Кратка история на бизнеса с хранителни добавки

За да разбере човек бизнеса с хранителни добавки, трябва да го погледне в перспектива. Поне според мен би било най-малкото поучително. Най-вече защото историята на търговията с хранителни добавки е наситена с твърде много злоупотреби с доверието на потребителите, целенасочени заблуди и откровени измами.  Пътуващите търговци, които преди век за пробутвали „елексири” и „тоници” са си направо обвити в романтика фигури в сравнение със съвременните модели за разпространение и продажба на хранителни добавки. Маркетинговите похвати се изменят, но посланието обикновенно е:
Ако искате повече ............. [попълнете сами – мускули, коса, потентност?], то тогава купете този продукт!

Когато хората са пълни с надежди и очаквания, когато се намират на границата на отчаянието, те са готови да предприемат и отчаяни стъпки. Това включва и плащането на каквато и да е цена. Този факт е добре известен на хората, които се занимават с продажби. Този модел се експлоатира в бизнеса с хранителните добавки. Вероятно се сещате за какво говоря – достатъчно е да разгледате рекламите в магазините за хранителни добавки. Натрапва се използването на тежки, многозначителни термини от рода на „адаптогени”, „метаболитни оптимизатори”. Всъщност тези даже звучат о.к. в сравнение със утвърдилата се напоследък терминология. Преди десетина години нямаше да мога да повярвам колко сериозни спорове ще се водят от непрофесионалисти на теми като „предимствата на студенофилтрираният йонно-обменен и микро-капсулован протеин пред не-денатурираният, тройно филтриран на кръстосан поток дълговерижен, с олигопептидни връзки, ензимно хидролизиран протеинов изолат”. WTF - както казват колегите по американските форуми.

В началото

За да получим по- добра перспектива как нещата са стигнали до тук, трябва да се върнем назад към времето, когато Джо Уидър и Боб Хофман са доминирали в бизнеса с добавките в САЩ. Двамата на практика са контролирали всеки един аспект от мърчандайзинга на хранителни добавки. Джо Уидър предприемчиво се ориентирал към промотиране на културисти и техният начин на живот, докато Хофман акценира върху състезатели по вдигане на тежести. Уидър внимателно подбира генетично надарени спортисти и подписва с тях договори, чрез които ги задължава да са верни на т.нар. „Философия на Уидър”. Въпросната философия на практика означава, че спортистите подписали договор с Уидър са длъжни да говорят точно каквото им каже Уидър – а основното послание е било, че всичко което са постигнали го дължат на продуктите на Уидър. Условията са били ясни и всички рекламни лица не са си правили илюзии в какво се замесват. Сред тях е и Арнолд Шварценегер, чийто бизнес усет рядко го е подвеждал, и който е един от малкото които успяват да се възползват от ситуацията и да превърнат договора си с Уидър в своеобразен трамплин към успеха.
С времето Уидър се превръща в монополист на пазара на хранителни добавки в САЩ. Неговите списания Muscle Builder/Power и Mr. America пускат реклами само на продуктите не Уидър. Хофман също се опитва да повтори модела, но неговите списания - Muscular Development и Strength and Health, както и линията му за хранителни добавки остават много далеч по продажби от тези на Уидър. На пазара има и други участници, но техният пазарен дял е микроскопичен в сравнение с този на Уидър и Хофман.
Въпреки разликите в пазарната тактика, продуктите на Хофман и Уидър са почти еднакви. Като изключим разните витамини, бирена мая и др. подобни (повечето със съмнителна хранителна стойност), основният им продукт са протеиновите смески. По изключително убедителен начин те продават в продължение на много години възможно най-голям брой версии на един и същ продукт. Искате мускулна маса? Прибавете към всяко свое хранене нашият изпитан продукт „X”; Искате са отслабнете – тогава заменете няколко хранения на ден с нашия продукт „Y”. Разбира се и X и Y едно и също нещо. Хапчетата, праховете или готовите за пиене смески (всички с отвратителен вкус) са се правили от соя. Причините са ясни – соята съдържа 90 % белтъчини, смесва се лесно, няма вкус и е много евтина.

Науката се намесва

Докато Уидър бомбардира доверчивата си читателска публика  със статии, от които почти винаги поуката е свързана с някой и друг от неговите продукти за спортисти, един млад химик на име Ървин Джонсън извежда ситуацията на съвсем друго ниво.  Ървин смята, че майчиното мляко има страхотен потенциал, който може да доведе до  нарастване на мускулната маса при зрели индивиди. Той е наясно, че ензимите в майчиното мляко – коластра, лактоферин и т.н. имат силни имуно-стимулиращи качества. След внимателни изследвания той достига до извода, че кравето мляко има различно съотношение на аминокиселините от човешкото и започва да експериментално да манипулира това съотношение чрез добавяне на определени количества яйца на прах.
Ървин Джонсън е и първият производител на хранителни добавки, който е наясно с ролята на хормоните и колко важни са те за мускулното развитие; той открива че мазнините в млякото повишват производството на отговорните за растежа хормони. Затова той препоръчва неговите продукти да се приемат със сметана. Ървин смята, че спортистите, които прилагат неговата програма не трябва да ядат никакви плодове и затова е оплют от повечето хранителни специалисти от онова време. Сметаната според тях била свързана единствено с повишаване на подкожните мазнини. Странното било, че последователите му увеличавали активното си тегло за сметка на подкожните мазнини. Това, което Джонсън въвежда подозрително много прилича на т.нар. кетонна диета, позната ни днес и многото й вариации – „Аткинс”, „Зонална диета” (Зоната), НВ-ВМД и т.н. Важното е че рецептата работела. И всякакви знаменитости, професионални спортисти и любители на здравословното започнали да се стичат при Джонсън за да почерпят от неговата мъдрост и протеинови продукти. Сред тях са гуруто Винс Жиронда, Лари Скот, Франк Зейн, Дейв Дрейпър и Арнолд Шварценегер. Всички те получавали добавките на Уейдър безплатно, но били готови да плащат за протеина на Джонсън.
Джонсън си имал и своите странности, една от които била твърдата му вяра в окултните науки. След като личният му астролог го убедил, че за бъде успешен трябва да си промени името така че да има повече Р-та, той го направил. И когато пуснал продукта си за продажба, той носел новото му име – Рео Блеър. Макар че познавачите знаели, че неговият протеин превъзхожда соевите пудри на Уидър и Хофман, той не успял да реализира мащабна маркетингова кампания. Уидър държал и главните комуникационни канали, имал и парите и влиянието, а Рео Блеър изобщо не го притиснявал. Уидър си имал и отбор от звезди, начело с Арнолд Шварценегер, и реално останал без конкуренция. След пускането на филма „Pumping Iron” през 1976 г. бодибилдинга става още по-популярен, навсякъде се отварят нови зали;а  това води пък от друга страна до спад в продажбите на домашно фитнес оборудване. Това налага преориентирането на Уидър и останалите в бранша почти изцяло към пазара на хранителни добавки. Но по това време хранителните добавки се изправят пред много по-сериозен конкурент – анаболните стероиди.

Закуска за шампиони

През първата половина на 80-те години на 20-ти век стероидите придобиват масова популярност в Щатите. Ползват ги професионални спортисти и любители. Лесно достъпни са и много евтини. За сравнение – цената на 100 г. Дианабол е колкото на една кутия витамини от тези на Уидър. Сещате се от кое от двете биха ви пораснали повече мускулите. Разбира след известно време, когато станало ясно че злоупотребата ссъс стероиди има доста тежки последици за здравето, правителството на САЩ се намесва и ги поставя в списъка на контролираните лекарствени продукти. Това дава възможност на фирмите за хранителни добавки да наваксат и да запълнят пазарният вакуум. Хората всъщност още искат стероиди, но вече са твърде наплашени и търсят заместител. Нещо, което хем да им позволи да са „чисти”, хем да има ефекта на стероидите. На пазара започват да се появявят първите хранителни добавки със имена, които подозрително звучат като стероиди – Ретибол, Мезоболин, Диостерол, Дикобалон 5. Конкуренцията нараства, нови компании за хранителни добавки започват да никнат като гъби след дъжд. Печалбите също растат, очакванията на потребителите – също. Все повече добавки обещават сравним със стероидите ефект – Смилакс, Дибенкозайд, Гама оризанол и др. В началото на 90-те в списанията за мускули и фитнес започнаха да се срещат все повече материали за магически субстанции като DMG, Инозин, Инозитол, Борон, всякакви билкови екстракти, всички със повече или по-малко „доказани” ергогенни и анаболни (т.е. свързани с мускулният растеж) качества.  В началото от „Уидър” не обръщат голямо внимание на тенденцията, но докато се усетят, младите компании се превръщат в сериозни конкуренти и започват да привличат все повече клиенти. Пазара се променя завинаги.

„Ври, котел, казан - бълбукай, адска смес - мехури пукай...”

Горе-долу по това време на един друг енргичен американски предприемач на име Том Чиола му хрумва страхотна идея. Той си казва нещо от рода на: „Що ли не взема да обединя всички популярни хранителни добавки в един-единствен продукт на базата на вакуумно сублимационно сушене?”. Речено-сторено и на пазара се появил един продукт от изцяло ново поколение на име „Hot Stuff”. В него Том сложил йохимбе и други билки със нервно-стимулиращ ефект и така потребителите на практика можели да усетят непосредствено ефекта на сместа. Продуктът се оказал пазарна сензация и направо се разграбвал по магазините. Изглеждало, че най-после се е появило нещо което поне донякъде да повтаря ефекта от употребата на стероидите. Може би комбинираният ефект на всички съставки, може би нещо друго? След известно време тръгнали слухове, че за да направят Hot Stuff толкова ефикасен продукт, създателите от National Health (така се казва фирмата-производител) са сложили вътре нещо, което не е отбелязано на етикета на кутията. Въпросното нещо, поне според тези слухове, било щипка метилтестостерон. Метилтестостерона е сравнително евтина форма на орално усвоим тестостерон, употребата на който води до нарастване на силата и агресивността. Също така е и много токсичен за черния дроб и трудно се открива на допинг проба.  Комисията по храните и лекарствата (FDA) не открива нищо при последвалите проверки. За известно време фирмата производител изтегля Hot Stuff от продажба, като причините за това решение остават неизяснени. След време се появява „новата и подобрена формула” на Hot Stuff, която според феновете изобщо не може да се сравнява с оригинала. Има и други версии: някои твърдят, че цялата история с нелегалната съставка е била изкуствено раздухана от производителя с участието на хора от Комисията по храните и лекарствата  с цел допълнителна реклама на продукта. Въпроса остава открит.

От местопрестъплението...

Успоредно със бълбукащия и непрекъснато променящ се свят на хранителните добавки съществува и процъфтяващ черен пазар на стероиди. Въпреки че са извън закона, или може би точно за това, стероидите са обект на огромно потребителско търсене – все същата стара история със „забранения плод”.
Един от ключовите хора в бизнеса е Дан Дюшен. Дан обаче е нещо повече от обикновен дилър. Заедно със своя приятел Майк Зумпано, който е много навътре в технологията и изобщо химията на стероидите, той издава първият „Таен наръчник за стероидите”. Зумпано решава да остане извън блясъка на прожекторите и не слага името си на корицата, защото вече планира да излезе на пазара на хранителни добавки със свой продукт – един вид, ако тези печалби могат да се правят легално, риска не сис трува. След известно време Дюшен решава да последва примера му, но е арестуван и осъден за притежание на забранени вещества, сещате се какви. След като си излежава своето, той е освободен, но след по-малко от шест месеца е спипан за втори път с голямо количество растежен хормон и този път получава значително по-голяма присъда, която го вади от играта. 
Както казахме по-горе, Майк Зумпано е много добър химик. Той изобретява първият продукт базиран на глюкозен полимер – Metacarb и открива приложение на маслата от средноверижните триглицериди като енергиен източник за мускулите. В един момент той представя на компанията „Уидър” свой проект за продукт, базиран на СВТ и белтъчини, но от „Уидър” решават, че такъв странен продукт би бил много скъп и отклоняват офертата му. Майк Зумпано продава продукта си Carboplex на компанията Unipro, и започва работа там като разработчик. Ако може да се вярва на оскъдната информация, от Unipro по едно време спират да изплащат на Зумпано дължимите суми, и той ги напуска и прави своя собствена компания - Champion Nutrition. В новата си компания Зумпано прави подобрени версии на продуктите, които е правил за Unipro и за нула време овладява пазарният им дял. Всъщност докато той си кара ферарито, Unipro направо изчезва. Малко по-късно Майк Зумпано и Дан Дюшен заедно създават Ultimate Orange, който за известно време е много успешен продукт, базиран на ефедрин и кофеин. Поне до момента в който ефедрина попада извън закона в САЩ.
След като излиза от затвора, Дюшен се опитва да се наложи като авторитет по въпросите на стероидите и легалните хранителни добавки. Пише книги и статии, изтъква плюсовете и минусите на редица продукти, заявява че Hot Stuff и подобните му са пълен боклук, въобще е доста активен. В един момент започва да пише и говори за някакъв гениален лекар, който е изобретил най-съвършената хранителна добавка на света, и колко жалко е че тази добавка не е достъпна за всички. Дюшен на практика прилага т.нар. сензационен маркетинг, популяризиран по-късно от високотехнологични фирми като Епъл. След като акумулира достатъчно внимание, Дюшен представя и продукта: става дума за Met-Rx. (Приликите с т.нар. протокол „Анаконда” са изумителни  ;-)  ). А въпросният продукт не е кой знае каква иновация – неговият създател Скот Конъли стъпва върху идеите не Рео Блеър и просто добавя специален подсладител (аспартам) във протеина. Резултатът е високо съдържание на белтъчини, много добър вкус и сравнително ниско съдържание на въглехидрати. Това което прави продукта различен са маркетинговите похвати използвани за налагането му. Те се използват и усъвършенстват и досега.
Това кратко описание далеч не може да изчерпи историята, принципите и важните моменти от историята на хранителните добавки. Не се опитвам и еднозначно да определя ролята на хранителните добавки. Има много полезни и ефективни (в рамките на разумните очаквания) суплементи. Важното е човек винаги да има едно наум и внимателно да обмисля информацията представена му от производителя. В крайна сметка производителите са движени от пазарната логика и искат от нас – потребителите да купуваме, най-често на доверие.
Статистиките, докладите и изследванията са единодушни - българите са едни от най-боледуващите народи в Европа. Нещо повече  - принудени сме да отделяме най-много лични средства за здраве и за лекарства - около 3 млрд. лв., в допълнение към задължените здравни вноски. Именно недостигът на обществени средства за скъпи лекарства, некачественото здравеопазване заедно с истерията около различни заболявания и рекламата на определени продукти са причините според статистиката всеки българин да пие средно 33.2 опаковки лекарства годишно. Това е и причината фармацевтичният пазар да надмине и най-оптимистичните прогнози и да отбележи ръст на продадените медикаменти и хранителни добавки от 8.1% до 1.7 млрд. лв. Рафинираните маркетингови похвати, тествани върху американските потребители работят много успешно и тук. Ако изобщо мога да изведа някаква поука от всичко написано, то тя е – не приемайте нищо на доверие.

Хиляди благодарности ! Чаках тази тема с нетърпение :)

Супер интересно писание, прочетох го на един дъх !

Супер. Дано повечко хора го прочетат и осмислят.

Както винаги - разбиваща статия!
Огромно БЛАГОДАРЯ от мен.

Наистина много добра информация. Рядко се замисляме за този аспект от историята на добавките и не само :)

Споделям по горните мнения. Много добър обзор на индустрията, която пряко промива мозъците на милиони хора по света, включително и моя.
Как така хиляди компании за хр.добавки никнът, като “гъби след дъжд” и хората постоянно продължават да вярват и доверяват подтиквани от своите комплекси и идеали. Къде е логиката да има стотици и хиляди компании, които да предлагат, като асортимент и тип едни и същи продукти, а хората да им вярват. Ако имаше продукт, който наистина да е “светия граал” и компания, която да го продава, тогава според мен не би имало, толкова много компании с толкова много продукти. Сензационно спорен е въпроса за действието на множеството хранителни добавки. Но хората са наивни, а компаниите хитри и не пропускат момента да изтъргуват комплексите, идеалите и очакванията. Ако нямаше илюзии, нямаше да я има и тази индустрия, но компаниите бълват ли бълват нови продукти с все по-големи обещания за тях. За какво ли няма вече хранителна добавка, но хората са с промити мозъци и ще продължават да ги купуват все повече. “Защото те имат нужда от тях и те са ключът към мечтите им”.

Главния въпрос е, колко ли продукта от стотиците, които са на пазара предлагани от стотиците компании реално “работят”.
И не сме ли ние жертвите на болните и алчни мозъци на времето, в което живее.(лесно е да се каже никой не те кара да ги купуваш, нали ?)

Поздравления, много добра статия! Хареса ми сравнението между БГ и САЩ, като се замисля наистина при нас “вървят” по-лесно добавките от някои европейски страни.

Шапки долу за труда!

Да наистина много добра статия показваща историята на развитие на самите добавки от братя Уидър та до чудото Слин Ин Сейн. 

Наистина в БГ се харчат много пари за лекарства защото много боледуваме, което пък е резултат от една лоша здравна политика през последните десетилетия.

Поздравления за статията! Единственото, което не споделям е, че Здравната система е проблема. Според мен корена на проблема е в масовата липса на култура при хранене.

Поздравления за статията! Единственото, което не споделям е, че Здравната система е проблема. Според мен корена на проблема е в масовата липса на култура при хранене.

Подкрепям с две ръце. Между другото, мисля че статията трябва да стане важна, или да се добави към изданието на сайта.

Страхотна статия отново!
Solomon Kane поздравления за информацията която ни предлагаш.
Наистина съм силно впечатлен и от продуктовите ревю-та които правиш.
Би ли споделил каква е професията ти?

Радвам се че ви е допаднал материалът. За мен е удоволствие да пиша тук. Смятам че бизнесът е длъжник на потребителите и това трябва да бъде напомнянно често. Здравната система ние няма да я оправиме, по-скоро тя-нас.
Искаше ми се да обхвана по-голяма част от най-новата история на хранителните добавки, но усетих че се разпилявам и затова спрях до MRP-тата. Не смятам темата за изчерпана ;)

Мерси за отговора.
Имах предположение, че работиш в областта на фармацията, но явно не съм познал. :)

Поздрави към автора! Отдавна не бях чел нещо толкова стойностно. Тази индустрия толкова дивотии и бисери създаде, че просто нямам думи. Най-голямата глупост е “течни аминокиселини”. Ако бяха го казали само “родни производители” еди-дойди, ама и толкова компании в света си кръщават така продуктите, че на човек дето е малко поне химически грамотен направо му се драйфа. Никой никъде не казва, че кристални съединения каквито са аминокиселините може да са в разтвор, но не и течни. Друго за което се сещам е когато имаш аминокиселина отпред да сложиш “L-”. Еми глицина и таурина нямат хирален център като другите “протеиногенни” аминокиселини, но като сложиш едно “L-” отпред по-друго звучи. И като почнат консултанти да обясняват и тълкуват рекламни брошури на фирмите които представляват направо да се замислиш как се е развило човечеството без техните продукти....Спирам и само се моля Луис Игнаро (Нобелов лауреат по медицина/физиология - изследвал действието на NO в човешкия организъм) да не вземе да прочете някоя рекламна брошура за NOX, N-бустери и други свързани с NO, че се не знае дали няма да се обеси или хвърли от някъде.
Още веднъж поздравления към автора за статията.

Чудесно попадение! Направих темата важна в раздела, много интересна и увлекателна.

Много ме зарадва материала, поздравявам автора за него. Върна ме доста години назад. Дори сега издърпах от библиотеката си нещата които имам на Дан и си спомних за него с дълбоко уважение. Дан беше моят човек, моят гуру!
В далечната 1995 или 96-та в Бургас г-н Павлин Дойчев направи опит за превод на български на Боди Опуса. Не беше зле, за това време, дори ако не ме лъже памета няколко състезателя се подготвиха с Боди Опус.
По-късно имах късмета да си намеря Боди Опуса в оригинал и то специално издание с притурка - прощално писмо на Майкъл Зумпано към Дан. Боди Опуса заедно с UNDERGROUND STEROID HANDBOOK и DIRTY DIETING ( бюлетини които Дан издаваше но за много кратко време) са може би най-ценните спортни книги които притежавам, колкото и странно да звучи това сега. 
Ако може Соломон да напише източниците си на информация за този материал.

С уважение.

В далечната 1995 или 96-та в Бургас г-н Павлин Дойчев направи опит за превод на български на Боди Опуса.

Не направи опит а я преведе и първите състезатели които се готвиха бяха Георги Георгиев,Иван Стоянов със Скарлет,Янислав и др.Лични наблюдения имам от Иван тъй като сме градски и работехме заедно-резултатите бяха изумяващи за онова време.Говорим за професионална подготовка със ОРИГИНАЛНИ препарати,инсулин,диета,качествена храна и т.н.

... Ако изобщо мога да изведа някаква поука от всичко написано, то тя е – не приемайте нищо на доверие.

Увлекателно и стилно!
Признавам, че съм далеч от тези неща и статията беше един вид образователна за мен.
Поздлавления!

Симпли машала!

Страхотна статия! Благдарности!

Поздравления за добрата статия.Отваря очите не само за хранителните добавки.

Когато хората са пълни с надежди и очаквания, когато се намират на границата на отчаянието, те са готови да предприемат и отчаяни стъпки. Това включва и плащането на каквато и да е цена. Този факт е добре известен на хората, които се занимават с продажби.

.. или с други думи , най - лесно се печели от мечтите на хората.