Защо тежкоатлетите (и не само) "викат" при вдигане на тежести?

Нека въпросът ми не ви подвежда, питам напълно сериозно и всяко мнение от опит или нАучно знание е добре дошло.

Сравнително често се случва и мен да ме питат същото, а поне към момента не намирам добре обоснован отговор. Гадая, но го отдавам на освобождаване / приемане на енергия, може би?

http://ajw.asahi.com/article/sports/topics/AJ201207240015

:) Общо взето и при мен е било така на моменти на максимални опити :) Напъваш докрай, адреналина те бие яко :)

По същата причина, поради която практикуващите бойни изкуства викат при нанасяне на удар. Това е издишане, което дава сила. При тежкоатлетите играе и ролята на психиране.

По същата причина, поради която практикуващите бойни изкуства викат при нанасяне на удар. Това е издишане, което дава сила. При тежкоатлетите играе и ролята на психиране.

Една част е заради arousal-a, който има различни измерения при различните спортове(като например по-технични и по-нетехнични). Различен е и при различна трудност/новост на задачата. Без да е казано по тоя начин, има значение и възрастта, предвид разликите в силата на щангисти в лабораторията(изометричен хват) и на състезание - първата графика, която е взета от Мел Сиф(”Супертрейнинг”)
Друга част идва от навика, техниката и дишането(и недишането). Мел Сиф има красива графика и по тоя въпрос(втората картинка). Нещо си там с фасциите, нервната ситема, двигателния контрол и вътрекоремното налягане, но главно навик и научена техника/стил.

По същата причина, поради която практикуващите бойни изкуства викат при нанасяне на удар. Това е издишане, което дава сила. При тежкоатлетите играе и ролята на психиране.

http://www.youtube.com/watch?v=zIXZ4e8x9V0

Усъвършенствана българска версия:
http://www.youtube.com/watch?v=QH1QPvd1QGQ
http://www.youtube.com/watch?v=FsS8JKNUC-U

Можеш ли да станеш от стола? Виждаш ли  колко е невидимо? :D
Помогнете на Рагнар да стане от стола :D

Иначе мисля някакви изследвания показваха, че подобни викове по време на вдигане не повишават максималната сила физически. Викането и тн. имат чисто психологически аспект - от древни времена има различни бойни викове.
А викането си е заложено в гените. Всеки е гледал Animal PLanet - доминиращият мъжкар е най-силен и вика/крещи/реве - така показва превъзходството си. Викането е сигнал за превъзходство

Викането е сигнал за превъзходство

По същата причина, поради която практикуващите бойни изкуства викат при нанасяне на удар. Това е издишане, което дава сила. При тежкоатлетите играе и ролята на психиране.

http://www.youtube.com/watch?v=zIXZ4e8x9V0

Усъвършенствана българска версия:
http://www.youtube.com/watch?v=QH1QPvd1QGQ
http://www.youtube.com/watch?v=FsS8JKNUC-U

Можеш ли да станеш от стола? Виждаш ли  колко е невидимо? :D
Помогнете на Рагнар да стане от стола :D

Иначе мисля някакви изследвания показваха, че подобни викове по време на вдигане не повишават максималната сила физически. Викането и тн. имат чисто психологически аспект - от древни времена има различни бойни викове.
А викането си е заложено в гените. Всеки е гледал Animal PLanet - доминиращият мъжкар е най-силен и вика/крещи/реве - така показва превъзходството си. Викането е сигнал за превъзходство

И според мен ефекта е психологически, а клипа го пуснах в полушеговит контекст.
тоя беге олигофрена няма какво да се коментира, бил е неведнъж осмян по съответните форуми.

иначе от стола ставам ама само с  “борческо ставане” прегърнал 4 диска ;D

...

Усъвършенствана българска версия:
http://www.youtube.com/watch?v=QH1QPvd1QGQ
http://www.youtube.com/watch?v=FsS8JKNUC-U

...

Карнале, откъде ги намираш тия лауреати (facepalm) :D

Викам единствено и само, когато тежестта е вече толкова голяма, че с мъка я ставам, дори съм на мнение, че викна ли, когато стана, ако съм на тласкане вероятността да я тласна е 50 на 50, значи ми тежи и ме е затиснала яко, изправила съм се на инат.
Тодорка каза, че с времето ще започна да викам все по-често, най-вече защото ще ми ти тежи винаги :D
Но то моето е по-скоро ръмжене или изпискване, както ми дойде. Иначе преди максимален клек ръмжа и пуфтя, това вече е от страх и като цяло крещенето преди вдигане означава само едно - има напрежение, има ли напрежение, има и страх, оня ден гледах Тима Туриева, няма такова сладко същество и НЯМА такова сладко викане :D
При нея викът след вдигната тежест е по-скоро страх от това, дали ще я задържи тая щанга или не, и като писне, си отделя вниманието за момент от щангата, стряска се и я задържа. Така ми изглежда на мен.

Когато тренирах шотокан едно време, го наричахме “киай”.

Хммм, интересен въпрос.
Преди да споделя мнение напомням, че вдигането на тежести като спорт е само в зоната на общата ми култура и нямам претенции да познавам тази дисциплина.

Викането в спорта е преплетено със спортната психология. Мнението ми е много близко до това на CarnalK.
Викането освобождава напрежение и създава позитивен импулс за преодоляване на усилие. При силовите дисциплини може да бъде свързано и с мощното издишане на поетия при последното вдишване въздух. Знаем значението на вдишването и издишването при силовите движения. При колективните спортове със сигурност е част от набора похвати за психическо разтоварване на теб и твоя екип, като същевременно се упражнява психически натиск върху противника. Във волейбола (при изравнени сили, разбира се) викането е един от факторите за спечелване на победата, ако успееш да надвикаш с усмивка и категоричност противника. Това създава негативно усещане за неувереност в него, натоварва го повече при риск и съответно може да бъде свързано с увеличаване на неговите грешки. В същото време викането, усмивката и поздравите разтоварват теб и твоя отбор, правят ви по-уверени и отнемат напрежението при рискуване на игрови ситуации. Всичко това е една от предпоставките за игрово надмощие. В колективните спортове викането е и начин за споделяне на емоция (позитивна или негативна).

Плача, смеха и roar-а са начини за справяне с болката :) т.е. нормална физиологична реакция
Доста дебилно би било да се смееш на последното повторение до отказ (примерно) :D :D

Викането е сигнал за превъзходство

Подкрепям... Мисля си че ние сме доста по “първични” отколкото ни се ще :)))

За мен това си е чиста проба концентрация на тялото и духът.....когато “викаш”..или каквото и да казваш,изричаш и т.н. по време на тежки тренировки ти се самонадъхваш и самоконцентрираш..за по-големи натоварвания , и някак си казваш на себе си “Браво”....,”можеш повече”.....!!!!:)

Поздрав,
Георги

Не знам дали е аналогично, но понеже някой спомена “киай” - в бойните изкуства по този начин не само се освобождава, но се насочва и концентрира енергията в удара.
http://www.kyokuten.net/index.php?IDMenu=929&IDLang=1
Най-вероятно има повече по темата в daobg, но аз там никога нищо не мога да намеря.

Аз искам да задам още един въпрос - викането не увеличава ли психологическата насоченост, или концентрация или усилие както и да го наречете, за сметка на валсалвата? Като викаш, изпускаш част от въздуха, който си задържал досега - това не трябва ли да намали вътрешното налягане?

В бойните изкуства “Киай”(викането, буквално преведено Ки - енергия, ай - силен вик) върви ръка за ръка с “Киме” - фокуса на ударната техника, който “фокус” представлява стягането на цялото тяло в момента на контакт на ударната повърхост с целта. Това се прави за максимално предаване на импулса от удрящия към удряния.
“Киай” не е просто викане(въпреки, че масово се прави точно това), а специална техника за издишане с контрол от корема, стягане трупа като гръдния кош се стяга след самия вик, с “отпуснато” гърло и издаване на отворени гласни звуци. Самия Киай е началото на Киме - фокуса(стягането на тялото тръгва от корема към крайниците). Това е така за да може фокуса на самия удар да е на поне 7-8-10 см зад точката на контакт, тоест удара да нанесе максимални поражения.
Самото издишане и стягане променя сътношението на разтворените в телесните течности газове, което рефлектира върху мускулния контрол и силата. Тоест издишал си, но не си намалил вътреното налягане, а напротив - увеличил си го.
Техниката на Киай може да се пренесе успешно към всякви моменти на върхово физическо усилие. За това и мног тежкоатлети и хвърлячи споделят, че с викане поняга правят по-добри опити.
Почти същото го пише и в даото(пак аз съм го писал и там).

Застани близко до старта на едно състезание 100м. спринт...ще ти се стори като родилно отделение, такава мъка е:)

Обожавам да викам и да рева когато вдигам тежко и изобщо не се притеснявам от това.самонадъхва ме психологически,вид издишане и ме кара да се чувствам животно,адреналина скача и се мобилизирам за стотни от секундата и си вярвам че все пак ще успея да доминирам над желязото,макар и да е илюзия.Абсолютно всичко в живота е психика и е функция от нея

да си жена да крякаш, айде простено е, макар и да ме дразни адски много, но мъж да го прави...Това не е мъжко!! Много мразя крякащи. Има някой пуфтят, като издишат се едно ще им изфръкнат джуките, то не е за говорене. А за оня клип с японеца какво да кажа. Ако реши да ме трепе със звук, най много да го залея със смях.

Явно не си гледал клипчета с ония назобените мистъровци.. Не са особено женствени :D иначе прекаленото пуфтене и мен ме дразни

“Викането” или като цяло издаването на най-различни звуци е техника, при която въздухът се издъшва бързо и за минимално време се стяга цялото тяло, очаквайки предстоящото натоварване. Същото е и с “киах” при бойните изкуства, но лично мисля, че няма никакво значение какво точно се вика... При мен в залата си идва отвътре на по-тежките килограми :) Всеки може сам да си експериментира, дори пред PC-то :)

спам

Плача, смеха и roar-а са начини за справяне с болката :) т.е. нормална физиологична реакция
Доста дебилно би било да се смееш на последното повторение до отказ (примерно) :D :D

Дебилно, но не и НЕсрещано :D В залата в която тренирам един мъжага се подсмихва докато прави повторенията с макс тежест и винаги успява да ме разсее, когато го погледна.

Относно темата - и моето мнение е, че е психологическа работа викането. Тренирал съм тласкане на гюле и в опитите в които добавях по някой рев слагах едни 5-10 см. отгоре.

Не се споменава за директна връзка между викането и някой от анти-стрес хормоните, но на много места включително медицински изследвания сочат за връзка между викането и понижаването на стреса. Известно ни е, че стресът дали повишен при физически натоварвания или от околната среда е един и същи, отделят се стресови (защитни) хормони, като кортизол, адреналин и други, понижаването на стреса се осъществява от антистрес хормони, като мелатонин, ендорфин и т.н. Редица реномирани университети, като Станфорт, Харвард , Пенсилвания и т.н. препоръчват на студентите си да крещят по време на финалната сесия за да намалят стреса и да подобрят концентрацията си, явно има резон. В крайна сметка човешкото тяло е странна машина, която (примерно) дали се смее от сърце или се смее “на сила” и в двата случая се отделя ендорфин (срещал съм и връзка с витамин-л, но никъде научно подкрепена),  вероятно викайки тялото се “подготвя за битка” и отделя някои войнствен хормон :)

Лично мнение.
” Викане “,  едва ли е точната дума. Това е един вид ” издишване ” след определено напрежение в организма. Обяснението е дълго и налага подробна физиологична и патофизиологична оценка. Простичко казано, така се поема повече кислород, следствие на задържането, при определени физически усилия. При мен от години навсякъде, дори по стадион, все има ” трениращи “, които ми правят забележки, да не съм викал и пъшкал. Да не говоря ако бягаш в училище и там също има ” ентусиасти ” все разбирачи, дето те гледат и се чудят какъв си. А, всеки трениращ знае, че при определено натоварване, пулса скача и ти без да искаш издаваш звук. Което за пореден път потвърждава, кой, как и какво разбира от тренировки. Самата тема не изисква кой знае какво академично знание, просто трябва да си трениращ, имащ поглед, опит и елементарно познание на човешко тяло и възможностите му.

И аз го правя ... при по-тежки килгорами,максове и т.н. го правя несъзнателно и е просто неизбежно ... просто начин да освободиш напрежението/да се мотивираш.