Вечна памет на Ботев и неговите четници!

Вечна памет и поклон пред подвига на Христо Ботев и неговите четници!
Нека поне в този ден почетем хората, които са дали живота си за нашата свобода!

“...Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

      Юнаци, лека нощ!”

А всъщност той и още хиляди се преобръщат в гроба в момента, гледайки в какво се е превърнала “милата родина”. Та половината народ даже не знае за какво е сирената днес....За какво говорим. Вярно е, че не може да се осланяме само на историята, но също пък е вярно, че ако не знаем историята, няма да имаме бъдеще...Ето едно “стихче”, което е отправено към Левски, но всъщност важи за всички, дали живота си за България:

Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!

Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.

Стариците край кофите за смет.

Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.

Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.

На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.

Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.

...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.

Към брата си

Тежко, брате, се живее

между глупци неразбрани;

душата ми в огън тлее,

сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,

неговият завет пазя;

но себе си, брате, губя,

тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни

са разпалили душа млада;

ах, ръка си кой ще турне

на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае

нито радост, ни свобода;

а безумно как играе

в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача

над народен гроб печален;

но, кажи ми, що да тача

в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма

на глас искрен, благороден,

пък и твойта й душа няма

на глас божий - плач народен!

http://www.vbox7.com/play:c85beb5e

Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
“Търпи, и ще си спасиш душата?!”

Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!

На ,,Волът’’ ,сред пустинния Балкан,
огласян някога от диви орди,
седях в глогините,де в кръв облян,
  паднал певецът горди;

там,де плеснал коварният куршум
в челото вдъхновено и високо,
угаснал огън благороден,светъл ум,
заспал юнак дълбоко.

Аз мислено го виждах на тоз връх,
прострян и тръпен...и от устни бледи
да сфана исках сетния му дъх,
да чуя стон последни.

Балканът ням:ни жалба,ни привет!
И никой знак-че тука е светиня,
че тук умрял герой,умрял поет
за майката робиня.

Привлечени от ненадеен гост,
балкански ме овчари окръжили -
аз слушам с трепет разказа им прост
зарад героя мили.

-Тук паднал беше,господине,той!
-Умря клетника!-Ех,умря за нази...
-А там в скалата бе последний бой.
-Умря!Видях го ази.

,,Умря!’‘, ,,Умря” -се таз вървеше реч
наоколо,а на някаква си лира
изпращаше на мене отдалеч
друг вик: ,,Той не умира!”

Тоз,който падне в бой за свобода той не умира..!!

От ученик ми е останал в съзнанието този куплет от “В механата” :

“Тежко, тежко...Вино дайте!
Пиян дано аз забравя,
туй що вий глупци не знайте
за позор ли е или слава? “

Прочетох горните и ми се ще да сложите и “Моята молитва” - може би най-атеистичното и най-съвременно звучащото стихотворение от миниатюрното му творчество!

Ах, Ботев, де да знаеше колко си прав за преди 140 години и за в момента!

Моята молитва

“Благословен бог наш...”

О, мой боже, прави боже!
Не ти, що си в небесата,
а ти, що си в мене, боже -
мен в сърцето и в душата...

Не ти, комуто се кланят
калугери и попове
и комуто свещи палят
православните скотове;

не ти, който си направил
от кал мъжът и жената,
а човекът си оставил
роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал
царе, папи, патриарси,
а в неволя си зарязал
мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът
да търпи и да се моли
и храниш го дор до гробът
само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците,
на безчестните тирани,
не ти, идол на глупците,
на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът,
защитниче на робите,
на когото щат празнуват
денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже!
любов жива за свобода -
да се бори кой как може
с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине
буйно сърце на чужбина,
и гласът ми да премине
тихо като през пустиня!...

Наистина след толкова години много от стиховете на Ботев звучат като току що написани !!!

Поклон пред паметта му :
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.