изпада в депресия и оттам почва да губи тегло, да не му се яде, да не се движи. Остава сам с мислите си. Отслабването е само симптом. Даже това че е дошъл да търси помощ за отслабването си според мен може да е някакъв страх.

Решението: То е да се пребори със страховете. Да усети живота.
Трябва да намерите нещо, коеот той ще хареса да прави .Малформацията не го изхвърля н инай - малко. Има десетк изабавления които може да си позволи и с проблеми с крака. Шах, билярд, боулинг, дори и по - шашави като езда, парапланеризъм и прочие далеч не са му невъзможни - зависи от проблема наистина, но спортовете и възможностите са много.
Просто опитайте, той често даже от страх може да се дърпа първоначално а после да му хареса.
Много хубаво ще е ако тея неща му помагат да се бори със съществуващ негов страх.

Например ак ого е страх от исоко, бънджи скокове, парапланер или нещо подобно могат да са добро решение. Двам го като пример. Ако го е страх от вода, изкарване малк она рафтинк, каякинг, нещо таквоа. Защо? Защото това ще му помогне да моделира ново самочувствие. Ще знае че е преборвал вече страха си. Такъв чоек трудно се депресира и изпада в отчаяние .В отчаяние се изпада когато страховете вземат надмощие.

Не е задължително спортът да е фитнес. Ако не го влече достатъчно, пробвайте с друг!
Не е задължително и да качва с него!
Задължително е да се чувства добре, щото причината за сънливостта и унинието е това че не се чувства добре предполагам.
Хубаво е ако в този спорт има и други хора. Да не е от типа сам и пред компютъра... За да си създаде среда. За да кмуникира. За да отчита напредъка си.
Защото според мен той страда и от липса на среда.

Като цяло, ако бях на ваше място: нямаше да го притискам много да я де и да расте.
Но щях да му намеря интересн ии необичайни занимания, дори и аз на пръв поглед да не ги одобрявам. Просот да се почувства че може ,че нещо интересн осе случва.
Оттам нататък на млад човек малко му трябва да набере инерция.
Поздрави!

ПП. Без да уточнявам, н оточно такъв случай съм виждал... На друго място. Затова не бързайте да отхвърляте проблема. Психологически проблем не значи психично заболяване. Следващата сила която може да накара човек да слабее след болестите е психиката.

И според мене проблема е много дълбоко заложен. Със спорт няма да се разреши, може да се задълбочи като види другите какви постижения имат. Още повече, че такъв е случая с бригадата в чужбина.
Моят съвет е да се допитате до Психолог. Колкото и да ви се струва смешно и нелогично, проблемите се решават именно от тези хора.

И според мене проблема е много дълбоко заложен. Със спорт няма да се разреши, може да се задълбочи като види другите какви постижения имат. Още повече, че такъв е случая с бригадата в чужбина.
Моят съвет е да се допитате до Психолог. Колкото и да ви се струва смешно и нелогично, проблемите се решават именно от тези хора.

x 2

П.П. Аз съм ‘травмирана’, само защото съм била пълничка и (вече) осъзнавам, че имам проблем в главата, върху който вече работя... При него вероятно е подобно....и в пъти по-силно...

Моят съвет към теб синът ти и цялото семейство е да наблегнете на хранителният режим.
Аз започнах скоро да се храня според кръвната ми група .Целта ми е премахване на излишните мазнини и използвам метода въглехидратна ротация.Този метод става и за качване на маса просто прочети в изданието има материали ще ти стане ясно.
ето линк да видиш какви хранителни продукти е полезно да ядеш и кои са вредни според кръвната група -
http://www.emotion.bg/viewtopic.php?f=16&t=5643&p=303886&hilit;=хранене+кръвна+група#p303886
За тренировка бих му препоръчал а и на теб упражнения с тяло като набиране лицеви упори -нормални,под наклон и с тесен хват,кофички .
Ако те интересува мога да ти кажа откъде можеш да си купиш лост за набиране и уред за кофички за домашно ползване на сгодни цени!
А във фитнеса кръгови тренировки и трябва да се научите как се правят правилно упражненията.
И почнете ли никакво отказване!

Аз на vladyman_bg му написах ЛС. Но ще кажа и тук малко.
Много сте прави, с момчето трябва да работи психотерапевт, в което няма нищо страшно и плашещо. Терапевтите нямаше да съществуват, ако хората нямаха нужда от тях!
WESTA казва много правилно за страховете, те са в основата на всичко, но сам човек трудно би се справил, просто защото няма способноста да се погледне отстрани и да се осъзнае, че нещата не са това което са. Хората се вглъбяват в проблемите си мислейки, че са най-големите трудности на света. А това пречи!

Даже това че е дошъл да търси помощ за отслабването си според мен може да е някакъв страх.

Не мисля, че е  страх, страховете създат проблеми! Просто е стигнал до последната фаза от решението на проблема си! Човек може да мине през няколко фази! Предпоследната е Депресията, в която човек буквално се самоунищожава. Последната е Осъзнаване - когато човек след толкова много болка, започва да се осъзнава и да приема това което е той, напълно спокойно! Тогава той си казва “да аз съм такъв и такъв имам такива и такива проблеми. Ок. Дай сега да видим как мога да ги реша?”
И за това той е потърсил помощ, има силата да си реши проблемите/страховете!

А спорт - задължително трябва да спортува, това ще е един от най-силните козове!

Когато съм щастлив, аз съм в състояние да видя и щастието на околните. Когато съм състрадателен, откривам състраданието в другите хора. Когато съм изпълнен с енергия и надежда, виждам навсякъде около себе си възможности.
Ала когато съм сърдит, виждам останалите като безпричинно раздразнени. Когато съм депресиран, забелязвам, че очите на хората изглеждат тъжни. Когато съм отегчен, откривам, че светът е скучен и непривлекателен.

Това, което съм аз, Вие и синът ви, е онова, което виждаме. Вътрешната ни мотивация страда най-силно от това как избираме да виждаме обстоятелствата в живота си.

Онова, което ни уморява, не са нещата, които правим, а нещата, които не правим. Задачите, които не успяваме да изпълним, са тези, които причиняват най-много умора. Звучи смешно, но всяка изпълнена докрай задача, ако просто бъде отбелязана в хроника ще започне да повдига духа на всеки.

Според мен проблемът е частично психологически. Аз когато тренирам, но имам вътрешно напрежение, също губя тегло. Апетитът е доста ключов. Посъветвайте сина ви да избере компанията на хората, с които се забавлява най-много. Хора които нямат оригинален хумор, нови идеи и общо взето се оплакват от това и онова няма полза.

Относно тренировките ще завърша с една фраза на Хенри Форд  ” Няма работа, която да не може да бъде свършена, след като бъде разпределена на части”

Здравей Влади,

няколко неща:

- предвид специфичното физическо състояние на сина ти, е важно да му бъде обърнато персонално внимание. Предвид факта, че е с протеза - няма как да дадем съвети и насоки оттук.

- важно е човекът, при когото отидете да бъде позитивен и зареден с енергия - персоналният треньор и треньорът преди всичко да мотивира. И да мотивира не с думи, а с дели и най-вече - личен пример.

- т.е. намерете човек, който да се превърне в пример за момчето, като когото момчето да пожелае да бъде и най вече - човекът трябва да му вдъхне вяра, че това е постижимо.

- важно е въпросният човек да подхожда холистично към нещата - не просто да бъде треньор или диетолог, или психолог - а да съчетава колкото е нужно от всички тези хареактеристики:

-> да знае как да структурира тренировка подходяща и оптимално натоварваща тренировка за вашия син
-> да може да му даде адекватни препоръки за богато, вкусно и качествено хранене
-> да има подходящ психологически подход
-> да има желание в сърцето си да помогне
-> това, което прави да му бъде призвание, а не просто работа

Пожелавам успех :)

Според мен, щом осъзнава че има проблем и има желание да го реши - значи е преполовил пътя до решаването.
От чисто практически план за тренировки - в къщи няма да стане. Или дори и да стане ще е в пъти по-трудно. Защото в неговия случай трябва да работи от нулата и да повишава натоварването в килограми, не само в бройки. Бих препоръчал да тренира в зала с инструктор. Ходенето на зала социализира, а със сигурност няма да е най-болния клиент на залата. Инструктора ще му покаже техника на движенията и ще му състави програма за тренировки и диета.

може да прозвучи тъпо,ама нека изгледа филма - Форест Гъмп или прочете книгата ...

http://shakita5.blogspot.com/2010/01/do-not-panic.html
http://www.nataliedutoit.com/