Не усещам храната

Тъй. Размишлявах си, наблюдавах се и установих, че не усещам храната. В какъв смисъл - ами, на хората им е трудно да тренират на гладно, докато на мен само ми стърже стомаха. Няма абсолютно никаква разлика дали ще съм се нахранил добре през деня, или ще съм стоял цял ден гладен. Тренировките ми вървят еднакво добре. Не мога да усетя сънливост след прием на бързи въглехидрати, нито усещам повече енергия след хранене с повечко калории. Когато съм на ниско въглехидратна диета, силата ми не спада, въпреки, че понякога я от мързел, я от друго, ям или твърде малко, или никакви въглехидрати и пак съм имал случаи на лични рекорди в силовите движения при за мнозина опасно ниски калории. Обяснения много, но накратко просто не усещам храната по абсолютно никакъв начин. Никога не ми е ставало лошо от глад, само стомаха ми се обажда и нищо повече.

Помагайте, на какво може да се дължи това. Добро ли е, лошо ли е? Да се притеснявам ли, че съм болен нещо?

С пълен стомах тренирал ли си ?
Ставало ли ти е лошо от преяждане ?
Повръщал ли си заради храна ?
Ако да.. значи все пак усещаш храната.
Недохранване или няблягане на джънкове едвали се усещат веднага, по скоро в дългосрочен план си проличава че нещо не е наред.
Аз един път си провалих тренировката защото ядох месо преди нея.. Обеснението на треньора за липсата на сила беше, че тялото се е заело с разграждането на хран. вещества. Та щом ти вървят тренировките, мисля, че нямаш поводи за притеснение.  :)

Не мисля, че разбра. На другите хора просто телата им дават знаци дали се чувстват добре или не с определени храни. Дали да ядат още, дали да ограничат храната. Дали да сменят една храна с друга, защото не им понася по някакъв начин. Тия работи аз не ги усещам.

Няма абсолютно никакво значение какво, как, кога и по колко ям. Всеки ден се чувствам както в предния. От храната не съм видял нищо. Мога да се наям с една вафла. Но ако реша да ям много, мога да изям кило и половина баница с голяма боза без да ми натежи кой знае колко, просто ще съм сит.

Разбирам те идеално. Понякога съм правил страхотни тренировки гладен... не на гладно, а гладен! Според мен за силата по време на трен е много по-важно състоянието на нервната система. Храната за енергията за възстановителните процеси по-скоро.

То “възстановяване” не е само при мускулите. И нервната система влиза при златните правила на възстановяването “сън и храна”.

Разбрах те ,но не знам как да ти отговоря по-точно. Като се замисля и аз не усещам храната под този вид. Една баница или вафла не променят нищо ако имаш добър режим. Идеята ми беше че можеш да видиш плюсовете/ минусите на дадена храна след малко по-продължителен период от време. Има разлика между ям и храня се. Аз си избирам храната по състав, не по усещане, a съм доволен. Може да усещам, че шоколада е много хубаво нещо и да се тъпча само с него, но защо не го правя.. Тялото не мисли как да се направят повече мускули и как да се вдигне по-тежка щанга, така че не винаги е добър съветник.
Може би, пак се отклоних или не уцелих точно темата, но това не е нищо ново за мен. :D
Какво е твоето обяснение? И за какво ти е да я усещаш тая храна след като добре знаеш коя е ставаща, коя не? :)

И аз съм горе-долу като траш,с изключение че тялото ми сигнализира ,когато прекаля с джънка(макар и рядко) ,започвам да п*рдя като луд ,с извинение.По това горе-долъ различавам хубава от лошата храна :D

@Thrash - замислял ли си се да пробваш ензими за кратко, може и да се променят работите.

Да, оглеждал съм, но конкретно за усвояване на протеин. Не знам дали вършат същата работа за останалите нутриенти и дали изобщо е нужно, тъй като реално проблема все още не знам къде е. Може би просто си въобразявам.

п.п. А може би е свързано с цигарите?! Не пуша много, напротив, но все пак го правя.

И аз съм така, няма значение дали ще изям 1 вафла или 2 пилешки бута с половин кило картофи.
Силата е еднаква.

Не мисля, че разбра. На другите хора просто телата им дават знаци дали се чувстват добре или не с определени храни. Дали да ядат още, дали да ограничат храната. Дали да сменят една храна с друга, защото не им понася по някакъв начин. Тия работи аз не ги усещам.

Дават им знаци нанайци. Не си само ти бъди сигурен.
Работи върху самовнушението, така работят тия неща  :cheese:

единственото обеснение за което се сещам е това, че явно не си съвсем чист(откъм подкожни мазнини) и аз бях така
но като се очистих порядъчно нещата се промениха

Тъй. Размишлявах си, наблюдавах се и установих, че не усещам храната...

Thrash,

Защо това те притеснява? От моя гледна точка е много трудно да усетиш храната от днес да днес, освен ако не си преял и тя се опитва да се върне от претоварването  ;-). Виж, ако наблегнеш на определен хранителен режим, примерно за седмица, би трябвало да усетиш евентуално някаква разлика.

С режима на кросфит тренировки в който съм в момента, предпочитам да са минали поне 4-5 часа от последното хранене, че иначе е твърде вероятно да ми прилошее. Иначе не съм забелязал да има друго влияние в краткосречен план. Това, че силовите ти постижения не се влияят от храната е плюс за мен. Бих казал, че при мен е същото.

По отношение на издръжливостта, би трябвало да има по-голямо влияние, но лично аз не усещам кой знае каква разлика.

А като вземеш предвид, останалите фактори - ниво на възстановяване, моментно ниво на биоритмите, емоционален статус, мотивация, състезателен хъс, добавки и др, храната остава само един от многото фактори за доброто ти представяне. За да усетиш разликата, трябва да има натрупване - “количествените натрупвания, водят до качествени изменения”.

На другите хора просто телата им дават знаци дали се чувстват добре или не с определени храни. Дали да ядат още, дали да ограничат храната. Дали да сменят една храна с друга, защото не им понася по някакъв начин. Тия работи аз не ги усещам.

Не се притеснявай и не се засягай но като пораснеш, ще започнеш да усещаш тялото си по-добре...

Не се притеснявай и не се засягай но като пораснеш, ще започнеш да усещаш тялото си по-добре...

Да, ще започне всичко да те боли :))))
Не може да очакваш след всяко хранене да чувстваш някакав конкретен резултат. Все пак това е един от най-типичните процеси за ески организъм и сме приспособени към него. Не може всяко хранене да се превръща в стрес за организма. Иначе някой по-горе каза, че саматъа трянировка зависи много от психическото състояние. Това е много вярно. Ако всеки път се чувстваш еднакво....може да значи че си много стабилен психически хехе.