Anelia: Много OFF Season

Движих се още от началото с пулс 150-160, което ми е едва 70-80% от максималния. На състезанията преди в началото си карах със 160-170 пулс и ако състезанието е по-дълго, след първите 2 часа чак ми падаше до 150-160. Сега обаче така и не успях да вдигна над 160.

Около половин час бягане: 12 минути по стъпала @пулс 150-165 и около 10 мин бягане на равно @145 пулс

Здравей Анелия,

Значи не ти е било достатъчно интензивно натоварването, щом не си могла да вдигнеш пулса до 180. От друга страна, при определена степен на натренираност сърцето започва да работи на “по-ниски обороти”, които са му достатъчни. И трето след 30 годинки сърцето определено си търси “по-спокойни” работни зони. Това е просто защитен механизъм на организма. И колкото повече се увеличават годините толкова повече ще се стреми сърцето към тези зони.
А работа на максимален пулс е хубаво да избягваш. Сърцето не обича този стрес и ако поддържаш такъв работен режим за повече от няколко минути започваш да го увреждаш.

Последните два дни ми бяха НВД:
31.05.
8:30-10:30 тренировка с тежести, после разходка и бягане навън
11:00 3 яйца с извара, 1 краставица
14:00 чушка с извара айран, салата домати и краставици
17:00 пиле със сметана и малко царевица
18:00 слабоинтензивно кардио
20:00 кисело мляко

01.06.
7:00 мляко с нескуик (не много НВД)
9:30 чушка с извара
12:00 2 кюфтета (отвратителни)
14:30 3 яйца с малко извара, краставица
16:30 2 яйца, краставица
19:00-21:00 колело, разходка, пак колело
21:00 свинско, шопска салата

Днес:
8:00 3 яйца, половин краставица
В 9:30 вече се чувствах гладна, премаляла и трепереща. Докарах 2 НВД дни и вече хипогликемирах.
10:00 портокал
11:00 70 гр. мюсли (йее, малко живец), половин кис. мляко
13:00 джогинг + малко ходене пеш
15:00 чушка пълна с извара, салата домати и краставици, айран с половин мляко
19:00 3 кюфтета, 3 печени тиквички. Тук трябваше да има изпитание на волята, защото другите ядоха току-що изпечена от мен лазаня, но явно съм във филма щом дори не ми се дояде.
Трябваше на фитнес да ида, но се надявам утре да ми остане време и/или сила.

Днес:
7:00 70 гр. мюсли, половин кис. мляко
9:30 няколко шишчета и няколко малки кюфтета (обичам такива почерпки за рождени дни, а не тези с уиски и бонбони)
13:00 2 яйца, 3 белтъка, 1 корнишон
16:00 1 морков, 1 чушка с извара, голяма салата домати и краставици, половин авокадо
Само един час след това стомахът ми ужасно застърга, имах чувството че не съм яла от седмица поне.
17:00 свински кебап, 1 корнишон
Без тренировки. Малко разходка със сина ми с колелото в парка, задрямах на пейка.

Черпиха ме нес кафе фрапе вечерта и на връщане от кафето ми дойде пауър да се прибера за по-напряко през Шуменското плато, та допълвам тренировка колоездене около 50 мин + 2 интервала х4 минути.
Някой няма ли да се включи за лафче...скука е тук :)

На последната снимка краката ти ми изглеждат много чисти и стегнати :) Та в този ред на мисли - защо го почна пак това НВД?

Някои дни са ми НВД само. Утре например ще има доста въглехидрати. За мен не съм изчистена (blush). Освен това се вдъхнових от моята фризьорка. Тя наистина е много суха (bow) Започнах пак фитнес, трябва с гордост да си отбележа цели 2 посещения тази седмица. Я да се постарая да опиша днес:

7:00 70 гр. мюсли, 1/2 кис. мляко
9:00-9:30 тренировка

1х10 обратно набиране, но ме заболя китката
3х10 лицеви опори
3х10 snatch&clean; @18кг
3х7 горен скрипец &неизвестни кг
3х10 суинга @пудовка
3х10 френска преса @11 кг

10:00 шоколадов бонбон - почерпка за РД 
11:00 3 яйца, краставица
13:00-18:00 пикник в съчетание с колоездене, но много леко. На пикника ядох шопска салата и шишчета свинско и пилешко със зеленчуци. Опитах се да намеря безалкохолна бира, но явно не е на почит в нашия град и се наложи да пия алкохолна: около литър замина.
20:30 лазаня (направих малко зареждане за утрешното дълго каране)

Слагам връзка към репортаж от последното ми състезание, защото има много красиви снимки.
Сега пия кафенце и ще се приготвям за едно любимо мое място: водопадите край с. Веселиново (sun).

Любим, любим карловски Балкан.... с дивите коне :) Размечтах се :) Мерси за снимките!

Снимки от днес.
Закуска: мюсли с кис. мляко
По време на карането: 4 сандвича с кашкавал; 2 пакета вафли х4 бр; 1 пакет локуми
Вечеря: 2 пържоли, салата, бира

...За мен не съм изчистена (blush). Освен това се вдъхнових от моята фризьорка. Тя наистина е много суха (bow) ...

Едно уточнение - сух не означава във форма.
В този ред на мисли - “най-добрата” културистична форма но топ състзателите, всъщност е по-близко до болестно състояние.

Слагам връзка към репортаж от последното ми състезание, защото има много красиви снимки.
Сега пия кафенце и ще се приготвям за едно любимо мое място: водопадите край с. Веселиново (sun).

Страхотни снимки наистина. И победителката - нашата гордост :-)

Колкото до НВД... изглеждаш чудесно, не се втелясвай. Там разните цифрички и замервания... те са само коректив, а по-важното е как се чувстваш ти. Хм, тези неща не ми ли ги казваше ти неотдавна? :-P

8:30 2 кюфтета, печени тиквички
10:30 омлет 2 яйца и пилешко; 2 корнишона
14:00 1 кисело мляко 4,5%
17:00 салата: зелена салата, краставица, лук, 1 кутия риба тон, маслини, царевица, зехтин
20:30 омлет 1 яйце с чушка и извара
Без тренировка, но доста активен ден.

Да не пропусна да спомена забавен коментар днес в магазина за велосипеди в Шумен. Продавачът към съпруга ми: “Хари, ти с какво стимулираш твоята жена да кара толкова много? С анаболи ли?” :D :D Това беше в кръга на шегата, но във всяка шега има доза истина и съм 100% сигурна, че си шушукат зад гърба ми. Много им здраве :)

7:00 70 гр. мюсли 1/2 кис. мляко
10:00 тренировка
4х7 обратни набирания (легнала се дърпам към лоста)
4х10 лег преса @18 кг
8х5 горен скрипец @неизвестни кг
4х10 бавни гръбни екстензии @10 кг диск на гърдите
4х10 бицепсово сгъване @18 кг щанга
12:00 таратор, шницел от пилешко с гарнитура
15:30 2 яйца домат и сирене, 2 моркова
череши някакви
20:00 много различни неща...салата печени чушки, таратор, пилешко със зеленчуци и сметана, кашкавал

7:00 70 гр. мюли 1/2 кис. мляко
10:00 бъркани 2 яйца, извара, чушка
13:00 айран
15:00 70 гр. мюсли, 1 кис. мляко
17:00-20:30 3 часа колело, по време: 1 банан
20:30 всичко, което ми се изпречи пред очите, а то беше:
2 палачинки с течен шоколад
огромен таратор
1 палачинка със сирене и печени чушки

Осъзнавам, че ям много кисело мляко и въобще млечни, но тъй като не мога да понасям чиста вода, си правя айран или таратор. Все пак днес пих и чиста вода по време на карането, но като цяло течностите ми идват от айран, разтворени витамини в 1/2 л вода, кафе и кока-кола лайт.

Вчера оплесках нещата. 1 кг дето го бях мъчила толкова време се върна за 0 време. Ето как: следобяд-сандвич с кюфте и кебапче, а вечерта-3 бири с 1 пица (хем малка) и айде пак всичко отначало. 
Днес съм без спорт... така не съм си почивала скоро.

9:00 1 кисело мляко
11:00 пилешко със зеленчуци, сметана и кашкавал
14:00 3 яйца, салата краставица, домати и 1/2 авокадо
18:00 таратор
19:00 огромна свинска пържола, 1/2 авокадо, 1/2 домат

11.06.
8:00-9:30 колело в дъжда на гладно
10:00 кайсии, кисело мляко
13:00 1 филия селски хляб, пиле на грил, салата домати и краставици
19:00 салата зеле и моркови, охлювена чорба, малко луканка, няколко панирани охлюва, около 50 гр. общо бадеми и шам фъстък

12.06.
9:00 домашна баница 2 парчета
12:00 салата домати и краставици, свинско със зеле
17:00-18:30 колело преди дъжда :)
18:30 салата домати, 1,5 порции боб със свинско

Самопредписах си Невробекс, защото тези дни (както и в последните месеци) имах много досадни тикове на клепачите (”играят” ми очите) и четох, че се дължи на липса на Вит Б. Аз си имам анемията, явно от време на време се изостря положението. Съчетавам отново с фолиева киселина.

Преди време и аз имах същия проблем с клепачите, оправих се с магнезий тогава. При мен проблемът в крайна сметка се оказа, че е в това, че употребявах прекалено много вода - 5-6л на ден. Поради това се получавало нещо като отмиване на минералите от тялото. Пиенето на допълнителни минерали помагаше само докато ги пия. Като ги спирах, проблемите почваха отново (особено крампите). Намалянето на водата до 2-3л ми реши проблема. Не знам дали ще ти е от полза моя опит, прецени според своята ситуация.

Адичка, благодаря за включването. Въпреки, че не пия много вода: насилвам се за 2 л и то в горещите дни, предполагам, че отново минералите имат пръст. Потя се доста и с потта излизат минералите. Но и Вит. Б ми липсва, установихме го с изследвания. С добавки явно регулирам нещата временно, но после пак същото.
В момента суплементирам Невробекс 3х2; фолиева киселина 1х1 и магнезий с вит. Б комплекс 1 или 2 на ден (разтворимите на Суправит). Отделно 2х1 разтворими витамини от супер маркет. Според мен се храня доста добре и качествено, но нуждите при спорт явно не успяват да се покрият само с храната.

Ето днешният ми ден:
7:30 70 гр. мюсли, 1/2 кис. мляко
11:00 3 яйца (едното с 2 жълтъка ;) ), краставици, чушка
12:30-14:00 тренировка
4х10 лег @18 кг
4х10 лицеви опори
5х5 военна преса @18 кг (последното повторение чийтвах и го правех с лек отскок като jerk)
3х15 бицепсово сгъване от стоеж @18 кг (оха, добро напомпване)
кардио по идея на кросфитърите:
1 mile run @7 min 13 sec, среден пулс 162
14:30 3 яйца, краставица
19:00 салата: зелена салата, краставица, лук, царевица, маслини; синьо сирене
По-късно извара или риба тон, ще видя.

Хм, от теб разбирам, че тика с клепачите може да се дължи на нужда от витамини. Аз рядко го имам, но винаги съм го отдавал на недоспиване.

Другото, което ме учудва, че при твоето темпо караш само на 2л. вода. Как не пресъхваш с т’ва потене от колелото не знам. :)

Да, една причина може да е преумора на очите, например както е в твоя случай: рядко се с лучва и след почивка/наспиване - минава. При мен обаче трае със седмици.
Водата... ами не обичам чиста вода, винаги трябва да има нещо в нея. Имам различни начини да си набавям течностите: разтворимите витамини си ги правя в по-голямо количество вода, правя си айран, зеленчуците съдържат доста вода и те. Днес си слагах лимон във водата, прави я поносима.
Добавка към храната днес: 1 консерва риба тон; 1 авокадо.

7:30 3 яйца, 1 домат
11:00 70 гр. мюсли, 1 кис. мляко
12:30 1/3 малък кокосов орех ;)
13:00-14:00 колоездене с интервали по 30 сек
14:30 боб, свинска пържола
18:00 шопска салата, охлювена чорба
20:00 пак малко кокосов орех

Допълнение към вчера: 22 часа 1/2 кис. мляко, 150 гр. извара, чесън, копър и краставица. Чудесен “таратор” без вода.
Днес:
7:30 70 гр. мюсли, 1/2 кис. мляко
10:30-11:10 тренировка
8, 6, 4, 4 хоризонтални набирания (този път лостът беше по-далеч)
4х7 горен скрипец @неизвестни кг
4х10 с всяка ръка гребане с дъмбел...как ли се казва това упражнение на пейка със сгънат един крак
4х10 военна преса @12 кг само лост: бавно и концентрирано, много добре усетих натоварването
4х10 френско сгъване @10,5 кг
3х15 гръбни екстензии @10 кг диск на гърдите, бавно и без засилване
12:00 4 яйца, 1 домат
14:30 2 яйца, 1 краставица
За вечеря: салата зеле и морков и печена скумрия.
Днес ще се въздържа от кардио. Даже за да не се изкушавам не си взех пулсомера :D

Мхм, малко сметки и се оказва, че ям малко (днес 1500 кал). Това ще се поправи, но за съжаление в Родопите няма да имам голям избор и ще трябва да се ядат луканки и бял хляб на сандвичи. Е взех и риба тон, мюсли, маслини, кашкавал, яйца и краставици, но и сладко ще има доста през деня основно на това ще се кара.

Не мога да опиша с думи местата, на които бях 5 дни. Мога само да дам СНИМКИ, но и те не могат да предадат магическия свят, в който бяхме попаднали.

Браво за приятното изкарване! :)
Без да разбирам нищо от колоездене искам да попитам има ли смисъл от тесни дрехи (клинчета и горнища) когато не става въпрос за състезателно колоездене, а за любителско туристическо, като вашето..?

Да, има. Самите материи са направени да съхнат бързо, да са проветриви и да не задържат пот и кофти миризми. Освен това като минеш през 2 драки и широките тениски може да останат по тях. Клинчетата пък задължително трябва да са с “памперс” и това лесно можеш да откриеш след няколко часа, прекарани на седалката. Все едно да питаш: абе тея дето ходят да тичат в парка нали не тичат на състезания, що да не тичат по токчета или кожени обувки ами защо трябва и те да носят маратонки...За всеки спорт си има направена екипировка, оборудване, протекция и ако искаш да имаш комфорт и сигурност, си купуваш и носиш нужните неща.

Това ще се поправи, но за съжаление в Родопите няма да имам голям избор и ще трябва да се ядат луканки и бял хляб на сандвичи.

Защо в Родопите да няма избор от храна ? Или имаш предвид местата на които ще си(била) в Родопите, а снимките от там ли са и ако да, от къде по-точно ?

Здравей. Да, това са Родопите. Там обикаляхме 5 дни на палатки и няма възможност да се готвят пържоли или яйца. Оцеляхме, върнахме се живи и здрави, изкарахме си чудесно и това е най-важното. Всякакви драми “ама нали можеше да си вземеш орехи и ябълки” или “човек като има желание” и т.н. не мога да ги мисля и изживявам. Имаше хора, които занимаваха организаторите с техните диети: “ние сме на плодове до обяд, ако може шофьорът, който разнася палатките да ни пазари череши” и т.н. бяха прекалено занимаване на другите със себе си. Аз пих бира и ракия, ядох каквото имаше, наслаждавах се на други неща, храната не беше от значение.

Мерси за отговора, само се чудя що беше нужна втората половина на постинга? Заявих с колко познания съм в колоезденето..

Обичам да пиша и не мога да се изразявам кратко, сори за което. Все трябва да вмъкна някоя метафора, сравнение...

Аз просто си помислих, че имаш предвид, че в Родопите(като цяло) няма от къде да си купиш разнообразна храна, пък аз съм родопско чедо и затова се замислих. Затова те попитах. Напълно съм съгласна с теб, и аз не изпадам в подобни крайности, не се тормозя с планиране на храната на всяка цена.
Страхотни снимки ;)

Започвам зоб :D

Аз просто си помислих, че имаш предвид, че в Родопите(като цяло) няма от къде да си купиш разнообразна храна, пък аз съм родопско чедо и затова се замислих. Затова те попитах. Напълно съм съгласна с теб, и аз не изпадам в подобни крайности, не се тормозя с планиране на храната на всяка цена.
Страхотни снимки ;)

А от коя част на Родопите си, родопско чедо? :)

Смолянския край :)
Извинявай за спама ;)

Анелия, сори за спама. Но и моите корени са от този край, та ми стана любопитно.
+++

Та моите корени са от Писаница. Твоите от къде точно са?

Един по-необикновен начин да отидеш на море или Върбица-Емине
На състезанието на Чумерна Пеню от Сливен подхвърли идеята да минем източната част на Балкана от маршрута Ком Емине. Ники (Pil4oka), и той подочу и закима одобрително с глава. От там нататък нещата влязоха в мои ръце и се заех да комуникирам с двамата, за да избистрим идеята. Време за губене нямаше заради бъдещите ангажименти на Ники, та заради това направихме плановете още за следващия уикенд след Чумерна. Валежите през седмицата, както и лошите прогнози, никога не са били пречка за сериозни хора като нас и заради това след работа в петък вечерта се събрахме тримата на хижа Върбишки проход. Трябва да кажа, че бях много приятно очарована от условията в хижата: стаите са с дограма, матраците меки и удобни, имаше дори хавлия, малко сапунче и тоалетна хартия върху одеалата, също както на хотел. Ресторантчето е също много приятно и на място приготвят вкусотии. Аз обаче бях хапнала доста макарони вкъщи, тъй като се очертаваше 2 дни сериозно каране, а и после майката на Ники и Данчо: Гери, ни накара да вечеряме с вкусна мусака преди тръгване. Така че просто нямах място да опитам от кухнята, но другия път: непременно. Уговорихме се за ранно ставане и тръгване предвид многото неясноти по маршрута. Бяхме си взели спални чували, защото нямахме идея докъде ще стигнем събота и дали ще си намерим къде да спим. Аз бях тръгнала с раница около 6 кг, която ми беше най-големия проблем през прехода. Тежеше ми доста на гърба, ожули ми кожата на мишниците, на изкачванията ме дърпаше надолу, а на спусканията бях несигурна и трудно контролирах колелото. Хем съм пробвала същата схема с раница и багаж за 2 дни и подобаващо количество километри преди 1 година на Мазалат, но тогава сякаш ми беше по-лека, защото не носех чувал, а дебелите дрехи бяха върху мен. Този път също бях взела дебели дрехи, но времето беше много приятно по време на целия поход.
Тръгнахме сутринта в 6. Не бях пила кафе, не бях закусила, ами топли топли от леглото се втурнахме върху колелетата и на мен ми беше много трудно да вляза в режим. Още в началото раницата и краката ми тежеха, чудех се ако още в началото е така, как ще е когато се натрупа умора. След като загряхме обаче, нещата се оправиха и до края на деня (който завърши след 20:30), нямах никакви проблеми.
Участъкът Върбица-Елешница си го знаем: приятен е, само с 1 леко опасно спускане със страничен наклон, което сега беше и с мокри камъни, така че въобще не го рискувах, ами направо го слязох. Забележителното беше, че още от сутринта видяхме доста диви животни: едно зайче, две сърни и един ГОЛЯМ елен! Пресякохме реката и лека полека стигнахме до кръстопътя с пейките, където започва „адът” на Върбишка планина или къпините, които късат кожа. Бях се подготвила обаче с четене в планинарския форум http://planina.e-psylon.net/viewtopic.p ... &start=105, че най-големите къпини, които започват от дървените пейки, могат да се избегнат. Продължихме да спускаме по „асфалта” и трябваше да внимаваме за път наляво. Знаехме, че губим височина, спускайки по асфалта, но и сега съм убедена, че бутането нагоре ни спести много по-големи мъки от влаченето на колелетата в къпините. По едно време се сляхме отново с маршрута и маркировката отново се появи. Тук-там пак имаше къпини, но се минаваше. Преди нас явно някой моторист беше минавал: имаше следи и малка отъпкана пътечка. Но като цяло участъкът е силно затревен и неподдържан. Около връх Малък Дебелец пътеките едва се намират, въпреки че скорошната маркировка на пешеходците туристи доста е подобрила състоянието в сравнение с миналата година. И все пак все още има участъци там, на които ако нямахме gps бихме се заблудили. Освен това не мога да препоръчам участъка за планинско колоездене. Има твърде много бутане. При преход Ком-Емине няма как да се избегне, обаче ако си тръгнал като нас на разходка, спокойно може да се започне от Риш и от там нататък следва приятен маршрут, който би се минал без проблем. За участъка Върбица – Риш имахме 3 спукани гуми общо: Ники 1 и аз после 2. Пеню си запази правото за после. Вместо да сечем серпентините по черно, ние си покарахме малко по асфалт докато стигнем Крумов мост.
От Риш започва доста дълго качване и ние се бяхме поизморили след тикането и храсталясването из Върбишка, отделно стана обяд и слънцето напече. Там баирът е плавен, но много дълъг. Ако обаче маршрутът започва от там, със свежи сили сутрин рано няма да е никакъв проблем. Последва дълго спускане до Рупча, но преди това леко се заблудихме, тъй като увлечени в скоростта, изпуснахме една табелка за десен завой, но Ники много бързо се усети и погледна gps-a, та бяхме загубили само няколко стотин метра. Там един клон ме удари доста лошо през лицето, но няма как, рисковете на спускането. След завоя вдясно, който лесно се изпуска, следва малко равно, а после: дъълго спускане към с. Рупча, където Пеню прищипа гума 2 пъти. Спускането е каменисто и скоростно. Само че ние вместо Рупча, излязохме в съседното Люляково, където помолихме да си напълним вода от една къща. Освен с вода, ни почерпиха и с току-що изваден мед (човекът беше още с „булото”) с восъка. Дори аз, като не особен почитател на меда, успях да оценя качествата му. На Рупча пихме освежително кафенце и по асфалт се изнесохме към Планинца и Дъскотна. Мноого гладък път и спускане, да си призная направо се изкефих на асфалта след толкова дране по храстите. Има моменти, в които асфалтът ти идва като глъдка въздух. Само се питах какво правят там пешеходците: толкова вървене по асфалт не си е работа. Пътят към Топчийско беше много приятен, може би най-хубавата част от маршрута за мен беше там. Имаше гледки, имаше приятни спускания и качвания, а преди Добра поляна се насладихме на обширни гледки. Това, което в повечето липсва в тази част на прехода Ком-Емине.
Бяхме взели спални чували, защото не знаехме къде ще ни свари нощта не знаехме какво да очакваме. Но пък пристигнахме вечерта точно навреме в с. Топчийско, където има хижа. Маршрутът влиза в селото заради хижата, която пък е само на километър-два от там. Преди това: пазаруване от селото на наденичка и биричка. На хижата сварихме няколко мъже да си пийват кротко, поздравихме и питахме дали можем да нощуваме в района на хижата. Хората бяха много мили и ни позволиха да ползваме чаши, чинии, чешма. Каниха ни да се изкъпем безплатно или пък казаха, че ако нямаме пари, ще ни пуснат да нощуваме също безплатно. Пари имахме, но пък бяхме мъкнали чували 86 километра и 2500 денивелация (всичко за деня) и решихме да нощуваме навън. Запалихме си огън, наляхме си биричка, изпекохме наденицата. Въобще: добър завършек на тежкия ден. Дойде и хижарят да отново и той беше толкова гостоприемен и любезен. Въпреки, че хората бяха седнали на маса, въобще не слушаха силно музика, нито крещяха. Музиката беше турска народна, но беше така спокойна и мелодична. 100 пъти по-добре от някоя върла чалга и крещящи диваци, каквито понякога сме свикнали да виждаме в планината. Хижарят каза, чеса подали документи за участие по проект за подобряване на условията по международния маршрут и се надява да могат да ремонтират хижата. Спомена, че тази година от много години насам са имали няколко хиляди лв., с които са ремонтирали покрива. Каза, че условията вътре не са много добри, но самият факт, че там има подслон легло и чаршафи, а и гостоприемството на човека, го прави добро място за хората, тръгнали по маршрута. Ние приключихме нашата вечеря в приказки за колелета каране и прочие наши си работи и се настанихме по чувалите. Да си призная, никога не съм обичала да спя навън или на земята или на палатка. Изръбих се, смъквах се надолу по лекия склон, една лампа ми светеше в очите, чувах животни да стъпват в гората...абе не можах да спя чак до сутринта, когато дремнах.
Въпреки това преди изгрев слънце още бях свежа и готова за тръгване. Решихме обаче в неделя да не правим стресово тръгване като предния ден, а пихме кафе, закусихме, оправихме багажа и чак към 7 тръгнахме по нашия път.
Карането започва по асфалт, но скоро се отделя и ако не беше gps-a, пак щеше да има лутане. Дори въпреки него, пак направихме едно спускане и качване излишно и карахме през едно поле. Това май ни беше единственото губене през двата дни. След това заваля и дъжд и извадихме якета и дъждобрани. До Козичене ни поваля, но нищо сериозно. По пътя срещнахме стадо прасета, но бяха домашни. На Козичене пихме кафе и ядохме закуски, момчетата бяха така добри да споделя тяхната кифла с мармалад, че нещо бях точно прегладняла и 4 вафли ми дойдоха малко. Всичкото това сладко като че ли потъна в дупка и на ставане вместо преяла, аз тръгнах леко гладна. Но пък ни чакаше качването към телевизионната кула и не трябваше да се тъпча. Преди това: Дюлинския проход. Най-сетне видях къде карат варненци от нашия отбор „Алекси Николов”. Започнахме да качваме към телевизионната кула, а срещу нас започнаха да се спускат джипове с русоляви глави: туристи на офроуд трип. Имаха си специално оператор, който тичаше пред джиповете и ги снимаше. И ние бяхме голяма атракция, падна голямо махане на ръце и поздрави. Вместо спускане по асфалта от ТВ кула, ние спуснахме първо малко по черно и после продължихме посока главния път Варна-Бургас. Кошмар! Колите свистят около теб, много натоварено движение, а ти трябва да караш колело. Набързо извъртяхме 4-те километра и хайде пак в гората. Емонска т.нар. планина е приятно място за каране: качване спускане качване спускане и така до безкрай. Пътечките са хубави, но доста еднотипно, а на всичко отгоре водата свърши и това вече ме накара да съм нервна и нетърпелива. Най-после спускане към Емона. Пеню предлага 2 варианта: първо да отидем на носа, за да финализираме похода или първо в с. Емона за бира. Еее, че бива ли такива въпроси, естествено, че бира! Носът няма да избяга, я.
Отиваме в едно кръчме в с. Емона, което ми направи силно впечатление. Не знам дали след 2 дни все пак идва някаква цивилизация, но носеше много особена атмосфера. Вътре смесено между кръчма и магазин. Доста тежък въздух, макар и хладен. Барманката беше много добра жена с бяла сбръчкана кожа и много потъмнели, чак кафяви кръгове около очите. Дойде още една кака: слабичка по къси дънчени панталонки. Изглеждаше мхм, малко странна нека да я наречем. Помолихме я да ни направи обща снимка на фона на носа и морето, а тя силно се притесни. Толкова много трепереше, не само ръцете й, а и кожата и мускулите на бедрата й. Веднага прехвърлих малко диагнози в главата и й сложих диагноза „проблеми с алкохола”. После подслушах малко разговора й със следващата кака, която дойде и в действителност си говореха за някакви запои. Аз съм цял Шерлок Холмс. Въпросната новодошла беше още по-слаба и пушеше със същите клечести пръсти като на първата. Т.е. приликите между двете бяха: слаби, сбръчкани, с гарваново черни коси, пиеха минерална вода и кафе и пушеха. Първата обаче пушеше кафява дълга електронна цигара. Да продължа с останалите хора, животни и вещи от обстановката. Под нашата маса се излежаваше една немска овчарка, но явно беше добричка и никак не се трогна, когато седнахме около него/нея. Наоколо пък се суетеше бяло рошаво куче, да го наречем Бенджи от едноименния филм. Установих, че Бенджи яде солети, но не и фъстъци. Втората слаба жена доведе едно момиченце, което питаше бабата с кръговете около очите за други две деца. Другите две деца (вероятно внуци) бяха пътували дълго и се събудиха към 14 часа. Излязоха да си играят с момиченцето, но явно имаше комуникационен проблем, защото момиченцето знаеше само български, по-голямото момче знаеше само немски, а по-малкият брат се чудеше как да посредничи между двамата и каза: „Аз как да говоря, на български ли на немски ли. Не мога да им превеждам!” Докато обясняваше това, вкарваше немски думички и междуметия. В крайна сметка оставихме децата на техните игри, дамите на техния разбор на гуляите им, а ние потеглихме към носа.
Ако ме питате дали се вълнувах да видя носа и морето както се вълнуват хората, които минават Ком-Емине, ще отговоря: не. Попитах себе си този въпрос, но вътрешно не изпитах „онази” тръпка. Да, морето беше красиво, миришеше още по-невероятно, но нищо повече. Малко разходка, малко снимки и хайде да потегляме. Разделихме се с малко тъга с Пеню, защото 2 дни бяхме неотлъчно тримата заедно и с Ники потеглихме към Иракли, където брат му Келеша се излежаваше на плажа и ни чакаше да ни натовари на червения ситроен към дома.

Да вземеш да събереш пътеписите си в една книжка или блог.
Пишеш увлекателно и с една особено чаровна нотка на подценяване на изпитанията :) Сещаш се какво имам предвид - когато даде линк към разказа на твой приятел и директно можехме да сравняване едни и същи преживелици през погледа да двамата участници.

В същото време Запа ходи на море по асфалт. Знам, че и тук има големи фенове, та пускам линк.

Днес ходих в залата след дълго време отсъствие и след като виждам че в планината и с колелото не става без обща физическа подготовка и най-вече със слаба горна част. Върнах се отново към кръговете, според мен са най-ефективни за целите ми. С други думи:
Взех щанга 18 кг и направих 5 кръга от 10 повторения:
лег
клек (тук си почивах малко, защото 18 кг са ми леки за заден клек)
изхвърляне и изтласкване
преден клек
Правих кръговете без никаква почивка, но последните 2 серии имах нужда от почивка след изтласкването.
3х10 бицепсово сгъване от стоеж @18 кг
Продължих с малки кръгове от:
30 бр. гръбни екстензии без допълнителна тежест
10 бр. V сгъвания
Доста се изморих, плувнах в пот и съм доволна от свършеното :)

В същото време Запа ходи на море по асфалт. Знам, че и тук има големи фенове, та пускам линк.
...

Велик! И на живо ли е такъв образ?