Имаме ли нужда от "треньори", или по-скоро от "партньори?"

Всичко тръгна от кашата която ми е в главата, но се отприщи заради част от статия публикувана в “Залата на Юли”

Ако не знаете как да се храните или да тренирате – обърнете се към подходящия човек. Той ще ви изготви хранителен режим, схема на прием на добавки и/или тренировъчна програма за вашата уникална индивидуалност, ще следи как тялото ви реагира на тях и ще променя детайли, докато намерите едно оптимално решение. И всичко това едва след като ви поразпита доста подробно как се храните и тренирате, какви добавки приемате и сте приемали, за начинът ви на живот, бивши и настоящи травми; тества силата, гъвкавостта, мобилността ви и т.н.

от едно известно време ми се колебаят 2 тези и ми е чудно как звучат на другите.
Теза 1
Този който тренира себе си има глупак за клиент.

Теза 2
Ако дадеш на човек една риба ще го нахраниш за половин час. Ако го научиш как да краде прасетата от съседното село ще го нахраниш за цял живот.

е добре де - това второто малко го промених, понеже предпочитам свинското пред рибата, но идеята остава същата. къде е баланса между help и assist?
доста се пише в последно време за това колко са важни треньорите и правилната техника и т.н. според мен махалото замахна прекалено много в тая посока. едно време хората не са имали персонални треньори(е някои видни осооби са имали), и пак са били силни и здрави. сега всеки има треньор “за да не му стане нещо,” но най-вече за да се чувства важен, обгрижен и да не му е скучно. не ме разбирайте погрешно - аз смятам че е важно човек да има усещаането че е важен за нещо/някой и че има кой да се грижи за него. също така смятам и че ако нямаш страст към тренирането, то си сбъркал пътя.

и за да не спорим как се променят времената и за опита и т.н. ще дам следния пример. един единствен път съм имал някой, който да ме наблюдава и да ме коригира(целенасочено) докато правя тяга. т.е. правил съм го 1 път с треньор и той смяташе че единствената ми грешка е че сгъвам много краката(смяташе че румънската тяга е по-правилния вариант) и че оставям много щангата на земята. не мисля че съм еталон за техника, още по-малко за сила, но смятам че се “справям.”
подобна е и случката ми с клека. 1 път е имало някой, който да ми виси на главата и да ми казва какво да правя. ренегатско гребане(което е зависимо само от контрола и желанието) - половин път.

нужно ли е постоянно някой да те гледа? мисля че не.
нужно ли е да има външен контрол(тренировъчен партньор, огледало или видеозапис) по време на някои трнеировки? абсолютно!

“ама ти влагаш много време в четене и говорене на тия работи(че даже съм ги и “работил”)” и прочее мрън мрън. на мен това ми е хоби. това ме радва. това ми е страст. нужно ли е обаче да се задълбава толкова? не е задължително. системата на РИпето е самодостатъчна за всеки един трениращ. 3х5 клек, лег и тяга. можеби и лежанка. правилна техника , от там нататък всичко друго няма значение, или поне е второ или третостепенно. кофи-набирания-пистолети. толковва е просто. ама по колко повторения? колкото си искаш. суинг или изхвърляне и турско ставане.

и не мисля че само аз съм на това мнение - че прекалено много се “преподава.” Майк Боил казва че ако може да намери начин да не се налага вербално да дава насоки, би го използвал. Чарлз Поликин казва че ако до две серии не почнеш да прави упражнението с прилична(90%) техника, то е избрано грешното упражнение.

защо ни е треньор? още повече пък персонален! дали не може да се заобиколи това? и  по-точно-  дали това не е контрапродуктивно?

Цецо, на сила не можеш да дадеш. Имам клиенти, на които им е скучно или искат психически релакс и идват най-вече за това, защото знаят че час в залата ще им се отрази добре - не ги връщам. Ако нямаме уговорен час, не им се ходи до залата и няма да отидат там - това не е нито хелп, нито асист, ами ангажимент. Поучаване и мотивация там е неуместна. Просто се учим на навици, които да бачкат даже и треньора да не гледа и бавно дълбаем по формата и кондицията, като няма ясни цели и срокове, всичко е спокойно.

Имам такива, в които виждам/съм виждал спортен потенциал, а на тях им е хоби и не искат да задълбават - не им е приоритет и толкоз. Трети искат, искат, но потенциал малко или имаме бариери (хернии, хронични проблеми с рамене) и нещата вървят бавно. Там е и асист и хелп и мотивация, когато почнат да прегарят и не е: “Направи 2 х 8, а аз ще си чопля в носа...”, ами спорове дискусии, сърдене почти като в профи спорта - има страст.

Без да навлизам в детайли, за мен хората имат нужда от помощ в:
> първите си 6 месеца тренировки, за да максимализират първоначалният скок, бил той: контрол, сила, мускулен прираст или изчистване на мазнини, навици;
> от шестият месец, до година и половина, за да не се откажат, когато прогресът се забави и помощ да наместят спорта трайно в ежедневието си;
> след 18-тия месец - периодичен контрол и партньор/и за тренировка, ако са любители, нови идеи, чужда гледна точка и конструктивна критика

Колко често ще се възползват от треньор? Това си е въпрос на преценка - искаш оптималното и бързаш да напреднеш, плащаш с пари. Не бързаш, но искаш да напредваш - четеш и даваш стъпка по-стъпка, търсиш съмишленици - плащаш с врем. И в двата варианта, ако спреш с железата за 1 година - ефектът е един и същ.

:) Иначе интересна тема, да видим и други колеги.

Аз смятам, че всеки начинаещ (особено пък тийнейджър) трябва да направи първите си стъпки във фитнеса с персонален треньор. И паралелно с това, да чете и да се образова по темата.
Фитнесът не е шега работа и информацията не би следвало да се черпи от приятелчетата в махлата, съучениците или “разбирачите” в залата. в

Втръснало ми е да гледам неправилни изпълнения на елементарни упражнения, както и да слушам едни и същи глупости, преповторени по 1000 пъти от 1000 различни човека.

Да, ако човек има пари, трябва да започне да тренира с треньор и именно с треньор, а не с “шефчето” в залата.

Аз за това сам съм си трениор, просто чета питам и се интерсувам доста, слушам тялото си, с знанията които имам и когато слушам и тялото си, не мисля, че имам нужда от трениор, е все пак съм и лостаджия де.Но предпочитам, с парите които ще давам за зала или за тренировки, да си купувам добавки, или неща спомагащи тренировките ми.

На любителско ниво, според мен , може и сам да си си тренер. Ако си про спортист, независимо какъв, трябва да си имаш треньор по физическа подготовка(това, разбира се ако не си бг спортист. Те пиенето го чуват и без треньор) . Е тук трябва да кажа, че като си начинаещ, колкото и добре да си се подготвил, т.е. да си прочел , и да си се посъветвал с този онзи, а дори и да си имал някой друга тренировка с инструктор, винаги се случва да направиш някоя и друга грешка. Та даже и мн ... :) ама кво от това ..... човек се учи от грешките си .... а и няма закъде да се бърза. Хубава физика не се прави за едно лято ..... като ти стане начин на живот и свикнеш с това как тялото ти реагира на всичко..... можеш и сам да си правиш малките корекции.

Имам клиенти, на които им е скучно или искат психически релакс и идват най-вече за това, защото знаят че час в залата ще им се отрази добре - не ги връщам.
Имам такива, в които виждам/съм виждал спортен потенциал, а на тях им е хоби и не искат да задълбават - не им е приоритет и толкоз.
Трети искат, искат, но потенциал малко или имаме бариери (хернии, хронични проблеми с рамене) и нещата вървят бавно.

Без да навлизам в детайли, за мен хората имат нужда от помощ в:
> първите си 6 месеца тренировки, за да максимализират първоначалният скок, бил той: контрол, сила, мускулен прираст или изчистване на мазнини, навици;
> от шестият месец, до година и половина, за да не се откажат, когато прогресът се забави и помощ да наместят спорта трайно в ежедневието си;
> след 18-тия месец - периодичен контрол и партньор/и за тренировка, ако са любители, нови идеи, чужда гледна точка и конструктивна критика

Колко често ще се възползват от треньор? Това си е въпрос на преценка - искаш оптималното и бързаш да напреднеш, плащаш с пари. Не бързаш, но искаш да напредваш - четеш и даваш стъпка по-стъпка, търсиш съмишленици - плащаш с врем. И в двата варианта, ако спреш с железата за 1 година - ефектът е един и същ.

:) Иначе интересна тема, да видим и други колеги.

за първите ти си психологически съветник. ти си коуч. не е нужно да си треньор, не е нужно дори да разбираш каквото и да е от трениране.
за вторите ти не си непременно нужен.
а третите...ами честно казано и те могат да се оправят за нула време.
т.е. единствено в първия вариант ти си нужен и то дотолкова доколкото общата логика го повелява. ако обаче се погледне от гледна точка на психологията и “плащам си значи работя,” можеби затвърждаваш вече съществуващ проблем.

пък за етапите ти съвсен не съм съгласен. да си мотивиран от резултатите е толкова голяма грешка колкото да съдиш за качеството на тренировката по умората. може и да е така, може и да не е така. да, резултатите те карат да се чувстваш добре. според мен обаче приоритета е да се изгради техника. да се изгради навик. от там нататък е само наместване. така обаче поставената от теб информация затъврждава у хората които четат че резултатите са важни. не, те просто показват дали това което правиш съответства на посоката в която вървиш. а с наблягането на резултатите се изкривява и представата на хората за това какво са “реални” или “нормални” резултати, което води до крайно неудовлетворение след време.

до къде стигнахме? до там че ако наистина имаш спешна цел(ще те оперират след 1 месец или имаш концерт по бельо след 2), то тогава може да е от полза да тренираш през цялото време с треньор.

аз разбирам аргумента ти че можеш да платиш с пари или с време и понякога парите които даваш на треньора са доста по-малко от тези които би получил ако работеше. това обаче пак насажда на хората идея че треньора/трениращия трябва да знае куп неща преди да почне да тренира. 20 минути четене = 1 статия. добави една гума, една верига и въже за теглене на лек автомобил.  имаш тренировъчна програма и фитнес на свое разположение.

Аз смятам, че всеки начинаещ (особено пък тийнейджър) трябва да направи първите си стъпки във фитнеса с персонален треньор. И паралелно с това, да чете и да се образова по темата.
Фитнесът не е шега работа и информацията не би следвало да се черпи от приятелчетата в махлата, съучениците или “разбирачите” в залата. в

Втръснало ми е да гледам неправилни изпълнения на елементарни упражнения, както и да слушам едни и същи глупости, преповторени по 1000 пъти от 1000 различни човека.

Да, ако човек има пари, трябва да започне да тренира с треньор и именно с треньор, а не с “шефчето” в залата.

това което се опитвам да кажа че тренировките с треньор:
1. ти отнемат от възможността да получиш знание и опит(което понякога е добре)
2. ти създават основни вярвания които трудно се променят
3. учат те да се доверяваш на авторитети

по ред на номерата:
3. ако следите Майкъл Бойл, ще знаете че е доста противоречив треньор. не трбявало хората да правят коремни преси, не трябвало да правят клек с щанга на гърба и други разни щуротии. Майк Бойл е гениален. той винаги казва “ако видя че някой прави нещо по-добре от мен, аз променям начина по който го правя.” след семинар с Поликин е пренаписал всичките си програми(а той тренира примерно 300 ученика и студента). защо? защото ако е важно, то трябва да се използва. много хора го критикуват за това че се е смахнал, казвайки че упражненията на един крак могат да заменят клякането. най-големия проблем тук е че никой не е пробвал. всички теоретизират, обсъждат защо няма да стане и т.н. но никой не пробва.
един приятел казва често “не вярвай на всичко което ти говоря, но не го и отхвърляй. това би ти отнело шанса да се научиш.”
в българия в много сфери се разчита на авторитета. медицина на авторитета. педагогика на авторитета. няма доказателства. няма учене. не се учат хората да ловят риба а да консумират.
2. с каквото си захранен, това остава с теб. както започнеш да тренираш, така ще вярваш че се тренира. хората почват с 3х10 лежанка и гърди в понееделник. и отказват да приемат че има други начини. и то не е съзнателно. ако обаче почнеш с желанието да опиташ и да видиш как става и да се научиш...предлагам да опитаме да видим дали няма тая жажда за знание и желание да се усъвършенстват няма да остане с хората.
1. подхванеш ли инерция от някой, трудно се променя. започнеш ли с “пешо каза, а той има опит,” то се обричаш да търсиш хора с опит. аз имам определено проблем с авторитетите. мисля че критическото мислене е ключово тук

и как разбираме кои са истинските треньори?
тези които имат резултати? ами всеки който тренира достатъчно дълго или упорито има резултат. да се смята че за резултата е отговорен треньора е голямо недоразбиране.
този който има диплома? като знам кой издава дипломите и какви хора с дипломи има...
този който има стаж? може ли 10 години да правиш една и съща трнеировка с всичките си хора? да. това прави ли те непременно добър треньор? не
този който е добър оратор? на приказки всеки е силен, но как се мерят тия неща?

Малко философски ще ти отговоря, но тя темата е за това.

Има тясно специализирани треньори (бодибилдинг, кондициониране, трибой, кросфит) и всички са добри, но ако ги събереш в една стая, става какафония от подмятания как се прави тая техника и защо е по-добра от другата.
Има и такива добри в две-три направления или енциклопедисти, които постигат задоволителни за клиентите резултати при трениращи с различни цели и при трениращи с еволюиращи цели. Понеже Цецо, хората експериментират в спорта. Малко визия, малко сила, я да качат малко издръжливостта. Ми, що не да не подобрят стойката, и да изчистят пресата за лятото. Това не е права линия в стил, сега съм на 20 г. 180 см и 80 кг. на 30 ще съм 100 изчистен на 8% мазнини с 10 секунди спринт на 100 м и клек 240. Няма такива цели. Хората тренират за:
> кеф, забава т.е. игра
> измерими резултати: сила, маса, визия, пропорции, престиж, либидо и сексуална енергия
> здравна необходимост: психологически релакс, дисбаланс с начало на патология, лечение/профилактика на патологии, компенсация на патологии
> превенция на здравето: като превенция пред появата на здравни необходимости
> работа: да бият здраво, да носят на бой, да респектират, да изкарват 20 часа на крак с 4 часа сън и да не задълбавам повече...

Коя потребност от горните е по важна и по-водеща? И къде е универсалната философия дето ги обединява. За теб трениране, е градация, заради самата градация и кефа, да ставаш по-, за осъзнаваш, да контролираш себе си. Е тогава може и без треньор. Аз треньор не съм имал, но съм учил от всички. От хора направили си хернии, от грандиозни сгромолявсвания на отлични атлети посегнали към допинга и разпаднали се пред очите ми. Ако си такъв тип - учиш сам и си ОК. Останалите следват школи, авторитети, но не защото не могат сами. Просто са преценили че разход-полза им е по-добре с треньори. Ти и китайски можеш да научиш сам в интернет. Колко време ще ти отнеме обаче? И времето дето си загубил в лутане не е ли загуба от пропуснати ползи?

Ако трениращите са доволни от треньора си по техните оценки и въпросните оценки издържат във времето при еволюцията на спортния опит и знания на трениращите, то значи пичът си е свършил работата. Добър е треньорът, който дава на клиента онова, което се търси, като същевременно му пука за клиента и не престъпва определени принципи. Познавам колеги дето дума не обелват по същество, работят с ръце, наместване и пускат лафове, но мацките правят трапчинки на дупетата и се харесват. Аз и ти сме друг тип, не млъкваме и искаме човека сам да си оправи грешката след показване, хранене, напомняне, мрънкане. Няма критерии за сравнение, ако клиентите са доволни. За мен функцията на треньора в непрофесионалният спорт е да пести време/пари и обучава, онези които искат да бъдат научени, а останалите, да манипулира, докато забавлява, като ги учи без те да забелязват на протоколи, които сами по себе си да предотвратяват рискове.

Далеч съм от треньорската практика, но имам мнение по въпроса. :)

Съгласен съм с мнението на Владимир Недков. Защо?

Смятам, че има разлика от треньор до треньор. Има разлика и в хората, техните цели, свободно време, желание да четат и да се образоват в дадена сфера, независимо дали тя е бодибилдинг, фитнес за здраве или счетоводство и финанси.

Има хора, които:

- ги мързи да четат и решават, че за тях е по-лесно ако се доверят на човек, който се предполага, че е направил това усилие вместо тях и ще им спести много главоболия и време.
- въпреки, че се образоват по въпроса решават, че е добре да поискат второ мнение от човек, който се предполага, че има опит и знания. Така наречената консултация.
- имат нуждата от тренировъчен партньор, но понеже нямат такъв приятел, намират този партньор в лицето на треньора.
- имат специфични цели (професионален спорт, рехабилитация, здраве и т.н.). Мисля, че ако целиш да се състезаваш професионално, в който и да е спорт, ще ти е необходим професионален треньор. Ако ли не рискуваш прекалено много вложени пари и време.
- други

В зависимост от това какви цели имат и дали тренират с помощта на треньор, различните хора могат да:

- не постигнат нищо, да прекарват часове в залата лутайки се из различните уреди и хранейки се неправилно. Тези хора хем ги мързи да се самообразоват, хем не искат да се възползват от треньорски услуги. Обикновено за тях всичко приключва бързо.
- ще постигнат нещо, но просто ще им отнеме повече време. Ще отнеме време докато намерят, изчетат и осмислят тоновете информация около фитнес индустрията, човешката физиология и различните начини на хранене. А вярвай информацията е изключително много. Стотици източници с десетки различни мнения. Нямаш ли опит или не получиш ли експертен съвет, няма как да разбереш кое са митове и легенди, и кое наистина е правилно. Играеш на проба-грешка, шесто чувство и логическо мислене.
- други. Обикновено това са хората, които имат окачена късметлийска подкова на врата си вместо ланец и въпреки, че правят нещата грешно и не се интересуват, постигат чудесни резултати.

Да не забравяме, че от треньор до треньор има огромна разлика. Според моите наблюдения и виждания има:

- треньори, които разбират от работата си. Те са положили неимоверни усилия, за да се образоват изцяло и продължават да се образоват ежедневно. Тези хора ще са до теб през цялото време на тренировката. Ще наблюдават техниката ти на изпълнение, ще ти обясняват кое, как и защо трябва да правиш. Ще водят тренировъчен дневник вместо теб. Ще изготвят тренировъчни и хранителни режими вместо теб. Това, което остава за теб е да вдигаш железата и да бършеш потта си от челото. Ето това са истинските треньори за мен. Никой няма да сгреши ако се възползва от такива услуги. Разбира се, това струва пари, а и е нормално да струва. Това си е професия.
- треньори, които са излишно уркашение в спортния център. Такъв пример има и в залата, в която тренирам. Там има двама треньори/инструктори. Един от мъжки пол, а другия от женски. Инструктора от женски пол е неотлъчно до клиентите си, наблюдава ги, поправя ги, съветва ги. Това е върху, което имам наблюдение. За фитнес програми, хранителни режими и дневници - не знам. Интруктора от мъжки пол обаче е пълна скръб. Това, което прави той е да заведе клиента до съответния уред, с две-три бързи движения да покаже как се изпълнява упражнението, а след това отива, сяда на бара и започва да си чопли носа. Е....и това е човек, на който му се плаща да тренира и обучава хората?!?! И като черешка на тортата съм го виждал да прави собствената си тренировка докато има клиент. Шок и ужас!

Та това е, което мисля по въпроса. Всичко е относително и зависи както от клиента, неговите цели, възможности, желание и т.н., така и от треньора и дали има основание той да бъде наричан така. :)

Здравей Цецо,

прочетох темата ти в нашия форум и ти отговорих. [линк]

Междувременно тук темата се е развила и забелязвам още аспекти от теза ти, на които искам да обърна внимание.

Имаш няколко уникално дълбоки мисли, за което те поздравявам.

това което се опитвам да кажа че тренировките с треньор:
1. ти отнемат от възможността да получиш знание и опит(което понякога е добре)
2. ти създават основни вярвания които трудно се променят
3. учат те да се доверяваш на авторитети

и това:

. подхванеш ли инерция от някой, трудно се променя. започнеш ли с “пешо каза, а той има опит,” то се обричаш да търсиш хора с опит. аз имам определено проблем с авторитетите. мисля че критическото мислене е ключово тук

са точки, които не са насочени към трениращи, а към:
- отговорността
- етиката и
- дълбочината на разбирането (като подход) на треньора

Аспектите, които засягаш, са мета модел, който се изявява в частност в персоналното трениране и общо в целия живот. Най-често можем да го видим в отношението “родител-дете”. Първото нещо, което правят родителите за детето да му дадат “своята представа за света”. Да, те смятат, че това е от жизнено важно за него. И да, повечето не си дават сметка, че тяхната “представа за света” си е лично тяхна. И като такава тя има своята форма, своите позитиви и своите ЛИМИТАЦИИ.

Абсолютно същото е при персоналните треньори. Всеки има своята истина и всеки (или поне повечето) се опитва да я наложи.

Основният проблем е, че налагайки “своята истина” на трениращите, им налагаме и своите лимитации. 100 от 100.

И точно тук идва отговорността на треньора да осъзнава себе си и действията си все по-дълбоко. С теб отдавна не сме се виждали и не сме говорили по темата и ще се радвам това скоро да се промени :)

Отново се връщам на темата с родителите и децата, понеже оттам научих доста неща за персоналното трениране. Взаимоотношенията ми с Дени и децата се оказаха един невероятен учител за мен. Както и Групите по Рейки 2 и водещата ги Калинка. Там нагледно се получава точно това, за което ти говориш. Калинка ни дава:
- да четем книги
- да мислим по определени казуси в книгите, които след това коментираме
- работа с Рейки, която те бута към различни осъзнавания

Това, което се старае да НЕ ни дава е твърда форма.

Защото всяка форма е ограничаваща. И от друга страна формата е НУЖНА, за да можем да функционираме в света. (все още ВСИЧКО едно от написаното има директен паралел с персоналното трениране).

Нужно да е познаваме много форми (модели), да можем да ги ползваме, да можем да влизаме в тях, когато е нужно и да излизаме от тях, когато не са подходящи за моментните обстоятелства. Тук правим директен паралел и с моделите на поведение и възприятие на света в различните ситуации. Всички те са еднаква не-истински и все пак, за да функционираме в света имаме нужда от тях. Т.е. учим се да бъдем - осъзнати и гъвкави.

Това е ОСНОВАТА задача на треньора към неговия трениращ:

- да го научи да мисли критично! Включително и към това, което го учи.
- да го научи да усеща тялото си и да усеща тялото си да усеща, кога и кое е добро за него и кога и кое - не!

Стъпил върху основата на това, трениращия вече може да “краде прасета”, “лови риба”, “отглежда картофи” и каквото му е още на душа :D

Тук вече идваме на различния тип хора:
- едни се кефят да си “гледат сами храната”
- други ги влече да са програмисти, адвокати, архитекти и т.н. и да ходят да се “хранят в ресторант”. На тях не им е интересно да си отглеждат сами това, което се слага на трапезата им

Така е еволюирал света и така функционира в момента. По-нататък не зная как ще бъде.

От друга страна има хора, които натурално могат да “отглеждат храна”, има и такива, които отнема известно време да го научиш. Трети ... :D

И в крайна сметка остава добрата компания, нуждата от мотивация и т.н. за които писах в ЛТЛ. [линк]

Ще завърша този ферман с малко общи разсъждения по темата:

- Колкото по в началото на пътя е човек и колкото по-малко знае, толкова по-ясно му е всичко :)
- Аз лично колкото повече научавам, толкова по-неясно ми е всичко и толкова повече научавам, че повечето неща са “според зависи”
- Някои хора цял живот остават “там, където всичко е ясно”, понеже там съществува измамният комфорт на сигурността
- Пътят на познанието е път на множеството разочарования и несигурността

И сега като се замисля, това вероятно може да е и една от основните причини повечето хора да не искат да тръгнат по този път, а да искат да тренират с персонален треньор. Там нещата са ясни и сигурни - казват ти и изпълняваш. Всичко е “точно и ясно”. Тръгнеш ли обаче по пътя на познанието - спъваш се, падаш, ядеш бой, боли и чат-пат някое прозрение ... и после отново, спъване, падане, бой .... :D

Гепи, брат! :)

като чета това на свежа глава мисля че не е станало ясно колко ненужни са треньорите. те просто са незадължителни.
какво ще рече това? означава че за да започнеш да тренираш не ти е нужен треньор. моят проблем е с това че на хорта им се втълпява че ако нямат треньор, ще си останат вечно контузени, дебели и кльощави. нужно ли е това да е така?
моето навлизане в трнеировките (с тежести) беше един пролетно-летен период, докато бях студент и лятото работех като нощна охрана на един магазин.

всъшност моята идея е много подобна на тази на Юли - http://www.yulisgym.com/blog/wordpress/?p=3306 където той казва че няма магическо помагало за което да е нужна точна комбинация. няма магически треньор който да те направи машина.

и тук хората правят 2 невероятни гррешки:
1. прескачат нива. “ами сега като ида за първи път и седна на ммашината за гърди...с колко ли да почна...40?45?” *ТУП* това е звука от пляскане зад врата. почни с 5. най-малкото възможно. Рипето го казва много хубаво - “само като видя че някой започва да загрява с повече от лоста и ми е ясно че е ебати чайника!”
2. усложняват нещата. Брус Ли е казал нещо от тоя род - “като започнах да тренирам ритника беше просто ритник а юмрука беше просто юмрук. после напреднах и ритника вече не беше простоо ритник и юмрука не беше просто юмрук. сега вече ритника пак си е само ритник а юмрука просто юмрук.”
физиология? механика? единственото което ти трябва да знаеш за клека е да тие прав гърба от долу до горе, да си на цяло стъпало и да се спускаш надолу докато можеш да спазваш предните две. а митохондриите и АТФто и миелина и актина и миозина хич не ги интересува ти дали знаеш за тяхното съществуване!

да, треньорите имат място. не мисля обаче че е нужно да се втълпява на хората колко е сложно и колко е опасно и как треньора е магическото  хапче. в точно това се превръща.

мисля че много правилно си ме разбрал, въпреки неясния ми изказ.

трениране без мисъл и следвайки като офца някой е едно.
да тренираш с намерение и да присъстваш в момента на тренировката е друго.

и не е нужно да е сложно. направи 5 обиколки на стадиона, обаче присъствай в тях. направи 10 клека обаче попитай тялото си как се чувства. хората не знаят дали им влизат коленете навътре. ами като не знаеш дали хората пред  теб в автобуса ще слизат, просто ги питаш. попитай коленете си къде се намират в пространството. само това да направиш и вече имаш полза от тая тренировка.

а за критичното мислене - просто ми свършва силата да се противопоставям(или търпя) разни преподаватели и треньори да работят в измерението на черното и бялото. правилно и грешно. още повече що се отнася за незначителни неща. например оня ден кляках и пробвах идеята на Поликин за 3 секунди ексцентрична част(4 дава на места). извинете. идеята за бавното клякане и бързото изправяне. не е нужно да знеш повече. и не е нужно да идва който и да е да ми обяснява че така не се прави. а той от къде знае? от своя треньор. бил той и по вдигане на щанги с 20 годишен опит.

точно за тези неща за които ти казваш апелирам аз:
- бъди в момента и усещай себе си.
- не се доверявай сляпо на никой, но и не отхвърляй автоматично неговите начини.

След прочитането на мнението на Лазар и асоциацията с родителя и детето си мисля следното: Всеки може да се научи да кара колело - дори и сам. Ще падне и стане 100 пъти и в зависимост от волята му рано или късно ще се научи. Хора различни - едни ще се научат по-бързо, други по-бавно. Едни ще пробват с помощни колела, други ще пробват с яхване на седалката след скок от по-високо равнище. Рано или късно всеки ще намери правилния начин и това, което работи за него. Е, с родител до теб, който да ти дава съвети от неговия опит и знания мисля, че нещата ще станат по-бързо и по-безболезнено. Родителя не е задължителен в ситуацията, но е от голяма помощ!

Цецо, ти си влязъл доста надълбоко ... Моите уважения.

Заповядайте с твоята съпруга утре от 19:00 у дома да споделим храната :)

Определено ще ми бъде интересно да се видим и да поговорим.

единственото което ти трябва да знаеш за клека е да тие прав гърба от долу до горе, да си на цяло стъпало и да се спускаш надолу докато можеш да спазваш предните две.

Елементарно е, вярно. Затова повечето хора не клякат правилно, ако изобщо клякат ;)
Плюс това има още няколко десетки упражнения, които трябва да се научат, за да се тренира ефективно. А техниката е само началото. После следва комбинацията от упражнения, структурата на тренировките, протоколите, темпото и т.н.
Аз примерно не съм имал нужда от треньор, защото четях и се интересувах, опитвах се да схвана логиката и теорията зад всяка програма или методика, т.е., да видя общата картина и да разбера как работят нещата. Всъщност, аз съм ползвал услугите на множество треньори едновременно ;) Плюс това съм от хората, на които им трябват 2 серии, за да научат ново упражнение, така че и тук нямам нужда от помощ, но не всички са така.
И дори аз си мисля, че понякога вместо да се лутам от едно на друго и постоянно да мисля някоя нова система, щях да постигна повече, ако бях следвал “сляпо” някой по-опитен инструктор, особено в началото ;)
Иначе, не е нужно човек да разбира от всичко. Ако не ти се мисли и чете, избираш си инструктор, доверяваш му се и следваш дословно инструкциите му.
Аз като трябва да си оправя колата, отивам в автосервиз, защото нищо не разбирам от коли и нямам желание да се уча.

Чудя се не е ли треньорската професия професия като всички останали? Знаеш нещо - помагаш на този, който има нужда от знанията ти с оглед някакви цели. Според мен да се твърди, че не ни е нужен треньор на никакъв етап от спортното ни развитие - било то любителско или професионално - защото има къде да се прочете, къде да се гледа и т.н. е развносилно на това да се твърди, че не ни е нужен адвокат, за да защитим правата си по никакъв повод - че те законите са си достъпни, всеки, който “не го мързи” може да си ги прочете и да си се оправи, достъпни са учебниците по медицина, предполагам, че източниците на хидроинженерите също са достъпни - така, че можем да си построим язовир...
Човек не може да знае всичко, не може да изчете всичко, би било загуба на време, ненужно при това. Затова са професиите - специализации в определена област. Искам да тренирам - взимам си треньор, няма нищо излишно в това. Ако имам времето и търпението да изчета “всичко” преди да започна да тренирам, толкова по-евтино за мен. Това е професия, за да ми се свърши работата като хората - да бъда научена да тренирам и да се храня - се обръщам към професионалист. Независимо какви са причините да не мога да прочета въпросното “всичко” - дали ме мързи, дали нямам търпение, дали не мога да асимилирам, дали не разбирам, дали съм глупава - най-нормалното е да се обърнеш към треньор. В крайна сметка смятам, че трябва да улесняваме живота си, а не да го затрудняваме. В началото имах нужда от треньор, сега имам нужда от партньор.

п.п. Нямах тръпение да изчета всички мнения, така, че ако повтарям някого...:D

пак въртим едно и също с различни думи. литературата и комуникацията не са моите сфери.
КОЙ би искал родителите му да са винаги до него и да му дават каша с лъжичка и да го слагат на гърнето?
магически обаче смятаме че тренирането е различно и там няма момент в който се научаваш и ставаш самостоятелен.
в бойните изкуства е ОК всички да правят едно и също. как се превежда experiential way?
по магически начин тренирането с тежести е различно!

Петко, докато повтаряш на хората че е сложно, ти ги подтикваш да го правят грешно. “сложно е, значи няма начин моята проста глава да го осмисли.” опростяваме някои неща а усложняваме други. сравни сам reverse band cambered bar wide stance 1 and 1/2 low bar squat със deep knee bend. дълбоко сгъване на краката! кажи ми дали е нужно други насоки и други критерии за клека за да е безопасен и ефективен?

и какво значи ефективни тренировки? “за различните цели трябват различни начини на трениране.” bullset! трябват за да се продават добавки и списания. какво е нужно за да си голям, релефен, силен? да вдигаш повече килограми повече пъти. какво трябва за да си издръжлив, изчистен, слаб? да вдигаш повече килограми повече пъти. с какво темпо? какъв обем? кое след кое?
повече килограми, повече пъти...без компромис с безопасността.
мислиш ли че темпото е определящо?
щангистите вдигат бързо и са яки, нацепени и релефни(ако не са в абсолютната категория и не ядат като животни...и яко зоб). културистите са яки, нацепени и релефни и вдигат бавно.
малко повторения или повече?
и с двете може да има прогрес.

всъшност ако сравним общото time under tension, ще видим че щангистите имат много голямо, защото правят много серии,повторения и честота на трнеировката. т.е.? трябва да се вдига повече тежест повече пъти.
ами обема? щом расте, значи вършиш повече работа, значи имаш по-голям стимул. повече повторерния с по-голяма тежест.
ами плътността на тренировката? повече повторения с повече тежест за същото време.
а има ли хора които не знаят горните думи и са мега яки? дА! защото вдигат повече тежест за повече повторения.

и тук е много важно да кажа че съм далеч от мисълта че щангите са решението. просто инструмент. ако знаеш да си слушаш тялото ще чуеш че крещи за почивка. ще чуеш че иска малко йога, ци гун, медитация, иска да го натиснеш тук и там, да дишаш свободн, да се радваш на движението, да тичаш и да чуваш вятъра, да плуваш и да усещаш завихрянето на водата по себе си. ще иска да си в мазето където енергията е една, мирише на амоняк, прашно е и дрънчат железа. ще иска да е на върха и да вижда подножието на планината. ще иска да е в гората и да чува как растът дърветата.
долното е от Фейса, цитирано предполагам от книга:
“The most terrifying and important test for a human being is to be in absolute isolation,” he explained. “A human being is a very social creature, and ninety percent of what he does is done only because other people are watching. Alone, with no witnesses, he starts to learn about himself—who is he really?”

толкова много хора са затворени в една или друга парадигма на “трябва и не трябва.” и докато имат аторитет над себе си, който да работи по тоя начин....
един от треньорите ми по бойни изкуства ми каза: “аз не съм учител. аз се уча също като теб в момента. ние двамата вървим по тоя път.” магически...във фитнеса не е така.
питай Даниел Танев “а не може ли да стане ей-така?” винаги отговаря “ами дай да пробваме!”

Няма ли някой, който ползва услигите на треньор да се изкаже в тяхна полза? Цецо, има я и другата страна. По залите е пълно с трениращи, които четат и се информират, но желаните резултати не са постигнали и след години тренировки.

В крайна сметка смятам, че трябва да улесняваме живота си, а не да го затрудняваме. В началото имах нужда от треньор, сега имам нужда от партньор.

п.п. Нямах тръпение да изчета всички мнения, така, че ако повтарям някого...:D

Ами това че не си прочела ти отне възможността да видиш че аз не твърдя че “без треньор можеш да знаеш всичко и няма да го ползваш никога!” можеби така съм прозвучал, но това е грешка на изказа ми.

и мисля че много хубаво си израснала. вече си независима. не си спомянм от кой е цитата: “всяка милостиня която не води до самостоятелност прави повече зло, отколкото добро.” редно ли е аз да те дундуркам и да ти подавам дъмбелите целия ти живот? но хората не остават с впечатление че така работят треньорите. ТРЯБВА да започнеш с треньор. ТРЯБВА ти взима енергията. трябва те задължава. събуди се сутрин и си помисли “трябва да ставам за работа.” дори с неутрален изказ не се чувстваш особено енергична. събуди се сутрин и си кажи “искам да стана и този ден да работя и после да събирам плодовете на труда си.” моментално е различно.
трябва да почна с треньор. задължен съм. няма да се справя иначе.
искам да почна с треньор. това е мой избор. това е част от пътя ми която ще споделя с някой и той ще сподели неговата с мен, но и това ще мине.

хората така или иначе ще попитат някой(който предполагат че има знания в областта...например треньор) като видят че имат  нужда. което става в момента в който влезнеш в залата. или дори ако успеят да си представят как влизат.

нужно ли е тогава да се тръби навсякъде и да се поставя като “задължително?”

това от своя страна повдига изискванията към треньорите, които в момента се роят поради голямото търсене.

Няма ли някой, който ползва услигите на треньор да се изкаже в тяхна полза? Цецо, има я и другата страна. По залите е пълно с трениращи, които четат и се информират, но желаните резултати не са постигнали и след години тренировки.

аз се изказвам в тяхна полза. просто смятам че самата идея е различна. като отидеш на курс по английски или на частни уроци...очакваш ли да получиш възможността да можеш сам да говориш английски?
а като отидеш на треньор имаш ли същото очакване?

и тук идва проблема че треньорите не успяват да предадат най-важните неща които знаят. моето наблюдение е че треньорите преподават нещата които не разбират. дет се вика “като разбираш нещо и гоправиш, като не го разбираш и учиш другите как да го правят.” елементарен(основен) инстинкт е това. като не знаеш дали в пещерата има мечка и пращаш някой друг.

дори да тренираш с треньор, най-важното на което той може да те научи е да си подбираш информацията(защото се предполага че той е успял да се научи да го прави). и да те научи да не прескачаш стъпала. гърба прав, цялото стъпало на земята, сгъввай краката без да го променяш това. и усещай тялото си. бъди в момента.

в Израел правят проучване. 8 детски градинин, преброяват закъснелите взимания(родители които идват след уговорения час да си вземат децата). 4 контролна група, 4 експериментална. експеримента? глобяваме 5-10 лв(в шекели...не помня сумата) за закъснение. закъснелите взимания се удвояват. защото вече няма отговорност. т.е. аз си плащам за това че закъснявам. интересно, но дори след премахването на глобите, в тези детски градини броя на закъсненията си остава висок.

т.е. аз делегирам “вината” на другите. аз тренирам по тоя начин. не съм аз виновен нито за резултатите си, нито за неуспехите си. защото някой друг го е измислил. защото така се прави.

По залите е пълно с трениращи, които четат и се информират, но желаните резултати не са постигнали и след години тренировки.

аз самия съм на тоя влак. едно от най-големите ми “прозрения” беше това че слушам другите а не тялото си.
“ти трябва да тренираш повече!”
” трябва да идваш дори когато не ти се тренира”
трябва да си по-упорит.
не го правиш правилно.
много мислиш...
и т.н.

на мен ми отне 5 години да разбера че след 2 седмици трениране с тежести ми трябва 1 седмица почивка(може и активна). обаче аз слушах хората около мен. голяма част от които никога не са претренирали! 10 години вдигане на щанги, национален отбор, европейски първенства...и единствените ти признаци на претрениране са че ти се спи повече? ВТФ?

В крайна сметка смятам, че трябва да улесняваме живота си, а не да го затрудняваме. В началото имах нужда от треньор, сега имам нужда от партньор.

п.п. Нямах тръпение да изчета всички мнения, така, че ако повтарям някого...:D

Ами това че не си прочела ти отне възможността да видиш че аз не твърдя че “без треньор можеш да знаеш всичко и няма да го ползваш никога!” можеби така съм прозвучал, но това е грешка на изказа ми.

...преди да коментирам тема задължително прочитам мненията на автора й, така, че съм наясно с твърденията ти ;) Но това не е темата сега.

Аз не казвам, че твърдиш, че “без треньор можеш да знаеш всичко и няма да го ползваш никога!” Съвсем не казвам това. Просто онова, което аз разбирам от всичко, което ти си казал и от отговорите ти към коментиралите по-горе, е, че няма нужда от треньор, защото човек се научава (казано с 2 думи, за да не преразказвам...). Моето твърдение е, че да, човек се научава, но някой трябва да го научи. Отиваш при треньор, професионалист, за да се научиш и евентуално да продължиш сам, но и да не продължиш сам, пак е ок, защото треньорството е професия. Някой ден като дойдеш при мен и ми кажеш “Направи ми договор за покупко-продажба”, аз няма да се чудя след десетия такъв дали не си се научил най-накрая да си ги пишеш сам, а ще ти ги правя всеки път, защото аз това мога, това е моята професия и ще ти “подавам договорите”, както ти на мен дъмбелите, колкото ти е необходимо, с оглед целите ти. Ако искаш ще се научиш да си ги пишеш, ще се спукаш да четеш, но винаги ще има риск да не си си защитил правата, така като бих ги защитила аз. Същото е според мен - винаги ще има риск да клекна грешно, да не преценя тежестта. Не казвам,че во веки ще тренирам с треньор, просто тренирането с треньор не може да се подценява току така и така лесно да се намира за излишно. А от думите ти аз разбирам, че ти твърдиш, че не е необходимо, защото човек сам се учи. Всеки със знанията си помага на другите, които нямат тези знания.

Абе, разбира се, че не е задължително да ползваш треньор, то с малко повече желание и мозъчна операция ще си направиш сам, нямаш нужда от хирург ;) Нищо в този живот не е задължително.
Нещата ни се струват лесни на нас, защото имаме опит, чели сме и тренираме от години. За един начинаещ, който дори не знае какво е серия и кое упражнение какво тренира, нещата не са толкова лесни.
Ти примерно ако не си виждал досега компютър, ще можеш ли да инсталираш сам операционна система и да смениш хард диск?
Някои хора наистина нямат нужда постоянно някой да им виси над главата и да ги тренира, други обаче предпочитат някой да мисли вместо тях и да им казва какво да правят. Разбира се, треньора не може да тренира вместо вас или да се храни вместо вас, така че дали ще има резултати на едно 90% си зависи от самият трениращ, от отношението му към нещата и от усилията, които влага в тренировките.
Всекиму според нуждите ;)

Аз лично имам наблюдения само върху един треньор.
1. Често тренира повече от един двара души, при което не успявя да обърне реално внивамие на никой. даже веднъж тренираше 5 човека и само тичеше из залата или се провикваше от единия край към другия.
2. Изглежда, така сякаш съставя тренировките в движение. Примерно тренираш гръб - кзва ти направи това, това и това. на следващата тренировка за гръб ти дава други упражнения, на следващата - пак други. То товя не е лошо, но един начинаещ никога не може да схване логиката на тренировките и кога какво и защо да прави. Това те прави зависим от треньора и се налага да му плащаш за всяка тренировка с него.
3. Често наблюдава трениращите някак отстрани и безучастно. Даже понякога си седи на барчето и само казва “Сега направи онова - еди кое си упражнение.”

Лично аз когато започнах да тренирам бях на километри от правилния път. И в упражненията, и в храната, и в самите тренировки. Но тогава нямаше и треньор когото да попитам. В началото просто исках да сваля кг. Първата година беше загубено време за мен. Свалих съвсем малко и не бях доволна от постиганатото, но не се отказах. И понеже ми беше интересно започнах да чета форуми, статий и каквото ми попаднеше. Постепенно благодарение на информацията започнах да нанасям промени в програмата, не изведнъж, а стъпка по стъпка. След доста четене и пробване са запалих по по-тежките тренировки и реших, че искам да качвам ММ. И сега една зима по-късно съм много доволна от постигнатото, макар да не е много. Така и обаче не се възползвах от услугите на треньора. Беше ме страх да не би да ми каже, че тежките тежести не са за жени.

Мисля си обаче какво би било ако първоначално когато започнах имах треньор. Естествено щях да му кажа, че искам да отслабна и той щеше да ми направи програма, като на всички жени. По всяка вероятност щях да отслабна, може би повече отколкото като тренирах сама първата година. Но ако му се бях доверила напълно и не бях чела по форумите, едва ли щях да открия тежките тренировки. Просто щях да съм малко по лека на кг. Но аз съм била и 49 кг /сега съм 59/ и не съм била толкова доволна от себе си както сега. В най лошия вариант щях да тренирам известно време с треньора и да се откажа, след като не съм удовлетворена от резултата. В най-добрия вариант щях да давам пари за треньор, пак да чета, да загубя една година и тогава пак да тръгна по пътя, по който вървя сега. Как треньора да разбере какво желая, като и аз не знаех в началото. При мъжете е лесно - връчваш му тежестите и да прави мускули, но при жените е доста различно. Треньора е необходим, но той е само едно мнение от многото. Човек трябва да иска да се развива, да търси за да успее. Не може да се оставиш по течението.

Само едно ми е странно - жени, който преди тренираха с тренера, сега не ги виждам да идват. Може да са се отказали. Желанието за тренировки трябва да е вътре в теб и то да те мотивира, дори и когато резултат няма или е минимален. Иначе и 10 тренера да имаш все тая.

и какво значи ефективни тренировки? “за различните цели трябват различни начини на трениране.” bullset!

Няма как да се съглася с теб. Ако правилно съм тр разбрал, то казваш че:

> “има само една цел и само един начин да се постигне”
> ако някой има други цели, не е прав - промит му е мозъка или е сляп
> ако ползва друг начин за постигане на целта, пак не е прав, а е заслепен от чужди модели
> правилният път за едно тяло е само един, целта може да е само една

Тези концепции смятам за чужди и за самата природа. Намирам ги само в религията, религиозната философия, алхимията и търсенето на философския камък. Ако е това, :) питай Милко той го има отдавна. (оффензив джоук)

Звучиш ми, като човек търсещ универсалното и единственото, същевременно интимно и уникално за всеки човек, превъзхождащо всички останали чужди модели, в съчетание от методика и принципи на трениране, контролирани от самовглъбение, самонаблюдение и вътрешен диалог. Нещо като в манастира Шао-лин, седиш - слушаш себе си, измерваш прогреса си и се надбягваш с козите, после медитираш до нирвана и обратно.

И като отидеш в цивилизацията, 2 седмици друсане със захар, кофеин и тумблирано пилешко месо си с нарушен вътрешен диалог за трениране и трябва отново да се върнеш на пътя.

Майтапа на страна, идеите ти са хубави, добре е да мислиш извън моделите, лошо е когато го правиш ей така за спорта и се опитваш да доказваш универсални истини. Не твърдя, а предполагам.

Има проблем/бариера - има повод за мислене. Няма бариера/проблем - даваме нататък. Хората сме изменчиви и адаптивни, но без модели, без специализация на труда, без разпредление на вниманието в рамките на група - нямаше да сме където сме днес.

Основната разлика между любителския и професионалния спорт е ТРЕНЬОРЪТ!
Не говоря за човек, изкарал курс и показващ в залата основните упражнения, а за професионален треньор.
От вашите цели и амбициите ви зависи дали ще го ползвате. Когато съм се занимавал професионално със спорт треньорът е бил до мен неотлъчно.
Сега имам други приоритети и нямам професионални спортни амбиции. Затова ползвам вашите съвети и съветите на приятелчетата в залата! Е, понякога и аз споделям моя опит, за да бъда полезен с каквото мога.

Аз ще се опитам да изляза от философския тон, пък е не съм толкова силен в лексиката и боравенето с думи. Затова пък ще се опитам да дам за пример моя случай, защото смятам, че се вписвам в повечето изброени типажи трениращи, което пък значи, че малко или много съм еволюирал. Започнах да ходя на фитнес преди почти 2.5 години, в самото начало на януари. Колегите ми подариха за рождения ден карта, която беше доста скъпа и нямаше как да я изхвърля :) В началото си виках: “ебаси и тъпия подарък”, но се насилих и започнах тренировки в зала + плуване. Бях абсолютно убеден, че нямам никаква нужда от треньор и всичко мога да науча сам, тъй като информация има предостатъчно. Убеждението ми се затвърждаваше постепенно, наблюдавайки работата на треньорите в залата и дискутирайки с тях. Всеки имаше различно виждане за нещата и аз не знаех на кой да вярвам. Целите ми бяха да сваля 10-15 кг. и да започна да се чувствам по-добре. Първата година тренирах кръгово, по схема измислена от мен, стремейки се “да слушам тялото си” и без нито ден почивка. Час и половина фитнес, после 40 мин. интензивно плуване. Сами се досещате как се чувствах след тази година. Успях да сваля чутовните 400 гр. и изглеждах по същия начин както и в началото. Тогава си казах, че съм на погрешен път и е време да почета повечко. Направих го и следващата една година започнах да тренирам по до болка познатия сплит, плюс плуване и кардио, но с поне 1-2 дни почивка седмично. За тази една година успях да си подобря постиженията незначително - например лежанката от 45 на 50 кг, което е смешно за 100 кг мъж, трениращ от 2 години. Обаче свалих около 10 кг., което ми се видя едно добро начало. Тогава реших, че е крайно време да престана да си губя времето с безсмислени експерименти, станах на 40 год. и нямаше накъде да чакам. В началото на годината се свързах с Лазар и откакто работим заедно, съжалявам за изпуснатото време. Вече почти удвоих резултатите си, имам сериозна промяна във визията  и се чувствам чудесно. Разбрах многото грешки, които съм допускал и ми се промени изцяло мирогледа за спорта. Винаги съм предпочитал да тренирам сам, а и въобще в живота си съм разчитал предимно на себе си, но в този случай осъзнах, че съм бил на погрешния път. Аз също смятам, че не е необходимо треньорът да те дондурка непрестанно, но има период от тренировъчния процес, в който той е незаменим. От друга страна съм абсолютно съгласен, че можеш да бъдеш поведен в много грешна посока и навиците, които ще си създадеш, са почти невъзможни за изкореняване. Аз и сега, въпреки неопровержимите резултати, все още изпитвам съмнения и се чудя, защо не правим това или онова по друг начин. Основния проблем произтича от това, че качеството на професионалистите в България (в която и да е област), е меко казано спорно и да попаднеш на способен човек е наистина рядкост. Само се замислете за така наречените “майстори”, които ремонтират жилища и ще ви се до ще да си боядисате или залепите плочките сами. А и в крайна сметка, няма перфектен модел на поведение, тъй като при всеки човек е индивидуално. Затова и си мисля, че темата има по-скоро философски характер и няма да доведе до решение и консенсус :)

Като ви чете темата човек остава с впечатлението, че 99% от хората прохождат в нашия спорт с помощта на треньор, а то е точно обратното! Пуснете една анкета в нашето малко бодибилдинг общество(сиреч форума :) ), да видим колко хора започвайки тренировки са си платили да ползват услугите на въпросните?!? На мен никой не ми е втълпявал, като започвах, че имам нужда от треньор, на моите приятели също! Има си хора на които не треньор, а Господ не може да им помогне, както има и такива като Петко,  моя милост, като гледам и ти и още много,много ..... които четат, тренират, попиват от грешките  и се стремят да се усъвършенстват

Имаме ли нужда от “треньори”, или по-скоро от “партньори?”

Имаме нужда от треньор, който същевременно е и партньор. Като гледам как груповите тренировки из страната набират популярност си мисля точно това.
Хем се съветваш с Вик, Славко, Лазар или Юли, хем гледаш как и те тренират.
Най-хубавото е, че въпреки, че тия поляни, които пасем те отдавна са ги асфалтирали, “треньора” също се учи от “ученика” си в известна степен.
Всеки има собствени специфични нужди. Но повечето се нуждаят именно от това - сравнително утъпкана пътека и стимул.

Смятам, че като изключим медицинските причини и високите спортни цели, хората търсят треньори поради мързел, липса на време, съмнение в собствените си възможности или нежелание да поемат отговорност за действията си. Няма лошо.

Мисля, че за всеки(е, хайде почти всеки) от нас, би било полезно да тренира поне за известно време при добър треньор.
Няма да навлизам в понятието “добър треньор”, защото освен знания и умения, успеваемостта на треньора и тренираните от него, зависи и от други фактори, включително психологически/комуникативни и т.н. Едва ли бих могъл да очертая и бегло аспектите на тази професия и нейното приложение, защото съм доста далеч от нея - не се и опитвам.

Не съм съгласен с тезата, че наличието на треньор, неминуемо прави някого “кон с капаци”. Със същия успех, при липсата на треньор, конят би бил наличен, капаците също, а тренировъчните методики...още по-трагични. Да, съгласен съм с това, че един не-добър(да се чете дори неподходящ) треньор, може и да навреди.

Това ми е мнението по темата. Ще го обоснова съвсем накратко и с личен пример.
Никога не съм тренирал с треньор, не ми е показвана техника и др. от квалифициран/подготвен човек.
В голяма степен, бб-тийм и пишещите тук, а в последствие и други онлайн медии са били източник на информация и чужд опит за мен и продължават да бъдат. В същото време, абсолютно осъзнавам и периодично откривам свои грешки, при тренировки, техника на изпълнение на някое упражнение и т.н. И винаги е по недобър за мотивацията ми начин или по...доста болезнен начин.
Предполагам, че ако всичко се случваше, не само на база на експеримент, а в някаква по-контролирана среда и при наличието на подготвен за целта професионалист, то това би ми спестило доста време и болка и значително би подобрило постиженията ми във всеки един аспект от тях.
От друга страна и ти си прав - няма нищо сигурно.

с интерес изчетох мненията, но в случая няма да коментирам тях, а ще ви представя моето мнение по въпроса, съдържащ се в заглавието.
тренирам от доста време. в момента осъзнавам, че с треньор, щеше да ми е по-лесно, щеше да имам по-добри резултати, но и аз (както и поне 90% от трениращите) започнах със съветите на един приятел, после гледах какво правят по-яките в залата, после започнах да чета, да пробвам и прилагам ... и така. от миналата година ми се въртят мисли в главата да тренирам с треньор (нямам никакви спортно-професионални амбиции) - има неща, за които не съм достатъчно компетентентен, имам нужда от мнението на друг човек, но въпросния треньор трябва да си разбира от работата - тренировки, хранене ... всичко ... за съжаление до момента съм още на етап “мисли из главата” ... кризата се отразява
та така де - мението ми е, че има нужда от истинстински треньори ... то всички разбират и от коли, ама има моменти в които само професионалист може да ви я оправи ;)

Зависи на какъв треньор ще попадне човек.
Едно преразглеждане на хранителния ти режим - треньора може наистина да уцели перфектния хранителен режим за клиента, но услугите му не включват това да приготвя храна и да “храни” трениращия, т.н. :), да осигури време за хранения в дневния му режим.. На теория уж ясно, дъра-бъра, но на практика никой няма да ти вкара стадото в кошарата.

Има голям обем неща които така или иначе трябва да свършиш сам. Може да имаш успех, може и да е незначителен, но трябва да го направиш ТИ.

“А бравос!” дето вика Професора.
гледал ли си трудовете на Джон Берарди?
1. всички почват с едно и също нещо. и почват същата вечер(след семинара).
2. всеки нагласява и променя режима след като има познания как да гоправи(това може и друг да го прави вместо теб).
3. пазаруването, готвенето, това какво имаш в кухнята е също толкова важно. т.е. дава ти се най-лесния и ползотворен начин да пазаруваш(готов списък, обиколка по периметъра и си готов под 15 мин, а пазаруваш за цялата седмица), най-полозтворните и улесняващи те неща за в кухнята(грил, тиган, блендер и т.н.) и стратегии за готвене(как да добавиш или махнеш калории на една рецепта, как да пестиш време готвейки 2+ неща наведнъж и как да готвиш за цялата седмица в един ден или два).

не очакваме да ни готвят всяко хранене и да ни се обаждат по телефона, обаче очакваме всяка тнерировка някой да ни е над главата?

Аз лично имам наблюдения само върху един треньор.
1. Често тренира повече от един двара души, при което не успявя да обърне реално внивамие на никой. даже веднъж тренираше 5 човека и само тичеше из залата или се провикваше от единия край към другия.
2. Изглежда, така сякаш съставя тренировките в движение. Примерно тренираш гръб - кзва ти направи това, това и това. на следващата тренировка за гръб ти дава други упражнения, на следващата - пак други. То товя не е лошо, но един начинаещ никога не може да схване логиката на тренировките и кога какво и защо да прави. Това те прави зависим от треньора и се налага да му плащаш за всяка тренировка с него.
3. Често наблюдава трениращите някак отстрани и безучастно. Даже понякога си седи на барчето и само казва “Сега направи онова - еди кое си упражнение.”

колко човека може да тренира един треньор?
колкото по-малко може да говори треньора, толкова по-добър е. ХА! Поликин казва “ако до втората серия клиента ти не може да прави даденото упражнение с прилична техника, то е подбрано грешно упражнение.”
т.е. ако всеки има правилно подбрани упражнения няма да е нужно да бъде наблюдавам непрекъснато. RNT и всички начини за прогресиране на упражненията идват тук. и е важна организацията. има ли сериозно значение дали ще правиш гребане с дъмбел или долен скрипец? дали ще се набираш или ще правиш горен скрипец? дали ще правиш лицеви опори, кофи или лег?

аз също съм бил от тия дето си измислят тренировката в движение. не точно - имал съм схема по която ще се развива трнеировката и съм избирал упражненията в момента(т.е. хоризонтално дърпане...трябва да реша какво да е). знак на нисък професионализъм!

Няма как да се съглася с теб. Ако правилно съм тр разбрал, то казваш че:

Майтапа на страна, идеите ти са хубави, добре е да мислиш извън моделите, лошо е когато го правиш ей така за спорта и се опитваш да доказваш универсални истини. Не твърдя, а предполагам.

:) не, не е това което се опитвам да кажа. почти обратното се опитвам. целия ти пост е пълен с неща които ме навеждат на мисълта че ако преди горе-долу разбираше какво се опитвам да кажа, то сега вече тотално съм те объркал. съжалявам че съм неясен в изказа си.

ъм...аз не доказвам нищо. аз не споря. аз дискутирам.
пиша тая тема защото имам нещо което не ми е ясно и чрез мненията и вижданията на другите искам да ми се изясни. отдавна(ха-ха!) не се опитвам да убедя (почти)никой в (почти)нищо.
погледни темите на другите. “добра ли е тази програма за бицепс?” на човека не му е ясна тая програма и дали ще му свърши работа. защо тази тема да е различна?

Тотално ти загубих мисълта. (блинк) :)

Треньорската професия е като всяка друга професия. Как даден човек упражнява своята професия зависи от самия него. Бодибилдинг,културизъм,фитнес и т.н. това е цяла индустрия и тя се развива постоянно. От треньора си зависи дали ще се запознава с новостите т.е. дали и той ще се развива или ще си го кара както си знае. От там идват и неговите резултати (на треньора) в професионален план. Все още в България е слабо търсенето на тези услуги и не са и много добре платени, оттам и качеството им, но има и хора, които работят (някой от тях ти изказаха мнение по темата) и развиват тази индустрия в България. С времето тези хора ще стават все повече. За мен е необходимо един начинаещ в залите да се допита поне в начало до треньор, поне дотолкова че да знае как да не си навреди.

При подготовката за състезание по културизъм, когато си на супрестрикна диета понакога умът ти се замъглява от липсата на въглехидрати и не можеш да направиш обективна оценка на това как изглеждаш. За това дори повечето от професионалистите (почти всички) имат доверени хора, които често, периодично ги наблюдават и дават обективно мнение. Разбира се всеки сам преценява, но е добре да има някой, който да те гледа редовно отстрани и да ти казва наистина ли е така както си мислиш за да могат да се вземат евентуални мерки. Тези хора не могат да се нарекът точно треньори, но и най-добрите имат такива. Това може да го разбере само човек бил на стрикна, състезателена диета.
Разбира се има и хора, при това състезатели, които изцяло се доверяват на други хора и правят всичко каквото им кажат. Така до някъде е по-добре защото не ти се налага да мислиш за нищо. Но в крайна сметка всеки сам си прценява целите и възможностите.
Не винаги треньорът помага обаче. Типичен пример е Денис Улф. По времето когато се подготвяше с треньор формата му беше по-лоша и се класираше по-зле от колкото когато работеше сам. При това се пробва с няколко различни треньора, ако не се лъжа.