Как да се мотивирам да вдигам отново?

Мисля, че изгубих интерес към “железата”, след като се ожених. Незнам, може би ми е по-удобно, като извинение пред себе си, но постепенно разредих тренировките си и в момента вече 3 години не съм започвал! В съзнанието си, не съм ги изключил напълно и всеки ден се надявам да започна. Но, не става!
Винаги съм тренирал у дома сам или с някой приятел, който е решил да пробва и след това спира. Може и това да е, като причина да не тренирам. Или съм “пораснал” и не мога да се надъхам. Най-близкия Фитнес е на 15 км и е неудобен за посещения. Имам си уреди у дома, но не ме привличат за трениравки! Снимката на аватара ми е от преди. Ако някой е имал същия проблем, нека сподели, как го е преодолял.
Благодаря!

Просто почни, с тренировките ще дойде и мотивацията. И аз бях така след като се ожених и се роди хлапето, но след мускулната треска и 1-2 седмици, като почнеш да виждаш промяната в себе си и почувстваш така наречената “мускулна радост” всичко ще си дойде на място.

Благодаря ти, за съвета! Смятам, че именно започването ми е проблем. Онази искра, която ме палеше не я усещам. Може би е от възрастта, незнам.
Благодаря ти, още веднъж.

Тодор, аз може да не се вписвам като човек, който е компетентен в съответната ситуация, но съм напълно съгласна с Valdis.
Ако не започнеш да тренираш, ще си останеш само с гледането не уредите.

Направи една тренировка, може да не е много натоварваща. Никой не е казал, че трябва направо да скачаш в “дълбоките води”.
Просто тренирай един път, сигурна съм, че ще се почувстваш по-добре и желанието ти да продължиш да тренираш ще дойде.

Мотивацията е в главата ти. Ако ти не се мотивираш достатъчно сам и не започнеш да тренираш, няма кой да ти помогне.
Просто отдели малко време и направи една стартова тренировка. :)
После жаждата за по-големи постижения и натоварване ще те налегне и няма да избягаш от лапите на “железата”.

Успех! :)

Въпроса за мотивацията и мен ме мъчи. Надявам се, никога да не я загубя, но знае ли човек. Все си задавам въпроса “Какво ще се случи след като....се оженя?”, например.  Просто, трябва винаги да търсим смисъла и положителното в това, което правим и да си го повтаряме постоянно. Това ще помогне, сигурно.

Мерси, Jewelz! Мисля, че дълбоко в мен и аз така ги усещам нещата, но може би си е чист мързел от моя страна! Или нещо в психиката ми...
Затова започнах да търся в мрежата нещо, което да ми помогне. Съвет, мнение ... нещо да ме върне, незнам!

Според мен не би трябвало да е голяма разликата след като се ожениш. Съжителството отначало може да е малко турбулентно  докато напаснат режимите, но...ако я обичаш ще я спреш ли да ходи на клуб по плетки сряда вечер например?
По същия начин, тя ако те обича никога няма да те спре, да те осъди или да мрънка за дето тренираш - напротив, ще разбере защо имаш нужда от това и ще те поощрява да бъдеш по-добър, по-силен, по-бърз и въобще да се развиваш.
Като ни се промени режима намираме оправдание да се отпускаме...какво по-сладко оправдание от това да бъдеш с Нея, дори да правите най-тъпото нещо.
Сега, като дойдат децата вече нещата се усложняват, защото отговорността и задълженията са повече и от двамата. Но има ли любов и желание - всичко е възможно :)
С други думи - открий мотивацията в себе си, истинската причина защо ти трябва да тренираш и действай!

Мерси, Jewelz! Мисля, че дълбоко в мен и аз така ги усещам нещата, но може би си е чист мързел от моя страна! Или нещо в психиката ми...
Затова започнах да търся в мрежата нещо, което да ми помогне. Съвет, мнение ... нещо да ме върне, незнам!

:) Убедена съм, че лека по лека ще започнеш да тренираш отново.
Както ти сам каза, това е въпрос на вътрешно усещане и рано или късно ще те перне тока и всичко ще е на шест. :)
А може и да имаш нужда от малко време, за размисъл, почивка... такива неща.

Най-важното е да правиш това, което искаш, което те кара да се чувстваш добре.
След това всичко се нарежда. :)

И аз бях така само, че след раждането ... въпросът е да намериш онази цел, която ще те мотивира дългосрочно ... аз започнах първо с цел да достигна определени килограми и когато това стана се омързелевих ... но  в моментите, когато не тренирах се разболях на някоко пъти и за мен нетренирането се асоциира с болести от самосебе си и целта ми придоби в крайна сметка по-смислен вид “тренирам, за да съм здрава”:) Ако се отказваш от любимите си неща заради половинката си, ще дойде момент, в който ще я обвиняваш дори тя да няма пряка вина .... нужено е нагаждане:)

Хубаво е да си поставиш веднага някакви цели. Говоря за краткосрочни(за месец, два). След като ги постигнеш ще ти дойде кефа към тренировките и ще поставиш още по-високи цели и т.н.

Ок. Благодаря Ви на всички за отделеното време, за разрешаването на моя проблем. Мисля, че всеки казва по нещо вярно и е хубаво да се вслушам в тези съвети! Мотивацията, всъщност това е смисъла на тренировката! Смятам, че именно това съм изгубил, отговора на въпроса, ЗАЩО тренирам! Преди години започнах да тренирам, защото се дразнех от малкото си лично тегло. Спрях цигарите и започнах да тренирам. Увеличих теглото си до приятните 85кг.имах своята 45см. ръка, 120 гр. обиколка и доста силови възможности! А сега, въпреки че виждам как се “руша”,пак не взимам мерки.
Просто чакам...Какво и аз незнам! Благодаря Ви.

Мотивацията, всъщност това е смисъла на тренировката! Смятам, че именно това съм изгубил, отговора на въпроса, ЗАЩО тренирам!

Отговора е простичък - за да изглеждам добре, да се чувствам добре и не е лошо човек да има хоби ;)
Тръгни, тренирай известно време и ще стане, като навик. Резултатите след това, ще са ти най-добрата мотивация или иначе казано “Апетита идва с яденето”.

Аз за 2 години тренировки поне 3,4 пъти съм гyбил мотивацията си и желанието за тренировки.. Спирал съм дори за макс 1 месец.. Но някак си немога без да тренирам просто.. Като видя на вънка някои здравеняк и се нахъсвам много повече... Така, че реши кога ще направиш 1-вата си тренировка.. Преди нея изгледай няколко клипчета в интернет от тия с мотивациите.. И се надъхаи.. На мен поне ми действат.. След което направи една тренировка.. Сигурен съм, че на другия ден ще ти се тренира 10 пъти повече.. Ама мускулната треска няма да ти го позволи :Д : ))

Прочети това:
http://www.motiviran.com/2011/04/това-което-ни-отделя-от-тях/

Благодаря на всички!
Утре ще направя една тренировка, при всички случаи, сега се чувствм по-добре от преди да се запознаем! Благодаря!!!

Наистина, започнах да тренирам отново, но едва преди седмица! Доволен съм, все пак.Благодаря на всички Ви, за мненията! Скоро, ще кача и снимки.

Благодаря ти, за съвета! Смятам, че именно започването ми е проблем. Онази искра, която ме палеше не я усещам. Може би е от възрастта, незнам.
Благодаря ти, още веднъж.

Не е от възрастта. При всеки се случва. Просто го преодоляваш. Най-добре влез в някакъв режим. Само ползи ще извлечеш от него. :)