Важна ли е средата за добрата тренировка?

Здравейте, от около седмица ме гложди един въпрос. Дали средата е важна за добрата тренировка. От около седмица тренирам отново в мизерна зала, зала от типа- старата школа. Направо излезнала от ранната демокрация, само едни щангисти й липсват. Даже залата наподобява щангистка (може и такава да е била на времето, знае ли човек).
Сякаш в старите зали от този тип правя много по качествени тренировки. Преди това около 8 месеца тренирах в една доста луксозна зала с уреди “IVAN”. Ама някакси не ми беше на сърце, че то културен трябва да си, да си пазиш шишенцето, да внимаваш да не бутнеш някого, да не се изплюеш някъде... абе пишмян работа.
Старите зали са ми на душата явно... Не мога и да не се сетя за факта, че нашите атлети нямат почти никаква среда, но все пак прославят България, за разлика от чужденците на които всичко им е осигурено. Явно е вярно, че шампионите се раждат в мизерията.
Човек се нагажда от мизерията и трудностите го стимулират все повече и повече. И сякаш такива стари зали гъмжат с тестостерон, естествено жени там не влизат :D .
Има един пич Elliott Hulse (има канал в Ю- тубата) който е говорил няколко пъти за естественото покачване на тестостерон в зависимост от средата в която се намира даденият индивид. Как средата, дори и тя да е мизерна, покачва неговите способности като адаптивност, издръжливост и тн.
Как мислите вие, дали има нещо вярно във всички тези неща.
Как така един човек извършва много по добри тренировки на място което е изчерпано и изпочупено отдавна.

Защо питаш като знаеш отговора?

Ако основната цел на пребиваването ти в залата е да тренираш, то мисля че няма никакво значение каква е тя по-същество. Ако целта ти е да осъществяваш социални контакти, да си мериш атрибута с останалите и т.н. то тогава вероятно има значение. А и когато нещо е “изчерпано и изпочупено” то вероятно не става за пълноценна тренировка, а може и да е опасно за здравето и живота. А иначе, по-повод на жените - предпочитам да тренирам сред жени, защото ми е по-спокойно, и не се налага да си тровя нервите с разни олигофрени на които им е крив света, и второ защото от мъжете по-големи клюкарки няма. В моя фитнес, е супер дразнещо като се съберат на групички, и си чешат езиците с глупости, и разбира се пречат на останалите.

Влизаш със слушалки. Загряваш. Тренираш без да ти пука каква марка са уредите, колко са силни останалите в залата, какъв цвят е тавана. Излизаш. Не е нужно да знаеш и как се казва фитнеса. Ако някой ти прави проблем, без да си направил нищо нередно - сменяш мястото.

Можеби не ме разбрахте правилно. Никой не ми е правил проблеми в залата, нито аз съм създавал проблеми на другите. Не съм от онези които търсят моабета и клюките, просто си тренирам. Аз дори и не обичам да слушам музика докато тренирам.
Аз съм на принципа на средата. За да извлечеш максималното от средата в която си, не трябва да заглушаваш сетивата си, дори и ушите си. Тоест тренирам без слушалки за да съм физически и ментално на даденото място.
Просто исках да кажа, че явно в по сурова обстановка се тренира по добре, отколкото когато всичко ти е на място и подредено.

Ама някакси не ми беше на сърце, че то културен трябва да си, да си пазиш шишенцето, да внимаваш да не бутнеш някого, да не се изплюеш някъде... абе пишмян работа.

Аз лично не смятам за нормално да бутнеш някого, особено докато вдига тежести, да не говорим да плюеш в залата. Радвам се, че ходя на места където има нормални хигиенни условия и културни хора. Не искам да преча на никой в залата, нито ми е приятно някой да ми пречи. Отивам да си свърша работата и толкова. Не мога да си представя, че за някои хора може да е приемливо да им плюя в краката. Все пак сме 21ви век и има някакви общочовешки хигиенни норми.

Това мое изказване за плюенето не беше правилно, признавам си. Аз самият никога не съм правил някакви мизерии по залите, както и да е, няма да се оправдавам за неща които не съм ги правил... Просто исках да опиша, че натруфените неща по залите не ми харесват.
Явно и никой не разбра същноста на темата, можеби няма смисъл да се продължава.

За мен е достатъчно да е просторно, с нормална температура, да има стойка за клек и необходимите ми тежести, за които да не трябва да чакам безкрайно. Другото не ме вълнува особено. А, да, ако може и да няма групички, най-вече пубери, които идват по 6-7 и всички правят едно и също упражнение (най-често безсмислено или с лоша техника), заемайки тежест или уред за прекалено дълго време и обърквайки тренировката на останалите.

За мен няма значение дали залата е нова или стара, стига да изпълнява следните условия.
Освен освен стойка за клек, искам да има задължително лост за набиране с различни ръкохватки, стабилна успоредка, скрипци с достатъчно тежести, дъмбели над 50 кила и то през малки стъпки, хубави и стабилни лежанки, и евентуално стойка за раменни преси, или поне да може да се приспособи нещо подобно. Също така, минимум 3-4 големи лоста (и по възможност здрави и не много криви) и достатъчно дискове, за да не се налага да обирам всичките от залата или да чакам за лост.
Не е зле да има повече от един уред от гореизброените, за да не се налага да чакам изобщо. А ако може и да не идват хора и да си тренирам сам и на спокойствие ще е перфектно :D

Мечтая за зала като твоята..от старата школа, но нямам такъв късмет да има такава наоколо.

Такива зали ти дават едно чувство, каквото фитнесчетата /много от тях/ не могат да ти дадат. Във фитнеса винаги се налага да си пазя водицата, ако съм облян в пот да си слагам хубаво кърпата на лежанката за да може следващия да не залепне за нея, слушам каквото ми пуснат...понякога музика, която може да те надъха, понякога пълни бози, които пък странно ..надъхват някои хора (за Бога, какъв човек трябва да си за да се надъхваш от Шакира - Уака Уака?). Лягам под лоста, няколко дълбоки вдишвания, готвейки се за тежка тройка с големи килограми, пича дето ми пази става най-сериозното същество на света, започвам кратката зверска серия, трицифрената тежест пада към гърдите ми, подготвяйки се за част от секундата време за настройка.. да я изтласкам нагоре, единственото, за което си мисля е какъв ад ще бъде да вдигна лостна нагоре, а за още два пъти да не говорим, буквално режим оцеляване....и някой олигофрен се тръшва в рязък истеричен смях в залата, заради някоя глупост, която е чул от другия си събеседник или започва да кънти ‘’най-вървежен’’ на Алисия от колоните - в такива моменти ми минават страшни мисли през главата. От пребити хора, до...тц, не е за по форумите. Случвало ми се е като правя тяга да ми се прави забележка /от служител в залата/ за шума, който се вдига от падането на щангата, а и да съм пазил пода. Не, това не е живот.

Намерих си лост, сега дупча тротоарни плочки и ще взема една силова рамка и една лежанка. Иначе не се трае, това е спасението.

Завиждам ти човече.. :)

Авитохоле,проблема е че в новите зали я няма магията!Чудесно те разбирам какво чуство изпитваш когато тренираш в някоя стара зала със собствена атмосфера.Все едно си у дома си.Когато тренирах в такава зала,имах чуството че влизам в храм.Душата ми се отпускаше,и всичко ставаше по естествен път.Приятелите които имам от тогава,са най-ценното което остана.
Новите зали не са лоши,всичко си имат.Но го няма маняшкото чуство че правиш нещо велико:)Много се забавлявам,когато ида да тренирам и съм се навлякал със стари рязани дънки,памучна риза с отпрани ръкави и яка,и незаменимите кубинки:)Гледат ме като музеен експонат.Обаче забелязвам,че дори и префърцунените мацки,не са равнодушни.Което е добро знамение.
Някой по горе спомена,за групичките безбройни хлапета:)Аз лично си имам един такъв отбор,който съм нарекъл “Седемте джуджета”
Нямат си снежанка:)Но пък си правят седянка(на някоя лежанка).Много ме радват,всеки е облечен различно,и са доста цветна дружина.Всичките са по 50 кила,обаче много ги притеснява че не са правили задно рамо или предмишница:)И някой подъл и лош “билдер”,здраво ги е налъгал че от тягата ще осакатеят,от клека ще им пораснат задниците и ще им се отпуснат и разширят коремите.А двете заедно рязко и необратимо спират растежа(нищо че някои от тях са 185см. на 15г.).
И да средата има огромно влияние върху отделния трениращ!

Аз бих казал, че зависи само и единствено от тебе и нагласата ти. Хубави тренировки съм правил както в луксозни зали, така и в катакомби. Лоши тренировки също. Като се замисля наистина по-е удобно да се тренира в по-непретенциозна откъм обстановка зала. Сегашните зали са по-скоро социални клубове, където хората ходят, за да се срещнат с други хора. Особено жените - парфюмирани, гримирани, с прическите. Всички с нови екипчета. В такава зала наистина се чувстваш неудобно от това, че се потиш, защото някак не е “естествено” за средата. Спомням си, когато бях инструктор в подобна зала винаги тренирах след работния ден, сам. Изглежда човек прави най-хубави тренировки в среда, където може да се отпусне максимално и да бъде себе си. За някои това означава парфюмирана зала, за други очукана и по-стара. Една уникална тренировка бе в университетската зала, където следвах, когато един ден изгасна тока и в залата се чуваха само хората и тежестите, а в нея цареше полумрак. Наистина не може да се плюе по пода и пърди като кон в залата само, за да е по-хардкор. Трябва да има някакви хигиенни норми, но да тича някой след теб с кърпа и дезинфектант някак не те предразполага към тренировка. Музиката никога не ми е пречела или групичките хора стига да не дремят на тежест или машина, на която искам да правя. За това винаги, когато започна да тренирам в някоя зала се информирам за това, кога е най - свободно в нея и винаги е или рано сутрин, или късно вечер. От три години не тренирам в зали и някак си ми е по-добре, но тренировките ми не зависят от това дали има сто или нула човека покрай мен, а както казах от мотивацията ми за тях.

При всички положения бих предпочел първия тип зала - “щангистка”, но и там не бих плюл. Даже, ако имам избор в кой вид зала да плюя, никога не бих избрал залата тип “старата школа”. Понякога проблемът не е в самите зали, а в отношението на трениращите към тях.

Пак казвам, не съм плюл по залите, не съм селяндур все пак :D , да не останете с грешно впечатление. Наистина старите зали имат техният си чар и там човек се държи по освободено, вместо да се притеснява от потта си и тн.

Може би нещо средно е перфецтният вариант.В по-старите зали не винаги вентиалцията е ниво,освен това обикновено са в някое мазе,няма слънчева светлина и е тясно.
Лично аз препочитам да е просторно и светло,а новите уреди повече изглеждат като космически кораби и се чудиш как да ги ползваш
А и е много важно да се чувстваш добре и удобно на самото място,не всички лежанки лостове,въпреки че са нови са удобни.

Навремето Недик по СКАТ беше казал една голяма мъдрост, помня го и до днес: “И от злато да са ти дъмбелите и щангите, ако няма желание, воля и режим, нищо няма да стане.” :)

В истинската зала трябва да се чува шума на желязото, тяги на поне 300кг. Дъмбелите започват от 50кг най-лекия. Такива дискчета от по 5кг не съществуват, най-много да се спънеш и да замине диска. Клек се прави минимум с тежест, която огъва лоста. Смит и тем подобни машини няма, само заемат място, евентуално някой и друг скрипец с плочки през 10кг. Огледала,за да се вижда растежа на момента. Миризмата на пот и локвите пот по земята са задължителни. Жени във фитнеса няма, но пък за сметка на това има такива по стените, голи, за стимул. Ако все пак има някое и друго кошче, то е пълно с игли и празни шишенца.
П.П. Стрез си го е казал ;)

В истинската зала трябва да се чува шума на желязото, тяги на поне 300кг. Дъмбелите започват от 50кг най-лекия. Такива дискчета от по 5кг не съществуват, най-много да се спънеш и да замине диска. Клек се прави минимум с тежест, която огъва лоста. Смит и тем подобни машини няма, само заемат място, евентуално някой и друг скрипец с плочки през 10кг. Огледала,за да се вижда растежа на момента. Миризмата на пот и локвите пот по земята са задължителни. Жени във фитнеса няма, но пък за сметка на това има такива по стените, голи, за стимул. Ако все пак има някое и друго кошче, то е пълно с игли и празни шишенца.
П.П. Стрез си го е казал ;)

От сега нататък вместо да се надъхвам с музика преди тренировка, ше ти чета коментара!!! :D

Вярно,че има нещо в старите зали , които спомагат за по-качествена тренировка.Особенно тези с история в тях , например , че от същата зала е излязъл някои голям и доказан спортист те мотивират.Аз например тренирам на тавана вкъщи , отделно имам и гълъби , които вдигат прахоляк и става интересно :D e когато съм там са послушни ама иначе... +това преди баща ми и чичо ми са тренирали там и това ме надъхва...няма нищо по-хубаво от една стара зала 5на 5 и бъкана с история..

Сега тая стара зала си е много просторна и голяма, към стадион е. За разлика от обзаведената в която ходих преди, тя беше доста тесничка и постоянно се разминавахме с останалите, като пазарче беше на моменти :D .

Не мога и да не се сетя за факта, че нашите атлети нямат почти никаква среда, но все пак прославят България, за разлика от чужденците на които всичко им е осигурено. Явно е вярно, че шампионите се раждат в мизерията.

Този факт, всъщност не е факт, а художествена измислица или по-скоро мит.

Не във всички случай е истина , но има и такива.