От три месеца ми става лошо при всякаква физическа активност. Някой да има съвет ?

Здравейте, почнах да спортувам преди около година и една трета, първите няколко месеца вкъщи с дъмбели, след това както си му е реда във фитнес. В началото бях развалина, тъй-като съм частичен инвалид и се бях много залежал и депресирал няколкото години преди това. С много усилия започнах да се подобрявам стъпка по стъпка, качих няколко килограма (преди това бях на границата на слаботелесността), повиших производителността си в залата и въобще се чувствах като нормален човек.

Преди три месеца обаче се сблъсках с нов проблем и за момента не мога да го реша, нито даже да го идентифицирам точно. Проблема е следният - започнах да получавам пристъпи, изразяващи се със сърцетуп, ускорен пулс, силно гадене, замаяност и панически атаки. Понякога продължават час-два, понякога цял ден. Понякога ги получавам привидно без повод (пр. по средата на нощта), но освен това се появяват ВИНАГИ когато опитвам някаква физическа активност, като тук имам предвид действително ВСЯКАКВА физическа активност - от излизане за 15 минутна разходка, през лягане на лежанката и вдигане на ненатоварен лост (преди това спокойно си го дигах с по 50-60кг) та даже и най-обикновена мастурбация. По-слаба форма на тези пристъпи получавам също така почти всеки път когато се опитам да ям, независимо какво точно ям. Забелязал съм, че ако не ги предизвиквам (тоест ако по цял ден почивам вкъщи), пристъпите обикновено са циклични, 3-4 дена ги имам, 2-3 не, след това пак и така. За тези три месеца обиколих една камара доктори - кардиолог, невролог, гастроентеролог и ДжиПито, правиха ми пълна кръвна картина, ЕКГ на сърцето, ЕЕГ на главата, гастроентероскопия... Всичките изследвания до едно излизат в норма или със съвсем малки разсейки от нормата.
Както вече написах, когато започнах да спортувам бях в много лоша кондиция. Също така от малък съм болнав и с физически недъг, но никога не съм имал подобни проблеми. Моля ако някой от вас се е сблъсквал с подобен проблем, да сподели опита си защото съм в безизходица. Не знам дали състоянието ми е причинено от непривичното спортуване, но просто не знам към кого да се обърна - трети месец вече седя вкъщи като затворник, изпокарах се с родителите ми които мислят, че симулирам, докторите ми казват че нищо ми няма, а пък състоянието ми се влошава...  Харесва ми да спортувам и да бъда “нормален”, но от сума ти време вече не мога.
Ще се радвам на всякакви съвети/насоки !

Имам предположение :d Даже 2
1 - Пада ти кръвното !
2 - Внушаваш си ! (Нямаш си напредстава понякога колко реално може да ти се стори !)
Смятам , че е 2-рото , защото познавам 1 пич , беше точно същия случей а сега е 90 kg мускулна маса на 16 години 43 сантиметра ръка от 3 години тренира ! Само дето неговото са появи на 2-рата година ама то няма значение !

Щом имаш панически атаки,защо изобщо се съмняваш от къде идва проблема ? Посети психиатър съвместно с психотерапевт и обсъдете вариантите.Описваш много точно паническите атаки,сърцебиене,виене на свят,все съпътстващи симптоми.Обаче има и друго,казваш физически недъг,но не споделяш какъв,а това е от огромно значение точно при теб.Ако е такъв,който пречи на нормалната физиология на тялото,то проблема може би идва от там.Отделно не може да се доверяваш на всички лекари.Невролога в случая е много важна фигура,какво точно ти каза той ? Може да се наложи и ортопед да посетиш,просто вариантите са хиляди,не може така с лека ръка да се каже какво ти е,още по-малко да намериш отговора във форум.

Ниско кръвно в комбинация с ленива сърдечно съдова система. Лека-полека включи кардио тренировки в програмата си. Започни с ниско интензивни дейности, като ходене по наклон за по 20 минути и мониторинг на пулса да е не по-висок от 65% от максимума, който се изчислява по формулата 220-възрастта.

Мерси за отговорите.
@Castiel: - Кръвното съм го мерил много пъти, проблем с него нямам. Но пулса е висок - 120-130, понякога в продължение на часове.

@Георги Димитров: - Всъщност отидох на психолог още на края на първата седмица. В общи линии разбрахме поредицата от събития, които са довели до натрупването на стрес и са отключили пристъпите, но - ще цитирам психолога - симптомите които имам говорят за наличието на действително заболяване или неправилно функциониране на нещо в тялото, подсилено от емоционален стрес, но не само за стрес. На психиатър не съм ходил, защото имам свръхчувствителност към медикаменти засягащи психиката, а доколкото знам те предимно такова лечение предписват.

@Владимир Недков: - проблеми с кръвното нямам, но ленива сърдечно-съдова система звучи разумно, тъй-като действително преди да започна да спортувам водех много заседнал живот. Имам обаче 3 въпроса към теб, ако можеш да отговориш. Благодаря предварително:
1) Има ли някакъв конструктивен начин да разбера дали наистина проблема е в сиркулаторната система, било то изследване или някакъв практически тест?
2) Принципно всеки ден правя сутрин около 45 минутна разходка (от година и половина, не само откакто ми започнаха пристъпите), но откакто ми започнаха пристъпите ми става все по-трудно да я правя. Главата ми се замайва, ставам разсеян, но в същото време не се задъхвам, нямам учестено дишане и като се върна вкъщи и си премеря пулса той е абсолютно нормален. Имаш ли идея къде бъркам ?
3) Знам добре важността на храненето, но си признавам, че не съм безупречен в това отношение. По принцип ям здравословно, но още от малък имам нисък апетит и просто ям малко. Когато спортувах, апетита ми беше в общи линии нормален и успявах да си изяждам нужните порции, но откакто ми почнаха проблемите и почна да ми става лошо като ям съм убеден, че (макар и малко, но все пак) си недояждам. Можеш ли да ми дадеш съвет за храни които повишават апетита или поне за такива които са възможно най-хранителни, та и в малки порции могат да те “наядат” ?

Отново благодаря за отговорите, а иначе пиша тук защото повечето доктори разбират само от тясната си специалност, но не умеят да обхванат общата картина, а ако тя обхваща и неща като хранене, спорт и атипичен организъм хептем ги няма (нищо лично).

Мерси!

Отговор на В1: Да, ако отпадането се появява по едно и също време - в началото-средата на тренировката, когато са тежките серии. Идва с причерняване и вертиго в комбинация с масивна аритмия. С времето ще става и по-силно и все по-лесно, докато не обърнеш внимание на кардиото. Типично е за хора качили доста мускулна маса (относително, спрямо сърдечните им възможности) за сравнително кратко време.

О2: Предполагам, че не консумираш достатъчно въглехидрати и от там ти пада кръвната захар и в последствие кръвното. Типично време за това е сутрин на гладно и от средата към края на тренировката. Малък ти е чернодробният гликоген, който следва да се грижи за нивото на кръвната захар. Той се увеличава чрез включване на кардио тренировки и зареждане с въглехидрати след тях.

О3: Премини на ВВД, тренирай 4 пъти седмично в с умерени тежести в тренировки до 45 минути и включи 15-20 минутни аутро кардио сесии с контрол над пулса.

Мерси за отговорите, предполагам, че те са принципно верни, но не мисля, че напълно си представяш ситуацията. Не мога да си коригирам тренировката или начина на трениране, защото изобщо не мога да стигна до тренировката. Просто при най-малкото физическо напрягане започва да ми става лошо и само след 4-5 минути съм в положението “очите ми са отворени, ама в действителност не виждам нищо”, просто толкова много се замайвам и ми прилошава. Ако беше някакво по-малко неразположение нямаше да обикалям по доктори като гламав и да тормозя форума  :-)
Иначе ще те послушам за увеличаването на въглехидрате рано сутрин, както и ще продължа с разходките.

Лека нощ на всички!

@Георги Димитров: - Всъщност отидох на психолог още на края на първата седмица. В общи линии разбрахме поредицата от събития, които са довели до натрупването на стрес и са отключили пристъпите, но - ще цитирам психолога - симптомите които имам говорят за наличието на действително заболяване или неправилно функциониране на нещо в тялото, подсилено от емоционален стрес, но не само за стрес. На психиатър не съм ходил, защото имам свръхчувствителност към медикаменти засягащи психиката, а доколкото знам те предимно такова лечение предписват.

Прекалено лесно се измъква психолога,с две думи нищо не ти е казал съществено.Относно неправилното функциониране в тялото аз те попитах нещо,ти така и не ми отговори,а е от съществено значение.Попитах те за типа на физическия недъг,ако е на място,пречещо на нормалната физиология,следва да има проблем.Също те попитах невролога какво е казал.Има десетки варианти на тестове и изследвания,но не конкретизираш нищо.Пусни ми една кръвна картина да видя какво са търсили,защото се обзалагам,че не е това,което се налага.Не ти знам специалистите,но не навсякъде са наистина такива.Анемии,Миастения гравис,просто нямаш идея от колко неща може да бъде това нещо,което описваш.Пусни някакви изследвания за да ти кажа какво има установено,не може да се гадае.А как стигна до заключението,че си алергичен към подобни медикаменти,защото силно се съмнявам,че изобщо знаеш какви са всъщност тези и за какво се използват.А отделно не може да имаш хипотетично свръхчувствителност към всички медикаменти,така че не бива това да ти е оправдание да не посетиш психиатър.От кой град си,защото най-добрите специалисти са на малко места съсредоточени,това също трябва да го знаеш.Като уточниш какво ти трябва,можеш да ми пишеш на лично да ти помогна при кого да отидеш.

@Георги Димитров,
Ще ви отговоря отзад-напред:
“А как стигна до заключението,че си алергичен към подобни медикаменти,защото силно се съмнявам,че изобщо знаеш какви са всъщност тези и за какво се използват” - като малък съм получавал нощни пристъпи, подобни на сомнамбулията. В крайна сметка са ме диагностицирали с повишена мозъчна сетивност и са казали на родителите ми, че задължително трябва да избягвам лекарства влияещи на психиката, тъй-като при мен те не биха имали желаният ефект. Действително, няколкото пъти когато инцидентно съм взимал подобни лекарства (най-вече за сън, същински антидепресанти не съм взимал никога) винаги съм страдал впоследствие от силно изразени странични ефекти на съответното лекарство. По същата причина не пия алкохол, нито пуша.

“Пусни ми една кръвна картина да видя какво са търсили,защото се обзалагам,че не е това,което се налага” - свалили са ги вече резултатите от сайта на лабораторията, затова ще ви ги препиша от хартиеното копие.
Левкоцити      9.7     (реф.ст. 4.4-11.3)
Еритроцити    4.96   (реф.ст. 4.5-6.5)
Хемоглобин    155     (140-180)
Хематокрит    42.7   (40-52)
ср. обем на еритроцитите  86   (78-96)
ср. Хгб. съдържание в еритр.  364 (330-360)
ср. Хгб. конц. в ер.  31.3   (28-33)
Тромбоцити  270     (130-360)
СУЕ    3     (2-20)
Глюкоза  4.58   (2.8-6.1)
Креатинин  72.8   (74-134)
Общ белтък  83.7 (60-84)
Общ билирубин  21   (3.4-21)
Директен билирубин  4.6   (0.8-8.5)
ASAT/GOT   18   (6-37)
ALAT/GPT   24   (0-49)
GGT         27   (<50)
Това е от ПКК отпреди месец.

“Също те попитах невролога какво е казал”  -  Пита ме дали взимам някакви лекарства (не), какъв ми е начина на живот. Каза, че на базата на тази информация не може да ми постави диагноза, да видя какво ще покажат останалите изследвания (тъй-като отидох първо при него, понеже ме е лекувал и преди) и ако пристъпите продължат да отида пак при него да ми направи ЕЕГ. Отидох, направи ми ЕЕГ и каза, че резултата е нормален. Официалното заключение на ЕЕГто е: “В тратсето дифузно доминира нискоамплитудна, на повечето места ритмична 17-19 Хц./бета-активност, дифузно примесена с единични и на места ниско до средноамплитудни тета-вълни, както и на единични места в парието-окципиталните отвеждания с нискоамплитуден 10 Хц./алфа-ритъм.”
Каза, че не вижда неврологичен проблем и ми даде номера на свой колега психолог, при когото бях ходил вече веднъж и който знаеше за действително много лошото физическо и психическо състояние в което бях преди около година.

“Попитах те за типа на физическия недъг,ако е на място,пречещо на нормалната физиология,следва да има проблем.”  -  по рождение съм с дефект, налагащ носене на протеза на десният крак. С изключение на ограниченията поставени от самата протеза, други физиологически проблеми нямам. Слаб съм и с бърз метаболизъм, но и двете са в рамките на здравословното и не се дължат на болест/дефект.

“Прекалено лесно се измъква психолога,с две думи нищо не ти е казал съществено”  -  Всъщност е моя вината. Вече бях ходил веднъж при този човек и той знаеше, че през последната една година положих доста усилия да живея правилно и да надмогна комплексите които имах като дете. Доста си поговорихме с него и в крайна сметка той заключи, че пристъпите са отключени от натрупването на два вида стрес - индиректен, от всичките усилия и промени които направих през последната една година и директен, породен от това, че нощта преди да получа първият си пристъп се задавих тежко и след това цялата нощ не можах да спя защото дишах трудно и ме болеше гърлото. По-късно ми беше направена снимка на дробовете и трахеята обаче, тъй че самото задавяне не ми е нанесло никакви физически щети. Така или иначе, психолога ми каза, че действително натрупването на стрес е подпомогнало започването на пристъпите, но че самите пристъпи са резултат на някакъв медицински проблем, а не са просто породени от психиката ми.

Благодаря ви, че ми отделяте внимание, Г-н Димитров

Има доктори които са се специализирали в диагностиката.Според мен трябва да идеш точно при такъв.И трябва да е такъв който има и базата за това ,най-разпространени са велоергонометрите и се използват за контролни прегледи на спортистите.За да може да наблюдава какво става ,когато предизвика пристъпа.И тогава би трябвало да се разбере какво ти е.Но трябва да идеш в някоя от големите болници или някъде в частен кабинет.

Лекарствата,които визираш в днешно време варират изключително много по химичен състав и особености,а също има и билкови такива.А и механизмите им на действие са много различни,така че една среща с добър психиатър е просто наложителна в твоя случай.Може да споделиш от кой град си,имам много добри колеги психиатри,едни от най-търсените и качествени кадри.Относно свръхчувствителността,в какво се изразява при теб,стига да не е анафилаксия,то проблема е разрешим.
Кръвната картина е както се очакваше непълна,не може да човек с такива оплаквания да му пуснеш пкк и шапка на тояга.И какво разбраха от тази картина ? Нямаш нарушени ч.ензими,нямаш иктерус,няма възпалителен процес,нормална обмяна на азотните съединения....нищо,което да е важно в твоя случай.Непълна е за мен,има много важни елементи,които трябва да се добавят.Отделно ти препоръчвам един кръвно-газов анализ и мапинг на бели дробове или функционално изследване на дишането.Отделно трябва да има желязо и разпределението му,без значение другите показатели за хемоглобин и хематокрит,това е важен прогностичен белег.
Не мислиш ли,че дефекта ти окава влияние върху цялостното физическо състояние,а не психически и емоционален стрес ? Но много зависи от разположението,вида на протезата и т.н.
Има още какво да се погледне,специално върху кръвната картина.Също така един съвет от мен,винаги прави втора картина в друга лаборатория,напоследък доста зачестиха грешките от страна на кръвните изследвания.Отделно добър психиатър,с който да обсъдиш проблеми те,защото от всички изброени,дали психолог,дали психотерапевт,само психиатъра е с медицинско образование.Мога и добър хематолог да ти препоръчам,защото в твоя случай ще ти е небходим.Психическият проблем да не би да не е медицински ? А и пристъпите са породени от НЯКАКЪВ медицински проблем далеч не звучи академично,не мислиш ли ? За мен на първо време трябва да посетиш психиатър,а междувременно хематолог да ти назначи допълнително кръвни изследвания по негова преценка.След което се насочваш към кръвно-газов анализ и специфичните изследвания на белите дробове в някоя клиника по патофизиология да речем.При всички изследвания в норма,то разширяваме кръга на действие.Засега не може да се стесни този кръг за съжаление,без да си минал през съответните специалисти.Аз трудно мога да ти бъда полезен,при мен играе скалпела главна дейстаща роля,но пък интернистите са хората,които ще ти помогнат.Всичко ще бъде наред,просто се изисква малко време.А има и друг проблем,който още Хипократ е изтъкнал,че при срещата с пациент,външният му вид ти показва половината диагноза.По интернет не се лекува,така че действай по твоите задачи и дръж в течение.

Г-н Димитров, благодаря ви за мнението.

От София съм, но за съжаление не съм много оправен когато става дума за обикаляне по болници, доктори и т.н. Възможно ли е да изредите кои видове специалист според вас да посетя и/или какви изследвания трябва да си направя според вас ? Ако можете да препоръчате някой конкретен доктор като отправна точка ще е още по-добре.

Благодаря ви предварително!

Пиши ми на лично,нямам особено много време за форума.Ще ти препоръчам къде да отидеш.И само едно уточнение,не съм учил толкова години за Г-н,а за друга титла. ; )

Пич кво стана оправи ли се....ако си се оправил кажи как че и аэ съм със същите симптоми без психическите атаки обачел