Кантарът се застопори, започва да се превръща във враг

Привет.
След като накрая природата си отмъсти за безраборното ми хранене и се наложи да ми отстранят злъчката, реших, че е време да се взема в ръце и да направя нещо за себе си. Проблемът е единствено в коремната област, краката са без целулит, ръцете - по-скоро отпуснати, отколкото мазни.
Преди 6 месеца започнах да плувам, като преди това единствения стил, който владеех беше “жабешката”. При средно 4 тренировки на седмица с треньор, сега вече плувам стабилно един час кроул, гръб и бруст без да спирам на всеки 20 метра.
В началото свалих няколко килограма от големия зор, който беше всяка тренировка. Когато обаче взех да се чувствам комфортно в басейна, килограмите взеха да растат. Доста изчетох в този сайт и разбрах проблема - храненето.
Посетих диетолог, измериха ми мазнини, мускули..., определиха ми калорийния баланс и ми съставиха нискокалорийна балансирана диета в 5 хранения, която спазвам с много дребни забежки (примерно 100-те грама скариди в събота стават 200-грама). И започнах да пия вода в нормите(до тогава ми се събираше по половин литър на ден).
Кантарът отново тръгна надолу, но единствената промяна в мерките беше в ръцете и бюста. До толкова отслабнах в пръстите, че халката ми се изхлузва когато пръста ми е прав.
Реших, че ще изчакам - навсякъде пише, че коремът се сваля последен. От две седмици към плуването седмично включих две кардио (народни танци) и групова тренировка за коремни мускули (съчетание между аеробна и силова част).
Обаче кантарът не помръдва! И мерките на корема не помръдват!
Диетоложката категорично ми забрани да свалям калорийния прием под предписания. Според нея съм в нормален момент на застой, след което нещата пак ще тръгнат надолу. Сигурно е права, обаче започвам да се страхувам, че ще се получи като първия път - килограмите ще тръгнат нагоре и тогава в паниката си ще огранича я яденето, я ще ходя да бягам на пътеката до изнемога.
Усещам, че започвам да гледам на кантара като на враг и съм наясно, че оттук до лудостта има само няколко дребни крачки. Хем си повтарям, че след време на гробарите ще им е все тая дали ще заровят 5 килограма повече или по-малко, така че не трябва да превръщам в идея-фикс премахването на сланинките около корема, хем като видя проклетата стрелка на кантара - изстивам.
Как се излиза от тази психологическа дупка?

С търпение. ;)

Сега сериозно - аз съм в същото положение. След 9 килограма за 32 дни сега съм в застой от 10 дни - кантара не помръдва.

При толкова спорт (плуване по 1 час + кардио) е напълно възможно да си започнала да трупаш мускулна маса и затова кантара не помръдва).

Постоянство и упоритост - само това ти трябва. Резултатите ще дойдат. Имай предвид, че първите 20-30 дни се отслабва най-интензивно. След това темпото намалява, но пък започваш наистина да гориш мазнини. В началото нищо чудно голяма част от изгубените килограми да се дължат на това, че организма вече не задържа вода.

Зарежи кантара за известно време. Наблегни на огледалото и метъра. Ако визуално не спираш да се променяш и мерките се движат - нямаш повод за притеснение.

Най-важното - щом си намерила цел - не се отказвай!

Принципно, след време организма привиква към хранителният режим и той спира да действа. Ще опишеш ли твоя хранителен режим?

Ако споделиш какво е изчислявала диетоложката ти, малко лични данни (възраст, височина, тегло) ще е прекрасно.

Както и Randy помоли, сподели точния си хранителен режим и кажи от колко време го спазваш.

Въобще, дай малко повече подробности, ако не искаш да получиш само мотивационни приказки, без решение на проблема.

Поздрави!

Най-накрая съмишленик да споделя моя проблем - всички казват гледай обиколките, а не кантара, ама аз пусто искам всичко!

Толкова бавно вървят при мен надолу килата, че е мъка, но аз съм упорита - тоя път няма да се спра докато плочка не се покаже на корема и килцата не станат минимум 53. В една идеална вселена бих тежала 50, ама да видим ;)

Цял месец варирам м/у 55-56 при все редовните ми тренировки и правилно хранене, а като см съм -1 надолу.

Изчисленията:
височина 168
килограми 94 (преди 6месеца), сега 83
мускулна маса 50.6кг
БМР: 1626ккал
хормони: в граница

Диетата я спазвам от месец, разписана е по дни, ето един примерен ден:
Закуска: Сандвич с извара и пушена сьомга и зеленчук по избор
Закуска10 - 11 ч. Плод по избор
Обяд: Грах яхния(леща яхния) с пилешко, порция около 250 гр.; Салата зеленчуци по избор; Хляб 2 филийки около 50-60 гр.   
Закуска 16-17 ч. 1/3 опаковка от 100 гр. суров бадем или лешник с плод по избор
Вечеря: Риба или месо печени, на скара, задушени 100 гр.; Ориз задушен /картофи 100 гр.; голяма салата зеленчуци без сирене

И 2 раждания до тук, ако има значение:)

След известно време на един и същ режим, с едно и също хранене, с едни и същи тренировки, тялото се адаптира. Храненето е добро, само можеш временно да увеличиш калориите от протеин. Например за една седмица започни да ядеш 1 и половина порция риба/месо, които си яла досега, а 100-те грама картофи/ориз от вечерята ги махни.
Какво ще кажеш да спреш плуването временно? Според мен студената вода (защото тя не е много топла, за да може да се плува в нея) кара тялото да си пази органите от охлаждане познай как...като не си дава защитния слой мазнина. Вместо басейна, ти препоръчвам занимания със свободни тежести и собствено тегло, с помощта на които ще поддържаш мускулите си в добър тонус. 3 на седмица е достатъчно + останалите ти кардио тренировки (народните танци предполагам са ти любими, продължавай, те имат и социален елемент).

Спокойно винаги има период на застой в който се питаш дали всичко това си заслужава. Просто бъди търпелива и ще видиш как корема леко по-лека изчезва.

Прочети какво е написала Анелия. Подкрепям мнението!

Басейнът, в който плувам, е с температура на водата 28-29 градуса, така че ефектът от запазване на подкожната мазнина би следвало да е по-малък, отколкото при стандартните басейни с 23-24 градуса на водата.
Въпреки това ще се съобразя със съвета на Анелия - все пак от упражнения със тежести няма да боли :) (или поне така си мисля)

Мръдна! М...му и кантар!
Първо (както ме посъветвахте) се изтипосах в залата и си взех час при треньор, който изглеждаше ерудиран. Обясних му за какво иде реч (свободни тежеси) и го помолих да ми обясни как правилно се правят упражненията. Оообаче тоз’ човек толкова сериозно се зае със задачата, че чак ми стана смешно. Когато ми показваше едно от упражненията и важно заяви, че с това се правят гърди, аз не се сдържах и възкликнах “мче аз си имам”. (blush)
Е, сигурно трябваше да си премълча, обаче и не заслужавах последвалата лекция “за да има резултат - трябва да се подходи сериозно и отговорно”. Все пак - нали отивам там - значи съм достатъчно отговорна. А и ако искам да бъда сериозна като смъртта - ще си остана на работа, а няма да ходя в залата....си мисля.
Та с подвита опашка отидох на тенировката си по плуване и накрая признах на треньора, че плуването вече не действа на килограмите. Той се ухили, потри ръце и каза “така кажи деее”. И като ме емна на интервално плуване - бааа, имах чувството, че ще изпия басейна от зор (whew). Ама и той един характер - въобще не ме съжали! Само гледа хронометъра и не признава дали си изхрачвам дробовете и дали дишам изобщо.
Още една такава тренировка имах и вече съм килограм надолу.8-)
Не съм се отказала от залата де, но този път ще проуча по-внимателно кого да избера за наставник.