Тренировки цял живот срещу перфектното тяло веднага

Тренирам означава да тренирам, като цяло или да ходя на фитнес конкретно?

Твърдо не!

Отговора ми е следният:

Тренировките не развиват единствено тялото ти. Те каляват духа, волята, дисциплината, мотивацията. Както при всяко друго нещо и при тренирането във фитнеса или даден спорт има неуспехи, разочарования, неоправдани очаквания, но както и при всяко друго нещо, точно тези удари те правят един вид по-добър. Какво реално ще спечелиш, ако избереш хубавото тяло. Няма да знаеш до какво води постоянството и дисциплината, всички лишения, часовете тежки тренировки. Няма да си усетил тръпката и адреналина когато успееш да направиш нещо, на което си се провалил преди това, няма да оценяваш своят ежемесечен напредък, реално няма да знаеш какво си дал за да постигнеш това тяло. Все едно да финишираш първи, без никога да си тренирал даден спорт. Няма да знаеш как да преодоляваш разочарованията, как да се усъвършенстваш, когато грешиш, как да се учиш и да учиш другите за нещата, които знаеш. Пропуска се целият процес на изграждане тялото и закоравяването на личността, която е изградила това тяло.

За мен тренирането не е само гоненето на някакъв перфектен вид, това е гоненето на моето по-добро аз. Ако ми дадат перфектното тяло, то нищо няма да съм постигнал и няма да съм станал по-добър. Но тенкс, аз искам всеки ден да ставам по-добър и да се уча от опита си.

Не, не бих заменила тренировките в залата с перфектно тяло.
Има ли такова въобще?
Всичко, което правя е защото ми харесва и доставя удоволствие, но като повечето неща в живота е хубаво да си поставяш цели, които да преследваш. В повечето случаи пътят за постигане на дадена цел е труден, но пък удоволствието от постигането и след много труд е несравнимо.

От тази тема разбрах, че форумът ни е изпълнен с много лицемерие...

От тази тема разбрах, че форумът ни е изпълнен с много лицемерие...

Ми не баш, форума не е представителна извадка обаче, тук са само маниаци (повечето пишещи) ако мога така да ги нарека : )

Шести подобен пример на твоя за детето: Работа цял живот или 100 000 000 000 000 000 EU веднага, но без право да работиш... Кое избираш ? Да, работата учи ? Да, носи удоволствие ? И.. какво избирате ?

Ако под “тернировки” се разбират тези във фитнеса, можеше да отговоря и с ДА. Но да спра да карам колело: ТЦЪ, не съм съгласна! Него не го карам за тяло. Колоезденето прави несъразмерни телата: едни кльощави гърдички и ръчички, а едни огромни бедра. За външен вид трябва да се наваксва с тежести и тях бих си ги спестила ако имаше как. Не че ми тежи, обичам и с тежести да тренирам, но не остават много сили.

ако някой наистина ми предложи такова нещо, веднага бих се съгласил - сещам се за няколко неща, които бих правил ако не тренирам.
NRG - и за доста по-скромна сума (да кажем 6 нули по-малко) бих спрял работа за 2 живота напред ;) :))))

Ама разбира се, че бих се съгласила! Ако имам перфектно тяло и мога да влагам цялата си енергия в ирландските танци, без в репетиционната зала да се чувствам премазана от снощния клек или от сутрешното HIIT, не биха ми липсвали ни най-малко силовите тренировки.

Шести подобен пример на твоя за детето: Работа цял живот или 100 000 000 000 000 000 EU веднага, но без право да работиш... Кое избираш ? Да, работата учи ? Да, носи удоволствие ? И.. какво избирате ?

Щях да взема парите разбира се. Но пък ако сам изкарам много пари, ще се чувствам доста по-удовлетворен. За това става въпрос.
Има доста тото-милионери, които получават сума ти пари на готово и след време ги губят. Защото и да си милионер изисква качества и начин на мислене, каквито тези хора нямат. Същото е и с перфектното тяло. Ако го получиш на готово, няма да го цениш толкова, а и няма да знаеш как да го задържиш.
П.П.
Сигурно някога съм тренирал и заради тялото, но както казах, аз отдавна си го имам. Мога да спра да тренирам когато си искам и за колкото си искам и пак ще съм с перфектно тяло а с лека подръжка - и цял живот ще го запазя.
Щом обаче не съм спрял да тренирам, значи поне за мен отговора е ясен. Не ми е толкова за външния вид, а за физическите качества, които се развиват с тренировките. Може би преди 10 години отговорът ми щеше да е друг, но сега гласувам с НЕ на анкетата.
Е, ако някой ми предложи освен перфектно тяло и много сила, която да го придружава - тогава може да се замисля :D

ако някой наистина ми предложи такова нещо, веднага бих се съгласил - сещам се за няколко неща, които бих правил ако не тренирам.

А какво ти пречи да ги правиш тези неща и докато тренираш?

Ама разбира се, че бих се съгласила! Ако имам перфектно тяло и мога да влагам цялата си енергия в ирландските танци, без в репетиционната зала да се чувствам премазана от снощния клек или от сутрешното HIIT, не биха ми липсвали ни най-малко силовите тренировки.

Ако тренировките те изтощават и ти носят неприятни емоции - зарежи ги и насочи енергията си към нещо друго.
Перфектно тяло няма да имаш, просто защото перфектно е нещо относително. “Перфектното” женско тяло се постига и без силови тренировки, а пък силовите тренировки не са гаранция за перфектно тяло ;) Обсъждаме единствено външния вид разбира се.

Аз под перфектно разбирам перфектно във всички отношения - и визуално и силово и като гъвкавост и тн и тн. И в тази връзка бих казал ДА, с идеята, че ако разполагам с перфектното тяло (което както е казано в темата не се нуждае от поддръжка - или поне аз така го разбрах) ще мога веднага да го използвам в бокса, баскетбола и колоезденето например.
Всички знаем за кефа от тренировката, за усещането при ново постижение, всички сме чували, че удоволствието е в пътя, а не в крайната цел и тн и тн. Но ако фитнеса е просто за да се поддържаш или за да подобриш постиженията си в някой спорт, тогава защо да не прескочим напред? Тренировките са ми приятни, обичам да тренирам, но също така обичам и да се занимавам с бокс, баскетбол, колоездене и много други неща - както са казали колегите - едно тонизирано и във върхова форма тяло все ще му намеря приложение и без да огъвам железата.

Ако не съм разбрал правилно темата и идеята е, че просто получаваш ВИЗУАЛНО перфектно тяло и после не можеш да се занимаваш с никаква спортна дейност - тогава определено бих гласувал НЕ.

Перфектни тела ;)
http://thesocietypages.org/socimages/2011/03/09/the-perfect-body-as-illustrated-by-olympic-athletes/

Ее супер ! Алонзо Морнинг бившия център на Маями Хийт го има! Това са олимпийците от Атланта 1996 или Сидни 2000! Питайте батко ми Славко за човека от аватара ми!

Ако Петко К целеше да изтъкне относителността на “перфектно”, значи върнете са на моя пост миналата страница - нарекох го “идеалното за мен” тяло.

Изводът от тая тема е, че за 200 килограмовите вариант “ДА” е най-удачен :D

Щях да се съглася и да се занимавам с изкуство.

Щях да се съглася и да се занимавам с изкуство.

Кой каза, че фитнеса не е изкуство? Основното тук е, че ти си и скулптор и своето произведение, което дялаш дълго време, за да направиш нещо красиво.

Когато се замислям за смисъла на това, с което се занимавам, обикновено се опитвам да си го обясня по начина, по който ти го представяш. Уви, имаме твърде малко власт над тялото си, за да можем да си позволим себеизразяване и каквото и да било творчество тук. Харесва ми начина, по който разсъждаваш, но за да се докоснеш до истинските удоволствия в живота, трябва малко или много да се опиташ да се откъснеш от материалното и да повлияеш сетивата си... или да ги ‘’упоиш’‘. Може и да греша, но имам усещането, че животинското в тренировката с тежести по някакъв начин се оказва в противоречие със способността ми да ‘’усещам’’ и да чувствам. Просто фокусът на нервната система пада твърде много върху двигателното, ‘’пържи се’‘. Това е може би единственото нещо, което не харесвам в това, с което се занимавам.

Щях да се съглася и да се занимавам с изкуство.

И теб да те питам, както по-горе - какво ти пречат тренировките и в момента да се занимаваш с изкуство?

Не знам. Може би не съм дозрял още да умея да съчетавам тези неща.

Може и да греша, но имам усещането, че животинското в тренировката с тежести по някакъв начин се оказва в противоречие със способността ми да ‘’усещам’’ и да чувствам. Просто фокусът на нервната система пада твърде много върху двигателното, ‘’пържи се’‘. Това е може би единственото нещо, което не харесвам в това, с което се занимавам.

Доста интересно наблюдение. Може би си заслужава нова тема.
А, може и да е обратното - не тренировките да те правят по-безчувствен, а “безчувствието” ти да те кара да тренираш. Просто предположение.

Според мен това състояние е доста характерно, особено за начинаещите... когато съзнанието на човек изцяло се заема с мисли около хранене, тренировки, огледала, обиколки. Малко се профанизира човек. Имал съм този период, предполагам и повечето от вас. В никакъв случай не се приемам за сляп за красивото в живота, нито се възприемам или ме възприемат като повърхностен човек. Просто забелязвам как тренировките по някакъв начин изместват фокуса от духовното, някак си сетивата може би за момент възприемат нещата в по-груб вид, лишават съзнанието от абстрактността в някаква степен.

Мисля, че ‘’лечението’’ не е в спиране или промяна на тренировките, ами в занимание с истински стойностни неща... за да не е едностранно развитието :)

off: Да градиш тяло не е ли вид изкуство?

Има едно нещо, наречено приоритети. Няма начин човек да постави на едно място две важни за него неща. Винаги едното взема връх. Сам решаваш кое на този етап е по-важно за теб. Дали да се отдадеш на спорта по-активно и да се занимаваш с изкуство в свободното време или да твориш и същевременно да спортуваш. Но ти правиш изборите в живота си. И не е никак трудно да съчетаеш няколко неща - всичко опира до желанието.
А истински стойностните неща са тези, които ти решиш да бъдат такива.

Edit: наистина това е за отделна тема - извинявам се за отклонението

Според мене не всички писали са на 100% искрени...Сега може да си мислят,че ще откажат такава оферта,но ако по някво чудо се случи е различно според мен...Аз бих се съгласил...Но зависи,ако офертата е да се откажа само от фитнес ще се съглася,но ако е да се откажа изобщо от спорта,тогава вече бих се позамислил.

Аз лично се чувствам леко подведен от така зададения въпрос. Поне за мен не може средството да бъде по-важно от целта. Ясно е, че е голям кеф да се ходи на зала, но тогава защо постоянно си сменяте програмите и се пускат теми от сорта “специализация за гръб” или “френско или с тесен хват, кое е по-добро”. Освен това въпроса е непълен. Тренировките са само едно от средствата за постигане на “пефектното тяло”. Много ми е чудно какъв би бил отговора на въпроса “перфетно тяло сега, но да спрете диетите завинаги”. Едва ли някой би отказъл подобна оферта...

А кой казва, че целта на тренировките е перфектното тяло? ;)
Освен това, понякога пътят (или средството) е по-важен (и по-интересен) от крайната цел.
П.П. Аз от диетите съм се отказал отдавна.

Освен това, понякога пътят (или средството) е по-важен (и по-интересен) от крайната цел.

Мисля, че точно това се опитва да каже Юли с тази анкета. Няма как да достигнеш целта без да си извървял пътя...

Не съм чел всички мнения в тази анкета и сигурно ще повторя някой, но все пак ще кажа своето мнение: Да - предпочитам перфектно тяло сега и бих се отказал от фитнес - тренировките, но ще ги заменя с тренировки на друг спорт - плуване, бягане, колоездене, бокс, хвърляне на копие и т. н. Всъщност моето разбиране  за фитнес влючва  и този вид тренировки /даже и копието/ + неделното мачле в близкото училище. Просто на така зададения въпрос отговарям че се отказвам от едно перо на фитнеса / тренировките в бодибилдинг зала/, но ще наблегна на останалите пера.В името на перфектното тяло - което според мен значи не само тяло което събира погледите на плажа, ами също така здраво, силно, издръжливо и работоспособно тяло.
Сега като препрочитам мнението си излиза малко ” По-добре красив и богат, отколкото беден и грозен.”

Идеята е следната: науката и технологията са се развили до такава степен, че Морфей ви дава червеното хапче и получавате тяло, което изглежда както си го представяте. Виждате някой с 8 плочки манекен - вашето тяло става такова. На другия ден се кефите на състезание Стронгмен - вашето тяло става като на победителя, само като си го помислите. Освен това при всяко поставяне на нов световен рекорд (на 100м спринт, на клек в трибоя, на хвърляне на копие, на плуване 400м кроул и т.н., и т.н.) вашето тяло автоматично може да прави същото. За дамите по същия начин.
Цената - никога никаква физическа активност. Освен ако не се състезавате. Но тогава ще сте като български фурболист - никакви тренировки, яко дискотеки и манекенки и единствената физическа активност е по време на състезанието.
Т.е. никога никакво трениране, независимо дали ще е неделно мачле с приятели или да карате колело с децата, или пък да направите поредния класически сплит...
Или накратко: тренирам защото ми е кеф или тренирам с неудоволствие, защото искам перфектното тяло.

Тренирам за удоволствие,хубавото тяло е следствие от здрави тренировки!
Извървяането на Пътя е по важно от целта!

Идеята е следната: науката и технологията са се развили до такава степен, че Морфей ви дава червеното хапче и получавате тяло, което изглежда както си го представяте. Виждате някой с 8 плочки манекен - вашето тяло става такова. На другия ден се кефите на състезание Стронгмен - вашето тяло става като на победителя, само като си го помислите. Освен това при всяко поставяне на нов световен рекорд (на 100м спринт, на клек в трибоя, на хвърляне на копие, на плуване 400м кроул и т.н., и т.н.) вашето тяло автоматично може да прави същото. За дамите по същия начин.
Цената - никога никаква физическа активност. Освен ако не се състезавате. Но тогава ще сте като български фурболист - никакви тренировки, яко дискотеки и манекенки и единствената физическа активност е по време на състезанието.
Т.е. никога никакво трениране, независимо дали ще е неделно мачле с приятели или да карате колело с децата, или пък да направите поредния класически сплит...
Или накратко: тренирам защото ми е кеф или тренирам с неудоволствие, защото искам перфектното тяло.

ЕЕЕ, нее, значи аз грешно съм разбрала въпроса. В такъв случай, абсолютно не. Без физическа активност е особено вероятно да умра.

Ама разбира се, че бих се съгласила! Ако имам перфектно тяло и мога да влагам цялата си енергия в ирландските танци, без в репетиционната зала да се чувствам премазана от снощния клек или от сутрешното HIIT, не биха ми липсвали ни най-малко силовите тренировки.

Ако тренировките те изтощават и ти носят неприятни емоции - зарежи ги и насочи енергията си към нещо друго.
Перфектно тяло няма да имаш, просто защото перфектно е нещо относително. “Перфектното” женско тяло се постига и без силови тренировки, а пък силовите тренировки не са гаранция за перфектно тяло ;) Обсъждаме единствено външния вид разбира се.

Както казах - грешно съм разбрала въпроса. Но иначе - използвам силовите тренировки за постигане на определен тип “перфектно” тяло, т.е. този тип “перфектно” тяло, който се постига със силови тренировки. Ясно е, че има и др начини за постигане на перфектно тяло, но типа перфектно тяло, който се постига чрез тези други начини не ме интересува, не го целя. Освен това силовите тренировки ми разрешават редица проблеми - тягата ми стабилизира кръста, имайки предвид, че имам протрузия, т.е. за мен силовите тренировки са полезни. Не мога да кажа, че ми носят отрицателни емоции, но ако на готово получа разрешение на тези проблеми, няма да се обръщам към силовите тренировки, не за друго, а защото намирам своите положителни емоции в други видове физическа дейност, разбирай спорт. Един вид - харесвам ги като средство за постигане на определена цел, но ако получа тази цел на готово, ще съм ок, защото освен тази цел имам и други цели, които на моменти са ощетени, а така няма да бъдат.

Така или иначе съм разбрала грешно въпроса и по никакъв начин не бих могла да се откажа от спорта по принцип.

Мда, така вече поставен въпроса, гласувам с НЕ :)

Брех тая тема съм я пропуснал, а е пусната май същия ден, в който си мислех следното:
Ако сега, в този момент, стана най-добрият в това с което се занимавам като тренировки (граплинг, примерно) и започна да побеждавам винаги всички с които се боря, без прекалени затруднения, какво бих направил? Отговорът, до който можах да стигна за себе си е - еми най-вероятно ще се гръмна, че да не се мъча. Предполагам това отговаря съвсем точно и на въпросът от темата.

Ако някой ми предложи пефектното тяло което се опитвам да постигна, а не мога дори с усилени тренировки при “условие” че се откажа от тренировките?! Ако някой ми предложи достигане на целта без изразходване на средставата какво бих направил?! Разбира се, че ще приема. За мен тренировките са средство, а не цел. Това, че са част от живота ми и се опивам да ги направя максимално приятни не значи, че трябва да се откажа от целта. Това го виждам като бонус. Хем агнето цяло, хем вълка сит :) .

http://www.t-nation.com/strength-training-topics/551