хаха.. искам ли, значи мога (:

Здравейте (:
Казвам се Петя. на 15 години.... и от както се помня не харесвам как изглеждам... което оказа и своя ефект на психиката ми. Преди около 7 месеца започнах да повръщам.. имах и все още имам булимия (булимия невроза не е само да повръщаш.. тя се явява и под цикъл тъпчене-гладуване-тъпчене-гладуване.. и даа ;д) Ходила съм на психолог, този месец пак започвам.. и на диетолог съм била.
Проблемът обаче е, че както в един момент бях отслабнала (около 2 месеца бях без тъпчене.. тръгнах към анорексия тогава - почти не се хранех... беше ме страх да ям.. та камоли да си купя нещо от магазина)... харесвах фигурата си (почти).. за първи път от мноого време.. но не, аз бях тъпа и напълнях.. качих сигурно 7-8 до 10 кг... и сега искам да изчезнат - по правилиния начин. Тренирам тенис от 4 години, ходя и на Зумба, а вкъщи карам велоергометър... отделно ходя и много. От утре ще включа и тачане (видях един много хубав план в сайта). Режимът ми ще е от диетолог.. но както казах.. проблемът с храната ми е психически.. и се надявам този дневник да ми помогне :)

Пепсик,

хубаво беше да посочиш колко килограма си. Но накратко, била си много нездравословно слабичка и си качила 6-7 килца, които сега искаш да изгубиш. Няма да намериш човек в този форум, който да те подкрепи в това ти ти начинание. Тук всички ще сме, като баба ти и ще ти мелим все едно и също, а именно да хапваш и да се откажеш от убежденията си ,че не изглеждаш добре.
Адмирации за това ,че си активна и се занимаваш с физически натоварвания и преди всичко ,че искаш да си здрава и да изглеждаш добре. Но анорексията не е красива (:
И един личен съвет: Диетолог и психолог не ти трябват, няма да ти помогнат да се чувстваш по-добре в кожата ти, най-много да вземат паричките на вашите.
Трябва да се опознаеш, а не да се правиш на такава каквато не си, защото дори и да достигнеш заветната форма, която дори ти самата не може да си представиш, пак няма да си доволна.
Желая ти успех !

Според мен си направила вече първата и най-важна стъпка, а именно че си признала и приела, че имаш проблем и то толкова сериозен като анорексията!
От тук следва упорство и постоянство за да се “върнеш” към нормалния живот. Успех и дано след време това да ти остане само лош спомен!