Спортна травма - отговорност на треньора или трениращия?

Малко не съм в час със събитията (хвърлих око на някои коментари), но ще отговоря на въпроса, поставен в заглавието.

А той е доста сложен и като цяло отговорът може да варира според ситуациите.
Смятам, че и двамата носят отговорност, но не мога да кажа, че някой от тях носи по-ГОЛЯМАТА такава. Защото не е редно,

Много често треньорът гледа, обяснява, показва, а трениращият или не успява, или не слуша, или изпълнява всичко точно, а ако треньорът не го гледа - може да се направят компромиси с техниката. Виждала съм го неведнъж. Е, ако тогава се контузи, кой ще му е виновен?

Дори аз самата често съм тренирала с разни болежки, без да споделям и без да им обръщам кой знае какво внимание. Което е абсолютно недопустимо - те може да са (недай си Боже) катализатор за нещо по-сериозно и изискващо усилия за възстановяване.

Виждала съм, разбира се, и “треньори”, които гледат просто да отбият номера.

Примери може да се дават много.
Контузия може да стане дори и ако треньорът прави всичко от А до Я, а трениращият - изпълнява като по учебник. Всичко се случва.

И сега от професионална гледна точка: инструктор съм на големи групи жени. Спортът е много специфичен и динамичен - корекциите стават в момента, но не мога да ги коригирам “ръчно”, а само чрез обяснения, защото средата е водна.
Имам самочувствието, че обяснявам добре - ясно, изчерпателно, кратко, но с най-важната информация (положение на гръб, лакти, стъпала, дишане, кои мускули участват и т.н...). Въпреки това се случва да има хора, на които колкото и да се обясни - не могат. Вярвайте ми, има хора с изключително  лоша координация, такива, които не познават и не могат да управляват собственото си тяло.
Може едно нещо да повторя и покажа 200 пъти, и пак да не се направи както трябва. Рядко е, но се случва. Хора сме, много сме, различни сме.
В тези ситуации не съм сигурна, че ще кажа “да, аз съм отговорна, че ти се контузи”.

Труден въпрос, много специфичен.

Но нали знаете, ако нещо лошо и нежелано се случи винаги търсим КОЙ да обвиним, никога не търсим вината в себе си :)

БЕЗконтузни тренировки, по-малко нерви (че водят до болести)
Идете хапнете, поспете:)

Разочарован съм, че доста хора тук смятат, че в конкретния случай треньора е крив...;)
Виждам категорични изказвания и квалификации от хора, които не познавам и не мога да съдя. Но в затворената тема имаше намесени железата от багажника на тиграта и парите за лъскава зала - ами тренирайте в лъскавата зала тогава, чий го дирите при Юли ?
Моята зала е пълна мизерия - лятото е с 10 градуса по-топло отколкото е навън, зимата е с 5 по-студено, щангите са стари, има счупени прозорци, това няма, онова няма, мирише, мръсно е(макар да я чистят момчетата), обаче никой от момчетата, които тренирам не мисли да ходи другаде...и това надали е защото съм много красив, мил, забавен. Надали е защото нищо не ги боли, надали е защото съм успял да им коригирам всяка грешка(а аз не съм), надали е защото не им вземам пари - те и без това нямат. Единственото, което ги държи в залата е, че си виждат резултата !
За мен е 100 пъти по удобно да си тренирам само с още един човек, който да знае как да ми партнира и помага - хем по-бързо ще си свършвам  тренировката, хем ще съм по-концентрирам изцяло върху моите си неща. Обаче не го правя...и ако някъде, в някой форум прочета такава дискусия, в която някой, който съм тренирал има забележки към нещата, които съм го карал да прави...хвала нему и подкрепящите го...

Отивайки при треньор, всеки един трябва да знае за какво отива...а виждам, че доста хора тук не знаят...;)
Да ги научи на правилна техника - пълни глупости, ако не можеш да усетиш какво и как правиш, как да стане така, че някой друг да те научи ? Може да ти го обясни, покаже, коригира и толкова - останалото е от трениращия !
Да им обърне специално внимание - при повече от 6 трениращи това е абсолютно невъзможно да се случи !
Да им бъде отдушник на душевните терзания ли ?
Или да им вземе 300 лева на месец и да му казва “ти си върха, супер правилно го изпълняваш” ?

Само човек, който си е подредил приоритетите може да бъде обективен и то само за своя конкретен случай ;)

Когато си треньор ти предлагаш един продукт, при всеки треньор продуктът е различен, и съответно - клиентите са различни, очакванията са различни (и цената разбира се).

Аз лично продължавам да твърдя, че когато отидеш при сертифициран треньор, за да те обучи на нещо, то той носи отговорност за твоето здраве. Примерите, които давате са малко крайни. Не говорим за професионалисти, не говорим и за инциндентите, които просто се случват и няма какво да се направи. Не обсъждаме (надявам се вече) и конкретния случай и кой крив и кой прав.

Ще дам простичък пример - имам дете, изпращам го да се учи на бойно изкуство. Детето се връща със сцепена уста - ако съм американец сигурно ще ги съдя, че и пари ще им взема на треньорите, но аз съм блъгарин и знам защо съм го изпратил на БИ, потупвам го по главата и му казвам с редовното “юнак без рана не може” и толкоз. Но ако ми го върнат със счупен крак, понеже треньорът му е пиел кафенце отвън и ги е оставил в залата сами? Не мислите ли, че поне някаква отговорност носи този треньор?

Максим, разбирам те много добре, но пак залитаме в крайности - представи си, че си плащаш за треньор, напълно начинаещ си, доверил си се на този човек. Не знам дали помниш времето когато си бил начинаещ, но тогава нищо не можеш да “усетиш”, нямаш никаква идея за позицията на тялото си в пространството, нямаш никаква представа от механиката на движенията - ти си като детето в предния пример. Никой не говори за това, че треньорът тренира вместо теб, или пък че е виновен за всичко, което ти се случва след като си го срещнал, никой и не търси някой да му е усмихнат и само да му разказва колко е супер или пък партньор за приказки.
Просто нека да дам пример с другата крайност (отново) - отивам аз, начинаещ, на треньор, показва ми тяга, дърпам аз тяга, но с котешки гръб и тренировка след тренировка треньорът не ме коригира, рано или късно си правя една лека херния.
Според вас в този толкова краен пример треньорът няма вина и не носи отговорност, така ли? Защото ако мислите, че наистина няма - то тогава свеждате ролята на треньора до клипче в youtube и приятна компания.

Аз мисля, че истината е някъде посредата и всеки случай е индивидуален и сам за себе си. Играят много фактори и всичко опира до морал, разбира се, че в много случай се касае за грешки на трениращите, в много случай се касае за инциденти, при които няма виновни - случват се, но има и обратната страна, когато треньорът е причината за травма и тогава той носи отговорност за това (морално).
Все пак това е професия като всяка друга, ако в моята професия от позицията си на експерт ви предам доверието и това ви коства някакви загуби, аз нося отговорност за това.

При добрия треньор грешки стават, но третия тип са рядкост и не се повтарят. Добрият треньор е този, който не се отпуска (както е писал хед), който прави максимума, който преценява реално възможностите си и който се учи от грешките си.

Ох, Максим толкова хубаво нещо е написал...
Аз се обръщам към Карфичка с цялото ми съчувствие към физическата болка, която изпитва и от това, че не може да тренира...
Аз не разбрах защо ти така се довери напълно на този специалист, при който отиде- ами ако той греши и това, което ти е казал не е точно така? И като че ли няма особена продуктивност в това да се гледа назад с гняв, по-добре да се концентрираш как да се възстановиш по-бързо...

Такаааа, аз ще си продължа по темата на Вик.

Ще започна с въпроса - до колко е отговорен трениращият, след като прави дадено упражнение с пълното доверие, че го изпълнява правилно и това е било потвърдено от треньора. Добрият треньор не знае нещата само на теория, той трябва да има добро око, да е наблюдателен, да притежава интуиция. Какво би ми било мнението за треньор, който определено наблюдава, но не казва нищо. Какво означава това мълчание? Не вижда явно налични грешки или просто няма желание да помогне. Най-неприятното за треньор, който иска да изгради нещо, е да показва незаинтересованост. Това е по-дескридитиращо от самото незнание.

Не са достатъчно само знания. Всеки може да започне да чете и да стане образован. Практиката е важна за изграждането на личността на треньора, но тя не прави големия треньор. То си идва отвътре, да виждаш неща, които са невидими за неопитното око. Това се постига с дарба или най-малкото ентусиазъм.

Но има още една стъпка, за да бъдеш по-успешен. Тя е да разбираш хората, които тренираш ... и да се учиш заедно с тях. Когато работиш с хора, да реагираш като ощипана госпожица е най-малкото несериозно. Да се оправдаваш изцяло с трениращия, също... Съвсем ясно на всички ни е, че когато се влага личен мотив, нещата се променят рязко ... особено когато започне да се бърка в нечии джоб.

Видях няколко коментара, при които се говори за разума на трениращия. Какъв разум би имал трениращия, ако неразумното което прави, му е казано, че е правилно. Тук не става въпрос за Десо, при който минава през едното ухо и излиза от другото. Тук става въпрос за ето това:

Но това, което вие коментирахте, за 8х200м и тестовете, са тренировките, които Юли прави, щом така ги е направил, значи знае какво прави, има друга идея, с която може би не сте запознати и аз не мога да ви отгворя на въпросите, защото и самата аз не знам какво да ви кажа, така ми се струва.

Винаги съм приемала съвети, но когато опира до нещо, което на своя глава правя. ;)

Няма как да не се засегне конкретния проблем, колкото и да не искам, защото всичко се върти около него. Говорим за пълно доверие на момиче, което боготвореше своя треньор и правеше всичко възможно да му помогне. Момиче, което не само не изпускаше тренировка, но ходеше два пъти на ден. И какво става накрая, едно изразено недоволство и това момиче вече е мрънкащо и виновно за цялото развитие на кросфита от Гренландия до Мозамбик. Такива изказвания са меко казано... несериозни.

Един добър мениджър изгражда нещо, лошият такъв е виновен сам, ако не се получи.

... и цялата тема се касае за едни елементарни лицеви опори и набирания.... нещо елементарно... интересно ми е защо това момиче не се контузи на Клек и Тяга, след като се намесиха имената на Лазар и Тосков.

Иване...според теб в случая с контузения атлет, не са били правени корекции ли бе момко?!?!!?...или ти там си защитаваш и сляпо подкрепяш постове...да не казвам, че и ти си предубеден...че може да се окажа прав...ПОВЕЧЕ говорите Вие, и много малко практикувате...
Вината е споделена, ти не можеш ли да го разбереш това...
Треньора, който не те коригира, разбира се, че греши...нали това му е работата...не да вдига вместо теб, да те намества и направлява...
Тука голямо мрънкане мрънкате някои хора...наистина, ако не сте доволни от тоя или оня...не поддържайте контакти с него...той Сашо е достатъчно ясен...
Даже ПРЕ...

Може ли да спрем да коментираме конкретния случай, понеже нищо хубаво няма да излезе от това - всички си разказаха гледните точки и толкова, отделно, че и не Карфичка започна тази тема, не беше и тя причината да се стигне до тези излияния, и не е търсила отговорност никому, камо ли с гняв :)

Искам да поясня и позицията си отгоре и се надявам да чуя позицията на треньорите. Странно ми е защо всички се държат като нападнати - коментираме ПРИНЦИПНА ситуация, никой не твърди, че треньорите са супер същества, стават грешки винаги, и не за всичко е виновен треньора, но има случаи, когато липсата на професионализъм или грешна преценка от страна на треньора могат да доведат до травма на трениращия и тогава треньорът носи отговорност (морална) за случилото се.

И да коментирам няколко от горните мнения - когато имаш конкретен човек, с когото не се справяш и виждаш, че той не е за този спорт, можеш единствено да го докараш до някъде, до там до където не рискуваш здравето му и после спираш да го тренираш (както беше казал Кольо по горе). Нали треньорът е за това, за да види, че нямаш потенциал за нещо и да те побутне в правилната посока ... ако имам някакви непреодолими физически или психически пречки да се занимавам с нещо - треньорът ще ме насочи към друго, а няма да ме остави да се контузя.

Ти освен да коментираш конкретия случай, какви други наблюдения имаш????
Да си тренирал хора, група...да си се опитвал да помагаш на някои да се учи да се движи, да си наблюдавал други как се опитват, или пък успяват...а и можеш ли да го оцениш...или ти говориш за нещата по принцип...аз не схващам защо се намесваш, много си принципен ли какво?...айде Десо, тук-таме казва някои резонни неща...
Значи...аз да ти кажа, не си ли усещаш групата и се съобразяваш и с менталностите, няма как да се получи нещо хубаво и полезно...но пак-как да обсъждам такива неща с хора, дето единствено са си тренирали кучетата да ловят фризбита...

Славко, с цялото ми уважение - ти четеш ли ми постовете?

Айде стига с конкретния случай, не желая да го коментирам повече - позициите са ясни, имам си мнение, имам представа какво е правено, но не това е темата на разговора.

Къде и в кой момент видя, че съм казал нещо за това, че треньорът вдига вместо мен и виновен за абсолютно всичко? Ако ми прочетеш постовете от началото на темата ще видиш, че твърдя точно обратното ОТ САМОТО НАЧАЛО - и точно това, което и ти казваш - СПОДЕЛЕНА отговорност (и всичко е според случая, понякого изцяло трениращия си е виновен, а понякога повечето отговорност пада върху треньора). Та сега ако искаш пак ми обясни къде не мога да разбера, че е споделена вината, че малко ми се губи.

И айде пак за контакти - тук се опитваме да обсъдим нещо принципно, толкова ли е трудно да се разбере? Искам да знам Славко, ти ако ме видиш че дърпам 200 тяга с котеки гръб, дали ще ме коригираш? Доколкото знам от хората, които тренират с тебе - бая звучна ще е даже корекцията. И искам да те питам какво би помислил за треньор (хипотетичен такъв, не обсъждам никого, да му се невиди, и никога не съм правил тяга с треньор - да поясня), който ме остави да си дърпам така и ми каже - “еваларка, баце!” ... Е те това ми е въпроса! И ако след 2 месеца си направя херния - според теб тоя треньор носи ли НЯКАКВА отговорност, че ме е научил така?

Наистина се надявам за да можем да дискутираме да се четем какво пишем.

ЕДИТ: Коментирам от принципната позиция на човек, който е използвал треньори през живота си, който се е контузвал и инцидентно и по собствена вина. Учил съм хора, но не на спорт, ако толкова държиш да знаеш (можеш и други неща да разкажеш за мен, Славко, явно сме яли и пили от години, че добре ме познаваш).
Интересна ми е позицията ви, затова ви провокирам да я кажете, никой не ви изкарва виновни за нищо, напротив - дори шапка ви свалям, ама всички се държите като настъпени госпожици. Аз лично искам да знам, че като поверя здравето си в ръцете на някого той ще подходи с цялата необходима сериозност - толкоз. И питането за отговорността е свързано с това защото, ако знам, че ти не изпитваш никаква отговорност към трениращите, не си моя човек.
Ако говорим конкретно за теб - аз имам косвени положителни впечатления за тренировките ти и доста хора могат да потвърдят, че съм споделял само добри неща, НО НИКОЙ НЕ ГОВОРИ ЗА ТЕБ, ЗА ЮЛИ, ЗА ВИК, ЗА САШО, ЗА ВЕРОНИКА или кой да е друг - а за приинципната позиция на треньора.

Аз не разбрах защо ти така се довери напълно на този специалист, при който отиде - ами ако той греши и това, което ти е казал не е точно така?

С извинение съм Карфичка, но това какво отношение има към тази дискусия?

И сега по темата.
Спортувам от много време, имал съм различни треньори с различни методики, от всеки съм научил по нещо... разбира се, контузиите са се случвали. Те са част от играта. Но! Аз като състезател съм научен да спазвам указанията на треньора. Той е човекът, който трябва да има окото да забележи грешките ми и да има знанията да ги коригира. Треньорът трябва да знае как да дозира и разпределя натоварването, почивката, интензивността... да наблюдава техниката и да прави корекции там, където е необходимо. Аз съм състезател, аз изпълнявам. Без въпроси, без коментари. Дават ми се задачи, от мен се иска да ги изпълнявам. Не се жаля и давам всичко от себе си, за да изпълня указанията на треньора по най-добрия и ефективен начин. Всеки си знае мястото - треньорът неговото, а аз - моето. Аз и треньорът сме екип и едно цяло, зависими сме един от друг и от това зависят резултатите. Той трябва да ме подготви качествено, което значи и да съм здрав. Аз трябва да демонстрирам всичко на състезанието. Толкова.

И нека правим разлика между треньори и треньори. Фитнес-инструктор и фитнесче за тонус (или плаж) е едно, а целенасочена подготовка с висока спортна цел - нещо съвсем друго. Съответно - с коренно различни отговорности.

Ох, Максим толкова хубаво нещо е написал...
Аз се обръщам към Карфичка с цялото ми съчувствие към физическата болка, която изпитва и от това, че не може да тренира...
Аз не разбрах защо ти така се довери напълно на този специалист, при който отиде- ами ако той греши и това, което ти е казал не е точно така? И като че ли няма особена продуктивност в това да се гледа назад с гняв, по-добре да се концентрираш как да се възстановиш по-бързо...

Този специалист е един от най-добрите в България, повече може да ти каже само Кольо.

Отеглям се, че не искам да участвам в Разрушителят 2…

Ще му кажа, че е негодник и ще претрепе човека...и ще сваля 40 кила от лоста...
Но това наистина е свързано с нивото на атлета...и това което преследваме...

Десо, ти внимавай какво започваш, като ще се оттегляш...и ти благодаря за честността и нелицемерието...

Ще му кажа, че е негодник и ще претрепе човека...и ще сваля 40 кила от лоста...
Но това наистина е свързано с нивото на атлета...и това което преследваме...

Десо, ти внимавай какво започваш, като ще се оттегляш...и ти благодаря за честността и нелицемерието...

E, има ли смисъл... въртим се около едно и също нещо. Позициите са изяснени. Решението е ясно.

Кольо,
аз съм преценила, че има отношение към темата, това че ти не мислиш така, си е твой проблем...В крайна сметка имаш правомощия тука, изтрий ме, ако не ти харесва какво пиша и правя...
По повод на поста ти искаш да говорим по принцип, но ти постоянно даваш примери от твоята практика, и аз да ти дам един...
Сестра ми е баскетболистка и от много малка-15-16 год. се е връщала контузена от чужбини от грубиянки разни, и аз да се сърдя на треньора ли- ясно е че високото спортно майсторство съдържа огромни рискове, ако не искате да поемате рискове- тренирайте по-леко  и няма да има никакви проблеми  с контузии...

Мда... Няма да скривам, че съм изненадан от някои позиции. Даже се връщах да препрочитам определени мнения.

Все пак темата беше точно за това - да прочета идеите по въпроса на мислещите различно.

Благодаря, че запазихте добрия тон до момента, макар да усещам известно напрежение в някои постове.

Може би липсата на сближаване на позициите е, че всички говорим за различни неща - темата е доста обширна, а и самото заглавие - треньора ИЛИ трениращия, предполага крайно мнение. Отделно, че и отговорност е много обхватно - каква отговорност - морална, наказателна?

За да си събера хилядите излияния в едно и да спра да словоблудствам по темата:

Доколко и кога за травмата на атлета носи отговорност треньора?
Когато треньорска грешка или непрофесионализъм доведе до травма на атлета, който изпълнява стриктно указанията на треньора си, то тогава треньора носи някаква отговорност за случилото се.

Joyplovdiv, преценката е хубаво нещо, но прочети отново заглавието на темата и идеята на Вик за дискусия. Не е приятно когато фокусът на темата се измества, нали? Човек отваря една тема и започва да я чете, защото предполага, че има нещо което го интересува. Вместо това някой преценява, че ще я насочи в друга посока... Не ви харесват нацапани теми иначе... Най-лесно е да забърсвам. Само че аз мисля преди да направя нещо.

По темата.
Говоря по принцип за нещата според собствения ми опит. Малко, много - няма значение. Нито споменавам конкретни ситуации и контузии, през които съм минавал, нито имена. Честно казано - не разбирам какво всъщност имаш предвид.

Колкото до контузиите - всеки спорт си има специфика, включително и по отношение на тях. Затова когато говорим за сериозен спорт, трябва да разграничим факторите, които водят до контузиите. От една страна има контузии, които са следствие от методически грешки - лоша техника, претоварване, неправилно разпределение на натоварването и т.н. Те са изцяло отговорност на треньора. От друга страна са травмите, които са следствие от случайни фактори, специфични за дадения спорт. Тук треньорът няма 100% отговорност, но тя е почти толкова. Защото трябва да ме е научил на правилна техника и преценка, за да сведа риска до минимум. В това отношение аз нося малка част от отговорността, тъй като аз съм изпълнителят. Повтарям - малка част.

Когато говорим за спортна дейност от друг вид, за мен отговорността на треньора е по-голяма, тъй като в някои случаи се работи с начинаещи и неподготвени хора, хора с различни амбиции и цели, и т.н.

Защото трябва да ме е научил на правилна техника и преценка, за да сведа риска до минимум.

Това е идеално написано. Дори и перфектната техника не изключва контузиите, а само ги свежда до възможно най-ниско ниво. Никога обаче не може да ги изключи, камо ли в спортове изискващи тежко физическо натоварване, игра с гравитацията и възможностите на тялото.

След прочитане на цялата дискусия и от части включването ми в нея, в съзнанието ми възниква един въпрос.
Какво според вас означават думите фитнес инструктор, инстуктор на групови занимания, персонален треньор, треньор на отбор(футболен, баскетболен и пт), и др.( ако някой се сеща да сподели) ? Има ли разлика между изброените и каква ?
И ако има, всеки ли носи една отговорност към трениращите?

Едно нещо ми е останало в главата вече 22 години. Второто изречение на първия ми треньор, в първата ми тренировка по Киокушин :
“Основата на тренировките по Киокушинкай е дисциплината! “
Сега всеки може да си бълва приказки от типа на “треньора така, треньора онака, треньора трето, треньора четвърто”, обаче нека погледне дълбоко навътре в себе си и и си зададе въпроса “Аз изпълних наистина точно това, което ми бе казано ? “.

p.s.
Далеч съм от мисълта, че всички, които се титулуват “треньор” са такива...и примери мога да дам с конкретни хора, с конкретни спортове, клубове, общества, течения, виждания...няма да го направя ;)

  Какво според вас означават думите фитнес инструктор, инстуктор на групови занимания, персонален треньор, треньор на отбор(футболен, баскетболен и пт), и др.( ако някой се сеща да сподели) ? Има ли разлика между изброените и каква ?

Бих добавил и кинезитерапевт и човек водещ групови кинезитерапевтични тренировки.

Ако може и аз да кажа  : )

Тренирала съм с инструктори и персонални треньори на ниво “здравословен спорт за ентусиасти”.
Отговорността на треньора е свързана с контрола на технически правилното изпълнение на упражненията и дозиране на натоварването, точно както се твърди в доста от мненията по - горе. И с него (треньора) трябва да се споделят всички съмнения, дискомфорт, болежки.

Тренирала съм и с такива треньори, които не обръщат достатъчно внимание на различни симптоми. За мен това означава край на доверието и самостоятелно развитие в нова посока. Понеже ако някой се контузи (или няма напредък), то това ще съм аз, няма да е треньорът, и аз съм отговорна за себе си на първо място. Отделно информацията, която му предоставям, е опосредствана, а и ако той разглежда тренировъчния процес най - вече като работа, не би усетил мен като трениращ, което ще се отрази на формата ми.

Друго нещо...треньорът трябва да е в състояние да предложи решение на проблемите на трениращия (качване на ММ, на сила, налични дисбаланси) и да го осъществи в екипната работа. Няма ли прогрес за месец - два при спазване на инструкциите му, значи не е нашият треньор. И едва ли точно той ще успее да ни предпази от травми и да ни научи да се пазим.
Има ли все пак травми, то всеки конкретен случай трябва да се разглежда отделно, за да се установи нечия вина. Ако изобщо има някакво значение, понеже контузията вече ще е факт.

Отговорността за нас самите е наша на първо място, след това идва тази на треньора. Понеже е и наша отговорността да си изберем треньор. Но трябва и да пазим себе си от него, ако се наложи  : )

Сега всеки може да си бълва приказки от типа на “треньора така, треньора онака, треньора трето, треньора четвърто”, обаче нека погледне дълбоко навътре в себе си и и си зададе въпроса “Аз изпълних наистина точно това, което ми бе казано? “

Така е... и също така всеки трябва да може да признае пред себе си, че е имало случаи на неизпълнение. Ако някой заяви, че никога не е скатавал, за мен той е недостоен, защото послъгва мощно. Добрият треньор има подход, чрез който не ти минават мисли за кръшкане.

...треньорът трябва да е в състояние да предложи решение на проблемите на трениращия (качване на ММ, на сила, налични дисбаланси) и да го осъществи в екипната работа. Няма ли прогрес за месец - два при спазване на инструкциите му, значи не е нашият треньор. И едва ли точно той ще успее да ни предпази от травми и да ни научи да се пазим.

Точно такъв треньор вероятно няма на какво да ни научи, така е.
Затова говорим (или поне аз) за това как би трябвало да бъдат нещата.

Има ли все пак травми, то всеки конкретен случай трябва да се разглежда отделно, за да се установи нечия вина. Ако изобщо има някакво значение, понеже контузията вече ще е факт.

Установяването на причините за травмата има един единствен смисъл - превенция на този проблем в бъдещето.

Когато се захващаш с нещо, трябва да знаеш с какво се захващаш. В спорта контузиите са неминуеми. (Дали пехотинците например не са на ясно че могат да бъдат убити от някой арабин?) Аз лично не познавам спортист който да не се е контузвал, а аз познавам доста такива. Познавам един човек който се опитва да тренира едновременно тежко и умно, така че да не допуска контузии. Дали ще успее обаче ще може да се каже или ако се контузи, или след наистина доста време :).

Та като човек който е сменил доста треньори мога да кажа че от треньор до треньор има огромна разлика. Имал съм треньори които са треперели над мен , да не ми стане нещо, да не се нараня. Имал съм и треньори при които дори да се разглобя пред тях няма да им направи впечатление.

Ако трябва да говорим за треньорите на кросфит групите смятам че не могат да направят много повече от това да научат трениращите на перфектна техника, и да съобразят натоварването в предвид това с какви състезатели разполагат. Кросфита е динамичен спорт като баскетбола и аз съм си направил приликите и разликите, също така и на двете места тренират по много хора едновременно. Да забележиш че за някой има някаква опасност си е съвпадение ( или погледнато от друг ъгъл - така е трябвало). За максимална гаранция ( което изобщо не значи 100% такава) трябва да има 100% контакт състезател-треньор. Трябва и добро познание за собственото тяло и още доста неща , но като за начало и това е добре.

(sun)

При нас пребиванки се случват честичко, но не може треньорът да е постоянно с мен на тренировка или състезание и да ми държи кормилото или спирачките. Аз преценявам ситуацията, аз реагирам, аз се контузвам. Последно в неделя си ударих главата в дърво, но бях с каска и нищо ми няма.
Треньорът само ми казва: днес тренирай 2 часа с еди какъв пулс, утре 1 час с еди какви си интервали. Най-често обаче ми казва: карай с кеф, защото не съм професионален спортист, изкарвам си с друго прехраната, а колоезденето е наистина в свободното ми време и ако го превърна и него в задължение, мога да се откажа или да търся начини да кривна.

Няма как изцяло да се прехвърли отговорноста върху треньора, независимо от случая. Всеки човек си има глава на раменете и носи отговорност за себе си, здравето и живота си. И сам решава до колко да се довери на даден човек и съответно си носи отговорност за последствията. И като се довериш на някого да те тренира, това не значи да спреш да мислиш, нали? Доверявай се, но проверявай ;) Сляпата вяра в някого или нещо е само за фанатиците.
Има хора, които искат някой друг да мисли и да прави всичко вместо тях, а те не влагат грам мисъл, нито поемат каквато и да е отговорност. Такива хора с какъвто и треньор да са, нищо няма да постигнат. И не е само в спорта така, масово хората правят каквото правят всички или каквото им каже някой друг и после се оплакват.

ЗАВИСИ!
Когато едно дете се учи да плува, то разчита изцяло на треньора си. То трябва да е наясно, че по време на ученето не един или два пъти ще се нагълта с вода, но не може да вини за това треньорът. Същото дете обаче, ако се удави в басейна поради това, че треньорът е забивал някоя кака... то тогава може да се вини треньора. Ако детето отивайки при баба и дядо, решава да отиде на рЯката да се къпят с приятелчета и въпреки, че не може да плува добре, то решава да го направи и се удави, да виниш треньора е равно на това да си идиот! В този случай бабата и дядото или родителите на детето носят отговорността, поради факта, че то няма 18 години, но те са го пуснали само.
Когато имаме нов колега и се падне на мен задължението да го обуча, аз може да нося отговорността, ако го науча на грешни и неверни неща, които в последствие да доведат до загуба на време, пари и добро име на фирмата. Но ако този човек на свой гръб реши да прави нещо, което той е решил, че трябва да прави така, а не аз съм му казал и с това си действие доведе до по-горните последствия, то е виновен той и само той!
Взимайки за пример и нашият любим доктор(актьор) Хаус, то знаем, че всички лъжат. Много често трениращите не споделят на треньорите си за болки, предишни травми, заболявания, операции, те решават да премълчат по една или друга причина, обикновено глупава. Ако учителя по физкултура не знае, че дадено дете има астма или получава епилептични припадъци, или има двигателни затруднения, каквито и да са, или страда от някакво заболяване, то как той ще носи отговорността при евентуална травма последвала от това незнание?! Ако не детето, то родителите е трябвало да уведомят треньорът.

Защо повечето ми примери са с деца? Защото повечето тук се държат, като такива. По законите на Република България всеки навършил 18 години се счита за пълнолетен и носи пълната отговорност за своите дела и постъпки. Треньорът, които тренира именно такива зрели индивиди може да носи наказателна отговорност само и ако ги накара на сила или със заплахи да изпълнят нещо, което да застраши тяхното здраве и живот. Не случайно хората за измислили съда и законите. Какво би станало ако всеки шофьор на автобус бива обвиняван за това, че вратата е затиснала глупавия човек, който седи там. Да той би бил виновен, ако направи ПТП по негова вина и с това застраши живота на пътниците.

Тук явно има личностен спор, в който не мисля да навлизам, защото не познавам хората в него лично, а и не ме интересува кой какви контузии има.

Който го е страх от мечки да не ходи в гората! - В случая, който го е страх от болка и контузии да не тренира. Спортът не е за всеки. Писна ми от кашкавали, които искат да бъдат много здрави. Здрав не този с големите мускули, а този със здравата психика.
Тренирал съм, тренирам и ще продължавам да тренирам дори, когато имам контузии. Дали съм обвинявал някого за това, само себе си. Човек не може да вини другиго за собствената си проява на глупост. Но опита ме е научил как да се предпазвам. Не тренирам във фитнеса и нямам представа за травмите свързани с него, но практикувам други доста екстремни спортове. :)

Говорите за техника... всеки човек е различен, различна дължина на костите, мускулните влакна, различен ъгъл на сгъване и мобилност на ставите... треньорът може да напътства трениращия и да му помогне да открие това, което работи за него. Но ако трениращият не сподели с треньорът, че изпълнението на дадено упражнение му е некомфортно то вината си пада на трениращият.

Опичайте си ума и вместо да се занимавате със “съденето” на някого, се замислете с какво вие сте допринесли за сегашното си състояние и какво може да направите за да предотвратите да се случи отново.

Със здраве. :)