Самооценка и мотивация - кой, как и защо?

Привет,

Шляейки се из изданието се зачетох в статията Самооценка и мотивация. След като я изчетох с интерес, си зададох няколко въпроса, на които се опитах да си отговоря искрено. Не обичам да изпадам в самозаблуди - губи се част от личността. Предлагам и вие да бъдете искрени в отговорите си. :)

Реших да се опитам да разбудя малко страстите във форума и да съберем мислите си в една дискусионна тема.

Ето и няколко въпроса, върху които да помислите:

- Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?
- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?
- Как спортуването влияе на вашата самооценка?
- Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?
- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?

Да не забравяме и противоположната страна:

- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?
- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?
- Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?
- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?

След като сега имате черно на бяло “положителните” и “отрицателните” места в личната ви самооценка, оценката на околните за вас и нивото ви на мотивация, какво смятате да предприемете, за да може и минуса да се превърне в плюс? :)

Това са само част от въпросите, които си зададох аз. Останалата част можете да допълните вие! :)

Леле, че това си е направо мини интервю! :)
-Обикновено съм доста критична към себе си, нещо, върху което работя, защото мисля, че човек трябва както да изисква от себе си, така и да се наслаждава на постигнатото и да си дава почивки.
Околните доста често гледат на мен като на странна птица, но това е само когато се запознаят отблизо с начина ми на живот (частта със спортуването, начинът на хранене, НЕ-пиенето, НЕ-пушенето, НЕ-друсането и т.н.). Но няма как, все още не сме достигнали нивото в България.
-По-правилно мисля, че е да се каже, че гледам да се отнасям със себе си като с приятел, да се поглеждам отстрани и да си представям в дадена ситуация какъв съвет бих дала на някого на моето място.
-Спортът ме кара да се чувствам тонизирана както физически, така и психически. Когато спортувам, усещам, че правя нещо добро за себе си, което води до повишаване на “самооценката”.
-Важно за мен е и какво постигам в учебното си развитие. Не съм фенка на образователната ни система, но под учебно развитие имам предвид научаването на нови неща въобще. Гледам да не оставам в застой, да използвам мозъка си, защото за мен идеалният ден преминава през умствена работа, физически труд и спокойна почивка в добра компания и тиха среда.
-Това, което винаги ме “изправя” когато съм в трап, е желанието ми да продължа да живея. В подобна ситуация си казвам “Добре, ще се гръмнеш ли този път? -Не. ” (засега такъв е бил отговорът) -”Тогава се стягай и започвай да търсиш решение!” Нещо, което знам със сигурност, е че, макар понякога търсенето да отнема цяла вечност, ВИНАГИ има решение.

-Избягвам да очаквам оценки от другите хора. Мисля, че златната е среда е да гледаш околните, да общуваш, да учиш нови неща, да се вслушваш,  за да можеш да изградиш своя гледна точка и мнение по различните въпроси, след което да си поставиш сам цели и граници, които да спазваш и сам да се оценяваш и критикуваш.
-Може би самият факт, че поставям собствената си летва доста високо и очаквам от себе си да я надминавам.
-Има, разбира се, но за щастие много рядко.
-Най-вече разговор с близки хора. Нищо не помага така както споделянето. Иначе ми помагат приятната, надъхваща и енергична музика, оптимистичните филми, веселите клипчета, добрите спомени, слънчевият ден, красивата природа.

Ето два въпроса и от мен: Кое ви кара да се чувствате истински изпълнени с енергия? А какво да се забавлявате от сърце?
пОздрави

Заслужаваше си да се замисля! :)

- Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не? - Аз се самооценявам като упорит и постидащ целите си на всяка цена. Околните ме оценяват като фитнес маняк...
- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг? - Приятел
- Как спортуването влияе на вашата самооценка? - Силно положително!
- Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо? - Отношението ми към другите хора, което често остава недооценено според мен.
- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете? - Мотивирват ме всички, които висят по цял ден в кафетата и компютърните зали и ме питат как да стана здрав. Мотивирват ме и всички, които са ме тъпчели и подигравали в началото, когато започнах да тренирам. Тази- статия също..

Да не забравяме и противоположната страна:

- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени? - По скоро няма такива ситуации, които да ме карат да се чувствам оценен...
- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка? - Слабото внимание на момичетата към мен
- Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас? - След всяка загуба се чувствам така, но после се връщам с двойна мощ! Пак слабото внимание на хората към мен... Когато видя някой да напредва, а аз да тъпча на 1 място.
- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично? - Прося си хвалби от другите. Просто обичам другите да говорят добри думи за мен.

- Кое ви кара да се чувствате истински изпълнени с енергия? - Чувството да бъдеш обичан
- А какво да се забавлявате от сърце? - Няма конкретно нещо. Някой път не съм в настроение, друг път ми идва да гръмна от кеф просто ей така. Тогава стават незабравими моменти с приятели..

Ето и няколко въпроса, върху които да помислите:

Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?
- Самооценката ми често стига до там да ми се скапе настроение и рядко стига до там да съм доволен от физическата си форма (нали за спортната форма ства дума ) Оценката на околните е 99% полужителна но пък до колко мога им вярвам ?! 
- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?
Винаги приятел
- Как спортуването влияе на вашата самооценка?
Изцяло полужително винаги 
- Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?
Доверите на другите в мен 
- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?
Че съм на 17 и ще е тъпо да се предам баш’ сега, както и факта, че имам тренировка дали днес или утре...( и стягайте връзките хора ! )

Да не забравяме и противоположната страна:

- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?
Има но са много...кога реално недеооценен кога справедливо пренебрегнат но има
- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?
Критичната самооценка прикрита от повърхностно самочувстие.. ( може би защитна реакция никой не обича хленчещи момчета макар, че не винаги успявам да прикрия тежката критика към себе си която на пръв поглед трябва да значи, че другия трябва да ми каже ‘’Не не е така’’ )-
Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?
Да има ама тогава разсъждавам логично и стигам до извода, че не е така... във фитнеса мотивацията се връща с псувния или удар на главата в дъбмел, щанга... 
- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?
Когато всичко тече супер.. съм щастлив когато не върви чакам да дойде готиното :D Не разбрах тук за спорта ли как върви - ако е това постиженията си се качват, защото някой път просто вдигаш тежеста но не я усещаш...

Хммм...поради наблюдението ми, че сред отговорите ви присъстват и негативни такива, мисля, че ще е добре да добавя още един въпрос, като най-важен и като за финал на въпросника:

- След като сега имате черно на бяло “положителните” и “отрицателните” места в личната ви самооценка, оценката на околните за вас и нивото ви на мотивация, какво смятате да предприемете, за да може и минуса да се превърне в плюс? :)

Мисля , че е коректно и авторът на темата да отговори на зададените от него въпро си :)

Аз ще помисля и ще пиша по-късно, защото въпросите не са така лесни :)

- След като сега имате черно на бяло “положителните” и “отрицателните” места в личната ви самооценка, оценката на околните за вас и нивото ви на мотивация, какво смятате да предприемете, за да може и минуса да се превърне в плюс? :)

Пак аз да кажа :D Има хора които смятат, че начина ми на живот е прекалено свързан с фитнеса ( хранене, тенриране и т.н. ) и го считат за МИНУС... такъв минус немога да превърна в плюс... реално искам да превърна ‘’моите минуси’’ в ‘’плюсове’’ не се вглеждам в чуждата критика каквата и да е тя.. ( може би е грешно това ) . Да се опитам да приема забележката ма друг значи той е заслужил да го послушам... става дума за хора като баща ми и т.н. хора с опит в живота не става дума да послушам тая или оная да си обръсна главата, че ще съм по-красив или нещо от сорта.

Подкрепям ralista и мисля, че ProXxX трябва да сподели с нас неговите отговори :)

Поздравления за идеята. Аз също ще помисля и довечера ще споделя :)

Подкрепям ralista и мисля, че ProXxX трябва да сподели с нас неговите отговори :)

И това ще го бъде. (wasntme)

- Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? В какво отношение - като човек, като професионалист, като приятел, като дъщеря, като сестра, като гадже, като танцьор, като спортуващ. относно това, което правя, относно това, което говоря, относно начина, по който се държа? Справедливо или не? Зависи от смисъла на първия въпрос
- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?
На себе си или на другите? На себе си - преобладаващо приятел, рядко, но се случва враг, на другите - винаги приятел.
- Как спортуването влияе на вашата самооценка? Зависи от емоционалното и физическото ми състояние - ако съм в добра форма определено постигам задоволителни за мен резултати, а това влияе положително на самооценката ми, обратно - лошо физическо и/или емоционално състояние => лоши/незадоволителни резултати => удар по самооценката ми. Има и един друг, аспект, свързан с настоящия етап от живота ми - влияе зле върху самооценката ми, защото понякога съзнанието, че спортувам много ме кара да се самооценявам като вятърничава, защото не се занимавам САМО със “сериозните” неща, това е под влияние на общественото мнение - понякога плащам данък обществено мнение.
- Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?
Социалните контакти, работата, знанията.
- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?
Вярата и желанието.

- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?
За съжаление - една камара случки в последните 7 месеца, но пък на тях противостоят една камара обратни такива.
- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?
О, да - перфекционизмът ми, буквоядството, вяра граничеща с наивност и глупост.
- Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?
Да, твърде често в последно време.
- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?
Разговор с точно определен човек или просто мисля, мисля, мисля положително и...се амбицирам отново.

След като сега имате черно на бяло “положителните” и “отрицателните” места в личната ви самооценка, оценката на околните за вас и нивото ви на мотивация, какво смятате да предприемете, за да може и минуса да се превърне в плюс?

Мисля си, ако правилно въобще разбирам поставената тема, самооценката не би била реална без минусите, засега минусите понякога ми помагат, нищо не е само положително, засега не мисля да ги променям.

-Кое ви кара да се чувствате истински изпълнени с енергия?
Не мога да кажа “кое”, мога да кажа “кога” - в последно време особено - събота сутрин, след закуска, като тръгвам за 10-то училище в Младост.

А какво да се забавлявате от сърце?
Първото, за което се сещам - глупостите на Дребносръчко (шефчето на танците) за неговите приоми за сваляне на жени :D :D :D

- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?
Комплекси. Мотива “аз не съм достатъчно, ми казаха те с поглед”

/thread

- Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?

По десетобалната скала - 5ца си давам. Мога да съм както много мил, така и много гаден, спрямо хората. Зависи от настроението ми. Това не е правилно, но съм си такъв. Околните ме оценяват като някой побъркан фитнес маняк, който яде по 100 яйца на ден и не си мърда гъза да се раздвижи с приятелите си, но на мен ми е през оная работа за тяхното мнение.

- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?

По-скоро приятели. Със спорта аз си помагам, а това правят приятелите.

- Как спортуването влияе на вашата самооценка?

Само положително. Визията ми се промени коренно, самочувствието ми е 10 пъти по-голямо и какво ли още не...

- Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?

Знанията ми. Нямам предвид това, че съм си научил урока по биология или химия, а това, че когато седна на маса мога да разговарям по всяка тема. За мен това е важно и когато знам нещо повече от другите, се чувствам много добре. Визията също е много важна.

- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?

Специално за спорта - постиженията на другите. Когато в една тренировка не съм постигнал това, което съм си планувал - хващам щангата и вдигам, докато не успея. Мотивира ме това, че другите са по-силни, по-голями и готови за битка.

Да не забравяме и противоположната страна:

- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?

Случки - много. Хора - не. Всеки, който ме смята за простак, е простак :)

- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?

Има много неща, които се старая да променя, но главно за мое  добро, а не за това на другите :)

- Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?

Има, да, тогава си казвам, че всичко е свършило, преставам с всичко и е*авам майката на всички, но рано или късно се оправям и пак съм си аз.

- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?

По-скоро нещо друго, зависи от случая.

След като сега имате черно на бяло “положителните” и “отрицателните” места в личната ви самооценка, оценката на околните за вас и нивото ви на мотивация, какво смятате да предприемете, за да може и минуса да се превърне в плюс?

Какво ли?! Желязо, храна, сън х2. Тогава аз ще съм щастлив, а другите нека говорят каквото искат зад гърба ми.

ако правилно въобще разбирам поставената тема

Честно казано, пуснах темата с един замисъл, но поради двусмислието идеята се разви в един по-добър вариант. В момента виждам един вид форма на самооценка с цел усъвършенстване.

И, да...реалната самооценка задължително включва и минуси. Мисълта ми е един своеобразен личностен upgrade (ако мога така да се изразя). Написваш как стоят нещата около теб, виждаш какво ти куца (естествено лична преценка) и вместо цял живот да се самосъжаляваш за нещо, измисляш вариант, с който да промениш минуса в плюс и да се чувстваш още по-добре в кожата си. :)

В какво отношение - като човек, като професионалист, като приятел, като дъщеря, като сестра, като гадже, като танцьор, като спортуващ. относно това, което правя, относно това, което говоря, относно начина, по който се държа?

Поради нашумялия кросфит през последни дни ще отговоря в същия дух. Целта е да си добър във всички тези аспекти от живота ти. Всеки има слаби места в комплекса наречен живот. Всеки е слаб в една или друга дисциплина. Номера е постояяно да се опитваме да подобряваме себе си, независимо колко ще ни изпоти това. :)

- Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?
Недостатъчно справедливо
- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?
Като за приятел.
- Как спортуването влияе на вашата самооценка?
Решаващ фактор е !
- Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?
Приятелите - колкото повече, толкова по-добре
- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?
Страхът от поражението.

Да не забравяме и противоположната страна:

- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?
Да, но аз съм си виновен.
- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?
Определено.
- Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?
Твърде често
- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?
Приятелите винаги са ми действали положително, но когато няма такива до мен - спортувам.

- След като сега имате черно на бяло “положителните” и “отрицателните” места в личната ви самооценка, оценката на околните за вас и нивото ви на мотивация, какво смятате да предприемете, за да може и минуса да се превърне в плюс?
Трябва да спра да се интересувам от мнението на хората и да не се опитвам да угаждам на всеки (което включва и различно държание с различните хора). Да гледам положително на живота и по-рядко да изпадам в ” депресивни ” състояния.

-Кое ви кара да се чувствате истински изпълнени с енергия?
Когато виждам напредъка и успеха, когато усещам как мечтата ми е на път да се сбъдне.

А какво да се забавлявате от сърце?
Добрата компания и евентуално съвместно спортуване.

ако правилно въобще разбирам поставената тема

И, да...реалната самооценка задължително включва и минуси. Мисълта ми е един своеобразен личностен upgrade (ако мога така да се изразя). Написваш как стоят нещата около теб, виждаш какво ти куца (естествено лична преценка) и вместо цял живот да се самосъжаляваш за нещо, измисляш вариант, с който да промениш минуса в плюс и да се чувстваш още по-добре в кожата си. :)

Тогава - ще гледам да не се съдя прекалено строго.

В какво отношение - като човек, като професионалист, като приятел, като дъщеря, като сестра, като гадже, като танцьор, като спортуващ. относно това, което правя, относно това, което говоря, относно начина, по който се държа?

Поради нашумялия кросфит през последни дни ще отговоря в същия дух. Целта е да си добър във всички тези аспекти от живота ти. Всеки има слаби места в комплекса наречен живот. Всеки е слаб в една или друга дисциплина. Номера е постояяно да се опитваме да подобряваме себе си, независимо колко ще ни изпоти това. :)

Да пробвам тогава:
Според мен: съм добър човек, контактна, безкрайно положителна към всичко и всички, но веднъж издразни ли ме нещо/някой отивам в другата крайност, откровена съм, много лесно се сближавам, често положителното ми отношение и лесното скъсяване на дистанцията ми носи недоразумения, по отношение на хората толкова често се опитвам да игнорирам недостатъците им и да виждам само положителното  в тях (хората), че накрая ме смазват, защото не съм ги поставила на място, когато е било време, тогава още съм имала търпение да ги опознавам и да търся положителното в тях. Лесно се паля - паля се в спорове, паля се в нещата, които правя, раздавам се до край, каквото и да ми коства, един вид вманиачавам се, просто горя в нещата, които обичам да правя. Плаша се лесно от възможност за неуспех, търся вината във себе си и често сама се прецаквам. Егоистична съм - няма да жертвам тренировка/репетиция, за да се видя с нашите, ще наглася нещата така, че да огрея и на двете места, но няма да жертвам тренировка. На хора, които не заслужават, прощавам неща, които не бих простила, на хората които заслужават. Но пък иначе доста се раздавам за хората, гелдам да помагам когато и с каквото мога.
Според другите: същото, което и аз смятам за себе си. С разлика, че, специално по отношение на спорта, смятат, че съм вманиачена, че се паля и после ми писва, което е невярно и несправедливо.

Е на това му казвам самооценка. :)

Ако смяташ, че промяната на нещо ще помогне на теб и околните - действай! ;)

- Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?
Различно. Както от различните хора, така и от себе си в различните моменти.
- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?
По-скоро като за приятел.
- Как спортуването влияе на вашата самооценка?
Чисто и просто неизменна част от самооценката ми.
- Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?
Кариера => пари => семейство (близки) и всичко опира до щастието..
- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?
Да гледам как всекидневния човек бива мачкан и тъпкан.. и знаейки, че ако не съм различен, ще стана просто като тях..

Да не забравяме и противоположната страна:

- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?
Има.. и за жалост аз не съм факторът, който може да промени това..
- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?
Може би.. по-скоро недостиг.
- Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?
Твърде често.
- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?
Разговор с някой наистина близък и може би приятно прекарване със стари “близки от обратния пол”

- След като сега имате черно на бяло “положителните” и “отрицателните” места в личната ви самооценка, оценката на околните за вас и нивото ви на мотивация, какво смятате да предприемете, за да може и минуса да се превърне в плюс?
Да игнорирам дадени хора, знаейки, че те могат да ми помогнат, но в момента - не. Да търся повече близост с хората и да не изпадам в депресиращи и подтискащи мисли.

-Кое ви кара да се чувствате истински изпълнени с енергия?
Успявайки в някое начинание. Виждайки стъпката, която правя към осъществяване на мечтата ми. Също и израза “като става моето” би отговорил на този въпрос.

А какво да се забавлявате от сърце?
Идеалната компания, перфектните хора, добрите чувства по между им..

Айде и аз да се разпиша, както си му е редът. :)

Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?

Като се обърна през рамо и погледна назад в годините, самооценката ми е била почти на най-ниското стъпало. Всичко стартира от ранното ми детство и поради пълни детинщини естествено. Е, много от вас знаят от личен опит, че понякога макар на пръв поглед несъществени неща, те оставят сериозен отпечатък в живота ви. Радвам се, че намерих начин да се справя и в момента личната ми самооценка е далеч по-прилична. За това имат заслуга и много хора, които са отдавна в живота ми, а и такива, които са отскоро около мен. Дори и тези, които само се спряха за кратко успяха да ми помогнат да се погледна отстрани.

Какъв съм точно биха могли да кажат близките до мен хора. Аз не мога да се нагърбя с тежка задача като тази. :) В общия случай смятам, че съм оценяван напълно справедливо от хората около мен. Или поне от тези, за които ми пука. Другите - те са просто сенки в живота ми. Отдавна знам, че ако не познаваш човек не можеш да го съдиш и да му даваш оценки. А ако го правиш въпреки - губиш.

Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?

В смисъла дефиниран в статията за враг и приятел, трябва да призная, че до преди 8 месеца гледах на себе си единствено като на враг. Хубаво е, че при всеки идва момента, в който бива зашлевен от невидима сила, карайки го да погледне нещата реално, с чисти очи. От този момент виждам в себе си единствено приятел. Моментите на мрак и вражеско поведение отново се появяват тук-таме, но като цяло приятелството надделява. Ако не сме приятели на първо място със собственото ни тяло и собственото ни аз, то с кой? А в най-скоро време смятам да изритам напълно всичките си врагове. :)

Как спортуването влияе на вашата самооценка?

Ако не беше спорта нито щях да променя самооценката си, нито щях да стана такъв приятел със себе си. :) Спорта и хората, които спортуват изградиха една нова представа за света около мен. Много от черните облаци се разсеяха. Задават се дълги и слънчеви летни дни.

Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?

Ценностите. Определено ценностната система е нещото, което се старая да усъвършенствам с всеки изминал ден. А сърцето ми се свива при ежедневните срещи с хора, при които тази система е тотално рухнала. Тъжно, наистина тъжно!

Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?

Всички сме чували ”Човешко е да се греши”. Това не са случайни думи. Аз гледам на направените от мен грешки като втори шанс да намеря правилния път. Всяка грешка отваря нова вратичка в живота ни. Важното е да успеем да намерим ключа, когато момента настъпи. Това, което ме мотивира - най-вече хората, които ми казват, че не мога да се справя. Че нещо е непостижимо. Хората без воля и без желание. Тези, които си търсят причина да легнат под натиска на живота, а не търсят причина да стоят прави.

Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?

Под път и над път! А за мен е много важно да показваш на хората, че цениш техните действия. Ако искрено показваш на един човек, че цениш това, което той прави за теб или другите, печелиш още едно рамо, на което можеш да се опреш в тежки моменти. Подминаваш ли труда на хората без да го оцениш - не очаквай да се обърнат, когато викаш за помощ!

Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?

Това, че често си трая в моментите, когато устата ми трябва да е широко отворена, казвайки това, което мисля, това което желая и това, което смятам за правилно.

Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?

Разбира се! Често явление при всички ни. В такива моменти се замислям за хората, които наистина се борят с целия свят и едвам преживяват. Замислям се, за всички онези хора, с които съдбата си е изгирала гнусна шега, която с нищо не са заслужили. Тогава разбирам колко чудесно си живея и на какви дреболии обръщам внимание.

Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?

Без хубава музика не мога да живея. Тя е с мен и в добри и лоши моменти. Наистина верните приятели също са в състояние да ми повдигнат настроението и да ми покажат, че не съм сам. А понякога и обикновена дрямка върши чудесна работа! :)

Чудя се къде са хората с над 10 и повече години стаж в залата. Защо повечето от тях не искат да отговорят на въпросите?
Аз лично съм на мнение, че тази тема е от типа, където всеки е решил да пише дълъг пост, като дори не си прави труда да прочете другите постове. Аз ще отговоря кратко, ясно и честно.

Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните?
Развалина. Полу-развалина (не знам как се пише тая дума)

Справедливо или не?
Напълно справедливо.

Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?
Не разбирам въпроса.

Как спортуването влияе на вашата самооценка?
Не влияе. Може би я смъква леко.

Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?
Парите.

Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?
Бавно отминаващата болка.

Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?
Има. Много.

Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?
Не мога да отговоря.

Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?
Почти всеки ден. Най-много през ден.

Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?
Музика. Пускам, слагам слушалките и останалия свят не съществува.

След като сега имате черно на бяло “положителните” и “отрицателните” места в личната ви самооценка, оценката на околните за вас и нивото ви на мотивация, какво смятате да предприемете, за да може и минуса да се превърне в плюс?
Ако знаех отговора въобще нямаше да пиша този пост.

Аз лично съм на мнение, че тази тема е от типа, където всеки е решил да пише дълъг пост, като дори не си прави труда да прочете другите постове.

ммммм мисля, че дългият пост не изключва четенето на чуждите постове, а късият пост не включва четене. Залагам, че всеки, които е писал по темата, е прочел чуждите постове, защото щом пише значи го интересува, а щом го интересува, значи чете. Не си прав, да знаеш

Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните?
Развалина. Полу-развалина (не знам как се пише тая дума)

В какъв смисъл развалина?

Чудя се къде са хората с над 10 и повече години стаж в залата. Защо повечето от тях не искат да отговорят на въпросите?

Може би отговарят на въпросите, но не искат да ги пишат в темата. А и писането има друга цел. :) Срещал съм на много места, че на човек му е трудно да предприеме действия включващи промяна в живота му, когато просто си мисли за тях. При много това става по-лесно, когато напишат целите си и ги погледнат отстрани. Трудно е да направиш самопризнание на ум, лесно го подминаваш и игнорираш. Мислите извадени на хратия мисля, че имат по-голям ефект. Освен върху нас и върху околните. Това е като да си водиш дневник или да ползваш органайзер на ежедневието си. Без тях всичко става хаотично и доста често нещата се объркват. Но планираш ли всичко върху лист хартия е много по-лесно да се справиш.

А и да не обръщаме темата кой е длъжен и кой не е да пише в темата. Тя е по желание и е малко тип “чешане на езиците”. На мен лично ми е интересно да прочета как разсъждават другите съфорумци. Изгражда се една по-дълбока човешка връзка. Поне аз така виждам нещата. :)

Ами... ето как виждам нещата аз:

- Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?
Нямам навика да се самооценявам, надявам се околните да ме преценяват честно, искрено и справедливо (разчитам на това). Всъщност грешките и критиката според мен са по-добри учители от успехите и хвалбите. Истината е, че на този свят съм абсолютно взискателен единствено към себе си - към себе си съм непримирим, не извинявам слабости, изисквам само и единствено най-доброто. Към никой около мен не се отнасям по този начин.

- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?
Приятел, в това съмнение няма.

- Как спортуването влияе на вашата самооценка?
Зависи какво качество или резултат оценявам. Спортът ме прави по-уверен и адекватен в живота като цяло, смея да твърдя, че ме е направил и малко по-мъдър (колкото и налудничаво да звучи).

- Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?
Ами... важно е какъв съм и извън спорта. Практически там съм същия. Между другото - когато един човек е мек (в най-широкия смисъл на думата) по отношение на спорта, позволява си да лъже и спекулира, то винаги е такъв и извън спорта. Спортът е едно огледало, където се виждат много неща в истинския им вид.

- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?
Възможността да се изправя и следващия път да преодолея затруднението, защото ще съм по-силен, по-бърз и преди всичко по-опитен.

- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?
Разбира се. В такъв случай аз гледам в собствената си паница и размишлявам в посока на това как аз да направя нещата по-добре. Реален пример - понякога играя силно в даден мач, но в крайна сметка губим (колективен спорт е все пак). В такъв случай не търся и не очаквам висока оценка, напротив - трябвало е да играя още по-ефективно и резултатно, за да успея да компенсирам и отборът да победи.

- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?
Няма как да преценя това.

- Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?
Не. Ако човек търси мотив да се откаже, може да го открие във всичко. Вярно е и обратното, обаче - във всичко може да се открие мотив да продължиш.

- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели... или нещо друго... нещо нетипично?
Разхождам се... компанията на любим човек е огромно предимство.

Темата е страхотна. Мисля, че ще има повече хора, които ще я прочетат от колкото да пишат по нея. Не всеки се разкрива толкова лесно пред себе си, а камо ли пред други хора.

Ще я следя с интерес, но дали да пиша все още незнам-:)

На свежа глава е време и аз да помисля:

- Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?
Самооценката ми се определя от три въпроса къде бях вчера, къде съм днес, къде искам да бъда утре. Стремя се днес, да не съм там където бях вчера и възможно най-близо до там, където искам да бъда утре.
Оценката от околоните измервам с доверието, което имат те към мен.

- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?
Винаги като за приятел. Т.к. аз съм откровенна със своите приятели, това ми помага да гледам на себе си като на приятел. Когато виждам, че греша, да си го призная, когато виждам че успявам, да се мотивирам, когато падам, да се изправям и т.н.

- Как спортуването влияе на вашата самооценка?
От както започнах да се занимавам със спорт активно / вече 7 месеца/ мога да кажа с ръка на сърцето, че се чувствам много по-пълноценна, отговорна, организирана, амбицирана и както съвсем скоро ми каза момчето, с което заедно се борим за каузата - “Целта на това, което правим в залата не е да стопим дупето за 6 месеца, а да изградим начин на мислене, свързан със здравословния начин на живот - физически и емоционален”.

- Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?
Би ми се искала да съм по-отдадена на спортта, отколкото съм сега, защото той наистина има значителна изграждаща роля на личността и човекът, но водя битки на няколко фронта и за сега не мога да променя това. Опитвам се да карам “сноуборд”, не “ски”. Да балансирам между образованието си, професионалното си развитие, семейството си, приятелите си, личния ми живот и самата мен. Именно запазването на този баланс ми помага да съм мотивирана и целеустремена, да се събуждам всяка сутрин с цел, и да си лягам всяка вечер с резултат.

- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?
Отговорът на горния въпрос и в допълнение две неща - доверието на близките ми хора и разговорът с човек, който винаги знае как да ми “изправи коленете”.

И противоположната страна:

- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?
Живеем сред хора и всеки ден ни се случват случки. И има една сентенция, която е много вярна “Което не ни убива ни прави по-силни”!
- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?
Моята темпераментност и емоционалност са тези, които ми пречат в живота по принцип. Те са част от мен и се уча, как да ги увладявам, така че да съм в моя полза, а не вреда. Но това ще стане с опита, а той идва с времето.

- Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?
Да. Това са моменти, в който се разочаровам от себе си и в този момент сякаш не само мотивацията, а желанието да си поема дъх изчезват. Но именно в тези моменти, тегля чертата и оценявам нещата, които имам. А именно това “отрезвяване” ми помага да се мотивирам отново.
- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?
Отговорът се е скрил в предния въпрос :)

- Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?
Имам ниско самочувствие, въпреки че според приятелите си съм ударила 6-ца от генетичната лотария. Винаги има какво да се желае повече според мен :)
- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?
КОлкото приятел, толкова и враг. Сам на себе си съветник. По-скоро приятел :)
- Как спортуването влияе на вашата самооценка?
Чувствам се по-добре след спорт, следователно влияе положително :)
- Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?
Успехите в личния и служебния живот са от еднаква важност за мен.
- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?
Мотивира ме мисълта, че винаги може да е по-добре, но не бива нещата да се правят на всяка цена.
- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?
Всеки има своите лоши моменти :) Това не ме убива, напротив - прави ме по-силна :)
- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?
Винаги съм била “черната овца”.
- Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?
Случвало се е, гледам да не ги допускам, ако зависи от мен. 
- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?
Отивам си на “моето място” с кучето.

Аз лично съм на мнение, че тази тема е от типа, където всеки е решил да пише дълъг пост, като дори не си прави труда да прочете другите постове.

Taя тема е от типа за сноби. “Хей, вижте ме, аз съм приятел със себе си! Всички мислят, че съм готин! А тези, които не ме мислят за готин не са справедливи. :(”.

п.п. Банални сте.

-Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?
Трудно е човек да се оцени сам и все пак понякога трябва да знаем какви сме , какво правим и защо. Според мен съм здраво стъпил на земята човек, много емоционална и в същото време решителна и борбена. От малка съм много самостоятелна и предприемам ходове, които близките ми хора не разбират, но по-късно оценяват високо. Аз съм реалистът и балансьорът в заобикалящата ме среда от приятели и близки. Нямам болни амбиции, но винаги искам повече от себе си и живота.
Може да се пише много, но май това е достатъчно.

- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?
Сам на себе си човек трябва да е повече приятел и по-малко враг. Това обаче не винаги е правилният подход.
По скоро гледам на себе си като на бизнес партньор. На такъв който хладнокръвно ще вземе решение без емоциите да влиаят на ситуацията за да се извлече най-доброто. Който те мотивира да вървиш на пред въпреки малките незгоди на живота или големите любови след които има огън и жупел :)

- Как спортуването влияе на вашата самооценка?
Много положително. Откри нови хоризонти пред мен, един друг вид общуване със самата мен .

- Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?
Ами може би са важни семейството, приятелите и близките. Контакта с тях. Да не забравяме, че те са до нас, било физически или духовно. И да поддържам връзката си с тях здрава.

- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?
Мотивира ме това, че животът е пред мен и не съм видяла всичките му прелести, предизвикателства и изкушения. Мотивира ме неизвестното.

- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?
По скоро не. Може би аз самата се поставям в такива ситуации понякога.

- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?
Да, чувстото на неувереност  понякога на мястото където живея. Все пак съм в друга страна и понякоа се чувствам като натрапник.
Но хората около мен ми помагат да разбера, че не е така и няма значение къде се намираш за да създадеш дом, среда и приятели.

- Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?
Не ми се е случвало. Може би само в емоционален план, но това е тема на друг разговор :)

- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?
Не съм много по разговорите, някак си ме е с трах да не натоваря много околните. наскоро открих споделянето чрез имейли с най-добрата ми приятелка. Това помага много и на двете.

-Kакво смятате да предприемете, за да може и минуса да се превърне в плюс? :)
Не знам. Плановете са хубаво нещо, но по-скоро да се реагира адекватно във всяка ситуация е определящо. Затова живота ще покаже. Днес сме едни, а утре не :)

Taя тема е от типа за сноби. “Хей, вижте ме, аз съм приятел със себе си! Всички мислят, че съм готин! А тези, които не ме мислят за готин не са справедливи. :(”.

Така е... темата е и за хора, които въпреки че нямат какво да кажат, все пак го правят тук... 8-)

Taя тема е от типа за сноби. “Хей, вижте ме, аз съм приятел със себе си! Всички мислят, че съм готин! А тези, които не ме мислят за готин не са справедливи. :(”.

Така е... темата е и за хора, които въпреки че нямат какво да кажат, все пак го правят тук... 8-)

А и в крайна сметка, какво от това. Всеки трябва да живее в хармония със себе си и няма как да е приятел със всички и да се харесва на всички. Малко или много всеки е сноб :)

Аз лично съм на мнение, че тази тема е от типа, където всеки е решил да пише дълъг пост, като дори не си прави труда да прочете другите постове.

Taя тема е от типа за сноби. “Хей, вижте ме, аз съм приятел със себе си! Всички мислят, че съм готин! А тези, които не ме мислят за готин не са справедливи. :(”.

п.п. Банални сте.

Признавам си - сноб съм. Просто не смятам, че съм на дъното и всички са над мен. ;) Все пак, да не се отклоняваме чак толкова. Темата има насоченост, която не включва излишен спам. :)

п.п. Банални сте.

А ти си метъл :D

Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?
Моята самооценка е доста субективна и самокритична. Понякога това буквално ме съсипва. Смятам, че другите имат значително по-обективна оценка за мен и често се уповавам на нея.

Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?
Опитвам се да бъда свой приятел, но понякога се превръщам във враг. В това отношение има над какво да поработя.

Как спортуването влияе на вашата самооценка?
Спортуването ми носи радост, добър тонус и ме балансира така, както никое друго занимание не е в състояние да го направи.

Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?
Моето развитие и постижения както в личен, така и в професионален план са от голямо значение за мен. Обичта и подкрепата на семейството ми са много ценни за мен.

Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?
Всеки път, когато пред мен се появят трудности и препятствия, ме води вярата, че аз имам достатъчно сили и воля, за да се справя. Важното е да запазя разума си бистър, за да мога да преценя нещата достатъчно трезво. Зная, че това, което не ме убива ме прави по-силна. Тази мисъл ми действа изключително мотивиращо.

И противоположната страна:

Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?
Да. В такива ситуации се старая да открия проблема, ако има такъв и се опитвам да внеса необходимите корекции.
Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?
Твърде емоционална и чувствителна съм, което често ми вреди. Не спирам да търся начин да “обърна” това в своя полза.

Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?
В последно време често ми се случва, което доста ме тревожи.

Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?
Оставам насаме със себе си, разхождайки се сред природата или отивайки на тренировка в залата(доста успешно се абстрахирам от околните и не виждам и не чувам нищо друго освен себе си и вътрешния си глас), за да помисля над нещата, които ме тласкат в пагубната посока.  Осъзнавам, че повечето от тях са само в моето съзнание и единствено от мен зависи да ги прогоня от там и да живея живота си пълноценно и щастливо. Много по-добре се чувствам, когато съм мотивирана и имам цели, към които всеки  ден да се стремя.

Е престраших се и аз.

Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?
Моята самооценка за себе си е доста висока и трудно пробиваема.
Околните ме оценяват, като индивидуалист, който може да слуша цял ден мненията им без да изкаже своето.

Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?
Сложен въпрос, просто съм си аз( не се възприемам като друго)

Как спортуването влияе на вашата самооценка?
Положително, едино от  нещата, които правя само за себе си.

Какво освен спорта е важно за вас, за да се оценявате все по-високо?
Все пак живеем в социално общество. Всичко е важно. Семейство, здравето, работа, приятели, свободата, материално положение, красотата около нас, подредеността, да виждаш всички гледни точки, всеотдайноста.

Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?
Човек всеки ден се спъва и пада по 100 пъти, така че се опитвам да падм с усмивка и пак с нея да се изправям.

И противоположната страна:

Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?
Не не мисля, че има такива. Може би просто не влгам достатъчно от себеси или може би не съм търсил оценка от някой...

Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?
Мързела, той ме тръшва на земята и обезврежда волята -:) Основен виновник.

Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?
Не безкрайно позитивен и вярващ в себе си съм.(Светът е такъв, каъвто го виждаш- изборът е твой -:))

Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?
Чувствам се щастлив. Имам много хобита, плувам, дялкам си разни неща, обожавам астрономия и физика, карам колело, играя баскет или волей. Всичко правя за удоволствие, а не за да печеля или губя мотивация.
Втори ден не пуша. Стискайте палци да удържа. Сташно ми се пуши. Хапвам поредния ментов бонбон. Мотивация нямам просто реших, че няма да пуша повече. -:)-:)-:) Не искам да мисля защо съм ги спрял, причини не ми трябват, искам само резултат.

Лека вечер на всички

Има интересни неща в темата- лични. Реших и аз да напиша нещо- може на някой да му е интересно...
- Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?

Има един тънък момент тука- аз съм шантава птица, но пък за сметка на това съм реалист що годе- казано иначе имам високо мнение за себе си- знам, че съм голяма работа и имам много потенциал- това е факт и не говоря само за спорта... обаче съм свръх критичен в същия момент и горното го казвам/признавам само пред себе си- пред останалите хора за себе си говоря негативно и не мога да позволя горното да изплува... Околните ме оценяват положително по-често, разбира се има случай когато това не е така... понякога е справедливо, а понякога не. Когато са прави за мои недостатъци и грешки чинно се съгласявам, а когато не са прави изгарям отвътре- това важи за работа, спорт, образование и въобще всички аспекти на живота. Та човек трябва да е самокритичен- дори да постигна някакъв успех или цел съм длъжен да намеря някакъв дефект.

- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?

Аз съм си най-добрия приятел, най-безмилостния враг, справедлив господар и жесток тиранин... искам да кажа, че в различни ситуации може нещата да имат различен цвят...

- Как спортуването влияе на вашата самооценка?

Определено положително... смятам, че това е едно от малкото неща, които не правя напразно и не си губя времето- за това няма как да кажа, че е негативно... Може да се каже че последната година и малко спорта е моя живот- в тоя етап от живота ми друго нямам... е имам образованието ми, от което съм разочарован и съжалявам, че не последвах истинското си желане в смисъла на това, че можех да уча друго...

- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?

Ще прозвучи странно, но генетично съм програмиран да съм упорит, инатлив и борбен... често съм на земята, образно казано, обаче нещо в мен кипи- не мога да се оставя, колкото и да мисля да се оставя просто не мога. Един много близък мой приятел ми каза веднъж, че много го радва моята непримиримост с неуспехите и негативните неща, които непрестанно ме сполетяват и как колкото и зле да е положението аз не се “сдухвам” и намирам зрънцето надежда и желание да успея...

- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?

Да има... разбира се не мога да крия често се случва и обратното- да бъда оценен повече от колкото реално заслужавам. Първото ме вбесява наистина, защото в повечето време съм перфекционист- раздавам се в работата, която работя и в нещата които правя и адски ме дразни с лека ръка да отминават труда ми и да го омаловажават...

- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?

Нямам идея... тя и така си е достатъчно висока.

- Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?

Да всяка седмица по 2-3 пъти за няколко часа, обаче както по-горе казах не търпи дълго- мотивацията и търпението ми често граничат с безкрайност...

- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?

Много музика. Самотата ми помага, макар че понякога ми пречи много. Близки приятели също- последно време контактите с тях намаляха и това е проблем, но се свиква- точка едно е на линия винаги...

Толкоз от мен- малко се чудех дали да го постна... ама айде, тъй или иначе простотията ми е навред...

- Как вие се самооценявате и как бивате оценявани от околните? Справедливо или не?
Знам си и слабите, и силните страни. Знам, че в мен има много творческа енергия, ентусиазъм и сила, но и потресаваща деструктивност, апатия и дори депресия на моменти. Другите обикновено ме оценяват високо и положително. Малко съм разглезена поради тоя факт и трудно понасям критика, но ще се науча.

- Често ли мислите за себе си като за приятел или по-често мислите за себе си като за враг?

По-скоро съм си приятел. Тоя въпрос не ми е много ясен.

- Как спортуването влияе на вашата самооценка?

Предполагам положително. Спортът ми е по-скоро някакво хоби, никога не съм му се отдавала напълно и стриктно. Може би трябва да го изместя по-напред в приоритетите, за да почувствам истинско живително влияние.

- Кое ви мотивира и кое ви кара да се изправяте, когато се спънете и паднете?

Да се “спъна и падна” за мен значи да загубя връзка със себе си. В такъв смисъл, мнението (подкрепа или критика) на другите хора ме разсънва. И бб-тийм ме мотивира, тук има интересни и интелигентни хора, с които усещам, че доста си пасваме :)

- Има ли хора или случки, които ви карат да се чувствате недооценени?

Напоследък рядко. Иначе, това е нещо, което ме вади от релси :) Ако имам заслуга, искам си поне потупването по рамото и усмивката.

- Има ли нещо във вас самите, което ви пречи за една по-висока самооценка?

Да. Какво е точно - трудно ще формулирам. Някаква мешаница от упадъчни качества, които се проявяват чат пат.

- Има ли моменти, когато мотивацията ви се изпарява и сякаш целият свят е против вас?

Да.

- Как се справяте в моменти като горните - хубава музика, разговор с верни приятели...или нещо друго...нещо нетипично?

Музика, отшелничество, чаша-две-три вино, книги, природа, плаж, сън. Много рядко - ароматизирани пурети.