"Аз знам", или елементаризма в самоувереността на начинаещия!

Да,прав си за съжаление. Има и много такива.

Поради пола ми, ми иде да се скатая някъде, ако може да стана невидима  :red:  Особено като има мъже и ми иде да потъна в дън земя, че съм им прекрачила територията. Неуверена съм в залата и предпочитам да тренирам сама.
Виж, на колелото се дуя като паун  :lol:

Поради пола ми, ми иде да се скатая някъде, ако може да стана невидима  :red:  Особено като има мъже и ми иде да потъна в дън земя, че съм им прекрачила територията. Неуверена съм в залата и предпочитам да тренирам сама.
Виж, на колелото се дуя като паун  :lol:

Какво според теб те кара д асе чувстваш неуверена и притеснена, когато има присъствие на мъже?

Няколко неща ме притесняват:
1. това е мъжка територия. Каквото и да си говорим, на една щанга не й е мястото на дамски рамене. Не са стереотипи, нямам предразсъдъци, защото самата аз тренирам, но на жената наистина не й е нужно да вдига/бута големи тежести. Нещата, с които тя се занимава: да си вдигне бебето, коша с пране, саксията с цветята, тенджерата и т.н. са все с ниско тегло. Това не означава да си в лоша форма и да се разпльокаш пред телевизора, но пък да правиш набирания или да дърпаш 100 кила тяга си е излишно и въпроса на състезателен дух, на суета... не и на необходимост. Но мен крайностите ме привличат, така ще обичам да се бъхтя под големи тежести.
2. никога не съм имала треньор, който да ми покаже движенията и може да ми куца техниката.
3. мъжете в залата са по-силни от мен. Те могат да се набират, на лежанка вдигат 100 кила, аз се зоря на 30. Т.е. в ситуацията те превъзхождат.
4. поради горните 3 причини се чувствам слаба и уязвима. Също така се притеснявам да не ме оглеждат чисто по мъжки. Разбирате...
Много писах, но не мога да се изразявам кратко  :red: 
Надявам се притесненията ми да са излишни и коментарите след мен да са: “Я си тренирай спокойно, никой не ти обръща внимание на пилешките мускули във фитнеса, аз си гледам да не си изтърва дъмбела и не ми е до зяпане на женки” :)

1. Стереотипи са.
Това не е мъжка територия, все пак сме 21-ви век, а не 70-те години на миналия. А и фитнес не значи вдигане на тежести.
2. И аз не съм имал, както и 99% от посетителите във фитнеса. И между другото, на 99% от тях им куца техниката, така че може и да ги научиш на нещо ;)
3. Е то оставаше и да са по-слаби :lol: Мъжете винаги ще сме по-силни физически, по това не трябва да се сравнявате с нас.
4. И какво като те оглеждат? :) 
И да, притесненията ти са излишни :)

Много писах, но не мога да се изразявам кратко  :red:  - 5
Надявам се притесненията ми да са излишни и коментарите след мен да са: “Я си тренирай спокойно, никой не ти обръща внимание на пилешките мускули във фитнеса, аз си гледам да не си изтърва дъмбела и не ми е до зяпане на женки” :) - 6

1. Типично
2. Типично
3. Типично
4. Типично
5. Типично
6. Типично

Поздравления, ти си типична, истинска, простосмъртна и обикновена жена притежаваща една обща черта с мъжете - всеки си има мъничките битки и борби в животеца.

Аз ще се включа съвсем леко офф топик:
@Ани,
фитнесът НЕ е мъжка територия. А е територия на всички спортуващи, намиращи се в дадена фитнес зала.
На жените може и да не им е нужно да вдигат големи тежести, но то и на мъжете не им се налага чак толкова.
Аз виждам нещата по следния начин - важно е колко качествено тренираш, това прави впечатление, а не с колко кг. Независимо дали си мъж или жена.

Мъжете в залата са по - силни и от мен, но аз клякам с натоварена щанга, те - в редки случаи. Аз дърпам тяга - те - в редки случаи. Техниката ми е със сигурност добра. Случва ми се да чувам / виждам как коментират колко ми е натоварена щангата или виждам в огледалото как ме сочат тайничко, докато правя кофички.
....
По тази причина не съм забелязала някой да ме гледа по различен от нормалния начин :)
Напротив, когато съм на път да се затисна с 45 кг. на лежанката, виждам с периферията как околните са готови да ми помогнат, виждайки, че съм пред отказ. Засега не ми се е налагало някой да ме спасява, но и това може да се случи. И не съм забелязала някой да смее затова, че дори не бутам 50 кг. от лег. Защото когато тренираш сериозно и отдадено, това се забелязва от околните и буди уважение. Без значение какъв ти е полът.

И да, притесненията ти са напълно излишни.