Принцип на интуицията.

Здравейте! Надявам се да не повтарям някоя тема но мисля , че точно такава няма.Всички знаем , че в един момент всеки е стигал до период на застой при тренировките.Затова са измислени множество тренировъчни принципи целящи излизане от платото и шокиране на мускулите с цел да ги нараш отново да растат - форсирани повторения, суперсерии, дропсерии , флашинг , читинг и т.н. Но искам да запитам колегите от форума да споделят мнението си за така наречения интуитивен принцип.Аз поне го разбирам така - след като имаш достатъчно дълъг стаж в залата вече сам усещаш какво иска тялото ти и за всяка отделна тренировка правиш нещо различно - малко повторения , много повторения, комбинирано избираш всеки път различен ред на упражненията , а потякога дори и не тренираш защото просто така го чувстваш.Та чудех се като цяло дали това е правилно или е мого по важно да спазваш някаква предварително начертана програма иплан за изпълнение на тренировки.От известните културисти има представители и на двете школи - Дориан , който твърди , че една програма за да проработи трябва да я изпълняваш поне няколко месеца и примерно Шон Рей от другата страна който в активната си кариера твърдеше , че всеки път тренира нещо различно и постоянно сменя упражненията и реда на изпълнението им и няма постоянна програма.Ще добавя и друг пример - някой опитни фитнес инструктори препоръчват интересен метод за разграничаване на истинската умора от фалшивата /обикновен мързел/ - отиваш в залата , загряваш и правиш две - три здрави серии.Ако още се чустваш изморен и отпаднал - бягай вкъщи. Интересува ме при вас работи ли този метод /които го прилагат/ и въобще споделете/ако желаете разбира се/ вашия опит в тази насока и кой какво прави.

Винаги когато съм стъпвал във фитнес зала за по 1 месец най-много, никога не съм имал програма :)

http://regretfulmorning.com/2010/10/home-gym-workout-doesnt-end-so-well/

Той спазва ли принципа на интуицията?

Не всички тела говорят това, което стопанинът им иска да “чуе”.
Преди да започна каквито и да е тренировки и хранителни режими, тялото ми е свикнало на заседнал начин на живот с грешната храна в грешното време и грешните количества. Това продължаваше години, общо взето от както се помня до 15 годишна възраст. Та, такова тяло трябва да го научиш на това-онова преди да го слушаш, защото си го научил на грешните неща и то съответно е свикнало с тях и тях ще си ги иска.

Инстинктите в тренировките и храненето се появяват адекватно едва след няколко години стаж от следване на основни принципи, които важат за всички. Едва тогава може да капризничи.

След определен период от време, в който си придобил количество знания, опит и мускулен стаж в залата тренировките стават интуитивни, това е и най правилния подход, да знаеш кога, какво и по колко иска тялото ти за да се осъществят позитивните резултати за които работиш, това е от гледище на тренировъчното изпълнение, но за крайните цели и тяхното реализиране, за тях винаги трябва да има строго изграден и проконтролиран план за действие, в противен случай тренировката ще се превърне в самоцел, а позитивите й ще се ограничат в едночасовия времеви престой.
Отделната тренировка може, а и е добре да бъде подвластна на интуицията, но превръщането й в серия от продължителна трайна методика насочена към осяществяването на определини цели, изисква нейното съотнасяне заедно с останалите елементи към постигането на заветния резултат.

Моито тяло иска да лежи на дивана пред телевизора.Човек не е направен да дига железа .

Винаги знам какво следва в следващите 5-6 дни (коя мускулна група в кой ден ще тренирам) но никога не знам какви упражнения, колко серии и колко повторения освен когато не пробвам някоя програма с определена цел.
Естествено че е по добре да се тренира така както го усещаш а не по предварително зададена програма. Дори и сам човек да си създаде собствена програма то самия той не знае в кой ден как ще се чувства и дали ще е добре да е следва. Който не може да преценя възможностите си  той да тренира с готови....

Моито тяло иска да лежи на дивана пред телевизора.Човек не е направен да дига железа .

Абсолютно вярно !

Не знам дали сме създадени да вдигаме точно железа, но със сигурност сме създадени да понасяме огромно физическо натоварване.
Разбира се, при последните поколения физическите усилия стават излишни, и затова хората израстват слаби, дебели и мързеливи и натискането на дистанционното и клавишите са им единственото физическо усилие.
Иначе, по темата, аз слушам тялото си, относно това каква тежест да сложа, колко серии да направя и дори какви точно упражнения да имам в дадена тренировка. Разбира се, това не пречи да си имам и предварително начертан план ;)

От 18 тренировки с щанги (средно по 3 на седмица ми идват) следвам програма и за този грубо месец и половина имам повече резултати отколкото за предните 6, които са били без конкретна програма. Времето между тренировките (ден-два-три) го напасвам в зависимост от общото състояние и останалите тренировки за седмицата, тежестите са според моментната форма (но винаги се старая да са на плюс спрямо предишния път, въпреки че нямам прогресия в % от макса примерно), но самата тренировка като принцип и последователност на упражненията е константа.
Методиката е едно от най-важните неща и не мисля, че трябва да се пренебрегва.

Сложен въпрос, който лично от мен,  не би получил еднозначен отоговор.
По-скоро бих описал тренировъчната си концепция. (силно казано) :)

Тренирам по програма, която бих се осмелил да нарека собствена, защото е изцяло съобразена с желанията и т.нар. интуиция.
Малко противоречие - тренирам по програма, но пък е интиутивна в някаква степен.
От друга страна, следвам я стриктно, макар че често променям по нещичко в нея.  Промените, могат да са от пропусната тренировка, през по-чести тренировки, промяна на брой серии, целеви повторения на серия или общ обем на тренировката, който в момента е двоен на някои упражнения.
Често включвам и изключвам някои упражнения или променям реда на изпълнение. Променям и тренировъчните дни, съответно програмата ми варира от 3пъти до 5 пъти седмично с тренировки на цялото тяло и разделни елементи.
Като цяло, придържам се към:
- “гръбнака” на програмата, неизменно присъстващи упражнения - тяга, клек, набирания, кофи и раменни преси
-  асистиращи и с второстепенно значение, често ги изхвърлям напълно за месеци и повече - лег, гребания, раменни разтваряния,  упражнения за бицепс и 3цепс.
Понякога е по-удобно да го напишеш и да го прочетеш за да дадеш оценка.
Написах си го, прочетох си го - явно тренирам интуитивно. :)
Една от причините, усилено да прилагам подобна интуитивност е, че поради прекалена еуфория, недобра техника и лошо хранене си докарах малко проблеми, затова сега се съобразявам с тях.

Подобно нещо се получава и с храненето ми, в което напоследък имам напредък, въпреки че от около седмица ме е обхванал вълчи глад(не, че гладувам, просто ям х2).

Тренирам така, че да ми е кеф, след това всичко останало (;

Винаги правя различни упражнения или различен ред на упражненията за дадена МГ.

Със сигурност телата ни не са създадени да понасят огромни физически натоварвания, в противен случай вместо да се катерехме на дърветата за да достигнем плодовете им или да се покатерим чрез нещо което сме построили щяхме да ги събаряме, както правят слоновете или носорозите. Ние разполагаме преди всичко с ум (или поне аз), за сметка на който физическите ни възможности са ограничени.

Моито тяло иска да лежи на дивана пред телевизора.Човек не е направен да дига железа .

Абсолютно вярно !

Не знам , мисля си , че ако човек не беше създаден да действа нямаше да има над 600 мускула и такъв двигателен апарат с координирани движения.Иначе Ангел е прав за натоварването , но донякъде.Все пак затова природата е измислила адреналина и разни други хормончета ;).Иначе щяхме да сме само едни мозъции без тяло ;) /то и мозъка е мускул , нали?/.

А във връзка със темата искам да добавя , че много съм си патил от твърдоглавие и решение да завърша на всяка цена това което съм планирал - тренирал съм при висока температура което после ме изкара от строя за месец.А преди около 10 години при стандартна бенч преса с щанга с невероятното тегло от 50 кг./тогава това беше много за мене/ , не спрях при положение , че усетих непривична болка в лакътя и си докарах остро възпаление на дясната лакътна става/ май тендинит му викат/ което остана хронично исега ми скърца като несмазана панта.

Човек може да понесе огромни и невероятни физически натоварвания, НО...само в абсолютно критични ситуации, когато всичко това става абсолютно несъзнателно. Съзнателно човек винаги е ограничен (освен онез луди пичове от шаолин :D ). Също така мускулите са мързеливи от всякъде. Затова при вдигане на дадена тежест се използват само толкова влакна, колкото са необходими, и затова се налага да товариме още и още за да изтискваме мускула до крайност и да го накараме да работи на макс. Затова се получава и тъй нареченото адаптиране. Мускула спира да расте и да се усъвършенства в момента, когато не му е нужно повече. Използва само толкова, колкото му е нужно, за да си свърши работата и нищо повече.
    Както и да е...по темата. Имам и следвам предварително начертана програма изградена изцяло от мен. Това обаче не означава, че винаги я следвам на 100%. Винаги има разлики в повторенията, сериите и килограмите, но както написа един колега по-горе...гръбнака на програмата си го следвам. Сменям упражненията и реда на нещата през 1-2 месеца и това е. Винаги обаче е хубаво да имаш план за действие. Безразборното лутане из гората може да доведе до това да се загубиш...най-добре е да вървиш по пътечка, която знаеш на къде води ;)

/то и мозъка е мускул , нали?/.

Приятелю, ти наистина ли...

/то и мозъка е мускул , нали?/.

Приятелю, ти наистина ли...

:D Просто заравих да сложа емоутикона. Но все пак не съм много сигурен  ;)