За „войната на маслото и овеса” и индивидуалния метаболитен тип.

Позволих си да изплагиатствам заглавието на темата от Миsh0 в темата „Дали ще изляза от кетозата” защото ми хареса.

Причината да пусна тази тема е че от известно време задълбах в нещо, което се нарича хранене според индивидуалния метаболитен тип, което от една страна обяснява доста неща, но от друга прави въпросите с диетите за качване и изчистване по-сложни и индивидуални.

Участниците във форума обикновено клонят към някоя от следните школи:
При качване ВВД срещу ВМ-НВД (при положителен калориен баланс) и при сваляне РБД срещу НВД / Кето (при отрицателен калориен баланс).

Дали един човек принадлежи към едната или другата школа зависи основно от това, което е дало по-добър резултат за него и от това, което е чул и прочел.

Теорията за храненето според метаболитния тип казва, че и двете школи са прави защото хората са различни и това, което дава резултат за един е противопоказно за друг и обратно. Или ако караш на бензин сипваш бензин, ако караш на дизел сипваш дизел. Или както казва популярната поговорка: „храната за един е отрова за друг”.

Според Уикипедия: „Метаболизмът (обмяна на веществата) е съвкупност от всички химични реакции, които участват в сложния процес на превръщане на химичните съединения в организмите и които осигуряват неговия растеж, развитие, действие и живота като цяло.”

Хората се разделят на различни метаболитни типове по два основни показателя:
А). Типа вегетативна (автономна) нервна система;
Б). Скоростта на клетъчно окисление или скоростта, с която организма превръща хранителните вещества в енергия.

Вегетативната нервна система се състои от два дяла: симпатичен и парасимпатичен. Най-общо симпатичният дял отговоря за изгарянето на енергия и катаболизма, а парасимпатичният дял отговаря за съхраняването на енергия (напр. натрупването на гликоген) и анаболизма. Двата дяла работят заедно и по този начин регулират метаболизма. При едни хора симпатичният дял е доминиращ, те горят повече калории и трудно качват, при други парасимпатичният дял е доминиращ, те лесно качват, но трудно свалят, а при трети двата дяла са балансирани.

Докато вегетативната нервна система отговаря за изразходването и съхраняването на енергия от организма, то окислителната система регулира скоростта, с която хранителните вечества се превръщат в енергия от клетките в тялото. В дневника на Randy обясних, че за да може в клетките да се произвежда енергия са необходими две вещества в определено съотношение: оксалацетат от метаболизма на въглехидратите и ацетил-коензим А от метаболизма на мазнините и белтъчините. Една група хора изгаря много бързо въглехидратите, но много бавно мазнините и белтъчините. Те произвеждат много оксалацетат, но малко ацетил-коензим А, наречени са „бързи окислители” (fast oxidizers). Друга група хора изгаря бавно въглехидратите (малко оксалацетат) и бързо мазнините и протеините (много ацетил-коензим А) и са наречени „бавни окислители” (slow oxidizers). Трета група изгарят еднакво ефективно всички вещества и са т.нар. „смесени окислители” (mixed oxidizers). Ако бързите окислители приемат много въглехидрати те биха надебелели доста бързо за разлика от бавните окислители. Бързите окислители се нуждаят от диета с по-малко въглехидрати и повече белтъчини и мазнини за да балансират производството на оксалацетат и ацетил-коензим А, докато бавните окислители се нуждаят от повече въглехидрати. Смесените окислители се нуждаят от балансирано хранене.

Или според типа автономна система хората се делят на симпатични, парасимпатични и балансирани, а според типа окислителна система се делят на бързи окислители, бавни окислители и смесени окислители.

По този начин се получават 9 метаболитни типа:
Симпатични – Бързи, Симпатични – Смесени, Симпатични – Бавни
Балансирани – Бързи, Балансирани – Смесени, Балансирани – Бавни
Парасимпатични – Бързи, Парасимпатични – Смесени, Парасимпатични – Бавни.

Всеки един от тези типове може да се раздели на два под-типа в зависимост от това, коя система е доминираща – автономната нервна система или окислителната система.
Например:
Симпатични (доминираща) – Бързи (подчинена) или Симпатични (подчинена) – Бързи (доминираща) и по този начин вече се получават 18 матаболитни под-типа.

За целите на храненето тези 18 под-типа са групирани в три основни типа:

ВЪГЛЕХИДРАТЕН ТИП:
Симпатични (доминираща) – Бързи (подчинена)
Симпатични (доминираща) – Смесени (подчинена)
Симпатични (доминираща) – Бавни (подчинена)
Симпатични (подчинена) – Бавни (доминираща)
Балансирани (подчинена) – Бавни (доминираща)
Парасимпатични (подчинена) – Бавни (доминираща)

СМЕСЕН ТИП:
Балансирани (доминираща) – Бързи (подчинена)
Балансирани (доминираща) – Смесени (подчинена)
Балансирани (доминираща) – Бавни (подчинена)
Симпатични (подчинена) – Смесени (доминираща)
Балансирани (подчинена) – Смесени (доминираща)
Парасимпатични (подчинена) – Смесени (доминираща)

БЕЛТЪЧЕН ТИП:
Парасимпатични (доминираща) – Бързи (подчинена)
Парасимпатични (доминираща) – Смесени (подчинена)
Парасимпатични (доминираща) – Бавни (подчинена)
Симпатични (подчинена) – Бързи (доминираща)
Балансирани (подчинена) – Бързи (доминираща)
Парасимпатични (подчинена) – Бързи (доминираща)

Въглехидратния тип се нуждае от диета с повече въглехидрати и по-малко мазнини и белтъчини, докато белтъчния тип се нуждае от диета с по-малко въглехидрати и повече мазнини и протеини.

При качване въглехидратния тип е най-добре да ползва ВВД, докато белтъчния ВМ – НВД. При сваляне въглехидратния трябва да ползва РБД, докато за белтъчния НВД или Кето не са проблем. За смесения тип и при качване и при сваляне РБД е най-подходяща, стига да се регулира калорийния баланс.

Тази теория звучи чудесно, но на практика определянето на точния метаболитен тип е много трудно. За тази цел се използват специални, платени тестове.

Ето защо за нас остава пътя на експериментирането и пробата и грешката, докато всеки открие, това което работи най-добре за него.

ProXxX е написал хубави статии за всеки, който иска да започне да си изгражда режим, защото калорийният баланс е отправната точка на всяка една диета.

За тези, които искат да задълбаят в тази теория, ето два линка за начало:
http://www.radianthealthnow.net/nutritionarticle26.html
https://www.metabolictypingonline.com/WhatItIs.aspx

Брей, ще следя с интерес. :) Авторските права твои ли са? Ако да, можем да го пуснем като статия/ии, особено ако приложиш източници с научна основа. Пиши ми ЛС, ако проявяваш интерес.

Много интересно! Дано да се пусне като статия :)

Страхотна тема! За пръв път попадам на споменатите метаболитни типове и ми беше много интересно да науча за тях. Има обаче нещо, върху което се замислям. Ти пишеш, че бързите окислители (взимам тях за пример) изгарят много бързо въглехидратите, но много бавно мазнините и белтъчините. Два реда по-надолу пишеш, че бързите окислители се нуждаят от по-малко въглехидрати и повече мазнини и белтъчини. Ок, но аз си правя следната асоциация: Ако аз примерно имам трудности при извършването на определени действия, примерно ми е трудно да сортирам даден тип папки с документи. Ако аз получавам постоянно повече от тези папки, то ще се получи претрупване и затлачване поради невъзможността да ги обработвам достатъчно бързо. Това към съпоставям с бързите окислители, които изгарят много бавно мазнините и белтъчините, но за тях се препоръчват именно големи количества от последните. Аналогично е и с бавните окислители. Не трябва ли бързите окислители да поемат повече въглехидрати, понеже са способни да ги обработват по-добре, и по-малко мазнини и белтъчини понеже с тях действат по-бавно? Можеш ли да ми обясниш къде ми куца логиката? :)

ПС: Да добавя, че към момента на пускане на поста си все още не съм чел линковете, които си дал. Тепърва ще ги разгледам, защото ми стана доста интересно :)

За да функционира тялото се нуждае от енергия. Около 20% от енергията необходима на тялото се получава от метаболизма на въглехидратите , чрез процес наречен гликолиза. Останалите 80% се получават от цикъла на Кребс (http://bg.wikipedia.org/wiki/Цикъл_на_Кребс).
Цикъла на Кребс стартира, чрез свързване на веществата оксалацетат (получено при гликолизата) и ацетил – коензим А (получено при метаболизма на мазнините/белтъчините в процес наречен бета-окисление).

Важното в случая е че тези две вещества трябва да бъдат в определено съотношение за да може организма да произвежда енергия ефективно. Ако има твърде много ацетил – коензим А и твърде малко оксалацетат или твърде много оксалацетат и твърде малко ацетил – коензим А, то организма няма да може да произвежда достатъчно енергия.

Т.нар бързи окислители усвояват много добре въглехидратите, но не усвояват много добре мазнините/белтъчините. За да имат достатъчно енергия тези хора се нуждаят от малко количество въглехидрати (защото дори от малко количество въглехидрати получават достатъчно оксалацетат), но от голямо количество мазнини/белтъчини (за да получат достатъчно количество ацетил – коензим А). Ако обаче тези хора увеличат въглехидратите то те дебелеят доста бързо, просто защото организма им изгаря въглехидрати изключително ефективно.

За да стане по-ясно ще дам пример, че обикновено (но не винаги) ендоморфите са “бързи окислители”. Те усвояват много ефективно въглехидратите, но това означава, че в кръвта се натрупва голямо количество глюкоза и голямо количество оксалацетат. Само част от този оксалацетат се използва в цикъла на Кребс за енергия, а пък излишната глюкоза се съхранява под формата на мазнини. За тези хора и по-малкото количество въглехидрати доставят достатъчно количество оксалацетат за производство на енергия, но няма голям излишък на глюкоза, който да се съхранява под формата на мазнини.

Това, на което трябва да се обърне внимание е че например ендоморфът може да е бавен окислител, но парасимпатичната му нервна система система е доминантна над окислителната система.

Владимир Недков, разбира се, че авторските права не са мои защото в случая просто резюмирам, това което съм прочел.

В Internet има много информация за това. Достатъчно е да се напише metabolic typing diet или metabolic typing science и излизат доста неща.

В първия линк, който съм постнал се цитират имената и работата на доста учени, върху чиято работа се гради теорията на храненето според метаболитния тип.

Основната ми цел с тази тема беше преди всичко да дам информация за това, защо смятам, че няма “правилно” и “грешно” защото правилното и грешното зависят от конкретния човек и “правилното” за един може да бъде “грешно” за друг.

Ясно. Благодаря за разяснението. В крайна сметка всичко отново опира до хомеостазата. :)

Поздравления за автора на темата, изчерпателно и систематично. Полезно четиво за всеки, който упорито защитава само един определен тип хранене, като най-добър за всички :) .Поздрави!

Определено заслужаваш ВИП статус във форума

Много интересно и завладяващо!

Браво за темата, аз мисля да задълбая по въпроса.Дано повече хора се сещат да пусакт нови и интерсни недискутирани теми.