Гледат ли ви странно?

Доста често, когато по някакъв повод стане въпрос за това какво не ям, какво и как го ям, дали и как спортувам, хората около мен ме гледат неразбиращо. “Ама как може да не ядеш.....?!” “Ама това вкусно ли ти е?!”. Предполагам, сте го чували. И тъй като във ваше лице виждам себеподобни, чийто цели като добра форма, здраве и тонус ги поставят под лупата на обществената критика, ви питам: как реагирате? Дразните ли се, смеете ли се или просто сте индиферентни?
пОздрави

Случвало ми се е да ми се подиграват, че тренирам, защото съм слабичак. На такива не им обръщам внимание. В даскалото са ми казвали ” Алее ето го тоя “якия”, направете му път” и тем подобни. Но ми е зор. Като знам, че на днешно време всички тинеджъри седят по кафетата и пушат цигара след цигара и само пият... ми е ясна работата. Аз съм си избрал моя път. И аз ходя на кафета, ама това техното вече е.... :) Не обръщай и ти внимание на какво ти говорят. Тренирай си, яж си каквото ти е вкусно :)

Да случва ми се доста често... , но как да взема на сериозно човек говорещ ми за здраве приличащ на хипопотам или още по-лошо някакав плазмодий които ми обяснява как да стана по-релефен ? :d

Нагледал и наслушал съм се на отвратени физиономии и коментари, докато ям да кажем овес или извара пред други хора. Никога не съм им обръщал особено внимание. Най-често зад коментарите прозират и други чувства освен отвращение обаче - някаква форма на одобрение на постигнатите с тези “лишения” резултати, при някои дори завист. Във всеки случай, когато започнеш да се държиш сякаш това, което поражда тези коментари, е най-естественото нещо на света и по-скоро подигравка заслужават останалите, коментарите ще спрат.

Редовно ми казват, че съм ненормален или пък като ме видят как ям масло и сметана... не ми пречи : )

Да случва ми се доста често... , но как да взема на сериозно човек говорещ ми за здраве приличащ на хипопотам или още по-лошо някакав плазмодий които ми обяснява как да стана по-релефен ? :d

Човек, който би се присмял, на подобно нещо в 95% от случаите е необразован, няма хал-хабер какво е туй хранене, какво са аминокиселини,белтъчини,въглехидрати,мазнини и т.н. Понеже са комплексирани и, когато видят някой, различаващ се от тях им става обект на внимание, а най-лошото, е че сме обградени от тази среда. Няма по-правилно от това, което ти си знаеш и си придобил с годините опит, ако попаднеш в среда с пичове, които са доста по-напреднали от теб, ще научиш супер много неща и биха ти се кефили на това, което правиш за разлика от комплексарите. Лошото е, че комплексарите ги има дори във фитнеса, докато си правя тренировката, се налага да чакам някакви “пичове” дето са сложили по 60-70кг. и вече работата им отива на умиране блъскат на лежанката рамо трицепс и гърда, нито правилно изложени на риск и се хвалят, говорят и се чувстват като някви културисти.

О, да! Гледат ме странно като откажа да ям картофи и ориз вечер, това го казах и в друга тема - някои мои близки пропагандират, че храненето е удоволствие и как за мен не било удоволствие, понеже съм се била съобразявала коя храна кога я ям. Но най-последното беше свързано с тренировките - бяха решили, че съм се вманиячила, защото казах, че искам да си легна към 12, за да мога на другия ден да съм свежа за двете си тренировки, как можело да не се забавлявам, а да гледам да съм се наспала. Как да им обясня, че аз се забавлявам много повече като тренирам, а не като кибича в дискотеката, как да обясня, че за да тренирам и да ми е кеф да тренирам, трябва да съм се наспала, че това за мен е много важно. Дразнят ме като се присмиват на неща, които не разбират -  напоследък вече не се конфронтирам, само се подсмихвам, вдигнах ръце.

Като си отворя кутийката на NOW пълна с различни таблетки и капсули...
Викам ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ :))))

Най-много коментари отнасям от хора, на който цигарата им виси от единия край на устата, некролога се подава от задния джоб, а с единия крак направо са в гроба. Тюлените няма да ги споменавам - направо с насмешка ми оглеждат менюто, а пък след 3-4 минути започват да реват как не ядяли почти нищо целия ден и как качили 1-2-5-10 килограма. Започват да разпитват и аз като едно примерно дете започвам да обяснявам. Точно след 2 минути вече започвам да съжалявам, защото си знаят тяхната “Ама не може ли и това” или когато усетя иронията във въпросите им (прост народ). Та така де - вече не споделям на мързеливи хора. Ям си кротко и сама на масата, че ще ме задавят някой ден!

Edit: Всъщност незнам за вас, но понякога имам усещането, че съм някакъв аутсайдер!

В даскало - всеки ден.. аман от приказки. Всички ще правят тяло, а само питат.. отговарям им, а никой не действа след това.. |(

Да, ама не ми дреме особено, а е по-скоро забавно. Особено, когато някой незнаещ какво и как ям, вземе да се изкаже че се храня нездравословно.
Аз от своя страна, избягвам да правя такива непоискани и ‘компетентни’ оценки.

Модерация: Няма нужда от толкова очебиен спам!
Условия за ползване

Най-много коментари отнасям от хора, на който цигарата им виси от единия край на устата, некролога се подава от задния джоб, а с единия крак направо са в гроба. Тюлените няма да ги споменавам - направо с насмешка ми оглеждат менюто, а пък след 3-4 минути започват да реват как не ядяли почти нищо целия ден и как качили 1-2-5-10 килограма. Започват да разпитват и аз като едно примерно дете започвам да обяснявам. Точно след 2 минути вече започвам да съжалявам, защото си знаят тяхната “Ама не може ли и това” или когато усетя иронията във въпросите им (прост народ). Та така де - вече не споделям на мързеливи хора. Ям си кротко и сама на масата, че ще ме задавят някой ден!

Edit: Всъщност незнам за вас, но понякога имам усещането, че съм някакъв аутсайдер!

Много груб коментар, презираш ‘’хората, които пушат’’ и ‘’тюлените’‘, сякаш ти си много над тях(така звучи от коментара ти), не е хубаво така. ;)
Никога никой не ме е гледал странно, защото никога не коментирам това какво ям и какво не ям, никога не парадирам с това, че тренирам и че се храня по-различен начин. Когато ме попитат ‘’ама защо не ядеш това’’ търпеливо им отговарям и обяснявам, защото искам хората около мен да имат някакви познания по-хранене, след обяснението не питат повече.

Един колега (преди няколко дни, на обед):

Ето, вижте, Любен яде моркови. Морковите са много полезни за очите. След години всички вие ще сте кьорави, а той не. Зайците също ядат моркови и зеле. Вие да сте виждали някъде заек с очила?

Умрях от смях.
Общо взето гледам да обръщам разговора на майтап. Питат ме дали не цвиля от толкова овес, дали не кудкудякам и т.н., обаче пък след няколко дни се почва: “Ма как отслабна така?”, “Кажи какво да ям да стана като теб?”.
Всичко това не ме дразни.
Дразни ме една мацка, която обядва кисело мляко с 5 солети и ми се смее, понеже вече си “влиза у дънките” пък аз съм и говорел глупости.

Днес момичетата от моя клас казаха “Как може да си да не пушеш ?! Трябва да опиташ всичко от живота !” и се зачудих защо да не им разбия главите от бой ... просто ей така, да опитат и това от живота.

Това май беше твърде агресивно за форума. Гледам на такива хора надменно като на по-глупави, по-мързеливи, по-невникнали в нещата ... общо казано - по-нисши и им се смея,а  понякога просто ме вбесяват(както днес)

Аз съм от малкото хора, които тренират, в моят клас. Единствения, който от както е почнал, не е спирал тренировки. Е, всъщност спрях ги заради контузия, но никога защото ме мързи,защото трябва да отида да пия бира/кафе/водка, да пуша цигари/наргиле/трева ...

Коментара ми има леко елемент на изповед :D и доста агресия, дано все пак те е удолетворил. Аз отивам да тренирам, че много се изпълних със сила хах защо ли ?

Много груб коментар, презираш ‘’хората, които пушат’’ и ‘’тюлените’‘, сякаш ти си много над тях(така звучи от коментара ти), не е хубаво така. ;)
Никога никой не ме е гледал странно, защото никога не коментирам това какво ям и какво не ям, никога не парадирам с това, че тренирам и че се храня по-различен начин. Когато ме попитат ‘’ама защо не ядеш това’’ търпеливо им отговарям и обяснявам, защото искам хората около мен да имат някакви познания по-хранене, след обяснението не питат повече.

Не презирам никой - самата аз пуших в продължение на 10 години. Така че съм била и от двете страни. Не съм над абсолютно никой - всеки решава сам какъв да е живота му. Коментирам пушачите, защото всичко е в техните собствени ръце и вместо да направят нещо по въпроса, се самоубиват всеки ден. В същото време убиват бавно и тези около тях. Т.нар. “тюлени” - ами това е просто епитет - не целя да обидя никой. Преди години, когато бях ходещ скелет се убиваха да ми се присмиват, а ако им кажеш, че са по-хммм... как да кажа - закръглени и ставаш най-черния. Не е ли малко несправедливо?! Да те обиждат на кльощав също е неприятно! И аз не не парадирам с хранителен режим, перфектни познания за хранене и тренировки - дори гледам да се скатавам, но като ми видят менюто и започват да питат - “Каква е тая диета?”, “Пак ли ориз и броколи?”. Дори се е стигало до открита ирония, насочена към мен. Емм в крайна сметка излиза, че кучета и котки може, прасета - не! Заставам твърдо и категорично зад горния си пост! ;)

@Mon coeur est a vous-И да е грубо- какво?Гледат те надменно, останат само те и почват да те коментират, защото и без това в скучния им и едноцветен живот всяко различно нещо от познатото за тях трябва да се коментира... разбираш ли, ‘щото било различно и не им пукало за другите, тогава на мен защо трябва да ми пука?

По темата:Да, гледат ме странно, и да не ме интересува... нали знаете, когато много хора започнат да ти казват, че не правиш нещо както трябва или се закопаваш яко, или правиш всичко точно както трябва!

Емм в крайна сметка излиза, че кучета и котки може, прасета - не!

Е такова нещо не съм кавала, еднакво грубо е и в двата случая ;) Пък и ти си имаш пред-история, мисълта ми беше, че трябва да се толерираме.

@Mon coeur est a vous-И да е грубо- какво?Гледат те надменно, останат само те и почват да те коментират, защото и без това в скучния им и едноцветен живот всяко различно нещо от познатото за тях трябва да се коментира... разбираш ли, ‘щото било различно и не им пукало за другите, тогава на мен защо трябва да ми пука?

Не бе, нищо като е грубо, просто идва момент, когато ролите се обръщат. Щом на никой не му пука, подобни неща трябва да се задминават и въобще не си заслужава да бъдат коментирани, защото ако ‘’на никой не му пукаше’’ нямаше да бъде забелязано това ‘’странно гледане’’ и нямаше да се коментира.
А, има едно друго нещо, голяма част от съфорумците тук направо си парадират с това здравословно хранене и храните ‘’табу’‘, щом тук го правят, правят го и в реалния живот, което е меко казано дразнещо и си заслужава едно ‘’странно гледане’‘.

На втора-трета порция започват да се пулят малко, после ме пипат по корема и накрая като видят колко ям и не съм дебел - започват да питат за спорт и тренировки ;)
Иначе, малко ме бъзикат за суровите чушки пълнени с масло, обаче то като се замисли човек така или иначе не е много нормална работа, така че не е да няма защо (fubar)

Много често ми викат “Ей го тоя с 20-те яйца!” :D А защо ли им е смешно, че ям яйца, освен на Великден ?! Може би... защото алкохолът в яйцата е сведен до 0%

WTF???!! КЪДЕ МИ Е ДРУГАТА ЧАСТ ОТ ПОСТА...

Какво ти пука какво говорят :) Важното е на теб да ти е кеф докато тренираш.
Все пак не тренираш за тях и не спазваш хранителни режими пак заради тях!

Еми то аз като гледам, май се получава много сме, силни сме! :D Само че сме разпръснати..но всички понасяме едно и също и въпреки това продължаваме да блъскаме а ;)

Доста интересна тема. В крайна сметка всички знаем, че на всеки един от нас му дуднат едно и също нещо на главата. Тук обаче се крие и друг факт, който е доста мрачен. Именно факта, че в България здравословния начин на живот все още е на много заден план. Мнозинството са тези, които са се отдали на глад, който подтискат чрез цигари, алкохол и други вредни прахчета и таблетки. Жалка картинка, но напоследък около мен се случва нещо доста интересно и с жестока концентрация го наблюдавам и си вадя изводи.
Както при вас, така и при мен в началото всичко бе подлагано на шеговити изрази. Как съм се тъпчел като прасе, а съм искал да влезна във форма! Как ям фураж за закуска! Как мозъка ми ще стане пилешки от толкова яйца! Как ям извара вместо дюнер! Въобще...ясна ви е картинката.
Какво се случва обаче. Постепенно забелязвам промяна в държанието на хората около мен. Тези с шеговитите изрази още ги има. “Айде покажи мускули де, айде дай да те видим Рамбо!”. Тях ги игнорвам. :) Други обаче задават все повече въпроси свързани със здравословното хранене. Защо толкова отбягвам сладкото? Как да качат килограми и мускули. Как да се хранят. Как им влияят цигарите и алкохола и (особено женския пол) пита защо почти не ядат, а не могат да отслабнат и аз им обяснявам за “аварийния” режим на тялото и на това как чрез алкохола отиват в калориен излишък и как той влияе на обмяната на веществата в организма. Един от приятелите ми вече тренира заедно с мен! Други двама ми сипят въпроси как да се хранят. Въобще, лека-полека нещата се променят. Ние променяме нещата! В началото е странно за околните. Странно е и за нас да променим живота си, но в крайна сметка мисля, че си заслужава. За мен си заслужава!

Моя проблем е от съвсем друго естество. За храната и тренировките проблеми нямам в офиса, но преди време ме бяха ядосали и им бях подметнал, до някъде на майтап, че ако ги подкарам с шамари няма кой да ме спре... Не, че съм много голям, има няма 90 и няколко кг.  на 178см. ама работя в ИТ фирма...  разбирате повечето живеят на акумулатор. Че от тогава никои не ми казва нещата директно в очите (не че преди това го правиха кой знае колко, но беше по-добре),  а фирмата понеже е “женска”, като стане някоя интрига обикновено я разбирам от втори лица и се получава като развален телефон, не знам на кого да вярвам! Инак като ги питам директно, всички са много доволни... Ама да сме живи и здрави, тая фирма няма да я бъде, хикса съм им го сложил, скоро ги банвам и игнорирам едновременно, наплювам ги и не са ми приятели повече (rock)

Мен ме гледат странно заради храната но по леко по-различна причина - имам дълъг списък от храни които просто не ми харесват (сметана, майонеза, масло, варени моркови, локум, кус кус, прясно мляко, варена царевица (освен когато е цяла), ориз (в зависимост какъв е и кой го е готвил :Х), съомга...). За щастие повечето неща които не харесвам не са полезни което улеснява воденето ми на здравословен начин на живот :) :)

Когато ме видеха с велосипеда през зимата, при минусови температури и сняг до колене, ме гледаха с ей такива ококорени очи.
А най-странно ме гледаха колегите и зад гърба ми шушукаха - Абе, на тоя нещо му хлопа дъската.

Всичко е завист :)

На мен също са се подигравали за дето тренирам и спазвам хранителен режим.Такива коментари просто не ги отразявам.Едно момче от моя клас ме пита защо не съм пушил цигари не съм пиел, не съм ходил редовно с тях на кафе. Каза ми ко ти пука нали знаеш че всички някои ден ще умрем.....При този коментар ми стана много смешно защото повечето от моя клас за мъртъвци всичките си пари ги дават за цигари и по кафета... ;(

Друг пример едно момиче от моя клас тренираше карате,техните и дават пари за да си плати тренировките а тя отива на кафе и харчи всичко......Просто нямам думи.

Моят съвет е такива мързеливи хора не ги отразявайте....

Просто българите сме много ограничен народ.

‘’Тоя фитнес те е подлудил’‘, ‘’Пак ли се прибираш да ядеш яйца’‘,’‘Хвани се вземи кока кола, вместо тази вода’‘,’‘Даваш си парите за глупости(храна)’‘,’‘Не ти ли писна от тоя фитнес’‘, бе винаги ще има такива хора, какво да се прави....просто на много хора им липсва информация свързана с храна,тренировки и т.н. и като направиш нещо дето те не го разбират, почват да те мислят за луд,ограничен,филмиран.

Опитвала съм се да обясня на хора, които имат проблеми с теглото, какво би им помогнало да постигнат трайни резултати, но те си знаят своето, та вече си мълча. Всеки си има глава на раменете и нека да решава сам за себе си, кое е добро и кое лошо за него. Повечето хора не обичат да получават съвети и са готови да си чупят главите.
Аз смятам, че от всяка ситуация в този живот може да извлечеш поука - Какво трябва или не трябва да правиш.
Много са малко тези, които разбират това, което правя. В повечето случаи не ме разбират, но не ме интересува. Аз го правя за себе си и защото знам, че е най-правилно за мен.

Доста често ми се случва това . Звънят ми да ходим на кафе ,а аз им отказвам и отивам на фитнес и те започват “офф колко си зарибен ,офф ..”. Също доста често се случва като отида на училище и изкарам паниците с ядене и ям. Стоят и ме зяпат как може да си нося храна . :) Или като ме видят да пия шейк се започва “ти си направил мускули ,ама не са истински ; те са пълни с вода” . В началото се засягах ,но вече на кой му пука. :)

Уау, аз съм от малко градче (Добрич), но такива проблеми не съм имал. Чувал съм коментари за себе си от рода “Ти май си едниственият, който тренира без препарати и има резултати.” Но такива насмешки...не!

Случвало се е да ме гледат странно. Взривяващо е прозвучавало когато съм бил на ВМ-НВД и съм споделял, че гризкам масло направо от бучката :D То и това не е нормално де... В началото съм се втурвал в обяснения и всеки ми е казвал, че съм си сбъркал професията и е трябвало да стана диетолог. Вече не обяснявам много-много, а подминавам коментарите с дежурна усмивка.

Около мен почти всички са спортуващи,така че няма кой да ме гледа странно
А тези които не са са или служители или клиенти,а с тях не споделям лайфстайла си

Иначе,2 пъти са ме гледали странно
- първия път беше като омаах 16 пържоли
- втория,когато ометох половин туртичка,ама не от тия кръглите миниатюри,а си беше една огромна торта с формата на яхта

Към колегите-тиийнове по-горе: Давайте в същия дух! Масата никога не е приемала различното, под каквато и да било форма. Отделно сега сте млади и може да не виждате кой знае каква разлика с някои от съучениците си, които не спортуват. Но, идва едно “но” след 25г да речем, когато метаболизма започва да се забавя, телата да се променят, начина на живот да си казва думата и в един красив момент вие ще сте стегнати, здрави, енергични и ще срещате съучениците си, бъзикали ви едно време по улиците, гледащи със неразбиране и влажни погледи.....................................................................

Отговарям им с онзи надпис от тоалетна - “Когато станем повече от вас, ще видите кои са обратни!” :D

Операция “Шок и ужас”:
” - Какво?! Чакай малко, как така пеша?! (Лицеви мимики тип “Том Круз дали е българин?”.)
- Ами... да. След края на смяната ходя до дома пеша. (Казвам го с леко колебание. Отмествам поглед от лицето на събеседника. Защо ли изобщо го споменах...)
- Чакай, чакай. Ама това са... Хм... Цели 5 км! (Изражение “Том Круз наистина е българин!”.)
- Всъщност... Около 10 км са. (Защо ли изобщо го споменах, по дяволите... Започвам да се чудя как да се измъкна от този разговор.)
- (мълчание от събеседника).  (Осъзнавайки, че го казвам напълно сериозно, изражението се сменя - “Том Круз е българин, Кейти Холмс е румънка, а дъщеря им всъщност е момче”.)
- Ами... Ъ... Такова... (Мътните го взели, защо изобщо съм тук? По дяволите, голямата ми уста.)
- Ти не си в ред! (Изражението е така убедително, така достоверно, че самият аз започвам да се чудя дали той... тоест аз, съм наред. М*мка му, какво правя изобщо тука?!)
- Е, как така? Това е толкова ... натоварващо. Направо си е прекалено... натоварващо. (Изражението издава истинската мисъл: “Натоварващо друг път, направо си е ненормално, тоя се е чалнал и вместо да ходи да си почива, ще ходи като гламавите 10 км.”)
- Ами... Аз... Такова... Айде, че имам работа. (Защо ли ми стана неудобно в кожата ми?)”
Разговорът има и продължение, но мисля, че е достатъчно, за да се схване основната мисъл. В случая не се засяга конкретно начинът на хранене, “изнурителни” упражнения и т.н. Идеята е същата. А коментарът е излишен. Както и обясненията към събеседника, който вече ни е издал присъда. Виновен. Без доказателства, без улики. Защо ли все по-често се чувстваме като в сцена от “Криворазбраната цивилизация”?

Всички се сблъскваме с онова пренепрежително подиграване в училище - “Ей якия, якия”
Но след време мишките долазват в краката - “Мисля да ходя на фитнес, искаш ли двамата” :D

Не съм бил обект на подигравки... Надувам се с менюто си така че карам другите да се чувстват от неизбраните :D

Хора- всякакви ,а 100 килограма са си винаги и винаги ще бъдат 100 килограма ..