Най важното за да тренираш като звяр (0.0)

Знам че това не е мястото но наистина искам да разбера какво ви мотивира да тренираате пак и пак 100% някога ви е мързяло но сте си мислили трябва да отидя до фитнеса е...

При мене е въпрос на самодисциплина, нищо повече. Станало ми е като ежедневие.

Обичам да местя тежки работи. Това ми е мотивацията. А когато наредя 150+ на тягата, започвам да дишам тежко, да обикалям нервно зад щангата, триейки си ръцете в магнезий, оглушавам, усещам как сърцето ми ще изкочи и как кръвта започва да шурти все по-здраво и по-здраво. Отивам до щангата, заемам позиция и нито чувам нещо, нито виждам нещо. Абсолютно нищо няма значение. Дръпна ли щангата с физиономия сякаш ми го вкарват отзад, седя гордо изправен няколко секунди с лоста в ръце и се чувствам велик, чувствам сила, успех, задоволено его, оглеждам се и търся чуждата адмирация и често я получавам - аз съм alpha male в тоя момент. И изведнъж когато седна на пейката отзад да почина след всичко това се сещам как не мога да си представя живота без това конкретно усещане. Ако това не е мотивация, не знам какво е.

Исках просто да напиша, че не смятах да изпадам в поезия и драматизъм отново и че просто обичам да вдигам тежко, но се изпуснах. :)
Интересно ми е концентричните сгъвачи, които не го правят това, от къде намират мотивация. За повечето хора работи поставянето на цел. За други - критиките или комплиментите на останалите. Знам ли. При мен е така и не бих променил нищо.

Браво това беше ОТГОВОР за мен мотивацията е да съм просто най добрия във всичко и когато ми лепнаха прякора краля заради една тениска с карта цар каро на английски е King и от там ми е TheK1ng и просто дори това ме мотивира

“Уау, ама как може да пазиш диета, ама за колко време е, ама как така завинаги”, “Ама луд ли си по това време на фитнес”, “Ама защо не пиеш, пушиш и т.н.”, “Как така ти е кеф да ходиш на фитнес?”, “Не прави тяга, ще те боли кръста цял живот”, “Ама недей с толкова много!”.
А ти си се смееш вътрешно и знаеш, че можеш да стигнеш върхове, недостижими, за всички тези хора (впрочем те дори не ги и виждат/знаят). Всичко това вдига от само себе си щангата наполовина - останалото си ти и твоето Аз. Лесна работа :).

Хахаха, TrashMEtal, откри драматичната страна на фитнеса. Всъщност е много хубаво да възприемаш тренировките така. Да не мислиш за нищо друго докато тренираш, да си концентриран и да даваш всичко от себе си.
НА мен фитнеса ми помага да се отпусна от ежедневния стрес. Затова дори и когато не ми се ходи много, стискам зъби и отивам, защото знам, че след една хубава тренировка ще съм много по-спокоен и отпуснат. Като цяло, фитнеса се отрязявам на много други аспекти от живота. Като знаеш, че нещо е добро за теб е лесно да го правиш “като звяр” :)))

100% някога ви е мързяло

Ми не. Най-често алтернативата на тренирането е стоене пред компютъра или лежане - по-добър мотиватор от това, здраве му кажи.

Знам че това не е мястото но наистина искам да разбера какво ви мотивира да тренираате пак и пак 100% някога ви е мързяло но сте си мислили трябва да отидя до фитнеса е...

...болният ми мозък, който постоянно ме кара да тренирам и то с много любоФ :)

Никога не ме е мързяло да тренирам.Освен когато стане въпрос за коремни преси - не ме търси!  :)

Причината е проста - минат ли 2 дена от последната тренировка губя тонус,започвам да усещам,че губя форма => губя сила.Това е недопустимо.Когато започнеш да усещаш,че губиш нещо,като не отидеш да тренираш - тогава вече си зарибен. :)

Ами моите тренировки не са чак толкова натоварващи, момиче съм, предимно държа на бягането за поддържане на стегната и хубава фигура. Особено дъъългото бягане, което обожавам, освобождава стреса отлично.
Отделно тренирам лека атлетика, където мотивите ми са малко - просто понякога умирам от скука там. Другите, по-дълго трениращи ученици там, си говорят, аз си стоя отделно и или си връзвам маратонките, или отговарям на пропуснати повиквания. Единственият ми мотив може би е това, че има професионалист, който да ме научи на правилна оптимална техника при бягане.
А фитнесът и упражненията... Отново фигурата. Удоволствието от това, че се стягам.

Това е горе-долу. По принцип някои неща лесно ми омръзват. Държа на разнообразието, но в града няма 100 стадиона и 3 морски градини все пак. :S

Аз се разтоварвам на фитнеса забравям всичко за да не ида трябва да сам болен иначе сам там. :-)

Ми аз например вземам едно листче, на което записвам всичките предимства на това, че правя по повече коремни преси и че тичам по 1 час навън. Всеки път, когато ме мързи или пък съм много изморена и нямам сили за нищо повече, поглеждам листчето и се сещам, че ако се помъча още малко ще имам прекрасно тяло.  :coolsmile:
Аз поне така се справям с мързала.  :-)

Уникално разпускащо и успокояващо ми действа, особено след 8-9 часа работа пред компа.

Когато видя какво съм постигнал винаги се надъхвам за тренировка. А и се чуствам супер след тренировка.

Интересно ми е концентричните сгъвачи, които не го правят това, от къде намират мотивация. За повечето хора работи поставянето на цел. За други - критиките или комплиментите на останалите. Знам ли. При мен е така и не бих променил нищо.

Ами, много е приятно, когато си в залата здраво напомпан, почти готов да се пръснеш и хората обръщат глава. А още по-приятно е ако си навън и здраво напомпан...разни типове, минаващи покрай теб се въртят и още малко ще си счупат врата от въртене. :)

Ще ти дам един пример, вместо да пиша 20 реда, веднъж( не само) бях адски нервиран на един приятел, след като отидох в фитнеса още през вратата се почуствах, ами не знам, все едно отивам към портите на рая хД...като флезнах и потренирах, има няма 10 минути напълно забраих за онова олигофренче.Ей тва братле ме стимулира, просто не ми дреме за другите, чувствам се все едно света е мой!

Мен ме кефи да си редя дискове по щангите. Един по един и знам, че ако дигна моментните мога да сложа още.. и се надъхвам супер здраво. :lol:

Нерядко се случва да питам инструкторите във фитнеса:Са кво да праа?”. Те ми обясняват и ми казват : “Вземи 10ките и почвай!”. И аз хващам 16ките и в последната серия съм на 20 и вътрешния ми глас ми крещи: “Виждаш ли колко си як? Етака се прави! Изненадах ли ви?”. До мен някакъв пич прави същото упражнение с двойно повече кила, но аз си знам, че съм звяр за собствената си кожа. И все си казвам, че за да стана животно като него, трябва да продължавам да правя това, което правя в момента. И го правя с хъс и желание. И блъскам, и качвам, и пак, и пак.
Просто няма начин за отстъпление, когато знам, че ръката ми е по-малко от 40, а хората около мен са с ръце над 50. И с “не искам”, “не мога” и “трябва ли” мойта ръка ще си е под 40, а техните ще са си над 50. И за какво съм си давал парите за карта, суплементи, екипировка ... ?

Пример #2
Един път отидох във фитнеса с главоболие. Бях изморен, капнал. Не ми се правеше нищо, но трябваше. Едвам се навих да вляза в залата, но като влязох, видях един пич със счупен крак. Ходеше с патерици, но си блъскаше. Оставя патериците, сяда на скрипеца и си дърпа. Е това така ме нахъса, че като си направих кардиото и корема, исках да започна цялата тренировка наново с все загрявката :)

Това е истината

всъщност това е спорта с който можеш да откриеш себе си!!! ДА си подобриш психиката,да си подобриш физиката,самодисциплината,самочувствието и  Всичко... Доста се промених от както хванах щанга и дъмбел...Просто не съм като тези които им е все едно за самите тях,сега вместо едно “Здравей!!!” всеки ти вика “о0о0 мо0о как са напихме снощи” и звучи доста долно. Тези неща не могат да се опишат трябва да се усетят според мен :) във Фитнеса като хванеш една тежест която е 2 и кусур пъти по тежка от теб си мъж,не затова,че си я вдигнал ами затова,че си са надъхал да я вдигнеш,че психиката ти е издържала .... Това е моята мотивация - бъди над всички... както и принципа ми в живота BE THE BEST :)

всъщност това е спорта с който можеш да откриеш себе си!!! ДА си подобриш психиката,да си подобриш физиката,самодисциплината,самочувствието и  Всичко... Доста се промених от както хванах щанга и дъмбел...Просто не съм като тези които им е все едно за самите тях,сега вместо едно “Здравей!!!” всеки ти вика “о0о0 мо0о как са напихме снощи” и звучи доста долно. Тези неща не могат да се опишат трябва да се усетят според мен :) във Фитнеса като хванеш една тежест която е 2 и кусур пъти по тежка от теб си мъж,не затова,че си я вдигнал ами затова,че си са надъхал да я вдигнеш,че психиката ти е издържала .... Това е моята мотивация - бъди над всички... както и принципа ми в живота BE THE BEST :)

Много добро изказване.

защото пред огледалото виждам все по голям и силен човек

Защото в живота има твърде много неща които не можем да контролираме, а усещането че поне за малко контролираш ситуацията и си победил не може да се сравни с нищо друго...

чета постовете Ви и ми подскача сърцето...браво бре момчаа и момичета...точно това ни кара да сме всеки ден в залата...желанието, борбата със себе си...лошото е, е че по залите има и загубени душички и комплексари, но сполай им и на тях...
аз лично практикувам кросфит и това е нещото, което ме кара да преминавам лимита със всяка следваща тренировка-няма мързел(или айде много рядко), няма оплакване...бъхтане до кръв:)))...готино е да си силен и издръжлив...:))))

Вече мога да си отварям и тая тема преди тренировка. :Р

Не мислех че някой ще обърне внимание на темата но ето че грешах браво на всички които отговориха чета коментарите ви и почвам да си мисля че във всеки фитнес има нещо което те пристръстява и те кара да се връщаш пак и пак и пак да блъскаш здраво да слагаш повече и повече килограми да тренираш до пълно изтощение и после да тренираш още толкова така правя аз и не ме интересуват толкова резултатите защото почти със всяка тренировка се претоварвам а просто това трениране до пълно изтощение всяко движени и издишване ме нахъсва повече и повече

И на мен ми го повтарят : “Защо ходиш толкова често?”,”Как може да ти се ходи?”,”Не те ли мързи?”,”Не ти ли омръзна?”.Замислял съм се много пъти и нито един път не съм се отказвал.Наистина като влезнеш в залата все едно си друг човек.Забравяш за всичко останало.

точно когато най ме е мързяло...най съм се потрошвал...е така напук на себе си:))

... защото един ден ще бъда като големите батки. :)

Имам вътрешно усещане, тръпка, че в този момент от живота си (надявам се и дълго занапред) аз трябва да се занимавам с това. Да дърпам тяга, да клякам тежко, да бутам лег.. Копнежа да се пребориш със себе си, да видиш до къде можеш да стигнеш с всяка една тренировка - това си е достатъчна мотивация.
Последните 2 седмици ме мотивира самата зала, атмосферата, вида на всичките разпръснати дискове, чакащи да бъдат наредени и вдигнати.
Харесва ми - и го правя, въпреки неодобрението у всички (единствено приятелят ми ме подкрепя), въпреки странните погледи, въпреки опитите да ме откажат. Да, знам, че може да е опасно, че може да се контузя сериозно, но онази тръпка е по-силна.
Снощи си гледах клипче - от 4.10.09 - когато за първи път започнах да тренирам със свободни тежести. Тогава се мъчех веднъж да отлепя тяга на 60кг, и то с неособено красива техника. Днес дърпам 100-110, правя серии с 90кг и знам, че мога много повече. Това ако не е мотивация - здраве му кажи:)
Не ме мързи - с желание ходя в залата. Имало е изключения, когато съм била предвидила тренировка, но не отивам - когато съм била доста физически изморена (занимавам се активно и с водна аеробика). Факта, че в мислите си се колебая “дали да ида или не?” означава, че по-добре да пропусна днес, но следващия път да съм на 100%

Аз започнах да се занимавам с фитнес заради 3 неща :
1. Да се стегна
2. Защото имах приятели които ми казваха , че там няма да напрая нищо и ше се откажа на 2-та седмица (  за да им покажа , че не са прави , че аз ще направя нещо , че не съм просто един мързелив 14годишен ученик , а нещо повече )
3. Тръпката.. от това да дигам 40-50 кг лостове ...

Започнах отново тренировки за да се вкарам в ритъм и да се стегна.
И ся нямам спирка!

Иначе като ученик тренирах... познайте що? :D

Най важното за да тренираш като звяр (0.0)

Да намериш волята да тренираш базово. Не съм виждал “звяр” да се мъчи на концентрирано. :D

На мен също ми викаха, че нищо няма да направя, като ходя на фитнес... Но аз напук си ходя редовно вече и резултата не е голям, но е видим. Дори и двама трима ми казаха, че се забелязва, че тренирам и това още по ме мотивира :)

Много приятна за четене тема...като виждам себеподобни единомишленици, това ме кара да се чувствам като част от нещо голямо и много положително. А това е доста ценно, поне за мен, предвид това какво представлява мнозинството от младите българи в момента -основно се наливат с водка на промоция и се въргалят в боклуци, на които викат “храна”... И аз неведнъж съм чувала по свой адрес какви ли не коментари - примерно че съм смотана, задето не се напивам като донски казак през вечер, или че се правя на много важна и оригинална, ядейки само качествена храна, както и че се цепя от колектива, щото не ме кефи да пуша и да ми пушат на главата.
Мен ме мотивира за тренировка това, че на тялото ми (макар и под малко мазнинки в момента) му личи, че му се случват куп хубави неща, под формата на вдигане, бутане и дърпане на железа и тежести. Освен че прилично се пооформя, доста се повишава и силата ми. Чувствам се като малко спретнато багерче. Чудя се на момичетата, дето ги кефи да умират от глад и да правят упражнения вкъщи с 0,5-килограмови гири, но вярват, че са спортни мацки и са много фешън (всъщност и аз до неотдавна съм била кльощава, но не е било от неядене, а от структура). Според мен и от самолет си личи, когато някой “поддържа” фигура като гладува. И това никак не е готино, дори го намирам за грозно...Друго си е като си вдигнеш ръката примерно, да изпъкне едно оформено рамо, нали :)

Брат за да тренираш дълго време без да се отказваш не трябва да си правиш такива лишения които биха те мъчили. Ако си пушач пуши си умерено, ако ти се пие пии си умерено ако ти се яде макдоналдс, понички, сладолед или к’вот и да е считано за скапана храна яш си умерено. Звяра не се нахъсва за да е звяр нито търси мотивация за да е звяр.. той просто е звяр и съществува като такъв. Намери си цели които мислиш, че ще следваш дълъг период от време и почвай да покоряваш върхове. Успех!

Звяра не се нахъсва,за да е звяр нито търси мотивация,за да е звяр...той просто е звяр и съществува като такъв.

Това ми хареса,много добре измислено.Мога да го ползвам за подпис ако нямаш нищо против :).
И още нещо ако коментираш горния коментар мисля,че това беше момиче :-)

Ще ти опиша мен за тея 2 години какво ме мотивираше и продължава да ме мотивира:
1)В началото се започна с женското мнение (ех тези жени :) ) бях на 16 и за съжаление чух разни изказвания от рода,че съм бил хърба и т.н. и се стегнах.
2)След първия месец в залата нямах нужда от стимул..просто залата ме грабна тотално:По време на тренировка усещах вените ми пълни със свежа гореща кръв и усещах как “кова”метала :) това ми доставяше страхотно удоволствие
3)а полека лека с времето станах и “мазохист” започна да ми харесва леката болка на другия ден която ми напомня,че е време за почивка много храна и много сън за да възстановя “прегрелия мотор” към нормална температура,защото на другия ден отново ще е на макс!
4)Спряха тези плоски изказвания за хърба и т.н. започнах да виждам респект когато се разминавам с хора независимо авери или по-големи.

Звяра не се нахъсва,за да е звяр нито търси мотивация,за да е звяр...той просто е звяр и съществува като такъв.

Това ми хареса,много добре измислено.Мога да го ползвам за подпис ако нямаш нищо против :).
И още нещо ако коментираш горния коментар мисля,че това беше момиче :-)

Ако си го сложиш за подпис един вид си пропуснал смисъла на казаното.
А и не коментирах поста на момичето. Всичко си беше към автора на темата.

Звяра не се нахъсва,за да е звяр нито търси мотивация,за да е звяр...той просто е звяр и съществува като такъв.

Това ми хареса,много добре измислено.Мога да го ползвам за подпис ако нямаш нищо против :).
И още нещо ако коментираш горния коментар мисля,че това беше момиче :-)

Ако си го сложиш за подпис един вид си пропуснал смисъла на казаното.
А и не коментирах поста на момичето. Всичко си беше към автора на темата.

Много добре разбрах смисъла на казаното от теб,а за самия пост просто си помислих,че коментираш горния пост,защото и там ставаше дума за близки неща като това,което ти написа.

Никога не ме е мързяло да тренирам.Освен когато стане въпрос за коремни преси - не ме търси!  :)

Причината е проста - минат ли 2 дена от последната тренировка губя тонус,започвам да усещам,че губя форма => губя сила.Това е недопустимо.Когато започнеш да усещаш,че губиш нещо,като не отидеш да тренираш - тогава вече си зарибен. :)

Прочете ми мислите.Обаче в този случай лошото е, че често се стига до травми..

Когато започвах си сложих изисквания към себе си.И реших че ще ги изпълня.Това ми стига на мене, заедно с горното.