Много Мотивиращ Разказ

Наскоро преведох това и го сложих в моя блог и реших, че няма да е лошо и тук да го има:

Знам, че е дълъг, но това нещо си струва да се прочете. Това, е което ни отделя от тях:

“Така, с какво се занимаваш напоследък?” ме попита Боб. В момента седим на дивана на едно от така наречените празнични събирания – от тези, където се предполага че всеки от членовете на семейството се отнася добре с останалите и такива отношения никога няма да видиш, освен по време на големи празници и погребения. Мисля, че Боб е втори братовчед на зетя на жена ми или нещо такова.
“Аз съм помощник-редактор и писател за списанието Тестостерон”, казвам аз. Боб ме гледа с празен израз на лицето си, като че ли току-що му казах, че продавам домашно приготвени ястия от тестиси край магистралата и търся начини да отворя франчайз верига в цялата страна.
“Това е списание за бодибилдинг” казвам аз.
Празен израз. Елен осветен от фарове. Рони Колман решава тригонометрични задачи.
“О,” Боб най-накрая казва: “Чух, че си бил, като едно от тези момчета – културист или нещо такова. И така, как е да тренираш всеки ден и т.н.? Аз просто нямам време да вдигам тежести по цял ден, но все пак искам да се отърва от това бирено коремче. ” Той пийва още една глътка бира. “Какво предлагаш?” Преглъща.

В началото бях малко обиден. Исках да го сграбча и да му кажа: “Не можа да кажеш, че съм културист?! Погледни ми задника! Сега, ако това не е добре закръглено изградено с клекове парче месо, аз не знам какво е! Мислиш, че това си става без усилия и че просто го имам? Мога да чупя орехи с това нещо! Искаш ли да видиш? А, тъпан? а? а? ”
Тогава осъзнах, че само може да стане някаква сцена и това да ми струва няколко коледни подаръка. А бях планирал повечето да ги върна и с парите да си купя стойка за дъмбели, така, че реших да не рискувам. А и усетих, че стария Боб сигурно има някои предубеждения относно образа на културистите и аз просто не пасвах в този образ. Аз не съм огромна горила – тежа около 93 кг и съм висок 178 (когато започнах бях пухкав и 73 кг, така, че постижението никак не е лошо.). Също така, не носех клоунски панталони, прилепнала блузка, кърпа на главата. А не е ли това, което всеки истински бодибилдър трябва да носи?!?

Боб продължаваше да си седи там и да си пие светлата бира, да пуши и да чака отговор. Аз търсех начин да да го накарам да разбере какво правим ние, как живеем и най-вече защо. Така, че поех дълбоко дъх и му казах нещо такова:
“Е, Боб, аз предполагам, че може да се използва терминът културист, ако наистина се нуждае от етикет нещото, което правим. Повечето от нас всъщност не излизат на сцената и не се състезават. Вдигаме тежести и манипулираме нашия хранителен режим, така че да изглеждаме добре голи. Разбира се, това е и здравословно, а и ние най-вероятно ще живеем по-дълго и ще водим по-продуктивен живот, отколкото на средния човек, но най-вече става дума за това да изглеждаме добре. Реално обаче нещата са доста по-дълбоки.”
“Нека бъдем честни. Правим го заради хора като теб, Боб. Ние ви гледаме как си седите и шкембето ви виси над колана и следим как грухтите и стенете само за да стането от стола. Хора като вас са нашето вдъхновение, Боб. Вие сте по-добри от Антъни Робинс, Бил Филипс, Дийпак Чопра и Зиг ****ing Ziglar взети заедно. На нас ни харесва, когато хора като теб кажат, че нямат време да тренират. Всеки път, като ви видим да дъвчете торба с чипс това нас ни вдъхновява. Боб, ти си ми като инжектирана дрога, моята аларма за събуждане за живот, моя личен “треньор по успех”.
“Искаш ли да знаеш какво правим? Ние преодоляваме. Ние сме също прекалено заети да тренираме, но ние преодоляваме. Ние също сме твърде заети, за да приготвяме здравословни храни и да ги ядем пет или шест пъти на ден, но ние преодоляваме. Ние не винаги можем да си позволим добавки, нашата генетика не е съвършена, и ние не винаги се чувстваме добре за да отидем на фитнес. Някои от нас са били точно като като теб, Боб, но познай какво? Ние преодоляваме.

“Ние обичаме “нормални” хора като вас да ни кажат, как те не могат да се влязат във форма. Ние се усмихваме и кимаме с разбиране, но всъщност си мислим колко сте жалки и как просто трябва да израстете и да влезете в залата. Вие се усмихвате тъпо и казвате, че просто не сте достатъчно мотивирани и не издържате на мускулната треска. (По някаква причина си мислите, че като си признавате слабостите и това ги оправдава). Ние ви слушаме как виете и пъшкате. Виждаме как търсите лесния изход. Заради хора като Вас, Боб, НИЕ НИКОГА НЕ ПРОПУСКАМЕ ТРЕНИРОВКА.

“Можете да ни помолите за съвет за диетата и тренировките и обикновено ние учтиво ви даваме някои насоки, но дълбоко в себе си знаем, че няма да се вслушате в нашите съвети. Вие го знаете също. Усмихваме си и казваме:” Надявам се, че това ще ти помогне. Успех ” но в действителност ние си мислим: ” Човек, добре че не съм като теб.” Ние знаем, че 99% от хората няма да ни слушат. След като чуят, че са необходими много труд, саможертва и дисциплина, вие спирате да ни слушате.
“Знаем, че те искаха да им кажем, че изграждането на красиво тяло е лесно, но просто не е така. Това не е като вземеш по пет минути на ден на TorsoTrack. Нито става в 12 кратки седмици с помощта на Bowflex и Suzanne Somers “,” Стани Слаб” диетата. Доброто тяло не струва пет лесни плащания от $ 39.95.

На нас ни харесва, че докато вие ядете сникърс и пиете Mountain Dew, ние смучем протеинов шейк. Това прави вкуса му още по-добър вкус за нас. Докато вие спите Ние или сме станали рано или седим до късно, удряме железата, насилваме се, учим, успяваме и се извисяваме над нормите с всяко едно повторение. Усещаш ли го, Боб? Можеш ли да го разбереш? Не? Добре. Това не би било два пъти по-забавно ако можеше да го разбереш.

“Правим го, защото сме абсолютно и напълно отдадени на това. Правим го, защото хората като теб, Боб, или не могат или просто няма да го направят. Правим го, защото това, което правим в залата се тренсферира в в останалата част от нашия живот и променя нас – физически, психически, може би дори и духовно. Правим го, защото това бие гледането на риболов и голф по телевизията. Между другото, знаеш ли какво е красива жена да се загледа по теб само заради начина по който изглежда тялото? Чувството е Добро, Боб. Дяволски добро.

“Когато сме в залата, ние сме в тази зона на неописуема еуфория. Това е усещането да бъдеш жив и напълно да осъзнаваш къде си. Ако не сте били там, тогава все едно да обяснявам на човек роден сляп за различните цветове. В рамките на тази смес от удоволствие и болка, има знание и сила, самодисциплина и самостоятелност. Ако се прави достатъчно дълго, Боб, има дори и просветление. Понякога отговорите на въпроси, които дори си и помислял да зададеш седят там – на тези гумени постелки, увити в железни дискове, кабели и лостове.

“Искаш ли да махнеш биреното шкембе, Боб? Имам налудничава идея. Остави шибаната бира. Аз ще ти кажа какво ще направим, Боб. На Коледа аз ставам рано за да вдигам. Аз искам да гледам как моята дъщеря ще отвори подаръците си и искам да прекарам целия ден с нея, и затова това е единственото време за трениране. Фитнес залите ще бъдат затворени, затова ще бъда в гаража и ще тренирам там. Ти ела вкъщи в 6 часа, става ли? Ще се радвам да ти помогна да започнеш да тренираш с тежести. Ще бъде по-студено от стаята на Хилъри Клинтън така че се облечи топло.

“Но нека ти кажа нещо, Боб. Ако не се появиш, не си прави труда да ме питаш отново. И нека никога повече не те виждам да седиш срещу мен и да се оплакваш за бирения си корем. Това е твоят шанс , твоята голяма възможност да се измъкнеш от този коловоз. Ако не се появиш, Боб, поне ще си научил важен урок за себе си, нали? Този урок няма да ти хареса.

“Няма да ти хареса това усещане в стомаха, както и вкуса…Това ще бъде по-лошо от усещането за поражение, Боб. Вкуса на поражението е доста гаден, но това, което ще изпитваш, ще бъде много по-лошо. Това ще бъде осъзнаването, че ти си слаб, психически и физически. По-лошото е, че ти ще си приел това чувство. Усещането винаги ще бъде с теб. В най-щастливите моменти от живота ти, то ще бъде там, разположено под повърхността като злокачествен тумор. Игнорирай го на свой собствен риск, Боб.

“И не ме гледай така. Това може да бъде най-добрият коледен подарък, който ще получиш тази година. Следващата Коледа, Боб, когато се видим отново, аз ще бъда малко по-голям, малко по-силен, а малко по-изчистен. Какъв ще бъдеш ТИ? Ще продължаваме ли с извиненията? Това е подарък, Боб, Да, От Мен. Давам ти шанс да погледнеш съдбата в очите и да и кажеш:” Разкарай се, кучко. Това е моето парти и ти не си поканена.” Какво ще кажеш, Боб? Понеделник, Коледната сутрин, 6 часа, в къщата ми. Топката е в твоето поле. ”

Добре, може би думите ми не бяха точно тези, които използвах при разговора ми с Боб, но все пак това беше цялостната картина. Дали Боб ще се появи в Понеделник. Не знам, но някак си се съмнявам.
В действителност, Боб вероятно ще ме махне от списъка с подаръци за Коледа. Той вероятно си мисли, че имам “твърде много тестостерон”, сякаш това е лошо нещо. Мисля, че Боб просто остана в коловоза, и както се казва, че единствената разлика между коловоза и гроба е дълбочината.
Изходът от коловозите е да се правят големи промени в живота ни, повечето от които няма да бъдат твърде приятни в началото. Възможността да се извършат тези промени рядко идва като безцеремонно, както аз я предоставих на Боб. През повечето време, тази възможност чука много тихо. Това, което направих беше зашлевя на Боб устно шамар в лицето. Можете да реагирате по два начина на шамар. Можете да се ядосвате на човека, който ви е ударил, или да осъзнаете, че той просто се опитва да ви накара да се събудите и да се съсредоточите върху това, което наистина искате и по-важното е, какво ще предприемете, за да го получите.
Ако сте редовни читатели на списанието, аз се съмнявам, че трябва да ви говоря като на Боб. И все пак и вие сигурно от време на време се отпускате. Може би пропускате някоя и друга тренировка или пък започвате с празничното тъпчене малко по-разно – примерно от Септември. Само не забравяйте, че времето да започнете да тренирате за това лято тяло е СЕГА. Времето да се отървете от тези лоши навици, които ви държат ИЗВЪН залата е сега. Вие искате да изглеждате съвсем различно на следващата Коледа? Започнете сега. Това няма нищо общо с НОВОГОДИШНИТЕ резолюции. Най-доброто време е винаги сега.

На Коледа искам да обичате и да бъдете със семейството си и с приятели. Искам да отворите подаръци, да пийнете малко Eggnog и да хапнете. Но ако тренировката ви по план се падне на 25 декември, какво правите в шест часа тази сутрин?

Това е, което ни отделя от хора като Боб.

Източник: http://www.motiviran.com/2011/04/това-което-ни-отделя-от-тях/

Много добро - чете се на един дъх! Пускай и продължението :)

Невероятно и вдъхновяващо! Благодаря, че го сподели! ;)

Не е лошо...
Най-много ми допадна изразът:

Когато сме в залата, ние сме в тази зона на неописуема еуфория. Това е усещането да бъдеш жив...

наистина ...невероятен разказ!

“Между другото, знаеш ли какво е красива жена да се загледа по теб само заради начина по който изглежда тялото? Чувството е Добро, Боб. Дяволски добро.”

Срахотно, че го сподели с нас, entwickler!

Много хубав разказ :)

Много се смях на пасажа:
“Аз съм помощник-редактор и писател за списанието Тестостерон”, казвам аз. Боб ме гледа с празен израз на лицето си, като че ли току-що му казах, че продавам домашно приготвени ястия от тестиси край магистралата и търся начини да отворя франчайз верига в цялата страна.
“Това е списание за бодибилдинг” казвам аз.
Празен израз. Елен осветен от фарове. Рони Колман решава тригонометрични задачи.

Много добър разказ :)

Давам ти шанс да погледнеш съдбата в очите и да и кажеш:” Разкарай се, кучко. Това е моето парти и ти не си поканена.”

Има някои недоразумения, погледнато от моя страна, защото според текста да се занимаваш с фитнес, значи здравословен начин на живот, а от друга страна се говори за “Културистично” списание, което е синоним на стероиди. Лично за мен при стероидната фаза на културизма вече го няма този здравословен начин на живот, но това си е лично мнение.
Иначе наистина доста мотивиращо. И 1000 клипчета в YouTube да изгледам, едва ли ще имат по-голямо въздействе.

Чудесен разказ ! :)

евала много як разказ :)

Благодаря ВИ много за добрите отзиви. Значи си е струвало времето инвестирано в превода! Google Translate не помогна много в случая :).

Това е, което ни отделя от хора като Боб.

Наистина, това е самата действителност... Много добър разказ !

“Разликата между коловоза и гроба е дълбочината” - кратко, точно и ясно!
99% от хората, които ме заобикалят са като Боб. Едно време, като бях 63кила ме гледаха някак ехидно и с благоразположението на по-големия брат някак.После като започнах да тренирам се почнаха изказвания от сорта: “Ти за кога?”(бях на 25?!?!?!?!), “Ай ся тийнейджърски глупости”..... Ся, като сложих 16-17кг (те също толкова, но на други места) и станах значително по-силен, издръжлив и т.н. се почна с: “Е ти хубаво ма аз нямам време”, “Измарям се на работата”, “Не мога да се занимавам с глупости”, “Ма на теб такава ти е структурата, при мен няма да стане” Викам абе ква м ие структурата? До преди 3 години има няма бях 63кила на 176. Ръцете ми бяха по 30, 60кг ме зореха на лег, раменцата ми кат на по-едра мацка!?!??!!??! Ма тва човек стига да иска извинения бол... Последното лято, бяхме на море за 5 дена с 5-6 приятели от ученическите години и мен ме беше срам да се съблека буквално! То най-лекия от тях беше 90кг и всички са горе-долу мой ръст. Яко кореми, яко паласки, ръце като на баба ми и т.н. Сутрин се спи до 10 сатя, следобед пак дрямка, вечер след 23ч почват да се прозяват... и това млади мъже на около 30? Е на 50 ко прайм? Не знам как човек може да се търпи така? Как може за кефа да се наплюскаш с каквото ти падне 3 пъти на ден да жертваш цялата останала част на деня чувствайки се отпаднал и пр...?

Правим го, защото сме абсолютно и напълно отдадени на това, МАМКА МУ !!!
Жестоко човек.. обичам те :D нали нямаш нищо напротив да си го сейфам в един текстов файл :)

Давам ти шанс да погледнеш съдбата в очите и да и кажеш:” Разкарай се, кучко. Това е моето парти и ти не си поканена.”

      (bow)

Аз пък не споделям всеобщата еуфория от разказа. Не ми харесват по принцип подобни пламенни възхвалявания на живота, който водим благодарение на факта, че тренираме. На моменти има излишни преувеличения. Все едно сме едва ли не в някаква секта и се опитваме на привлечем повече хора за каузата. Не тренирам заради Боб. Тренирам заради начина по който се чувствам и това, което виждам в огледалото. Затова и изобщо не ме интересува дали и някой друг ще открие за себе си предимствата на този начин на живот. Колкото повече Боб-овци, толкова по-добре за мен всъщност.

Нищо особено, дори е доста банален :)

Добре е, не съм чел превода, но в оригинал съм го чел няколко пъти, добре е. Повечето от atomic dog статиите в t-nation са добри всъщност, ама нещо напоследък май не пишат много-много.

Допада ми страстта, която е описана по време на тренировки, чувството наистина е...вие си знаете. И след това, чувството на умора в раменете, ръцете..напрежението, снабдяването с кръв на мускулите..
И все пак трябва да се съглася и с Мартин Томов-живея такъв живот заради себе си, заради чувството на тонизиране, на свежест, на сила.
А такива като Боб да, те подчертават границата между тези като нас и останалите хора, но далеч не са моя стимул. Той е по-скоро съвкупност от добре изглеждащи, силни, красиви, борбени, свежи, гъвкави и ловки мъже и жени.

Да, и аз тренирам заради себе си. Разказа ми хареса заради това, че има още един начин да се мотивира човек. Аз мен мотивацията и откриването на нови начини за нея ми е хоби и страст...

http://www.t-nation.com/free_online_article/sex_news_sports_funny_grok/guest_atomic_dog