Зеленчуци които не яде..........!

Я кажете кои са наи препоръчителните зеленчуци за набавяне на основните витамини и минерали,защото не мога да ям салата 5 пъти на ден така че препоръчаите основните !!!
Същото може и да го направите за плодовете!!!

Искам само да кажа моите вкосови идеали :D Днес след една страхотна тренировка като се прибрах майка ми ме посрещна с думите : Изненада,изненада.Викам пак някое месце или нещо подобно.Но не!Тиквички на скара!За тях приготвено за да топнеш оцет със чесън.Не знаете за каква вкусотия става въпрос!Знаех че тиквичките са полезни.Но така приготвени на скаричката са и страшно вкусни.Към тях майка ми беше приготвила гъби пак на скара-най обикновени гъби печурки но за ква вкусотия стана въпрос...Гъбите са и източник на незаменими аминокиселини.!По принцип съм свикнал да ям само месо но вече по два пъти на седмица ще ям активно зеленчуци!Според мен няма някъкво голямо различие-колкото по разнообразни зеленчуци толква по добре.Аз лично знам за:Зеле,чушки,варените картофи кой не ги е чувал,домати задължително,тиквичките са нещо ново за мен но много ценно.От плодовете-банани,грозде,цитруси.Само да ми е вкусно ай на масата и омитам всичко  :)

dano ti pomogne:
Зеленчуците
Зеленчуците заемат особено място в храненето на човек. Те са една от групите храни признати за лидер в здравословното хранене. Зеленчуците доставят въглехидрати, които имат важно значение за организма участвайки в поддържането на оптимална хуморална среда и функционирането на всички клетки на организма.
Повечето зеленчуци съдържат 5% въглехидрати, но в някои зеленчуци, като морковите и картофите, съдържанието на въглехидрати е два пъти по-високо. Важна съставка на зеленчуците са влакнините (неразтворими и разтворими), които имат регулиращ ефект върху функциите на червата и свързват излишния холестерол. Достатъчната консумация на влакнини с храната съдейства за намаляване на риска от редица заболявания (стомашно-чревни – хроничен запек, хемороиди, чревни дивертикули, жлъчно-каменна болест, наднормени килограми).
Съдържащите се витамини и минерали в зеленчуците са истински природен дар, източник на здраве и бодрост за организма. Богати на витамин С са пиперки, домати, зеле. Жълто-червените зеленчуци са богати на каротин (предшественик на витамин А) – моркови, пиперки, зелен лук, домати. Зелените листни зеленчуци са с високо съдържание на фолиева киселина, която съдейства за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. В зеленчуците се съдържат и други витамини от група В – витамин В2, биотин, инозит, холин.
Зеленчуците са богати източници на минерални вещества. Богати на калий са домати, картофи, спанак, червено цвекло. Източници на желязо са зрелият фасул, спанакът, зеленият фасул. Минералните вещества на зеленчуците се усвояват добре от организма, като някои витамини улесняват усвояването им (витамин С, и магнезий, съдържащи се в зеленчуците, подобряват усвояването на калция).
Зеленчуците съдържат органични киселини – ябълчна, лимонена, винена, оксалова, и др., които имат не само вкусово значение, но участват в храносмилането и обмяната на веществата. Ябълчна киселина се намира в голямо количество в почти всички зеленчуци, оксалова – в спанак, лапад, киселец, цвекло, и др.
Зеленчуците са богати на разнообразни фитохимични биологичноактивни вещества с благоприятен здравен ефект. Те спомагат за оптимално здраве, като намаляват риска от редица хронични заболявания. Биофлавоноидите са група от множество фитохимични съединения, които съдействат за намаляване на риска от заболявания като действат като антиоксиданти и подпомагат активността на витамин С.
Антоцианите са широко разпространени багрилни вещества в зеленчуците и плодовете – червени, оранжеви, розови. Ароматните вещества в зеленчуците им придават свежест и влияят благотворно върху храносмилателния процес. Етеричните масла в зеленчуците подобряват усвояването на хранителните вещества.
Зеленчуците се консумират пресни и преработени. Съхраняването на пресни зеленчуци при ниски температури (0-3 ° С) при хладилни условия ги запазва дълго в сурово състояние.
Продължително време могат да се съхраняват кореноплодни зеленчуци – картофи, моркови, алабаш, ряпа, цвекло. При съхранение на картофите не се допуска прорастването им.
Зеленчуците се съхраняват и чрез сушене, замразяване (осигурява продължително съхранение), както и чрез консервиране.
За здравословно хранене се препоръчва прием на разнообразни зеленчуци – три и повече порции дневно (големината на една порция е 1 купичка сурови листни зеленчуци и 1/2 купичка други зеленчуци). Присъствието на зеленчуци във всекидневното ви меню съдейства за бодрост, благополучие и крепко здраве.
Плодовете
Плодовете, заемат особено място в храненето на човека. Те са една от групите храни признати за лидер в здравословното хранене. Те са богати на вода и относително бедни на енергия. Те не съдържат мазнини и затова са особено полезни при редуциращи диети. Наред с това плодовете съдържат вещества, които не могат да бъдат доставени с нито един друг вид храни. Те са основен източник на витамини, минерални вещества, влакнини, органични киселини и въглехидрати, както и особено обсъжданите напоследък фитохимикали с мощно антиокислително действие върху организма. Влакнините в плодовете са разтворими – т.е. Забавящи усвояването на захарите и неразтворими, които имат особено значение за поддържане нормалната дейност на червата.
Освен че подобряват дейността на храносмилателния тракт и поддържат ритъма на червата, плодовете оказват алкализиращ ефект и редовната им консумация в достатъчни количества доставя на организма биологично активни вещества, които предпазват от вредното действие на “свободните радикали” или имат т. Нар. Антиоксидантен ефект.
Основни въглехидрати в плодовете са глюкоза и фруктоза. В повечето видове тяхното количество не надхвърля 5%, но в някои видове плодове, като грозде, сини сливи, круши, праскови и кайсии въглехидратите са в два пъти по-високо количество. Особено богати на въглехидрати са тропическите плодове, поради което те трябва да се консумират предпазливо от лица с нарушена въглехидратна обмяна (диабет) и наднормена тегло. Същото се отнася и за сушените плодове.
Плодовете съдържат органични киселини, които не само им предават вкус, но също влияят върху обмяната на веществата, дейността на храносмилателната система. Основни представители на органичните киселини в плодовете са ябълчената, лимонената и винената киселини.
Редовната консумация на плодове има благоприятен ефект върху костната система, като предпазва от развитие на остеопороза. Това се дължи най-вероятно на алкализиращия ефект, който имат плодовете, при който се потискат процесите на костна деминерализация.
Плодовете са богати на антиоксидантни витамини - С и бета-каротин, които имат предпазващ ефект върху сърдечно-съдовите и ракови заболявания.
Витамин С поддържа здравината на кръвоносните съдове, костите и венците, подпомага заздравяването на рани и контролира нивото на холестерол в кръвта. Значително количество витамин С се съдържа в шипки, боровинки, киви, малини, цитрусови плодове.
Богати на бета-каротин, предшественик на витамин А са кайсии, праскови, пъпеш и по-екзотичните - авокадо, манго, папая. Бета-каротините неутрализират свободните радикали, които увреждат клетката и вероятно чрез този механизъм предпазват от някои видове рак.
Плодовете са добър източник на калий, микроелемент, който има особено благоприятно влияние върху дейността на сърцето, нормализиране на високото кръвно налягане и предпазва от мозъчен удар. Богати на калий са дини, банани, кайсии, портокали, праскови и ябълки.
В плодовете се съдържат т. Нар. фитохимикали, вещества от растителен произход, които притежават качества да влияят благоприятно здравното състояние.
Флавониодите са мощни антиоксиданти, които предпазват организма от вредното действие на свободните радикали. Богати на флавоноиди са гроздето и продукти получени от него, както и ябълките, ягодите, малините, боровинките, вишните.
Към фитохимикалите се причислява елаговата киселина, на която са богати ягодите, малини, грозде. Предполага се, че тя, както и останалите фитохимикали могат да неутрализират някои субстанции, предизвикващи рака.
Известно е, че биологично-активните вещества са в по-голямо количество в пресните плодове. Процесите на узряване след откъсване на плода е най-добре да се осъществяват на стайна температура, в хартиени пликове, без пряк достъп на слънчева светлина. Узрелите плодове се съхраняват най-добре в хладилник, в найлонови торби. Плодовете се съхраняват немити, като се измиват обилно с вода, непосредствено преди консумация. Замразените във фризер плодове могат да се съхраняват до десет месеца. Плодове се размразяват в хладилник или в микровълнова печка на съответна програма. Консумират се в твърдо състояние преди окончателното им омекване.
За да може биологично-активните вещества, на които са богати плодовете да се приемат в ефективни количества, е нужна ежедневна консумация на един-два средно големи пресни плода и допълнително чаша компот или натурален сок. Приемът на плодове и зеленчуци е най-сигурният начин за съхраняване на добро здраве и дълголетие.

flufil много добри източници имаш... айде издай някой от тях ;) кажи някой сайт да прочетем и ние... ще съм ти благодарен лично аз поне...

http://musculatura.narod.ru/index.html
http://narmed.ru
http://dieti.gbg.bg/
http://www.veget.ru/
http://vegetarian.viavita.net/
http://www.vitamini.ru
http://healthyfood.info.bg/Content_Advices.html
http://www.med.primasoft.bg/vitamines.html
http://www.vegsource.com/
http://rozali.com
bih ti prepora4al i taq kniga http://www.books.bg/book.php?ISBN=9544599347 ,ima interesni ne6ta,za hranite,za di6aneto i o6te dosta ne6ta koito mogat da ti vlqzat v upotreba :wink:  dano da sam ti pomognal

Няма по-добри и по-лоши зеленчуци! Разнообразието е ключа към пълноценното хранене. Трудно е да се копуват и приготвят всеки ден различни ястия от зеленчуци, но това днес не е наложително. Минавате през супермаркета край дома Ви, взимате се зеленчуков микс. СЛагате решетката, пълните 2 пръста вода и след 20 мин най-късно зеленчуците Ви на пара са готови! Току що сте свалили пушените пуешки гърди от скарата, всичко мирише на вкусотии, вадите от камерата нарязания замръзен магданоз, поръсвате зарзавата в чинията, капвате му 1 чаена лъжичка зехтин.
Добър апетит!  Не изхвъляйте останалият в тенджерата зеленчуков сок, в него ще си разтворите соевия протеин преди лягане :) !
Забравете безумната еднообразна диета, ориз, картофи, пиле...
Експериментирайте - като билдери маниаци, бързо ще се увлечето по готвенето!

Да не правя нова тема..........Баклата като и се брои 100 грама еди какви си вещества,това със шушулките ли е или само зърната?
Тея “шушулки” имат ли някаква хранителна стоиност или по добре без тях да я ям?

Хмм маи и идея си нямате от бакла:)!
Нека засегнем един друг въпрос за зеленчуците-Какви са въглехидратите в тях?Никъде не ги броят за комплексни и никъде за прости!И досега не знам зеленчуците комплексни ли са или прости?
Сигурно е и според зеленчука,затова които знае кои зеленчук какъв е да поства!