Защо повече не винаги е по добре

Ще се опитам да ви разкажа това което ми се случи на скоро и ще се опитам да разясня защо повече не винаги е по добре.
Аз съм на 32 години, през почти целият си живот съм бил доста активен човек, почти не съм спирал да се занимавам със спорт, тренирам лека атлетика, карам колело, ходя редовно във фитнеса и като цяло се опитвам да поддържам форма.
За съжаление през последните години работя доста стресираща работа, ежедневието ми е свързано със срещи с една камара хора, постоянно решаване на проблеми, гонене на таргети и така нататък. Все неща познати на хората които работят в областта на търговията. През изминалата зима нещата станаха още по тежки, прибираш се вечер уморен и изтормозен и естествено не ти се занимава да готвиш нещо. Вземаш на бързо някое и друго кебапче от магазина, нещо полу-готово, хляб, сирене и вечерята е готова.
Да но зимата мина и изведнъж се оказа че съм качил някой и друг килограм, основно в мазнини и основно около корема.
Естествено като спортен човек не можех да оставя нещата така и започнах веднага с тежката тренировъчна програма.
Почти всеки ден кардио, яко тренировки на стадиона, на следващият ден в залата, свободни тежести и големи натоварвания. Всеки ден, или почти всеки ден, тренировки докато потта почне да се лее като из ведро от мен, а в края на тренировката не можеш да ходиш и дишаш.
И ето резултатите дойдоха, коремът ми се поизчисти, бицепсите ми се наляха, гърбът отново се появи. Изобщо супер. Разбира се, за да е всичко точно, намалих въглехидратите, покрай тях намалих и приемът на мазнини и май намалих всичко. Вечерята беше по една салата с телешко или пилешко, през денят около 200 грама ориз и пилешка пържола. От време на време по някоя кофичка кисело мляко изобщо всичко което е нужно за да се изчисти.
Само че заради финансите в последно време карахме без добавки. Единственото което вземах бяха комплексни витамини.

Всичко вървеше добре до преди седмица.
Петъчната тренировка се оказа много добра, огромни натоварване, всяко мускул че от тялото ми се почувства натоварено, вените ми изпъкнаха и изобщо постигнах това което всеки иска да почувства на тренировка.
На следващият ден ми предстоеше преход и понеже обичам натоварванията удължих маршрута двойно. За 4 часа минах повече от 25 километра, почти без почивка. На места даже бягах по баирите, нищо че беше жега и потта се лееше като из ведро от мен.
В края на прехода малко ми се виеше свят, малко залитах, но умора е все пак, вярвах че една почивка ще ме оправи.
Да, да ама не.

На следващият ден получих ужасен световъртеж, направо не можех да стана от леглото. Естествено предположих, че е от преумората и се надявах, че след едно добро хапване нещата ще се оправят. Но и това не помогна.
След това започна историята с ниско кръвно, последвано от много високо такова, цяла седмица непрестанен световъртеж, ходене по лекари, една камара изследвания, страх и нерви.

Слава бого, всичко в крайна сметка се оказа, че е ок. Лошото обаче беше, че за да се възстанови тялото ми освен огромните количества вода, трябваше да поемам и огромно количество въглехидрати, което на практика обезсмисли почти всички тренировъчни усилия които бях положил.

Така загубих една седмица без нито една тренировка и с огромен прием на това което се опитвах да избегна. Сега сигурно още две или три седмици ще трябва да спазвам доста ограничен режим на трениране за да може да се изчистят съвсем последствията. Освен това като сложиш и психическият стрес, определено момента до големите натоварвания ще бъде отложен.

Сигурен съм, че и други хора са правили такава глупост като моята и се надявам да споделят своят опит за да видим кой как се е справил! И нека знаем, че не винаги повече е по добре!

Всички рано или късно се убеждават, че всяко нещо - с мярка.Ако тренирате много тежко, яжте като за много тежко трениращ човек(разбира се без боклуци), тялото си знае работата.

Колкото повече, толкова повече важи само за жени и пари.

Убедил си се сам в нещо което можеше да прочетеш и тук из форума. Не е нищо ново.

Това за готвенето, че си нямал време са оправдания.

Толкова много глупави теми съм виждал и пак съм намирал капка смисъл в тях. Тук, ако трябва да бъда откровен изгубих доста от времето си за няма нищо. Нужно ли беше да описваш целия си живот, какво си работил, какво си ял, как си се омазал и как после всичко вървяло добре, и т.н. Човек като прочете тоя роман накрая се наглася за тъжен край, очаква да се е случило нещо сериозно дето се вика. А то какво било? Избягал си 20 км и 1 ден си бил парцал. Е браво! И какъв е проблема? Разбирам да има нещо значимо да си излееш мъката, ама... Даже поуката не ми е ясна - всичко е индивидуално.

Е, хайде сега, някои хора просто се изразяват по-цветисто и обширно. Очевидно авторът сериозно се е стреснал от преживяното...а и по - добре, че краят не е тъжен.
И поне темата не е лаконичният въпрос:” Здравейте, как да приемам суроватъчния протеин?”

Определено го написах за да си ми поолекне, все пак стреса си беше стрес. А и тя за това рубриката се казва “Общи теми” всеки да споделя каквото му е на сърце.
Колкото до храненето по скоро е въпрос на мързел. Все пак като се прибера в след 20.00 обикновено ти се иска да си полегнеш и да не се занимаваш с нищо.
А колкото до това какво е новото и какво не ако някой го интересува мога да ти кажа че дори и 3 литра вода не помагат при някой натоварвания, и няма отвъртане от дехидрацията.

Четох темата ти с интерес. Младежо,внимавай какви ги вършиш! Според мен си получил слънчев или топлинен удар. Можеше да колабираш дори. Още не сме свикнали със силното слънце и топлото след дългата тежка зима. Трябва се внимава с престоя на открито. Ти си слънчасал направо.  4 часа по баирите в жегата,хм.