Синдромът "не съм гладен, но ям"!

Здравейте.
До скоро бях прасе. Ядях каквото видя, често и по много! Започнах да гледам образователни филми, изчетох целия интернет и отворих нова страница в живота си! Започнах да се храня здравословно! Започнах да спазвам стриктна диета, отговаряща на целите ми! Тук идва и проблемът ми. Както казах по-горе до сега ядях всичко. Няма храна, която да не обичам! Всичко ми е вкусно. С режима ми в момента съм в такова положение, че усещам глад, точно когато трябва да ми е храненето. През останалото време просто като видя храна искам да я сложа в устата си! Не съм гладен, но желая просто да хапна нещо! Мога да го определя като зависимостта към цигарите, нямаш нужда, но трябва да имаш нещо в устата. Определено това е някакъв психологически проблем - да искаш да ядеш, без да си гладен! Предполагам, че не съм единствения с този проблем. Сигурно и други в този форум са се сблъсквали с него и затова търся съвети тук. Приемам всякакви съвети - от дъвки до доктори!
Благодаря за вниманието! :)

Здравей. Познато ми е това чувство, само че при мен ми помага, тъй като аз имам за цел да покачвам. Иначе защо не пробваш просто да хапваш някакъв плод, като ябълка или банан или пък някаква вафла (тип Corny) ? Това би ти намалило, поне малко, чувството за глад и помогнало да издържиш до някое основно хранене.

Има 2 варианта.
Вариант 1 - Всъщнсот си гладен, но ти е пълен стомаха. Гладът е нещо специфично - можеш да изядеш 1 цял хляб и пак ще си гладен, защото не си дал на организма точно това, от което има нужда, но от друга страна стомахът ти ще е пълен. Или пък може да изядеш 2 пържоли и със сигурност ще си усещаш стомаха празничък, но всъщност няма да си гладен. Та, сигурен ли си че си се НАХРАНИЛ, а не просто напълнил стомаха? Ако е така, остава
Вариант 2 - невроза. Налагаш си с воля и това е, ако не става - психиатър :D Но подозирам първото, обикновено се оказва то.

До скоро бях прасе.

За съжаление още тук може да има проблем. Какво да разбираме под това, че си бил прасе? Болен ли си от диабет?

Питам, защото можеш да имаш (ако проблема е наистина сериозен) хормонален дисбаланс на лептина. Лептина е хормон, който ни носи чувството за ситост. Т.е. когато ядеш, тялото чрез този хормон ти казва да спреш да ядеш, че си се наял.

Казвам ти го, защото при хората с наднормено тегло се забелязва често лептинова резистентност. Т.е. никога не можеш да се наситиш и се тъпчеш като ненормален.

Ето и малко информация - Leptin and obesity

За да се опитаме да изключим тази възможност най-добре дай някакви данни за себе си - ръст, години, тегло и т.н. и опиши как се храниш в момента. Напиши примерно какво си ял последните 2-3 дни и гледай да си максимално подробен. :)

Здравей. Познато ми е това чувство, само че при мен ми помага, тъй като аз имам за цел да покачвам. Иначе защо не пробваш просто да хапваш някакъв плод, като ябълка или банан или пък някаква вафла (тип Corny) ? Това би ти намалило, поне малко, чувството за глад и помогнало да издържиш до някое основно хранене.

Човекът пише, че НЕ е гладен, а изпитва нужда да сложи нещо в устата си. Проблемът не му е да се засити да основно хранене.
Моят съвет е когато усетиш нужда да лапнеш нещо, да се запиташ “гладен ли съм?” и ако отговорът е не, кажи си “значи в момента нямам нужда от това, а когато съм гладен и имам нужда да хапна, ще му се насладя много повече”. Във времето между храненията гледай да не мислиш за храна, ако ти идат такива мисли, постави си някаква умствена задача-нещо свързано с работата ти (ако работиш), книга или интересна статия, кръстословица или судоку-ще видиш как “пристъпът” ще премине след 10-15 минути и ще забравиш, че си мислил да глътнеш нещо.
Не се притеснявай, познавам хора със същия проблем, но за сладки храни. Чувала съм неща като “знам, че не съм гладен и че не трябва да се тъпча с това, но просто отивам и съзнателно отварям шоколада, изяждам по половин буркан просто ей така”.
Все пак е необичайно и би било добре да работиш върху самодисциплината си не заради друг, а заради себе си-за да се чувстваш спокоен и без чувство за вина. :)
Успех!

Приятелю, този проблем го има цялото човечество - ненужни желания, от които идват всичките ни страдания и нещастия. ..но “нали сме хора” - нормално е. Малцина са тези, които не страдат от този проблем. И да - съществува начин, по който всеки един от нас може да преодолее ненужните ламтежи на съзнанието.

В момента ям сандвич :Х . И аз съм същия , докато другите хора пушат аз ям.

Не спомена от колко време си на диета, ако е от дълго, примерно четири месеца, вероятно си за диагноза, но ако е в началото, е напълно нормално, стомаха ти е разширен, но с времето и правилния начин, достатъчно воля, ще  “откажеш” това, точно както се отказват цигарите, вероятно е да си психически пристрастен към храната, сила за теб !!!

На мен ми звучи като нервно разтройство (психологичен проблем) - подобно на анорексия и булимия, но намира друг израз, а именно постоянно желание да ядеш. Нещо като пристрастяване към храната. Обикновено е тежка борбата и трябва да положиш доста усилия, за да се справиш с проблема. Дори да успееш, при по-голям стрес винаги ще изплува едно желание да си похапнеш/ натъпчеш, за да се почувстваш по-добре.
1ва стъпка - да се приемеш такъв, какъвто си. Без определения “прасе”, ужасен и т.н. Ти си точно такъв, какъвто трябва да си. И следва да се обичаш такъв, какъвто си.
2ра стъпка - да не спазваш стриктни режими. Колкото повече мислиш за храна и колкото повече се опитваш да я контролираш, толкова повече ще задълбочаваш проблема. Нещо като преливане на проблема от едно място на друго.
3та стъпка - да се научиш отново да слушаш тялото си и сигналите, които ти подава. Примерно, да успееш да чуеш, че ти се яде банан или пиле. Да успееш да чуеш, кога ти казва, че е сито (а не да си определяш някакъв порцион, който да изядеш). Да се питаш винаги “Гладен ли съм наистина?”, “Имам ли нужда от точно тази храна?”, “Ако изям тази храна, какво полезно ще даде това на тялото ми?”
4та стъпка - да не се обвиняваш, ако ядеш нещо ‘за утеха’. Имал си нужда от него и толкова. Чувството на вина не помага. Но можеш да се образоваш достатъчно, че да правиш поне по-здравословни избори.
И най-важното - ако решиш да се бориш, процесът ще е бавен и стъпките напред ще са малки. Важно е да виждаш дори и малкия прогрес и да му се радваш, а не да се укоряваш, че не става от раз. Не можеш да очакваш да промениш поведение (особено базирано на нервно разтройство) и навици, градени с години, само като щракнеш с пръсти.
Успех!

И пиши дали си бивш пушач. Понякога скоро отказалите се от цигари имат подобен проблем ;)

Човекът пише, че НЕ е гладен, а изпитва нужда да сложи нещо в устата си. Проблемът не му е да се засити да основно хранене.

Човекът пише, какво СИ МИСЛИ, че се случва ;) А какво мисли организмът му по въпроса е много спорно и докато не се види какво и как яде трудно могат да се правят дори догадки.
Ако калориите са прекалено малко, ако храните са бедни на хранителни вещества и т.н. - това че ти е пълен стомаха изобщо не значи, че не гладуваш, както и не е нужно да си напълниш стомаха за да няма глад. Важното е какво даваш като хранителни вещества, а не като количество/маса.
Тези хора

Не се притеснявай, познавам хора със същия проблем, но за сладки храни. Чувала съм неща като “знам, че не съм гладен и че не трябва да се тъпча с това, но просто отивам и съзнателно отварям шоколада, изяждам по половин буркан просто ей така”.

примерно имат същия проблем - недостатъчни хранителни вещества, недостатъчни калории и инстинктивно насочване към това, което ще даде най-много бързо гориво. Такива съм ги виждал с десетки и досега един не е имало от тях да се храни като хората, така че съм доста сигурен че е от това ;)

Пък другият вариант вече си е неврозата и навика да се “меля там нещо” - ако е това ще трябва с воля да го бори, както всеки друг крив навик.

Така, първото мнение наистина не беше достатъчно изчерпателно.
На 16 съм. 173см. 67-8кг. НЕ ходя на фитнес. Не че не искам да съм як(силен,с големи мсукули), но просто не ми допада. Тренировките ми са кардио на открито, когато ми е кеф 3-5 пъти седмично!  В един момент си казах “Аве от къф зор ям боклуци?!?”. Тогава почнах да се образовам. Разбрах, че дори и небоклуците не ги ям правилно. От около месец започнах да се стягам. Изключих от менюто си всичко “около училище”. Спрях газирано, както и други въглехидратни напитки, джобове... Започнах да пия над 2-3 литра вода на ден. Закусвам овесени ядки. Стремя се да има месо и зеленчуци във всяко хранене. В училище предпочитам да хапвам ядки(фъстък, че е евтин). След 16ч избягвам въглехидрати. Спрях белия хляб, колбасите, “каймата”(която се продава по магазините). Не ям мазнини и въглехидрати заедно. Интересното е, че когато в училище около мен се ядат хамбургери, аз не се изкушавам, но прибера ли се у нас започвам да чийтвам. Семейството ми няма голяма представа, както повечето българи, какво ядат. Съответно у нас е пълно със вафли, чипсове, сладкиши и РЯДКО плодове :( . Ето днес например, времето е кофти. Не тренирам, не става за излизане. Случайно или не на всеки половин - един час минавам през кухнята... виждам нещо ииии ХАП... няма гооо :D Oт около месец може би започнах да си налагам този контрол върху храната, но чийтването ми е проблем. Просто “навик”...
И това става само вкъщи... навън проблем нямам. Уат да фъ?! :D
Едит: цигари никога не съм пробвал... Странно, а? :D

Значи това е
1) от “нямане какво да правиш” - ако е това си намери занимания, защото безделието и до по-лоши работи води, мани ти яденето ;)
2) все още може да е от недостатъчно храна и по-скоро мазнини
Помисли върху тия 2 точки като за начало какво може да стане.

Значи това е
1) от “нямане какво да правиш” - ако е това си намери занимания, защото безделието и до по-лоши работи води, мани ти яденето ;)
2) все още може да е от недостатъчно храна и по-скоро мазнини
Помисли върху тия 2 точки като за начало какво може да стане.

За правенето на нищо, покрай училище и тренировки, не ми остава много време... Днес е изключение, но започва да ми харесва. хах
За 2-рото вече може... Всеки ден хапвам салатка със зехтинче, 1-2 пъти седмично рибка, кисело и прясно мляко всеки ден ям/пия (което ми напомня, че рядко ям яйца! записвам да не забравя), по-рядко ям червено месо и май е това...

Слушай G33K. Или невроза, или инстинкт от недохранване (количествено и/или качествено). Ако е първото - бори се. Ако не можеш да се бориш, набивай пържоли. От протеин никой не е надебелял (спорно, но дори дебел, поне здрав).

п.п. Вземи отвори един днвеник, ако ще за една-две седмици, че да набереш скорост.

Нещо очевидно - време е да разкарате боклуците (вафли, чипс и прочие) от кухнята. В една торба, и направо на боклука. Или някой от родителите ти ако не може да живее без тях, да си ги носи на работа или в колата. Колкото и силна воля да имаш, като знаеш, че любимия ти шоколад те чака в хладилника, става мнооого трудно!
Иначе добре си започнал, достойно за похвала начало! Би трябвало и членовете на семейството ти да го оценят и да те подкрепят :)

Промени средата вкъщи-например отдели си специално място в хладилника (шкафа) за Твоята храна. Направи си Свое меню. Не се съобразявай с това “какво има вкъщи”, купувай си качествена храна, дори да трябва да поспестиш някой друг лев, заслужава си. А боклуците просто ги отдалечи от себе си физически и психически. Както вече казах, намери си занимание, определи си ясни часове за хранене, за да продължаваш да огладняваш “когато трябва” и това да става по едно и също време всеки ден. НЕ минавай през кухнята през половин час, просто недей. Не прекалявай с режимите, гледай да приемаш от всички вещества-В, Б и М. В противен случай наистина може да се появи чувство на нужда от определен вид храна при наличен пълен стомах.