Възтановяване след ужасни болки в рамото в продължение на 2+ години!

Препоръчвам на всеки с болки в кръст,гръб,врат,рамо и изобщо всичко което може да е свързано с гръбначния стълб да си направят един простичък тест.Проверете дали единия ви крак не е малко по-къс от другия.В отпуснато състояние на тялото,когато сте прави едното рамо по-ниско ли стои от другото,сгъвате ли леко едното коляно?Ако отговора е да,то по всяка вероятност едниния крак е по-къс от другия.В легнало състояние това също може да се установи с помоща на някой приятел/роднина.Проблема се оправя с помоща на съвсем обикновенна силиконова стелка,но слагате само на по-късия крак.След 2 години ходене по-мъките,изпиване на тонове лекарства(пиех обезболяващи през 2-3 часа включително и нощем)блокади,алтернативни манипулации като акопунктура,ОЗОНОВА терапия,СКЕНАР манипулации,минерални бани,няколко различни диагнози,3 отказа от операция(на различни части на тялото),Посещение на 10+ доктора(повечето доценти и професори),силикончето ме върна в света на нормалните и отново тренирам. И всичко започна с болка в рамото.Дано съм бил полезен:)

P.S. Знам,че звуча като спам реклама в интернет,но мога да обясня на всеки,който се интересува,през кой доктори и през какви терапии съм минал.Посещавал съм доктори в София,Пловдив,Варна,Добрич,Плевен и няколко чуждестранни.Както и 2 врачки/лечителки :)

Това е адски полезна тема ! Трябва да се направи важна !

2 години обезболяващи, чак не ми се вярва  (tmi)

2 години обезболяващи, чак не ми се вярва  (tmi)

+ доста антидепресанти.Има един доцент в клиниката по онкоортопедия и костна патология в УСБАЛ Ортопедия Горна баня,който ми каза,че нищо ми няма и ме прати на психолог. И това беше след няколко други диагнози от,други капацитети-възпален ротаторен маншон,бурсит,плексит,дискова протрузия и киста на коста.Няма да споменавам имена за да не ме обвини някой в реклама или антиреклама в случая.Не съм от хората,които сляпо се доверяват на доктори,но наистина бях в задънена улица и опитвах всичко възможно.Не се реших на операция поради факта,че всеки искаше да кълца на различно място.

Измерването на дължината на крайниците може да се направи от който и да е, но дори специалистите често не могат да я измерят правилно(разбирай еднакво от мерене на мерене и еднакво помежду си), така че едва ли измерването ще е точно. Още повече, че по този начин може да се измери относително скъсяване, което не е същото като да имаш по-къс крак(абсолютно скъсяване). Има доста направления, фокусирани върху изправянето на какви ли не кривини по човешкото тяло, но никое от тях не издържа на научна проверка.

Което не отрича факта, че при теб е помогнало и че при някой друг може също да помогне.

Вярвам в написаното. В началото на годината ми се наложи да вървя по 10+ километра на ден в продължение на 3 месеца. Преебах си целия кръст и дълго време едва можех да вдигна нещо от земята защото кръста ме ‘режеше’ а и до сега имам проблем със съня. И това заради малко по-къс крак /знам си го от край време/. На които и да съм казал че заради ходене ме е болял кръста, не ми е повярвал.

На мен не си ми казал, а аз щях да ти повярвам.

Измерването на дължината на крайниците може да се направи от който и да е, но дори специалистите често не могат да я измерят правилно(разбирай еднакво от мерене на мерене и еднакво помежду си), така че едва ли измерването ще е точно. Още повече, че по този начин може да се измери относително скъсяване, което не е същото като да имаш по-къс крак(абсолютно скъсяване). Има доста направления, фокусирани върху изправянето на какви ли не кривини по човешкото тяло, но никое от тях не издържа на научна проверка.

Което не отрича факта, че при теб е помогнало и че при някой друг може също да помогне.

Съгласен съм с теб.При хора с видимо по-къси крайници се вземат мерки още от ранна възраст.Всеки е виждал хора с една ортопедична обувка с доста по-дебела подметка.Но,когато разликата е минимална не обръщаш внимание докато не стане сериозен проблем.Един приятел все се оплакваше,с насмешка,че единия крачол на дънките винаги му е по-къс.В момента е с херния на кръста.Не казвам,че основната причина е в по-късия му крак,но със сигурност е оказало влияние.Нищо не пречи да се пробва,но стелката се носи постоянно.Жена ми ползва втората стелка от комплекта и значително и намаля болката в коляното още на 1-вия ден.При мен трябваха около 2 месеца.

Според мен си се филмирал повече от необходимото или си имал доста свободно време да го мислиш. Имам същия проблем от дете. Десният ми крак е “недоразвит”/по-къс, много дървен, дори кръвообращението е по-различно в него/. С течение на годините левият/разбирай здравия/ стана “болния” крак - износена колянна става, остри болки в коляното, плоско стъпало, болки в кръста и т.н. И аз така ходих по лекари - то не беше менискус, връзки... В крайна сметка спрях да му обръщам внимание, заздравих си мускулите на краката и си свиркам. Пак боли и пука, ама не е болка за умиране.

Съгласен съм с теб.При хора с видимо по-къси крайници се вземат мерки още от ранна възраст.Всеки е виждал хора с една ортопедична обувка с доста по-дебела подметка.Но,когато разликата е минимална не обръщаш внимание докато не стане сериозен проблем.Един приятел все се оплакваше,с насмешка,че единия крачол на дънките винаги му е по-къс.В момента е с херния на кръста.Не казвам,че основната причина е в по-късия му крак,но със сигурност е оказало влияние.Нищо не пречи да се пробва,но стелката се носи постоянно.Жена ми ползва втората стелка от комплекта и значително и намаля болката в коляното още на 1-вия ден.При мен трябваха около 2 месеца.

Не се обръща внимание, защото е нормално и може никога да не стане проблем. Самото “откриване” на маргинална разлика в дължината на краката може да се окаже ненужна процедура, ненужен разход, ненужна олелия и ненужно ноцебо. Ноцебо - нещо без никаква стойност, но причиняващо отрицателен ефект. Като ти кажат, че имаш по-къс крак и някъде едно човече в мозъка ти записва и следи с повишено внимание какво ще се случи. Пак обръщам внимание на разликата между абсолютно и относително скъсяване на крайниците. Пак обръща внимание, че чертаенето на прави линии между такива особености и болката или травмите е опасно предположение.

Дали разликата в дължината на крайниците оказва влияние? Да, както и промените в захапката, анатомичните особености, културните особености, професията на родителите и какви ли още не неща.

Кое пречи да се пробва? За някои хора това е цената. Хубавите стелки струват хубави пари. При други проблема ще е, че чакат това “решение” да проработи 2 месеца, и страдат ненужно. За трети проблема е, че смятат това за постоянно решение на проблема, а то се оказва временно.
Може ли да проработи? Да.

В никакъв случай не определям силиконовата стелка  като панацея.Извинявам се ако е прозвучало така.Идеята ми беше,че понякога нещо по-евтино от курс лазеротерапия може и да свърши добра работа.А много хора се потдават на паниката и психо атаки от страна на хирурзи.Ако аз  бях от тях сега щях да бъда с артроскопия и подменен диск.Но това е тема за друг разговор.

Съгласен съм с теб и се радвам, че ти се е разминало.