Адаптация и претрениране

Първо, ако съм сбъркал раздела, моля да бъда извинен и темата да бъде преместена.

Адаптацията на тялото към дадено натоварване и претренирането са доста дъвкани теми. Ако правим едно и също постоянно, в един момент прогреса спира. Ако тренираме прекалено много/често, претоварваме организма и също няма прогрес. Дотук ясно. Възможно ли е обаче, ако тренираме прекалено много, в един момент тялото от неспособно да се справи с натоварването, да се адаптира към натоварването? Така от неспособно да се справи, става способно, следователно има прогрес.

Все пак, който е чел, знае, че в миналото е имало работници, роби и т.н., които са извършвали тежък физически труд ежедневно и са били с впечатляваща физическа сила, а едва ли са си набавяли необходимите калории/макронутриенти. Или тези случаи се дължат чисто и просто на генетичните дадености на въпросните индивиди? Интересно ми е да чуя мнения по поставените въпроси.

В миналото имало работници със впечатляваща физическа сила и генетика (Бен Хур ли, що ли?)? Може, но по-скоро цената им е била прекалено ниска, че дори безплатна, живеели са в пъти по-кратко, а с тези които не са издържали са си правили най-различни развлечения - я битки, я при вълците, я при лъвчетата. Но няма лошо като ти се тренира по 8 пъти в седмицата бицепс - ти си :)

Сега малко по така - ти като тренираш тялото си се развива, така или иначе. Като тренираш грешно се развива по-бавно и по-зле, като тренираш правилно се развива по-бързо и по-добре - не е сложно...

Или се адаптираш или омиргаш.

В миналото имало работници със впечатляваща физическа сила и генетика (Бен Хур ли, що ли?)? Може, но по-скоро цената им е била прекалено ниска, че дори безплатна, живеели са в пъти по-кратко, а с тези които не са издържали са си правили най-различни развлечения - я битки, я при вълците, я при лъвчетата. Но няма лошо като ти се тренира по 8 пъти в седмицата бицепс - ти си :)

Сега малко по така - ти като тренираш тялото си се развива, така или иначе. Като тренираш грешно се развива по-бавно и по-зле, като тренираш правилно се развива по-бързо и по-добре - не е сложно...

Честно казано, просто исках да чуя разсъждения по въпроса. Освен това, не пуснах темата, защото на мен ми се тренира Х пъти в седмицата бицепс. Честно казано, лично аз, повече от 4 пъти в седмицата по 1 час на тренировка, не мога да отделя. Исках да видя мнения по въпроса, ако е хипотетично поставена ситуация.

Всичко се върти около ген-а ти... има хора с перфектни режими които едва стигат тези които са на хляб и сол :) има такива които тренират ‘’грешно’’ и ядът ‘’грешно’’ ... все повече се убеждавам, че годините тренировки са по-определящи от примерно перфектните условия които даваш на организма за някъв период... разгледай мъжките дневници и виж някой от хората които тренират от повече от 10години... храната им влияе все по-малко поне аз такива наблюдения имам може и да са грешни :)

Истината е, че сме мързеливи.
Говорим за тонажи и тежки тренировки и адаптация, контузии, а има хора, които си изкарват хляба с вдигане на тежко, усуквания, вибрации и куп глупости...просто прехраната им зависи от това...няма как да вземат почивен ден или да спрат..
Кристианчо, не съм съгласен...според мен това с храната е обратното..тръгваш с по-калпава в началото и постепенно ти трябва все по-добра за да се справяш.

ДА така трябва.. съгласен съм ... но трябва важи за Фил и Джей... не за мен и теб... ние можем да отидем на дискотека и да се напием но те немогат... защото те си изкарват парите по този начин... верно ти имаше предвид за тези на строежа но.. :) ще се поясня... гледам дневниците на Петко и Митко Михайлов... незнам но мисля, че храната им е малко а виж, че си бутат по 150 лежанка и клякат с повече и т.н.. и си мисля, че тренираната им с годините нервна система им го позволява... към тях спадам и Джеймс и Жиката ( Боби ) ... едвали висят над кантарчето както вися аз... и да по 100кила са ама не всеки 100кг има такива постижения даже аз не съм виждал май такъв наживо... а тренирам от повече от 4години :)

На кой е малко храната бре : )))  Ти с кой даде пример...ай ай ай.. : Д
Тук има и друго - ти като бодибилдър гледаш ан нещата по-друг начин, аз като става въпрос за адаптация и хранене съвсем друго си мисля. Да, годините стаж са определящи при всички положения, но в бодибилдинга може и да са минус - все по-трудно е да намериш стимул за разтеж, докато в силовите спортове са голям плюс при всички положения и, може би, тези спортове храната е съвсем малко  на заден план.
Абе за адаптацията най-важното е специализацията....цялата енергия да ти е вложена там..

Еми не ми се вижда много храната им... за постиженията които имат... : ) и да може би там е разликата ... ( бодибилдинга и силовите лифтове )

ДА така трябва.. съгласен съм ... но трябва важи за Фил и Джей... не за мен и теб... ние можем да отидем на дискотека и да се напием но те немогат...

Те ако отидат да пият, особено в някоя наша дискотека ще стане такава химическа реакция в организма им, че току виж докато си танцуват са гръмнали като атомна бомба, много ще се омешат химиите. :D :D :D

Интересна тема, особено с робите и работниците от миналото с тела на културисти. :D
“От работа не се хубавее, а се гърбавее...” :D :P

........

Всичко се върти около ген-а ти... има хора с перфектни режими които едва стигат тези които са на хляб и сол :) има такива които тренират ‘’грешно’’ и ядът ‘’грешно’’ ... все повече се убеждавам, че годините тренировки са по-определящи от примерно перфектните условия които даваш на организма за някъв период... разгледай мъжките дневници и виж някой от хората които тренират от повече от 10години... храната им влияе все по-малко поне аз такива наблюдения имам може и да са грешни :)

Дупе знае 2 и 200, както са го казвали хората.
Разликата между яко хранене и слабо хранене е осезаема. При кофти хранене, просто не успяваш да тренираш на 100%.
Тренираш на 100% за храненето и възстановяването което имаш, но не и на 100% от потенциала си. Съответно и резултатите са по-слаби от възможните. Това е неминуемо.
От друга страна, в голяма степен си прав, защото според мен го има и момента, в който организмите ни привикват и стават по-ефективни. Съдейки по себе си - не ми е проблем да поддържам тренировки и на шокиращо малък калориен(и протеинов) прием, и то за големи периоди от време. Нещо, което преди 2 години, при същото хранене би ме смазало за седмица, сега ми отнема денонощие или две за възстановяване.

не ми се пише, имало е такава тема тук , за това просто  ще пейстна  http://lubomirivanov.com/1567/

Ако натоварването е в едни и същи дни макар че и да е много тежко организмът ще има голям първоначален период на свръх стрес,но ще се адаптира.Теорията на Иван Абаджиев е приспособи се или умри.Въпреки че е възможно да се адаптира човешкото тяло към голям товар Абаджиев съветва това да става постепенно.ГЕНЪТ Е ЕДНО ГОЛЯМО ОПРАВДАНИЕ ЗА ХОРАТА НА КОИТО НЕ ИМ СЕ ЗАНИМАВА ДОСТАТЪЧНО.Всеки е генетично човек с малки разлики.Зарежи всякакви оправдания и дай най-доброто от себе си и не слушай никой който ти казва че неможеш нещо дори и ако този човек си ти.

Адаптацията на тялото към дадено натоварване и претренирането са доста дъвкани теми. Ако правим едно и също постоянно, в един момент прогреса спира. Ако тренираме прекалено много/често, претоварваме организма и също няма прогрес. Дотук ясно. Възможно ли е обаче, ако тренираме прекалено много, в един момент тялото от неспособно да се справи с натоварването, да се адаптира към натоварването? Така от неспособно да се справи, става способно, следователно има прогрес.

За възможното - възможно е.
Дали е най-правилния път - не е. Ако имаш дълги години тренировъчен стаж, тялото ти се е приспособило в известна степен към натоварванията и по-лесно би се адаптирало ако го подложиш на ново, по-голямо натоварване.

Все пак, който е чел, знае, че в миналото е имало работници, роби и т.н., които са извършвали тежък физически труд ежедневно и са били с впечатляваща физическа сила, а едва ли са си набавяли необходимите калории/макронутриенти. Или тези случаи се дължат чисто и просто на генетичните дадености на въпросните индивиди? Интересно ми е да чуя мнения по поставените въпроси.

Първо, че това за физическата им сила е малко мит, второ, работата и недостатъчната храна са ги е убивали бързо, трето, имало е разделение на труда и колективни усилия, четвърто, те са започвали с по-лека работа и постепенно са отивали към по тежките дейсности, естествено ако оцелеят.
Иначе хора, които цял живот са работили тежка работа и са се хранили повече от добре са били наистина здрави и силни, но тежката работа не се работи като и се нахвърлиш и си дадеш много зор в нея. Тя се работи бавно и без да се преуморяваш.
Миналата година ми се наложи да къртя едни стени, зидани с речни камъни. Всеки камък е ваден от реката, качван до каруцата, товарен на нея, после каран, разтоварван и нареждан. Имаше камъни по 70-75 кг, имаше и доста по-малки, но всички камъни са вадени и носени от един човек. Да не мислиш, че ги е закарал за един ден ?

Благодаря, James Hinks. Точно това исках, да видя и други разсъждения, освен моите. Моето мнение съвпада почти с твоето. С разликата, че смятам, че в екстремни ситуации, човешкия организъм е способен на екстремни неща. Другото, разбира се, е ген - има хора, на които генетично им е заложено да притежават доста над средностатистическата физическа сила.

Благодаря, James Hinks. Точно това исках, да видя и други разсъждения, освен моите. Моето мнение съвпада почти с твоето. С разликата, че смятам, че в екстремни ситуации, човешкия организъм е способен на екстремни неща.

Екстремна ситуация е нещо, което може да се тълкува всякак и е относително понятие. За бушмена екстремна ситуция е снежна виелица и -20 температура, за ескимоса е гибла и +35, за човек, който цял живот работи зад бюро и се придвижва с колата е едно качване през късна есен на 2500 м планиски връх и преход 15 км , за един щангист е маратон...Мислиш, че някой от изброените ще покаже екстремни неща ?

Другото, разбира се, е ген - има хора, на които генетично им е заложено да притежават доста над средностатистическата физическа сила.

Да, но трудно може да го определиш. Ако цял живот е тренирал и е як, дали му е заложено генетично или просто е свръхадаптиран към всякакви натоварвания ?
Ако цял живот е работил тежка работа, но винаги е бил здрав, може ли да определиш дали тежката работа го е направила здрав или е генетично ?

Иначе хора, които цял живот са работили тежка работа и са се хранили повече от добре са били наистина здрави и силни, но тежката работа не се работи като и се нахвърлиш и си дадеш много зор в нея. Тя се работи бавно и без да се преуморяваш.

Били много здрави и силни и вършели хем тежка работа, хем я работили бавно и не се преуморявали. . . . . Познай на какво ми прилича това ??? :) Току що даде още един глас за свежите тежки единички на инженера ;) :P :D

Съгласен съм. Това, което имах предвид за първото, е, да речем, можеш да вдигнеш Х килограма на тренировка. Но ако твой близък е затиснат от нещо, което тежи Х+2, може би ще успееш да го вдигнеш, за да му помогнеш. Имай предвид, не казвам Х+10, но пак повече, отколкото изглежда възможно.

За другото също съм съгласен. Но, например, топ състезателите в силовите дисциплини, тези за теглене на камиони и подобни, да речем. Те са с по-добри данни от останалите. Много се готвят по един начин, няколко са на върха. Както и в останалите спортове - заложените качества играят важна роля. Далеч не са всичко, разбира се, но имат значение. Това, което наричаме талант, когато говорим за футбол, баскетбол, тенис и т.н.

...
Адаптацията на тялото към дадено натоварване и претренирането са доста дъвкани теми. Ако правим едно и също постоянно, в един момент прогреса спира. Ако тренираме прекалено много/често, претоварваме организма и също няма прогрес. Дотук ясно. Възможно ли е обаче, ако тренираме прекалено много, в един момент тялото от неспособно да се справи с натоварването, да се адаптира към натоварването? Така от неспособно да се справи, става способно, следователно има прогрес.

Все пак, който е чел, знае, че в миналото е имало работници, роби и т.н., които са извършвали тежък физически труд ежедневно и са били с впечатляваща физическа сила, а едва ли са си набавяли необходимите калории/макронутриенти. Или тези случаи се дължат чисто и просто на генетичните дадености на въпросните индивиди? Интересно ми е да чуя мнения по поставените въпроси.

Адаптация, но в каква посока? Ако си професионален спортист, тренираш 5-6 дни в седмицата часове наред тогава е едно; адаптацията на нас останалите е различна - адаптирали сме се да не ходим много, да се возим, да не се преуморяваме често, да не дъвчем храната дълго, да живеем в удобство казано накратко. Това че отделяме по няколко часа седмично за тренировка не променя кой знае колко уравнението. И затова сме по-кекави - колкото по-редки натоварванията, толкова по-бавна адаптацията; а ако човек се надскочи може и дегенерационни процеси да започнат.

Съгласен съм. Това, което имах предвид за първото, е, да речем, можеш да вдигнеш Х килограма на тренировка. Но ако твой близък е затиснат от нещо, което тежи Х+2, може би ще успееш да го вдигнеш, за да му помогнеш. Имай предвид, не казвам Х+10, но пак повече, отколкото изглежда възможно.

Това е ситуация, в която определящ фактор е адреналина и контрола въху ефектите му. Тези, които в такава ситуация се справят могат да контролират и управляват неговите ефекти, но голяма част от хората изпадат в безпомощно състояние точно от тези ефекти.

За другото също съм съгласен. Но, например, топ състезателите в силовите дисциплини, тези за теглене на камиони и подобни, да речем. Те са с по-добри данни от останалите. Много се готвят по един начин, няколко са на върха. Както и в останалите спортове - заложените качества играят важна роля. Далеч не са всичко, разбира се, но имат значение. Това, което наричаме талант, когато говорим за футбол, баскетбол, тенис и т.н.

Хахах, не, не бъркай съставянето на цикъл така, че да си в максимален пик на състезание с талант. Това са знания на треньора ;)
За останалите качества - да, но пак тренировъчния план може да изравни доста неща.

Иначе хора, които цял живот са работили тежка работа и са се хранили повече от добре са били наистина здрави и силни, но тежката работа не се работи като и се нахвърлиш и си дадеш много зор в нея. Тя се работи бавно и без да се преуморяваш.

Били много здрави и силни и вършели хем тежка работа, хем я работили бавно и не се преуморявали. . . . . Познай на какво ми прилича това ??? :) Току що даде още един глас за свежите тежки единички на инженера ;) :P :D

Абсолютно !
И са ядяли яйца със сланина ;)
Обаче едно е работа, друго е тренировки, нали :)

Синът на Български емигранти Пийт Джордж по цял ден е мъкнал тухли на работа, а вечер е тренирал, пък е станал световен шампион по щанги. Да, определено е до ген ;)  Още е жив, т.е. не го е скапало това

“Peter ultimately set four world records: three in the clean and jerk and one in the total. He won world championships in both the 148 and 165-pound class and for a decade he was the man to beat. He never finished lower than second in ten world championship appearances and he retired at age 27. He likely had another five years of peak performance left in him, as most international level weightlifters peak in their late 20s thru their early 30s. George always worked a day job while competing and for five consecutive years he worked, went to college and still found time to train. One wonders how high he might have soared where he had been allowed to just eat, sleep and train. Imagine having to work ten hours a day hauling shingles up a ladder, mixing and pouring concrete and carrying 80-pound hods of brick all day – then going home, cleaning up and heading off to the gym to lift weights prior to a national or world championships.”

http://startingstrength.com/index.php/site/article/pete_george#.URS6gqUz1v0

Както е казал Абаджиев ,, Тялото или ще умре или ще се адаптира , но бъдете сигурни , че няма да умре’‘

Адаптация му е майката :)

Точно на Абаджиев гледах скоро интервю от щатите....Та той казва, че тренировките на аматьори изобщо се правят по друг начин. Това за адаптацията е за професионалистите....)))

Абсолютно Васко...
А и примера на Лъчо е прецедент...”ама аз познавам един, ама има един друг, ама аз знам още един дето преди 10 години направи еди какво си...”
Това нищо не доказва. Не правиш ли само това, ще си останеш малко по-натрениран ентусиаст.

Иначе легендата за Флорънс Грифит(най-бързата жена, НАЙ-ЯКАТА, рекорда и няма да падне и след 10 години) е такава - работила на две работи и тренирала нощем...да бе да, после почина в съня си, как защо, не се разбра...сещайте се.

Не може да бъхташ цял ден и после да ходиш на Олимпиадата...един го бил направил...е то и един скочи от ръба на космоса. Що не скочиха 100-ина...Що 100-ина не изхвърлят 220кг.

И на Игрите, 90% от тия, дето ходят са спонсорирани атлети и собственици на зали, дето по цял ден се чудят кога да вдигат железа. Другите 10% са адвокати, инженери, има и учител...ама то дали си на 56 или 57-мо място, има ли значение:)

Точно на Абаджиев гледах скоро интервю от щатите....Та той казва, че тренировките на аматьори изобщо се правят по друг начин. Това за адаптацията е за професионалистите....)))

Всъщност Абаджиев казва, че изобщо не знае как да тренира аматьори, защото няма да издържат на стреса, макар, че преводът на въпроса е малко подвеждащ.

Не разбирам, какво толкова го предъвквате - ако уцелиш точното натоварване, с точното възстановяване (и в “Абаджиев” смисъл, ако си на това ниво) - се адаптираш и дърпаш напред, ако не - зацикляш, защото не възстановяваш.

Претрениране - изтощаване на ендокринната система при наистина огромни и продължителни натоварвания,независимо, че възстановителният режим може да е оптимален, но да не се бърка с горното, и надали някой от този форум ще го преживее.

Славко,

зачетох се заради Флорънс Грифит Джойнър- не 10, ами 20 години не знам дали ще им стигнат да й пипнат и 100те и 200та метра! Че Марион Джоунс и тоя мутант Шели Анн Фрейзър също не знам дали ще изкарат до 50 години, то е обяснимо. Но те подкрепям напълно, че ПРЕЦЕДЕНТИТЕ не трябва изобщо да се излагат, освен с надслов “сведения за любознателните”. И за Флорънс, че и Карл Люис (от тая епоха той си ми е любимец) непозволените стимуланти са факт, но наистина великите неща не стават заради хапа, а заради чистия талант и безусловното себераздаване.

Подкрепям и Кристиянчо- и аз мисля, че у много хора с повечко стаж зад гърба си сякаш нещата са си склонни да стават по- от самосебе си. Отдавам го и на това, че те просто знаят как да пипнат 10 тренировки  и вече са почти възвърнали формата си, даже и да не хапват кой знае колко целесъобразно. А пък омразното ми понятие “мускулна памет” е твърде удобно оправдание за всичко.

Надявам се, че всичките тия тренировки един ден ще си се отплатят на 40-50 години с тънка талия и засрамващи младото поколение силови резултати :D

Точно на Абаджиев гледах скоро интервю от щатите....Та той казва, че тренировките на аматьори изобщо се правят по друг начин. Това за адаптацията е за професионалистите....)))

Да.
Те го питаха за любители и той им отговори, че трябва да тренират с повечко упражнения и да целят здраве и дълголетие. Не би ги тренирал по неговите системи тъй като те нямат амбиции за върхови резултати и няма нужда да се подлагат на този стрес, тъй като може да има неблагоприятно въздействие на здравето им. А иначе тренерите Джон Броз и Пендлей са взаймствали методиката си за Про-wannabe по съветите на абаджиев - ранна специализация..в случая техните атлети почват по-късно, но това е още 1 причина да се средоточат на лифтовете и да ен губят време защото и нямат.
Попринцип времето си е фактор...това е гадно от погледа на начинаещия и предимство на опитните, започнали от 10-годишна възраст...много е важно да си зададеш въпроса дали искаш да дадеш всичко за целта си или ако не си готов и не виждаш смисъл, да тренираш с разум и полека.
Последиците от всекидневните тежки тренировки са леко преувеличени, но със сигурност ще ги има като навлезе човек в възраст - кръвно, стави, кости, оросяване....ама то и да седиш 40 години на компютъра отново ще си така...