Повече калории при тежка тренировка с големи паузи или по-лека с малки паузи

Винаги съм се чудил и немога да намеря еднозначен отговор на това, в кой случай човек изгаря повече калории.
При тренировка с големи тежести близки до максимума, малко повторения и големи почивки или интензивни тренировки с по-леки тежести, повече повторения и минимални почивки. И в двата случая броя на упражненията и сериите си остава същия, само се променя интензитета и съответно тежеста.

От собствен опит съм забелязал, че при интензивни тренировки с по-малки тежести в края на тренировката се чуствам като парцал, едвам си тръгвам от залата, но пък за сметка на това след около час съм възстановен и нямам голяма умора в мускулите. Дефакто мога да направя още една тренировка без проблем.
Във втория случай когато тренирам с големи тежести и по-големи паузи, съответно и самата тренировка се проточва малко повече във времето и след тренировката не се чуствам като парцал, но мускулите са ми натегнати и това чуство ме съпътства доста по-дълго време. Понякога се усеща едно леко треперене на самата мускулатура почти през целия ден.

Знам че и двата подхода си имат предимства и недостатъци, затова нека не спорим в тази насока. По-скоро ми е интересно в кой случай човек изгаря повече калории. Според мен тежките тренировки допринасят за по-бавно изгаряне но пък по-продължително, защото процеса на възстановяване е по-дълъг. Може ида греша разбира се.

С тежките тренировки се горят повече калории.

Винаги съм се чудил и немога да намеря еднозначен отговор на това, в кой случай човек изгаря повече калории.
При тренировка с големи тежести близки до максимума, малко повторения и големи почивки или интензивни тренировки с по-леки тежести, повече повторения и минимални почивки. И в двата случая броя на упражненията и сериите си остава същия, само се променя интензитета и съответно тежеста.

Големи тежести и малки почивки.

За втори път съжалявам че съм написал нещо сериозно, трети няма да има обещавам. Явно ситуацията в bb-mamma извинете “тийм” е безнадеждна.
Жалко...

Виж, няма такова нещо като “Лека тренировка”. Щом е “тренировка”, то значи трябва да се раздадеш според моментните възможности. Най-добре е да намалиш почивките и да правиш с максималните възможни килограми, т.е. пак отиваме на отговора, който даде Петко.

Раздаването на макс при всяка тренировка рано или късно води неминуемо до застой....

За втори път съжалявам че съм написал нещо сериозно, трети няма да има обещавам. Явно ситуацията в bb-mamma извинете “тийм” е безнадеждна.
Жалко...

Коментарът на Петко  е много точен. Виж как тренира Джеймс Хинкс.

Коментарът на Петко  е много точен.

Може да е точен, но не е отговор на така поставения въпрос!

Сега не ми се търси книгите ще карам по памет. Има понятие обем на тренировката. За изразходваните калории не е важна почивката а обема на тренировката. Пример:
Има тренировка 5 серии по 5 повторения на 100 килограма общия обем е 2500кг.
Имаш тренировка 5 серии по 10 повторения с 50кг общия обем пак е 2500кг.
Изразходваните калории според мен по-време на тренировката ще са еднакви въпреки че първата ще е по тежка. Сега за почивките. С малки почивки натоварването ще изглежда в пъти по-тежко, но ако обема е еднакъв изразходваните калории ще са еднакви. Но сега следва и другата разлика.
Освен повреме на тренировка човек продължава да изразходва калории и след самата тренировка. И на тренировки с голям интензитет и малки почивки метаболизма се ускорява в пъти след тренировка. Затова разхода на колории ще е по-голям от тренировки с по-голяма почивка. Но този по-голям разход е ако го отнесем в по-голямо време на пред. На този принцип работят протоколи като  “табата”, който е установено че повиша работния капацитет както и метаболизма както и разхода на колории след самата тренировка. Надявам се да се разбира какво съм искал да кажа.

Марине, благодаря за разяснението. Точно това съм се чудил дали обема в крайна сметка е определящ или може би обема е определящ, не съвсем. Това което написа е обратно на това, което аз смятах че може би е по-логично. В крайма сметка вдигаш тежко, мускулатурата ти е смачкана и се иска по-сериозно възстановяване и от там съответно по-големия енергоразход и след тренировката. Това за метаболизма не го знаех, ако е така може би твоето обяснение е по-логично. Все пак се опитвах да намеря някакви статии по въпроса, но никъде няма еднозначен отговор. Може би е комплексен въпроса и неможе да се обобщи знам ли.

Коментарът на Петко  е много точен.

Може да е точен, но не е отговор на така поставения въпрос!

Сега във философски спорове ли ще влизаме? Това е точният отговор на този въпрос, ако избегнем самоограничението му.

Раздаването на макс при всяка тренировка рано или късно води неминуемо до застой....

мне.

Раздаването на макс при всяка тренировка рано или късно води неминуемо до застой....

мне.

Прав си да. Освен застой може да доведе и до травма

За да може да се отговори на въпросът ти: “В кой случай човек изгаря повече калории -
при тренировка с големи тежести близки до максимума, малко повторения и големи почивки или интензивни тренировки с по-леки тежести, повече повторения и минимални почивки?”

Следва да сложим някои рамки и условия да ти се отговори научно вярно:
> Еднакъв тренировъчен обем (общо повдигнато тегло) ли ще има в тренировка А  и Б?
> Еднаква обща продължителност ли ще имат тренировки А и Б?
> Един и същ човек ли прави тестовете (т.е. отчита ли се “ефикасността” натрупана с тренировъчният опит на атлета при многоставни движения)?
> Дали говорим за директен енергоразход по време на тренировката или за ефекта върху базовият метаболизъм (параметър време)?
> Нужен ти е брой хора, които да са тествали концепцията (статистически верен отговор) или конкретно при теб кое ще е по-добре (има разлика, понеже няма универсални атлети).

На края, това не съвсем за форума защото придобива характер на доклад на база спортно-медицинско изследване/ия върху ясно дефинирана теза с анализ и обобщение на прост български език. Т.е. влиза в ту-ду листа ни за статии, веднага щом намерим подходящият автор ще получиш сериозен отговор.

Раздаването на макс при всяка тренировка рано или късно води неминуемо до застой....

мне.

Прав си да. Освен застой може да доведе и до травма

Не.

Тялото се авторегулира.От почти 3 пълни месеца със минимум 1 тренировка на ден която включва обемен клек стигнах до доста изводи.
Има момент в който 4-5 поредни дни се спукваш от трениране и със яко тежко и обемно,болят те сухожилията и на 6тия ден удряш рекорд.Има дни в които 70% от макса са ти супер тежки за 2-3 повторения.За тази авторегулация говоря.

Следва да сложим някои рамки и условия да ти се отговори научно вярно:
> Еднакъв тренировъчен обем (общо повдигнато тегло) ли ще има в тренировка А  и Б?
> Еднаква обща продължителност ли ще имат тренировки А и Б?
> Един и същ човек ли прави тестовете (т.е. отчита ли се “ефикасността” натрупана с тренировъчният опит на атлета при многоставни движения)?
> Дали говорим за директен енергоразход по време на тренировката или за ефекта върху базовият метаболизъм (параметър време)?
> Нужен ти е брой хора, които да са тествали концепцията (статистически верен отговор) или конкретно при теб кое ще е по-добре (има разлика, понеже няма универсални атлети).

1. Да речем че тренировъчния обем е еднакъв и при двата начина на трениране. Разликата ще е повторенията и съответно тежеста.
пример при макс. 200 кг. тяга.

Интензивна тренировка: 6 х 8-10 повторения при 55-60% от макса - около 6 Тона
Тежка тренировка: 6 х 5-6 повторения при 85-90% от макса - около 6 Тона

2. Продължителността няма как да е еднаква защото при големите тежести ще трябва по-голяма почивка, за да бъде възможно възстановяване до степен, така че да се изпълнят необходимия брой повторения. Това беше и една от точките в питането.

3. Не става въпрос за конкретен човек а физиологично, кое би накарало организма да изгори повече калории, както по време на тренировката така и след тренировката по време на възстановяването

Последната точка отговаря и на следващите ти два въпроса. Тоест не търся конкретен отговор за конкретен случай. Интересува ме чисто научно, кое как би повлияло на енергоразхода в целия тренировъчен и следтренировъчен процес. В най-добрия случай подкрепено с някакви доводи и изследвания, защото другото са махленски приказки.

физиологично, кое би накарало организма да изгори повече калории, както по време на тренировката така и след тренировката по време на възстановяването

Максимално тежко, с минимална почивка. Основното, което трябва да те вълнува е показателя “продължителност на тренировъчното време при максимално висок % от МСЧ”.
Ако не си докарал 45 мин работа при 80%-82% и вече не можеш чисто физически да работиш с над 85% от макса, сваляш тежеста и почваш многото повторения.

Акцента на питането ми не е върху калориите а върху обема съотнесен към продължителността и тежеста на тренировката.
Нека да го обобщя дано стане по-ясно:

Днес ще вдигна 30 тона, обаче съм превъзбуден искам движение - слагаш като за повече повторения и помпаш тренировката докато ги навъртиш
Друг ден пак същия обем обаче си лежерен, не ти се бърза обаче искаш да вдигнеш света - слагаш яките тежести, напъваш яко и почиваш докато се успокои дишенто и мускулатурата е готова за нов напън. Да речем че почивката е минимална, но по-голяма от тази при високата интензивност.
Упражненията и обема се запазват и при двете тренировки.

Извода: какъв ще енергоразхода в двата случая.

Енергоразхода е пряко зависим от показателя, който ти казах - “тренировъчно време при максимално висок % от МСЧ”.
Иначе просто сравняваш две велични, по неизвестен показател.

Тоест тежката тренировка ще изгори повече калории? Щото и аз до този извод стигам, но все пак запазваме обема. Ако под тежка тренировка разбираш по-голям обем тогава е ясно и безспорно, но все пак говорим за един и същ обем.

Честно да ти кажа, еднозначен отговор не мога да дам, но съдейки по собствените си наблюдения - ако общия обем е еднакъв, но работната тежест е по-голяма, тренировката изгаря повече калории. Но намесим ли фактора пулс може да се окаже, че при еднакъв общ обем, тренировката с по-малки тежести ще изгори повече калории.

Честно да ти кажа, еднозначен отговор не мога да дам, но съдейки по собствените си наблюдения - ако общия обем е еднакъв, но работната тежест е по-голяма, тренировката изгаря повече калории. Но намесим ли фактора пулс може да се окаже, че при еднакъв общ обем, тренировката с по-малки тежести ще изгори повече калории.

Абсолютно до същия извод стигнах и аз включително и въпроса с пулса. Затова попитах може пък някой да е чел нещо по въпроса или да е попадал на изследвания. В крайна сметка нещо такова би разбило всички митове, за пропорционалността на интензитета и количеството изгорени калории. (един вид мамо обещавам че повече няма да отслабвам с кардио).

В крайна сметка нещо такова би разбило всички митове, за пропорционалността на интензитета и количеството изгорени калории. (един вид мамо обещавам че повече няма да отслабвам с кардио).

Нали всички сме наясно, че енергоразходът не е задължително обвързан с горенето на мазнини. По същественото е как работят по-големите мускули от тялото т.е. ако можеш да осигуриш пулс и аеробен режим достатъчно време (20-30-?? минути) без кардио уред, а с друго (големи или малки тежести) значи пак правиш кардио и пак гориш мазнини.

Няква математика от лайвстронг. Съдейки по себе си най-добрия пулс за изгаряне на мазнини е всичко между между 70 и 90% от максималния, но като цяло за мен това със сърдечните зони за горене и всичките онлайн калкулатори за изчислението им е мит.
Бих отговорил яки тежести, без никаква почивка, но наистина въпроса ми се струва индивидуален.

Винаги съм се чудил и немога да намеря еднозначен отговор на това, в кой случай човек изгаря повече калории. При тренировка с големи тежести близки до максимума, малко повторения и големи почивки или интензивни тренировки с по-леки тежести, повече повторения и минимални почивки. И в двата случая броя на упражненията и сериите си остава същия, само се променя интензитета и съответно тежеста....

Твърде общ е въпросът за конкретен отговор. Очевидно е, че при различни типове физическа активност, енергийния разход е различен. Ако тренираш с големи тежести близо до максимума, по-вероятно е да гориш повече калории, защото се активират повече мускулни влакна. Решаващ е отговора на ЦНС на натоварването. Повече в сравнение със същата тренировка, но с лека тежест (т.е. такава, с която не излизаш от зоната на комфорта). Съответно, колкото повече мускули има един човек, толкова повече калории би изгорил. Но ако ползваш някакъв тип метаболитен комплекс би могъл да изгориш много повече - тук от значение е и вида упражнение (логично е да изгориш повече калории от 30 снача отколкото от 30 повдигания на дъмбели от лег). В специализираните списания като JSCR редовно се появяват изследвания от този род - трябва да се поразровиш ако искаш да стигнеш до някакъв по-категоричен отговор. Колкото повече променливи въвеждаш, толкова повече въпроси ще възникват - например къде е границата при която отделения кортизол би подтиснал ефекта на тестостерона и растежния и изисква ли оптимизацията им някакъв по-специфичен начин на възстановяване?

Твърде общ е въпросът за конкретен отговор. Очевидно е, че при различни типове физическа активност, енергийния разход е различен. Ако тренираш с големи тежести близо до максимума, по-вероятно е да гориш повече калории, защото се активират повече мускулни влакна.

И в същото време не изглежда толкова различна... Спортове които са еднотипни като натоварване имат сходен разход. С които тежестта е собственото тегло като аеробики и подобни калорийните разходи са близки.
А това с мускулите пак не съм много съгласен. Да кажем че вдигаш на 90%. активираш 100 процента от мускулите за 3 повторения да кажем 10 секунди. Сега да кажем че вдигаме на 70% Правим 12 повторения за време 50 секунди. Относително отнесено може да се окаже че мускулите на 70% от макса са по дълго време поднапрежение. Да не забравяме и това че на последните повторения тежестта е пак на 90% и почиващите мускулни влакна се активизират. Така че аз съм твърдо на мнения че при еднакъв обем разхода е относително еднакъв. Сега ако вдигаме 10 килограмов дъмбел 5 часа може се окаже че разхода е по-голям от това че през това време тялото продължава да изразходва калории за собствени нужди. Но при относително близки като време натоварвания при еднакъв обем твърдо съм за еднакъв разход. Но по интензивната тренировка при по висок пулсова честота смятам че по добрия начин за горене на повече калории. Не знам аз си представям малко като двигател . За 1 единица работа се изразходва 1 ца енергия За 2х0,5 работа се изразходва пак 1ца енергия.

Нека подходим към въпроса чисто математически.

Ако вземем втория закон на Нютон за сила (F=ma, където а е вектора на ускорение) и примем, че ускорението е константна величина 1. В този случай 1 N e силата, необходима за придаване на ускорение от 1 m/s² на тяло с маса 1 kg или силата, придаваща импулс от 1 kg.m/s. Ако вземем тежест от 100 кг. при 5 повторения ще са ни необходими приложени 500N.

Ако намалим тежеста на 80 кг. и повишим повторенията до 8. То по същата тази опростена сметка излиза, че ще са ни необходими 640N.

По същата логика, взимаме и опростяваме формулата за работа която е A=F.s където s е скаларна величина и можем да приемем че е 1 то:

В случай на 100 кг тежест и 5 повторения ще ни трябват 500J, а при втория случай ще ни трябва 640J.

Тоест при намаляне на работната тежест в един определен диапазон, това ще ни позволи повече повторения, които с натрупване биха дали по-голям обем (натрупана маса) и логично ще приложим повече работа.

Ако обаче обема се запази същия, нищо по формулите няма да се промени, тоест крайния резултат ще е винаги същия тъй като ще запазим масата и всички променливи ще останат константи.

Разсъжденията и математиката ти са вярни, но само при постоянна скорост на изпълнение ;)
Намесим ли скоростта на изпълнение като променлива става същото като с пулса - дали бавно и леко, дали бързо и леко, дали бавно и тежко, дали бързо и тежко...сложна тема подхвана с тия повторения и горенета на калории :)

Ако вземем втория закон на Нютон за сила (F=ma, където а е вектора на ускорение) и примем, че ускорението е константна величина 1. В този случай 1 N e силата, необходима за придаване на ускорение от 1 m/s² на тяло с маса 1 kg или силата, придаваща импулс от 1 kg.m/s. Ако вземем тежест от 100 кг. при 5 повторения ще са ни необходими приложени 500N.

Ако намалим тежеста на 80 кг. и повишим повторенията до 8. То по същата тази опростена сметка излиза, че ще са ни необходими 640N.

Изходната постановка ти е погрешна, защото ускорението в никакъв случай не е константа - нито с различните тежести, нито дори в началото и в края с една и съща тежест. Не можеш да сравниш единица на 100кг (да приемем, че ти е макса и след единицата достигаш физически отказ), и десет повторения на 10кг.

Още Петко ти каза в началото, че ключа на въпроса за енергоразход на цяла тренировка е в тренировъчната плътност - обема работа за единица време, какво още има за изясняване? Всички методи за увеличаване на интензивността целят точно това...

А енергоразход на отделна серия може да сравниш приблизително пак като използваш плътността (обем за време), т.е. голяма тежест за 15 секунди гори повече енергия от по-малка тежест при еднакво времетраене активна работа. Когато времето с едната тежест е различно - сравняваш го с коефициента на разлика между тежестите и получаваш къде имаш по-висока плътност. Така ако на 100кг си направил 5 повторения за 5 секунди, а на 80кг 8 повторения за 8 секунди - повече работа си свършил в първия случай (5*100/5 > 8*80/8), освен ако не направиш 8х80 за 6 секунди, когато ще изгориш малко повече енергия...

Определено не е много проста сметката. Ако обаче се заиграем само с масата, която е основна величина. Примерно какво ще стане ако направиш 100 повторения с 20 кг? Тогава при опростена сметка ще трябва да приложиш 2000N. При всички положения мисля, че за чисто горене на калории тежеста трябва да се намали.

Идва обаче последващия въпрос. От къде ще дойдат тези калории (белтъчини, въглехидрати или мазнини), защото при различното време на работа огранизма гори калории от различни тъкани.

А енергоразход на отделна серия може да сравниш приблизително пак като използваш плътността (обем за време), т.е. голяма тежест за 15 секунди гори повече енергия от по-малка тежест при еднакво времетраене активна работа. Когато времето с едната тежест е различно - сравняваш го с коефициента на разлика между тежестите и получаваш къде имаш по-висока плътност. Така ако на 100кг си направил 5 повторения за 5 секунди, а на 80кг 8 повторения за 8 секунди - енергията е приблизително една и съща, но ако на 5х100 си направил за 7 секунди, а 8х80 за 11, тогава 500/7 (71.4) > 640/11 (58), т.е. свършил си повече работа и си изгорил повече енергия в по-тежката серия. Вече е ясно ако направиш 8х80 за 8 секунди, нали?

Какво искаш да покажеш с това деление на силата F към времето?
Разбира се че ускорението не е константна величина, затова съм написал че формулата е максимално опростена, за да се вземе под внимание само масата. Във формулата за сила времето е важно само за ускорението. Но това е времето за повдигането на самата тежест а не времетраенето на цялата серия. Във формулата за работа, която е произведение между силата и разстоянието няма величина време. Разстоянието е едно и също при всички повторения, затова съм опростил формулата и съм го приел за 1-ца.

Искаш да изведеш формула, в която да заложиш само масата на уреда в тренировката като показател и тази формула да я използваш за отправна точка - става по начина, по който си го напрвил по-горе. Обаче в действителност не е коректно, както си обяснил в следващия пост.
При тежести близки до макса ускорението може да го приемем за константа, но трябва задължително да отчитаме време, в което дадената тежест “работи”. И отиваме към показателя, който може да опише едно такова натоварване по-точно и конкретно. Мощност.  Най-правилно от гледна точка на Физиката е да се сравняват тренировките по мощност, не по общ обем.

Какво искаш да покажеш с това деление на силата F към времето?
Разбира се че ускорението не е константна величина, затова съм написал че формулата е максимално опростена, за да се вземе под внимание само масата. Във формулата за сила времето е важно само за ускорението. Но това е времето за повдигането на самата тежест а не времетраенето на цялата серия. Във формулата за работа, която е произведение между силата и разстоянието няма величина време. Разстоянието е едно и също при всички повторения, затова съм опростил формулата и съм го приел за 1-ца.

Добре де, ти какво точно искаш да изчислиш? Работата или енергоразхода (енергията за единица време)? Кое точно не разбираш в концепцията за плътността? При едно и също количество работа за различно време - къде имаш по-висок енергоразход? За работа в тренировката използваме понятието обем, и обем/време дава плътност...

Раздаването на макс при всяка тренировка рано или късно води неминуемо до застой....

мне.

Прав си да. Освен застой може да доведе и до травма

Не.

Тялото се авторегулира.От почти 3 пълни месеца със минимум 1 тренировка на ден която включва обемен клек стигнах до доста изводи.
Има момент в който 4-5 поредни дни се спукваш от трениране и със яко тежко и обемно,болят те сухожилията и на 6тия ден удряш рекорд.Има дни в които 70% от макса са ти супер тежки за 2-3 повторения.За тази авторегулация говоря.

И щом започнеш да се мъчиш на по-малки тежести това не е ли застой.. даже е регрес ;) сякаш като стигнеш до там да се мъчиш на 2-3повторения ще настъпи нещо митично и пак ще тръгнат тежестите нагоре... правят се разни леки и делоад седмици за адаптиране и презапомняне на движението по-чисто механичен път / възможни са корекции на движението в по-добра посока / като в същото време не се губи мускулния тонус и инерция...

Добре де, ти какво точно искаш да изчислиш? Работата или енергоразхода (енергията за единица време)? Кое точно не разбираш в концепцията за плътността? При едно и също количество работа за различно време - къде имаш по-висок енергоразход? За работа в тренировката използваме понятието обем, и обем/време дава плътност...

В РАБОТАТА НЯМА ВРЕМЕ КАТО ПРОМЕНЛИВА

Работата се измерва в Джаули (J) което е измервателната единица за енергия.

Ако трябва да бъдем съвсем точни. Работата за повдигане на 1 кг. на 1м. височина би била.

m X g X d или иначе казано 1 . 9.8 . 1 = 9.8 J

Само едно уточнение, че не говорим за кинетична енергия тъй като като не вземаме под внимание добавена скорост и т.н., освен ако не някой не побутва щангата :D

А бе мен ме съмнява, че искаш да видиш кой колко знае и кой колко разбира - и от тренировки и от Физика ;)
Хвърляш малко захранка и чакаш пиленцата да кацнат :)

В РАБОТАТА НЯМА ВРЕМЕ КАТО ПРОМЕНЛИВА

Работата се измерва в Джаули (J) което е измервателната единица за енергия.

Ако трябва да бъдем съвсем точни. Работата за повдигане на 1 кг. на 1м. височина би била.

m X g X d или иначе казано 1 . 9.8 . 1 = 9.8 J

Само едно уточнение, че не говорим за кинетична енергия тъй като като не вземаме под внимание добавена скорост и т.н., освен ако не някой не побутва щангата :D

Никой не твърди, че в работата има време като променлива, затова и те попитах какво точно искаш да изчислиш - работата или енергоразхода? Защо не се върнеш нагоре и да прочетеш мненията на Петко К, Марин Маринов, най-вече на Владимир Недков, който има прилична статия за тренировъчните параметри и очевадно е най в час с това, което те вълнува, но не знам защо не ти е отговорил конкретно, а те е оставил сам да достигнеш до извода... това също е добре формулирано на James Hinks, както и тук, където го перефразира :) no offense ама всеки ти говори за плътност/мощност/КПД/рандеман, а ти продължаваш да се опитваш да мериш сили и маси...

П.С. ако трябва да бъдем съвсем точни, работата за повдигане на 1 кг. на 1м., изчислена от теб, е такава само при праволинейно движение, при криволейна траектория моделът е съвсем друг

Сега ако вкарате и факта, че тялото е адаптивна система, при това нелинейна /зона на нечувствителност, хистерезис, зона на насищане, зависимост на параметрите на системата от скорост и ускорение, всичко това го има в метаболизма/ и това колко общо енергия се изразходва започва да става по - сложно от общата физическа работа, която се върши /въпреки, че тя е най - значимата величина/. Енергията след тренировката, адаптивните реакции на тялото към тренировките и как те моделират разходите на енергия в покой и по време на работа, дългосрочните ефекти. Учените, които се занимават с изучаване на подобни неща в биология, биохимия и т.н. са с невероятен релеф на мозъчната кора :)

Ако вземем тежест от 100 кг. при 5 повторения ще са ни необходими приложени 500N.
Ако намалим тежеста на 80 кг. и повишим повторенията до 8. То по същата тази опростена сметка излиза, че ще са ни необходими 640N…

Това е така при различен обем, но и ти сам стигаш до извода, че при еднакъв обем работата и енергоразхода за извършването и ще са еднакви (нещо, което Марин написа, както и ако приемем за незначителни всички други променливи, за които писаха маса хора до сега, не намесваме МСЧ, пулс, скорост, TUT и т.н.). До тук говорим обаче за енергоразход по време на тренировката до завършването и. Какво се случва с енергоразхода след тренировка, т.нар. Afterburn/EPOC. Ето нещо нещо интересно по темата. Там ще намериш и отговор на въпроса си от какво идват тези калории (белтъчини, мазнини, въглехидрати). Тук ще цитирам дамо заключението:
“Conclusion
This study demonstrated that EPOC and fat oxidation
after HI were higher than after LO, and energy expenditure
in the recovery period after HI was also greater than
after LO. Thus, we conclude that high-intensity resistance
exercise is a better choice in weight control programs
for energy expenditure.”

4 часа по-късно след тренировка с висок обем и среден интензитет+къси почивки пулсът ми беше 85 удара в минута.
Това ми е 50-60 % над пулса в покой, което означава, че метаболизмът ми е все още забързан.

Нека подходим към въпроса чисто математически.

Ако вземем втория закон на Нютон за сила (F=ma, където а е вектора на ускорение) и примем, че ускорението е константна величина 1. В този случай 1 N e силата, необходима за придаване на ускорение от 1 m/s² на тяло с маса 1 kg или силата, придаваща импулс от 1 kg.m/s. Ако вземем тежест от 100 кг. при 5 повторения ще са ни необходими приложени 500N.

Аз ли не съм внимавал на лекциите по теоретична механика, или силата която преодоляваме в случая на 100те кг си е 1000N през цялото време,(F е противодействащата на G=mg=100kg*9.8m/s^2) просто за 5 повторения ( примерно при ход 0.5 метра на тежестта имаме 2.5 метра по 1000 н. = 2500 дж.)
за 8 повторения при 80кг имаме 4метра ход.800н. = 3200 дж. та във втория случай работата е повече, но изгорените калории могат в първия случай да са повече, заради реакцията на тялото ( и най-вече защото КПД-то на системата намалява при наближаването на максимална мощност, каквито моменти са малките повторения)