Помага ли ви кондиционният културизъм в ежедневието?

Пичове, искам да ви попитам сериозно, дали животът ви като спортуващи се изразява само във влизането или излизането от залата?
Дали се хранете перманентно културистично, не спирате да мислите за културисти, как живеят те, да ги имитирате, да се обличате културистично, да тренирате така, да живеете изобщо като тях?
Любопитен съм и затова пускам такава тема, защото мисля че, самата мисъл че търенирам и ям ям като културист ме кара да изглеждам такъв! И ако да, какво положително ви дава това за живота?
Мерси предварително за добре осмислените постове  :wink:  :)

Ха значи има  коренна разлика между мисъл и мания. “Човек е това, което яде и мисли” Не напразно тези думи се повтарят доста често и т.н. . Аз лично не се вманиячавам, но винаги мисля в залата какво да правя и как да го правя и след това какво и колко да ям.
по-здрави

Фитнесът си е мания! Не се обичам културистично или някое от горните изброени, ма вече съм си малко хахав- наскоро като ходих с един от пичовете, с които тренирам заедно, до една от Флора- бургерите, докато чакахме видяхме как сипват за картофите 2,5 литра олио. И двамата в един глас имаше “Ааааааааа....”  :D

Ми като си направя равносметка, че ям доста повече и по-скъпо от всичките си колеги например. и никога не излизам да пийна по нещо с тях, като се замсиля въобще не излизам. Нито си позволявам да си поръчам пица с гаджето например... Или да си хапна сладолед от някоя бутка в парк. Въобще не мога да си помисля да го прекъсна този режим, но това че почти ме лишава от всякакъв личен живот, не е лъжа.

пичове,не се вманиачавайте, животът не е само щанги и плюскане. Трябва да има баланс във всичко, като сте в залата сте културисти,извън нея сте хора. Много са ми смешни пичовете, понаправили някакви баници и ходят стегнати до позеленяване с надеждата да изпъкне нещо,което го няма...комедия

Да това е пълна простотия с тва вманиачаване! Здравко Петров примерно никога не е слагал културизма пред живота и т.н. и това не му е пречило да обича и харесва спорта, но и обратното спорта не му е пречил. А това за ходенето в поза или да си стегнат е супер тъпо щото се губи тонус, а за почивка и растеш забрави. Трябва да има добра стоика на тялото ако искаме да растеме и да имаме тонус.
по-здрави

Изобщо не ми е някаква фикс мания културизма вече правя тренировки когато ми се тренира а не постоянно

Зая разлика от Джорджо, на мен фитнесът ми мания, храня се културистично доколкото мога, вземам добавки, не пия, не пуша, и по жени не ходя напоследък  :cry: ! На тренировките се чувствам все едно съм си0 вкъщи, даже по-добре! Чувството е невероятно, но ако спра за една седмица почвам да се “сдухвам”, депресирам и т.н., че не съм в залата, имам чувството, че съм безполезен като не вдигам!!!

При мен няма вманиачаване, дори мисля, че е вредно./знаете обратната страна на медала.../ За мен фитнеса си е здраве, нищо повече./Е, може би малко козметика :P , ама съвсем малко/. За това той ми помага изключително. Съчетан със допълнителни занимания, той просто... абе направо те “прави човек”. Като гледам хоричата около мен, хем ми е смешно, хем жал... Жалка картинка, на пръстите на еднара ми къка се броят хората около мен, извън залата, които могат да издържат моето визическо натоварване и темпо в ежадневието. Говоря за дните в които не тренирам. :)

Да не говорим, че често същите хора се разболяват пъти повече от мен и пъти по-лесно...

Харесва ми и още нещо, фитнеса е труд, а един човек се вижда какъв е като се труди...

Поздрави!

/

Да помага ми не се задъхвам, чувствам се по-добре, пичките повече ми ...връзват :).Определено това е начин на живот този спорт е за 24 часа на ден 365 дни дори като свършиш тренировката не си свършил със спорта.

Културизма ме научи да живея здравословно-да се храня, да спортувам , да почивам
В момента съм на 30 и изглеждам по-добре от когато бях на 20
И се чувствам ок :mrgreen:

не мисля че се вманиачавам излишно. Ям каквото има (естествено гледам да не е пълен боклук де :D ), давам по некой лев за добавки - но не прекалявам. Като цяло не мисля за култуиристи и не им подражавам. За мене е най-важно че като изляза от залата съм друг - не мисля толкова за простотии и проблеми, чувствам се жив и бодър, щастлив.... 8)