Децата и спортът

След почивката ми на българското черноморие, останах доста озадачен от кондицията и физическото състояние на нашите деца.

Впечатленията са ми, че до около четвъртата и петата година дечицата се развиват съвсем нормално, играят много, движат се постоянно и независимо от лошите хранителни навици, развивани от техните родители, баби и лели, поводи за сериозно притеснение няма.

Лошото идва след първи, втори клас в училище, където двата или трите часа ‘физическо’ се оказват крайно недостатъчни за нормалното развитие на малките човеци. Към лошата храна като прибавим  чудото  интернет и компютърните игри, и мисля че няма нужда да продължавам, картинката е ясна.

Във форума има доста хора с деца. Интересно би ми било да разкажете как мотивирате децата си да се движат, какво спортуват и от каква възраст, как се хранят и въобще всичко, което има връзка с физическата активност на подрастващите.

Темата е много обширна и доста болезнена. Влиянието на семейството безспорно е важно, но ако е само то, нещата са до голяма степен обречени. Моята голяма дъщеря (в момента - на 15) е христоматиен пример.
У нас от години се опитваме да се храним здравословно поне до степен, която съвпада с нашите представи за това - много зеленчуци, яйца, риба, месо, ядки, ненаситени мазнин, по-малко млечни, още по-малко хляб, ориз, картофи и никакви захар, рафинирани мазнини, бели брашна и съдържащите ги продукти. По възможност избягваме полуфабрикати, преработени меса, продукти с голямо количество сол, консерванти и оцветители, безалкохолни и т. н. Не мога да изредя всичко, но идеята е ясна.
Голямата ми дъщеря, въпреки този пример, съвсем не се храни така. С годините започна постепенно да изключва месото. Имаше моменти, когато не поемаше никакво. Сега полека започна да яде пилешко филе и то от дъжд на вятър. Повечето зеленчуци (тиквички, карфиол, патладжан, броколи, всички листни зеленчуци и подправки и т. н.) са в графата “гадни” - не желае да ги докосне. Дори към тези, които яде, има претенции - например летните домати са й прекалено ароманти и сладки (да, точно така) и предпочита вносни/зимни с вкус и вид на восъчни имитации. Чушки практически също не яде, освен в някои салати. Всъщност за нея зеленчуци се свежда до някой и друг домат и краставица.
Единствената готвена храна, която яде, е картофена крем супа, грах, зелен фасул, зрял фасул и (макар че май от известно време спря да я яде) леща и то по веднъж - остане ли в хладилника за повече от 2-3 часа, край.
В резултат на това детето съществува на хлебни изделия (познайте дали яден пълнозърнести и хлябове без брашно или най-пухкавия бял хляб), картофи и сирене (яде само една-единствена марка, а обезсоляването го прави “гадно”).
Расте пълна (не дебела, но достатъчно едра) и бледа. За щастие спортува, макар и не толкова редовно, колкото бих искал.
Можете да си представите постоянното говорене и опити да я убедим с жена ми. Не помага.
Причината е в средата - практически всичките й съученици се хранят така. Джънкът е леснодостъпен и изобилен. Пък татко нека си говори за пристрастяващите свойства на комбинацията захар+сол+наситени мазнини... В последно време сякаш нещо започва да достига до закърнелия пуберски мозък, но още е твърде рано да се радвам. Не смея и да я натискам прекалено много, защото е момиче в чувствителна възраст, а изключването на “лошите” храни без включване на “добри” според мен е един доста пряк път към анорексия или друго подобно хранително разстройство.
Времето ще покаже как ще се развият нещата, но мога да ви кажа, че аз като родител се чувствам крайно ограничен във възможностите и средствата си за влияние.
При малката ми дъщеря засега не се наблюдават такива симптоми, но там започнахме говоренето доста по-рано. Сега е на 6 и се надявам, че вече има обща представа какво е добре да яде и какво - не. Макар че и там очаквам проблеми с тръгването на училище и придобиването на по-голяма независимост от нас и на по-голяма зависимост от средата.
Ще видим как ще се развият нещата, но засега съм песимист. Щом аз като човек с известни познания и даващ личен пример се сблъсквам с такива проблеми, шансът на деца, растящи в “нормални” семейства, за които хамбургерът е храна, нямат никакъв шанс.

Аз нямам деца, може да не съм особено компетентна по темата, но тъй като съм страдалa много и продължавам да усещам проблемите, които ми нанесе нездравословния начин на живот, винаги съм си мислела какво ще правя с моите деца, така че да не допусна грешките на родителите си. Защото аз ги обвинявам не в друго, а в незнание и нехаене на темата спорт и спортна култура.
Последната една година мисля, че ще запиша детето си да тренира професионален спорт, не да ходи от дъжд на вятър, а да е обременено от това, че трябва да се говти за състезания, да тренира, за да има успех и да се качи на стълбичката.
Разбира се, ми е ясно, че ще спортува това, което я/го влече, мислела съм в зависимост от структурата, да го насоча към съответния спорт още в ранна детска възраст, като примерно боен спорт, тъй като от себе си знам, че колективните спортове са ме привличали много повече като дете, отколкото индивидуалните, примерно борба, киокушин или нещо такова.

На по-късен етап бих се радвала да се занимава с щанги, да се вдъхновява от спорта, това е Божа работа, лека атлетика и т.н.
Но е важно да е дисциплина, в която детето ми да е конкурентно, да има желание да се развива, да става по-добър в областта и оттам да се изгради и като здрав, прав, млад човек с амбиции да постигне нещо в живота - няма значение дали в спорта или в сферата, която той си избере.  Да носи състезателен дух, да изгради психика, да понася по-лесно пораженията, да бъде силен характер и т.н.

В краен случай, ще го пращам на лагери в Пловдив при Сашо Животното, защото като взема себе си предвид, а и бащата се очаква да е луд за връзване :D, детето ни надали ще е от най-спокойните и послушните и ще се наложи Сашо да удари по едно рамо, разбира се срещу съотвеното заплащане :P

Синът ми е на 3 години и половина. Аз спортувам основно в нас (лост, халки, ластици) и той попива всичко, без да го карам. Интересно му е, повтаря упражненията разбира се, които може, но примерно лицеви опори, клякания, на халките се опитва да прави разни неща и много се кефи да се люлее на тях. Вярвам, че примера, който му давам ще окаже съществена роля в изграждането на неговата спортна култура.

От 1-ви клас (момента когато се сдобих с компютър) съм запален “геймър” до ден днешен, когато съм на 22. Времето, което съм отделял да разцъкам някоя игричка не мисля, че ми е повлияло отрицателно на успех, работа, социален живот или на това да намирам време за физическа активност и да изглеждам атлетично. Така ,че моля без хранене по-видео игрите! Как да мотивирате детето си...със сигурност не става на сила, ала поглед на съдържанието в хладилника ви, компаниата на отрочето ви и вашето физическо състояние (все пак родителите са образец за едно дете) трябва да са достатъчни за да прецените, защо се е докарало до там.

Болната ми тема! :D
Имам си две чавета - каката е на 13, а синковецът на 9. Голямата е взела моето телосложение (уви), а малкият е абсолютният щиглец. Но и при двамата борбата за правилното хранене е много трудна. Примерът явно само не стига, защото аз сладко не ям от години, но те непрекъснато за него питат. Предлагам плодове, мед, нещо друго сериозно за ядене... е, не, та не! (devil) Гледам да не купувам или, ако се поддам на жалните вопли, предпочитам да им взема шоколад, сладолед или локум (което не знам дали е по-добрия вариант), но това е когато сме у дома. Отидем ли на гости, не върви да ги пляскам през пръстите и да дудна, а и вече са големи, излизат сами с приятели, ходят на училище, контролът ми няма как да е 100%-тов. (dull) Девойката вече навлезе във възрастта на осъзнаването как точно иска да изглежда и я усещам как започва сама да се контролира на моменти, но явно й е трудно тотално да ореже вредните храни. Малкият обаче е буквално неконтролируем. Има и друго обаче, сега растат, а сякаш не приемат достатъчно протеини - трудно ядат месо, риба още по-трудно. Май предпочитат млечни и яйца. Радваме това, че не бягат от зеленчуците и плодовете, дори ги предпочитат сурови и натюр като мен. Ядки също обичат.
Със спорта нещата май са малко по-добре. Синът тренира плуване вече повече от година. Далеч съм от мисълта, че ще стане някакъв шампион, но е важното да се движи и да го прави с желание. Каката и тя ходеше с него, повече от половин година, но след като слязохме на дълбокия басейн, се отказа. Така и не можа да превъзмогне страха си. Като се сетя как се тресеше първия път, когато трябваше да се отпусне по гръб. Направо аз се уплаших. После бързо се научи и плуваше доста прилично, но... си останахме си до там... Врътка велото у дома от време на време, търси си упражнения в нета, такива работи... За огромно мое щастие обаче открих тренировките на открито с Vic, или по-скоро той ме откри за тях! Като на шега взех малкия с мен, уж само да гледа кво правим, че му беше любопитно, но тренера го опна още от първия път да тича и да се набира, и... взе, че му хареса. :D Сега даже ми се цупи, ако пропускаме тренировки. Най-големият ми успех обаче е, че успях да накарам и каката да дойде с нас. За сега само два пъти, но щом ме подпитва кога ще ходим пак - битката е спечелена! Първия път само гледа, но преди втория път ми каза, че умряла от срам само тя да стои и нищо да не прави, и се хвърли в “дълбокото” :D Много, ама много съм доволна от което! И в тоя ред на мисли, искам да благодаря на всички от групата на Vic за топлото посрещане и нахъсването, което много помага на дечковците да се почувстват в свои води и да идват с настроение. :)

Много болна тема!!!

В продължение на 7-8 години дъщеря ми мина през всякакви гимнастики, балети, танци, волейбол, баскетбол и плуване.
Основен проблем на всички професионални, или не отбори и формации: набелязват се деца, които да са представителна извадка, да участват в програми, състезания и пр., останалите се неглижират, чувстват се отхвърлени, недостатъчно добри, не успяват да станат една част с отбора. Това действа ужасно демотивиращо за една градяща се в момента личност.
Плуването се оказа нейния спорт. Първите 2 години - в голям, централен басейн, имайки следния график: От 8 до 13 на училище, от 13 до 16 писане на домашни и разни допълнителни занимания, от 17.00 на уроци и в 20.00 на плуване. Прибиране най - рано в 22.30. През зимата - тоже. Чудех се как издържа и се чувствах ужасна майка, че й причинявам това, но и нямах особена алтернатива. В коридор плуваха по 9 деца, тези в отбора, разбира се се гледаха под лупа, останалите - когато има време.
От година и половина е с индивидуален треньор в нормално време, доставя й страхотно удоволствие, научи много и важни неща, плува всички видове стилове.
В училище, часовете по физическо протичат по следния начин: децата стоят на чиновете, редят пъзели, или рисуват. Междучасията - също. Когато е хубаво времето са на двора, но всеки си играе на някакви свои игри. Прекарват седнали едно 8 часа на ден, като тук изобщо не включвам комп. и тв.
Наредбите за хранене в училищните лавки не се спазват. Плодовете, които така прокламираха, че започват да предлагат в столовете са в ужасен вид и качество.
Децата пият енергийни напитки от 2-ри клас!!! За кола и др. да не говорим. Това съпътствано с всички преждевременни зрелости и известните странични ефекти.
Лично аз работя с всякакви примери, разбира се, най - вече с личен. Пускам филми, показвам снимки, говоря за болести - тези, с които сме обременени фамилно. В началото ме гледаше как ям овесени ядки и излизаше отвратена от стаята, от тази пролет сама си ги забърква с мляко, плодове и пр. Сигурно е единственото дете в класа, което си поръчва само чиста вода в заведенията, яде салати, само черен шоколад и то в малки количества, и парче пица веднъж на две седмици, примерно.
Ситуацията не само е плачевна, тя е страшна! За да опазваме децата си здрави, трябва да ги караме да се чувстват аутсайдери, да им обясняваме защо всъщност не трябва да се чувстват така, да пътуваме от единия край на София до другия, за да може детето да поспортува нещо поне за час...
Вкъщи е лесно - спортуваме двете. Тя кара кроса, докато аз замахвам заплашително с пудовката над главата й :Р, или си пуска някоя от свалените програми.
Синът ми е малък и много лесен, поне засега. Само като напомня, че за футболист от Челси, или Спайдърмен трябват мускули и ми изяжда пържолата под носа. :)
Вкъщи не се купуват чипсове, вафли, бисквити, бонбони и пр. С дъщеря ми ядем черен шоколад, както казах, синът ми - по парченце млечен. Това са основните глезотии.
Но е много, много трудно. За самите деца е трудно, ние сме ясни...
С надеждата тази дискусия да отекне някъде бях толкова многословна, за което се извинявам.

Както повечето деца в днешно време синът ми стана жертва на вредните навици на нашето общество.

Той беше с нормално тегло до към 2 години. Като първо дете, внуче, племенник и т.н. на всички, той беше обгрижван с внимание и любов. Но любовта често се изразяваше под формата на храна. Лошото беше, че тази храна не беше истинска, а от храните в лъскави опаковки, вкусни с консерванти, оцветители, с много захар или сол. Да, въпреки че аз винаги съм имала отношение към здравословното хранене, бях безсилна пред всички тези ” вкусотии “.

Те му се предлагаха от всякъде, следователно е нормално да ги яде, а когато мама каже ” не “, става лошата.

И така детето стана с наднормено тегло.

Аз се стремях да го ограничавам, но беше трудно, защото при децата не можеш да забраняваш нещо, без да му обясниш Защо?, а той все още не разбираше отговора на въпроса.

Положението стана страшно през лятото на 2011г.

Аз бях извън България за 3 месеца. Това беше много труден период както за мен, така и за него.

През това време той напълня много, защото аз не бях на близо, за да го ограничавам с вредната храна. Когато се върнах, положението с килограмите беше отчайващо. Беше по - дебел от всякога.

Реших да се заема сериозно с този проблем. Детето нямаше самочувствие, трудно му намирах дрехи, а и тръгна в 1-ви клас.

1-то което направих в тази насока е да го запиша на карате. Така 2 пъти седмично тренираше активно по 1 час.

2-ро: аз му приготвях закуска за училище.

3-то: ограничих стоенето пред компютъра.

4-то: много му говоря за здравословното хранене, качеството на храната, вредата от едни и ползата от други храни.

5-то: давам му личен пример, като аз самата се храня здравословно. Представете си колко е убедителна една майка, която обяснява на детето си, че не трябва да пуши, докато в ръката и дими цигара. Така е и с всичко останало, много е важен личния пример.

6-то: Когато завърши 1-ви клас беше идеалният момент за отслабване. Горе изброеното не беше достатъчно за видим резултат, защото оставаше на занималня,  не искаше да яде кетъринга и ядеше принцеса или сандвич.

Аз бях родила и също трябваше да отслабвам. Започнах да му приготвям храна бедна на прости въглехидрати. Сложих край на вафлите, шоколадите, Макдоналдс и т.н.

7-мо: Всеки ден го карах да тренира с мен вкъщи с гирички и 15 минутни интервални тренировки. Започна тренировки 3 пъти седмично по 1,5 часа карате, а като ги разпуснаха в лятна ваканция, всеки ден играеше футбол в парка с децата по 1,5-2 часа.

8-мо: Разрешавах му по 1 малко сладоледче на ден, а понякога пица или нещо друго което обича.

Както се вижда от снимката, на първия учебен ден беше неузнаваем. Всички се чудеха как успя да отслабне толкова много. Истината е, че става бавно, с търпение, много говорене и личен пример.

Сега има самочувствие, спря да се поти много,  дрехите му стават и е по-уверен е в себе си.

За едно лято отслабна около 6 килограма. Не знам точно колко, защото стана постепенно, но резултатът е на лице.

Бих искала да се включа, по-скоро от гледната точка на децата. Просто имам опит със страхотни родители.
Според мен всяко дете трябва да започне да спортува, още с прохождането. Аз спортувам откакто се помня. Това е най-лесния начин да дисциплинираш детето си и то да расте със силен, волеви характер. Мисля, че не трябва да има нито един момент на продължително спиране на тренировки в живота на едно дете. 
Когато бях малка, майка ми никога не ми е казвала “подреди си стаята и ще ти купя сладолед”. Никога не ме е “съблазнявала” или манипулирала със сладкиши. От както се помня, вкъщи думата “вредна храна” се избягва да бъде споменавана. Внедриш ли в мозъка на едно дете, още от първия му съзнателен момент, че сладоледа по принцип е забранен, но е наградата, която ще получава ако слуша, то това моментално се отпечатва в ума му, като най-желаното, най-вкусното и най-недостижимото (а това, че е недостижимо, го прави още по-желано). Майка ми никога не е наричала сладоледа “вреден”, просто ми обясни каква е разликата. С годините, като разстях, имаше какви ли не изкушения около мен и понякога си хапвах, разбира се, но не ги приемах като обект на мечти :D. Ясно си спомням как като получавах шоколадови яйца или снаксове с награди, изваждах играчката и захвърлях храната настрана. Те бабите, които ми ги подаряваха ми се ядосваха, но не ми пукаше :D. Присмивах се на братовчедка ми (с която израснтах), че постоянно нагъва кроасани, докато аз хапвах домашна топла пилешка супа. На нея сервираха филия с кашкавал и кетчуп, на мен филия с домати и сирене, или с домашна лютеница.
Мисля, че от първостепенно значение са родителите. После са всички останали. Понякога е трудно, а понякога направо ужасяващо трудно, но от родителя тръгва всичко.
Дано да не ми се нахвърлят сега някои родители :D Мир (bow)

ЕДИТ: Ааа, има и още нещо, което е дори от първостепенно значение.. но е най-трудното. Мама, за целия период на моето възпитание, нито веднъж не е показвала пред мен слабостите си. Криеше се, когато е тъжна. Стараеше се да не се ядосва до избухване пред мен. Спортуваше и се хранеше здравословно и беше много рационален човек. Как АЗ да си позволя да бъда слаба или да нямам воля? Та нали всяко дете иска да прилича на мама или тати :)

Ба имам ли деца (дай боже син, може два,три) скоро (или не толкова),само гледай какво ги правя.Ще ядат на час,стриктно и ще броят калории.Ще блъскат здраво щанги. В училище ще си носят храна и ще ги науча да си държат на своето и ако им се налага психически (разбирайте подигравки,забележки,странни отношения и т.н), да си отстояват правата - дори ако се налага не баш с думи :) . Силните оцеляват, в едно общество трябва да или да си при правилните хора, или да си единак. Не рибка, която бива погълната ;) Мен не ми е пукало за абсолютно никой в шибаното даскало през трите години (от както почнах да тренирам) , че си нося “отвратителна” храна и я ям без да ми дреме на патока, ше го преместя от единия в другия. Че и понякога с наглост, да им направя гадно, не знам щото съм лош човек..
Много мои приятели и познати, които все още са ученици и които тренират наистина здраво, сериозно и разбират за какво иде реч в яденето, просто ги е ... не знам какво да си носят здравословна и нормална храна (отговаряща на целите им) в училище. Опитвам се, ама не се получава просто понякога да ги науча...какво толкова. :)

Тейче цялата работа е, ако си силен (във всякакъв смисъл на думата), дори в нормално семейство , даже леко клонящо към лошо (аз съм пример!), винаги ще се оправиш. Ако си слаб и ти влияе толкова околната среда, дори в перфектното семейство, трудничко ще ти е... Какво ли щеше да бъде ако бях в спортуващо сериозно семейство, добре организирано и т.н..... както и да е,човек не си избира родителите си,както и роднините,но така стоят нещата.

Здравейте,
имам въпрос относно 8 годишният си син.
Той тренира лека атлетика от 3 месеца и сега е един от избраните за участие в състезание - 50 м. гладко бягане.
Проблемът е че ще участва с деца 2003 , 2004 набор и се страхува, че ще бъде последен, в резултат на което иска да тренира всеки ден, по 2 часа, ако може :).
Аз разбира се му казах че няма нужда чак толкова да тренира и сега той бяга в стаята.
Мислите ли, че може да “pretenira”.
Иначе той си е доста активно дете

Мислите ли, че може да “pretenira”.

Естествено! Кога ще възстановява?

Това е дете на 8 години...за какво претрениране става дума. Метаболизма му е машинка. Щом хапва питателно и се наспива ще набие “големите”!

Това е дете на 8 години...за какво претрениране става дума. Метаболизма му е машинка. Щом хапва питателно и се наспива ще набие “големите”!

:)
Благодаря!
Стискайте палци на 1ви ноември

Просто като прочетох тази статия не се сдържах да не коментирам( като прохождащ млад Кинезитерапевт, а и като човек свързан със спорта през целия си живот). 
  В този си коментар ще гледам да бъда максимално подробен с цел да бъда полезен на бъдещи и настоящи родители.
  Проблема с децата е много по сериозен от колкото всеки родител предполага, но поради простата причина, че майка ми е начална учителка, а аз се сблъсквам с деца с физически проблеми дължащи се на неправилен начин на живот, мога да представя позиция и от двете гледни точки. И от гледна точка на влиянието на родителите, а и от гледна точка на влиянието на средата в която децата живеят.
  При последното си посещение в училище, за прегледи на децата( което се провежда редовно от НСА” Васил Левски” не само с образователна цел, но и да се наблюдават тенденциите в развитието на младото поколение) се сблъскахме с потресаващи неща. Може би от 100 деца, които прегледахме 2-3 нямаха плоскостъпие( говорим за 7-8 годишни деца), а свода на стъпалото би следвало да се развие до 4-5 годиша възраст. Тази аномалия( склонен съм да го нарека така,понеже не го смятам за нормално) се дължи главно на липсата на достатъчно спортна дейност при децата. Основна причина за това по мое мнение са главно родителите и липсата им на какъвто и да било интерес, за здравето на децата им. Понеже се намирахме в частно училище е ясно, че родителите са доста заможни. Поради това, всяко дете беше с таблета, телефона и прочие, но някак си не са могли да намерят средства да му закупят качествени детски обувки отговарящи на стандартите. Тук искам да вмъкна нещо свързано с обувките през лятотот( като това е съвет за родителите). КУПЕТЕ НА ДЕЦАТА СИ ЧЕХЛИ, ДЖАПАНКИ, ШЛЯПКИ или както ги наричате във вашия край, оставете сандалите и най- важното, когато имате възможност детето ви да ходи босо( по пясък, трева пък дори и асфалт) нека го прави.
Според мен най- съществения проблем е точно липсата на осведоменост при родителите . Факт е, че най-голямо влияние върху децата в ранна възраст оказват родителите, но в същото време родителите са постоянно заблудени за нещатата които са нормални за децата на тази възраст. Вместо да бъдат изпълнени с реклами промотиращи здраве( не реклами на ” здравословни” бисквити) а рекламното време да се запълва с материали които да бъдат полезни и образователни за младите родители. Друг проблем е контрола над БАБИТЕ :D най- големия проблем на родителите.
Сега да продължа с възпитанието на децата и отново влиянието на родителите и най- важното което каза Kath е взаймодействието ,действие- последици. Независимо дали са наградите, които детето получава или наказанието, което си е заслужило. Представите на родителите, учителите и всички отговорни за децата, са тотално размити. Нямам намерение да повтарям думите на Kath затова ще спра.
Форматирането ми е под всякаква критика, за което се извинявам, но ме притисна времето и бързах да допиша. Мисля че покрих основните точки на това което исках да кажа, но ако се досетя още нещо ще редактирам по късно.
Надявам се да бъда полезен за бъдещите родители и ви пожелавам да си отгледате здрави деца( същото си пожелавам и на мен някой ден)

Едно ще кажа-ако го има “в кръвта” спорта детето ще спортува само без никакви подтиквания (освен в началото).
Личен пример:
В момента съм на 15 години 59-60кг релеф.
В 5-6ти клас съм 66кг мазнотия.
За 4 месеца и половина станах 47кг след което за доооста дълго време качих до 60кг.
Но спортуването ми се превърна като начин на живот.
Трудно ми е да приема предишното си аз вече..
Тренирал съм:Плуване (с подтикване от родители 4-5 години като малък) като на 3-тия месец ми омръзна жестоко.
Баскетбол:омръзна ми на 2рата седмица
И един път влезнах ли в залата разбрах,че това е моя спорт (силовият) (bodybuilding,лостове с допълнителни килограми и т.н.) както и кардио бягане..
Та мисълта ми е,че ако детето само си избере спорта и той наистина му допата то ще спортува без подтикване от ничия страна и това ще му носи огромно удоволствие и удовлетворение,НО ако бъде насочено към спорт които не му харесва няма да стане точно така (погледнете моя пример за плуването - научих се добре да плувам,но не искам да го практикувам като спорт..)
Спортният характер се оформя също така и от самата личност-аз например искам да спортувам солов спорт без да съм зависим от отбор и да тренирам за себе си както и всичко постигнато да е за мен,не за отбора...
При по-социалните отборните спортове са предпочитани.....
Всичко това е лично мнение!!

братче, не бъди тъй категоричен, че след време може друг спорт да те очарова. Всичките са хубави