По-леки тежести за по-големи мускули

Леките тежести могат да бъдат също толкова ефективни за правенето на мускули, колкото и тежките, твърдят учени от университета “McMaster” в Хамилтън, Канада, цитирани от в. “Telegraph”.
Оказва се, че далеч не е задължително един човек да тренира с големи тежести, за да успее да изгради мускулна маса. Напълно достатъчно е да се подберат по-малки тежести и да се работи с тях до отказ (до момента, в който направата на повече повторения е невъзможна).
Авторът на изследването – д-р Никълъс Бърд, смята, че тренировката с по-малки тежести е дори по-ефикасна от тази с по-големи тежести, тъй като многобройните повторения, които тя позволява, осигуряват един продължителен процес на изграждане на мускулите, траещ няколко дни след посещението във фитнес залата.
Въпреки че за работата с по-малки тежести и до отказ е необходимо отделянето на повече време, този тип тренировка си има и своите предимства. При нея рискът от контузии спада драстично. Освен това тя е и значително по-лесна за изпълнение дори от начинаещи бодибилдъри.

Какво е мнението ви?

Пълна глупост. Вероятно го базира на теорията, че при субмаксимален товар и отказ се активират всички влакна, но това определено не е по-добър вариант от големите тежести. Да не говорим за възстановяването.

Иначе, ако става дума за dynamic effort е малко по-различно. Дай да видим изследването.

Линк към прес-релийза.

накратко, имаме 18 нетрениращи участници; използваното упражнение е колянна екстензия, с отделни протоколи за всеки крак (?!?); разпределили са участниците в три групи - 80%RMx3 серии, 80%x1 серия и 30%x3, до отказ. резултат - не са открили разлики в обема на квадрицепсите; а протокола с 80% от макса довел до повишаване на силата(1RM).

Нещо ми изглежда неубедително - силата и обема на мускула са свързани, защото стреса, който води до подобрение в невро-мускулната ефективност, причинява и хипертрофия. Трудно е да ги отделиш.

накратко, имаме 18 нетрениращи участници;

Това ми стига да не чета по-нататък. Да не говорим, че при нетренирани хора силовата адаптация е далеч по-водеща, от колкото нарастването на напречното сечение (хипертрофията).

За всеки влак си има пътници :) .В човешкото тяло има много видове мускулна тъкан .Ако основно я разделим на две ,това са бавните мускулни влакна и бързите мускулни влакна .Ако разгледаме и видовете тренировки за тях вижте какво намерих :

“Тренировка на бавните влакна:
Упражненията трябва да се изпълняват с тежести, които представляват 30-50% от пределния максимум. Количеството повторения няма абсолютно никакво значение – но обичайно това са около 20-30 повторения. Не трябва да се стига до отказ.

Тренировка на бързите влакна:
Работната тежест трябва да е 80-90% от пределния максимум, което гарантира, че ще работят бързите влакна. Повторенията са от 3 до 5, а сериите от 10 нагоре, като не се стига до отказ.”

и като се вземе на в предвид ,че всеки има различно съотношение между бавни/бързи влакна какво сравняват не знам.

За всеки влак си има пътници :) .В човешкото тяло има много видове мускулна тъкан .Ако основно я разделим на две ,това са бавните мускулни влакна и бързите мускулни влакна .Ако разгледаме и видовете тренировки за тях вижте какво намерих :
......
и като се вземе на в предвид ,че всеки има различно съотношение между бавни/бързи влакна какво сравняват не знам.

Не е точно така. Когато мускулите работят, те не работят на принципа на отделни типове влакна, а на “двигателни единици”, където участват различните типове. При по силните хора работят повече двигателни единици. В началото на усилието се включват двигателните единици на бавните мускулни влакна и след това бързите ако трябва. Това са малко синтетични категории и за спортисти-любители е излишно да ги бистрим - бързите (фазични) влакна имат три под-типа с различни характеристики (различна гликолитична а и окислителна ензимна активност).
Има генетична предопределеност, да, но тя е от значение за професионални спортисти и не толкова за хипертрофията; освен това в резултат на типа тренировка едни  мускулните влакна могат да придобият характеристиките на друг тип и обратно. И двата типа мускулни влакна са способни да хипертофират еднакво, когато мускулите бъдат натоварени с необходимата интензивност. Затова някои правят периодизация, други ползват леки, “донапомпващи” серии до отказ като последно. Разнообразието на натоварванията е важно, това за мен е правилния извод.

И кое точно не е така ? И аз съм на мнение ,че трябва да се тренират всички видове мускулни влакна (малко серии с много повторения и много серии с малко повторения) И не мисля ,че влакна от Тип І (STF – slow-twitch fibers) могат да придобият характеристики на влакна от Тип ІІ (FTF – fast-twitch fibers ) .Мускулните влакна от тип ІІ се разделят на 3 подтипа:Тип ІІ А;Тип ІІ В и Тип ІІ С.Единствено там може да се придобиват различни типове. Но бързите влакна не може да се трансформират в бавни, както и бавните не могат да получат качествата на бързите.Пък и е достатъчно че повдигнахме темата ,който се интересува вече знае какво да търси...