Защо започнахте да тренирате?

Започнах да тренирам заради тозси мой приятел - http://uploaded.to/file/lgg0ua , http://uploaded.to/file/yfmr76 , http://uploaded.to/file/5xdyc8 , http://uploaded.to/file/7xqf2b Просто исках да стана як като него, между другото той е 94 набор и ми вика, за футбола ще ми е било добре да тренирам малко фитнес да заякна. Върнах се в УК, купих си лежянка и тежести и започнах да тренирам, но, не сериозно до март месец миналата година, когато започнах редовно и спрях с футбола. :)

Липсата на пари е едно от основните неща които ни вкарват в графата “оцеляващи”, но също така е едно извиниение/оправдание за много хора. Предполагам не съм единствения който е чувал не веднъж фрази и ситуации от рода: “Е*и му мамата батко, нема пари.. ти за здравословно хранене ми приказваш! - вади кутия Боро и пали цигара нервно...”. Схванахте ми идеята нали?

Аз започнах да тренирам още като ученик 12клас... зарибен от мой приятел който преди година беше завършил щангист в спортното във Варна. За разлика от другите щангисти той е висок и строен и затова не му провървя в тая професия. Но пък тялото му беше перфектно. Заведе ме на фитнес, и тогава искарах 7-8 месеца без прекъсване.. беше страшна зарибявка. Ял съм много боклуци тогава, но и (сега като се замисля) съм се хранел добре за покачване на мускулна маса. И резултати тогава не закъсняха. За абитуриентския ми бал, бях като моделче, но малко по омазнен естествено. Моя човек ме тренираше и дори и сега може би тренирам по същия начин както тогава. Останало ми е. Продължих да тренирам през лятото но когато станах студент прекъснах. Първата година причината беше че се забутах на супер гадно място да живея и нямаше фитнес наблизо.
После просто навика ми замина. Така искарах 8 години.. надебелях, много пуших... и преди 6 месеца ми беше просто тежко да ходя, да дишам и да извършвам каквато и да било физическа работа...Ясно беше че трябва да се променя. Спрях цигарите и почнах да тренирам!

Сега се чувствам перфектно. Тялото ми все повече и повече започва да се трансформира в това което винаги съм искал. И се надявам че нищо няма да ме накара да спра тренировките в бъдеще!

Започнах да тренирам, “за да стана як”. Дори и днес тренирам по същата причина - т.е. визуално голям и физически силен. Не само едното или другото.
Продължих да тренирам...Ами да речем, че през 2000, когато все още тренирах с домашни тежести и лостове, продъжих да тренирам, защото исках да видя ефект. Първоначано той беше малък и исках да го видя все по-изразен. Не че не съм напредвал - но първоначално дали ми е 31 или 32 см ръката нямаше голяма значение. За 10 години съм качил 20 см на ръката, като се замисля. След това, като започнах да ходя в зала през 2001, тогава вече ефекта си го имаше в по-големи количеества, и докато до този момент тренирах за да видя ефеста, да се почувствам як, сега вече тринирах за да уголемя ефекта, за да стана по-як.
След 2007 вече тренирам, за да се забавлявам. Вече на базата на опита си познавам тялото си по такъв начин, че знам точно какво да правя за кача обеми, да оформя обеми, какво да ям за да кача или сваля и т.н. и т.н. Тренирам изцяло за себе си и ми носи удоволствие да съм голям и внушителен. И наистина, аз също направо съжелявам хората, които изобщо не тренират, изглеждат скапано и се влачат безцелно. И най-интересното - боледуват. При мен последното го няма от 5 години, и шансът това да не се дължи на бодибилдинга е точно толкова голям, колкото шанса онези напомпани 54 см от вчера да не се дължат на него.

Разбира се, тренирам и защото не мога да си позволя да не тренирам. Ако изгубя формата си, това е голям % от психологичското ми “аз”. Частична инвалидност.

Първо беше насила и защото баща ми така искаше ( благодаря му ) ,но после се превърна в голямо удоволствие.Тренирам не за да вдигам много кг и да се хваля,а за симетрично и красиво тяло

Защото бях доста висок,но много слаб да не кажа адски слаб!Харесвах си едно момиче и исках да я впечатля с тяло.Тогава започнах да правя само коремни преси и си мислех,че пресата те прави по “Sexy”,но жестоко съм се лъгал!След това имаше 1 година пауза и се започна голямото трениране,но първо бях чел 3-4 месеца за тренировките за храненето за добавките и започнах да тренирам подготвен с препядствията които ще срещна по пътя си !:)

И какво стана с мацето ??

Започнах да посещавам фитнеса , защото напълнях и не можех да смъкна кг само с диета. Започнах защото не мога да тичам навън или да ходя отново на тае бо тъй като имам проблем със сърцето, и фитнеса беше по-лекото но същевременно здравословно решение за връщането ми на нормалните кг. Е още не съм си ги върнала де , аз съм начинаеща едва от 1 месец ходя .... след 6 месеца пак ще си говорим :)

Винаги съм бил едричък, но реших, че трябва “да превърна сланината в мускул” :). Бързо разбрах, че нещата не стоят точно по този начин, но въпреки това продължих с малоумните цели да бутна 90, 100, 110 кила (на 16 години). И така 1 година. След това започнах да чета. С времето започнах да търся най-добрия тренирвъчен режим, ако мога така да се изразя, търсех “най-добрата и точна тренировка”. След няколко травми, реших, че ще променя философията си и ще тренирам за здраве. И така до ден днешен.

продължих с малоумните цели да бутна 90, 100, 110 кила (на 16 години).

Лег? И успя ли? :)
Всъщност, колко си вдигал на тези години?

Ами на 16 години - 100 единица, но чисто. На 17 - 4-ка на 100. Но и личното тегло беше 100 :)

Щото бях смотан гийк, след даскало ме обираха и никога не бях тренирал никакъв спорт... реших, че трябва да стана як... е не станах, но пък вървя по пътя... мотивиран съм в момента повече от всякога... в същност как виждам нещата, какви са химерите, които преследвам? Няма значение... важното е да се тренира със желание и хъс... в залата се чувствам добре, и аз мога да кажа, че не съм се разболявал последните години, като изключа леките настинки, но да се гърча по леглата по 1 месец, както когато бях в 3 клас това го няма. И още нещо харесва ми, че си тренираш сам... никой не ти е нужен...

Ами на 16 години - 100 единица, но чисто. На 17 - 4-ка на 100. Но и личното тегло беше 100 :)

Браво, добро постижение! Аз на 16 с лично тегло 66кг макса ми е 75кг 1 път, но мисля, че мога и повече! :)

Защото беше крайно време да се променя... и да се опитам да стана Bigger, faster, stronger, но без  да избирам дъ дарк сайд.  ;-)

Аз избрах дъ дарк сайд и пак съм голям

Аз започнах да тренирам защото  ми беше интересно.В самото начало бях 50кг бутах 25кг лег,кляках с 30-40кг и се мъчех на 50кг тяга,но след 3-4 месеца се изумих как почнах да бутам 60кг 5пъти,кляках със 100кг и на тягата съм стигал 130 1 повторение и когато един ден отидохме 5-6 момчета от класа във фитнеса с бях пак хърбав с тая разлика че тренирах с 2 повече килограми.Един ден баща ми дойде с мен и ми забрани да тренирам защото съм можел да се утрепа с тия килограми и записах волейбол :D

Защото имам нужда от нещо да се занимавам

Аз започнах да тренирам защото  ми беше интересно.В самото начало бях 50кг бутах 25кг лег,кляках с 30-40кг и се мъчех на 50кг тяга,но след 3-4 месеца се изумих как почнах да бутам 60кг 5пъти,кляках със 100кг и на тягата съм стигал 130 1 повторение и когато един ден отидохме 5-6 момчета от класа във фитнеса с бях пак хърбав с тая разлика че тренирах с 2 повече килограми.Един ден баща ми дойде с мен и ми забрани да тренирам защото съм можел да се утрепа с тия килограми и записах волейбол :D

И добре си направил.  ;-)