Прекомерно потене, моля за съвет?

Проблема е,че по време на тренировка много ми се поти задника.Колкото и смешно да звучи,няма друг като мен от залата на който така да му се поти седалището.Направо умирам от срам.След свършване на серията когато стана от пейката оставям петно на нея и ми е доста неудобно.Моля кажете ми какво да правя.Много е неприятно ... Винаги тренирам по къси гащи.Никога не съм тренирал по анцук.

Взимай си кърпа в залата и я слагай под седалището, когато правиш серия! Хем ще попива, хем няма да позволява да мокриш пейките.

Едва ли ще си оправиш проблема с потенето. Вземи си къси гащи с такава материя и цвят, че да не личи че са мокри. Мисля че много тъмно синьо и черно ще е най-добре. А относно мократа пейка имай под ръка някаква попивателна хартия - салфетки или от тая кухненската и подсушавай като станеш.

“ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ дава следните сведения по въпроса за хавлиите.

Хавлията, пише там, е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагиниус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.

Но преди всичко, тя е изключително ценна в психологическо отношение.”

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ, Дъглас Адамс, 1979