Изваждане на рамото

Здравейте!
Тази тема е засягана не веднъж, но нека споделя и моя опит.

При мен въпреки цялостното изваждане да ставата (напред) не мога да кажа, че съм изпитвал кой знае каква болка, ортопедът също върна рамото на мястото му без особени усилия. Не съм получил контузията във фитнеса, но изваденото рамо е кофти травма и мисълта, че нямаше да мога тренирам 5-6 месеца никак не е приятна. За щаститие 17 дена по-късно бях във фитнеса отново!

По-долу ще споделя с вас какво правих аз до възстановяването си, но не ангажирам никой със спазването на тези методи.

Ден 1: Контузита я получих в ЛЯВОТО рамо. Изваждам си рамото за 1-ви път (надявам се и за последен). Наместване по метода- по гръб на твърда повърхност, ръката плътно до тялото, свит лакът на 90’ пред гърдите, от тази поза ортоподът качва нагоре изваденото рамо. След наместването ръката се увива с бинт около тялото.
Ден 2-Ден 17: Взех си добавка за стави. Общо взето гледах да не движа контузената ръка. Нямал съм отоци, подувания и видими кръвоизливи по рамото. Когато бях в офиса, държах ръката свита на 90’ с предмишница на бюрото, а по улиците плътно прибрана до тялото и когато почувстах умора в рамото, я прибирах в джоба на палтото, така че да обера част от тежестта. Не съм спирал да шофирам, просто държах волана отдолу с облегната на бедрото предмишница. Къпането изцяло със здравата ръка. Спането предимно по гръб и на здравото рамо, което също е трудно в първите дни. Движенията на ръката в този период и без това са силно ограничени поради трявмата на роторния маншон, така че не съм я напъвал да пробвам колко мога да я вдигам.
Ден 17: Завърнах се във фитнеса, беше началото на януари 2012, студът беше як тази зима. Тренировка за крака: клекове на машина, понеже неможех да хвана лоста зад врат с тази ръка и я държах свита пред гърдите, екстензии на машина за предно и задно бедро от седеж.
Ден 21: Записах се на ФИЗИОТЕРАПИЯ. По време на процедурите използвах гел за стави.
Седмица 3- Седмица 5: След три седмица (21 ден) на пазене идва моментът на раздвижване. Напред можех да вдигна ръката до хоризонтално положение, настрани, изпъната я отлепях около 45’ от тялото. физиотерапевтката ми показа упражнения за рамото освен токовете и магнитите, които ми пускаха. Направих 7 процедури за една седмица. Предложиха ми още 7, но не приех (все пак не съм на 60 години) и разчитах на собствената си воля и усилия, което се оказа най-важното за възстановяването ми.
Седмица 5 - Седмица 7: Освен тренировките за крака, които правих ежеседмично, започнах да хващам малките, розови и лилави, женски дъмбели 1-3 кг. упражнения за ръце и рамо (без раменни преси!)
Седмица 7: Първо плуване. Брус почти без проблем, Кроул със известни затруднения при въртене на контузеното рамо.
Семица 7 - Седмица 14: Постепенно увеличавах натоварването в залата и разнообразието на упражнения. Въпреки, че голяма част от движенията и упражненията беше невъзможно да ги правя си подбирах такива, които ми “опъваха” рамото по-малко.

!!! Основния принцип, които спазвах след 4-тата седмица: Да раздвижвам рамото до ръба на болката, без резки махово и винаги под контрол на мускулите в пълна концентрация върху контузеното място. Разхягах рамото под различни ъгли, ДО РЪБА НА БОЛКАТА, НЕ ПОВЕЧЕ като задървам за 1-2 секунди и тогава отпускам - това БЕЗ ТЕЖЕСТИ!

Невъзможни движения и упражниния: в началото са страшно много, но постепенно стават изпълними. Тези, които са най-трудно възстановяеми: набирания на лост/скрепец широк хват, кофички, да хванете лост за врат, лежанка от наклон, да си сложите конрузената ръка зад гърба, да легнете по гръб на пода с ръце за врата (като за коремни преси) но с лактите допрени до пода, да си вдигнете догоре контузената ръка в страни с прав лакът.
За да си възстановя движенията винаги съм наблягал именно на тези, които ме затрудняваха и ги пректикувах ежедневно. Усещането, че нещо което до преди седмица ми се е струвало невъзможно да направя, а след това виждах дори и минимален прогрес, винаги ме е мотивирало за възстановяването

След 4 месеца: Можех да се набирам и да правя кофички, кляках с лост зад врат, можех да сложа контузената ръка зад гърба и да стигна с пръстите толкова високо, колкото и със здравата. Именно по това ще разберете, че сте възвърнали конкретно движение, когато сравнявате със здравата ръка! Ключът е във волята, постояството и концентрацията!

За въпроси ми пишете на електронната поща, ще се радвам да помогна с опит дори и на един!